Хари Бингам
Наследството на Градли (67)

10

Бе успял. Когато се върна в апартамента си след оня налудничав излет до Ямайка, Матю отдели цели пет часа, за да се запознае с презентацията, която бе намерил в самолета. Препречете я няколко пъти. Колкото повече я изучаваше, толкова по-убедително му звучеше. „Уестърн Инструмънтс“ се оказа доста западнала фирма — идеална плячка за човек като Дрейпър.

Матю се опита да си представи как би изглеждала презентацията от позицията на Дрейпър. Опита се да я обори по отделни пунктове. Опита се да открие слабости в аргументацията или неточности в изчисленията. Не откри нищо. След пет часа Матю прибра папката, излезе на улицата и спря такси. Когато влезе в сградата на банка „Мадисън“, бе десет часа в неделя вечер.

В залата на дилърите се натъкна на Фиона, която тъкмо си тръгваше.

— Реших да се възползвам от съвета ти и да си подготвя домашното — каза той; последната й забележка явно го бе засегнала.

Тя се подсмихна, кимна с глава и продължи към асансьорите.

— Следващия път е твой ред — подвикна й Матю. Ако трябваше тя да му връща жеста, полагаше му се най-малко тридневна екскурзия в Тимбукту с частен самолет.

Фиона се обърна, усмихна му се някак накриво и забързано се отдалечи. Какво ли означаваше тази усмивка? Може би „да“? Трудно бе да се каже. Дори да беше така, в никакъв случай не бе „да, с удоволствие, ти само кажи кога“.

Кучка или сладурана, запита се Матю. В момента нямаше съмнение кое от двете, но там — в тропическата нощ, излегната на карибския плаж — Фиона бе пощипвала с пръсти от пушената на дърва риба и се бе смяла с глас, вдигнала глава към звездното небе. Тогава на Матю му бе приятна компанията й, а и после в леглото се бе оказала истинска фурия. Кучка или сладурана — какво значение има, каза си той. Чакаха го важни решения.

Събра някои неща от бюрото си и после взе асансьора до отдела за пазарни проучвания, който се намираше няколко етажа по-нагоре. Тази материя не му бе добре позната — тя подхождаше повече на хора, занимаващи се с корпоративни финанси, като Зак например. Дилърите получават оперативна информация от екраните на „Ройтерс“ и „Телерейт“, от сутрешните съвещания и виковете на колегите си в залата за търгове. В сравнение с тази нажежена до бяло работна среда библиотечната атмосфера му напомняше на морга. Но тази вечер Матю бе тръгнал да търси информация, която нямаше как да научи в залата за търгове.

През цялата нощ на етажа имаше дежурни сътрудници. Като призраци по бюрата клечаха грохнали анализатори, които явно бяха работили през почивните дни, за да подготвят искания доклад за понеделник сутрин. Много от тях имаха вид, сякаш се готвеха да нощуват още веднъж на същите бюра. На един от компютърните терминали имаше залепен девиз: „Определение на краен срок: ако материалът не е в срок, край на кариерата“ На дъската за обяви някакъв шегаджия бе забол следния каламбур: „Жизненият цикъл на една сделка: Първа фаза — ентусиазъм. Втора фаза — разочарование. Трета фаза — отчаяние. Четвърта фаза — провал. Пета фаза — наказание на невинните и възнаграждение на виновните.“

По дяволите, помисли си Матю, кой ненормалник може по собствен избор да се занимава с корпоративни финанси? И си отговори подобно на поколения дилъри преди него: този, дето не го бива като дилър.

На работа! С помощта на един търпелив и изпълнителен сътрудник Матю изрови купища финансови доклади за „Уестърн Инструмънтс“, изрезки от вестници, годишни отчети на събрания на акционерите, графики на курса на фирмените акции, на движението на годишната печалба — всичко, което му дойде наум. В друга папка събра внушителна купчина изрезки от вестници за подвизите на Ник Дрейпър. През дългата му кариера журналистите го бяха наричали последователно Черния Ник, Ник Камата, Ник Вампира и накрая просто Людоеда. Матю отпечата или преснима всичко, до което се докопа, взе си папките под мишница и си тръгна за вкъщи.

Когато се прибра, той отново отвори папката и още веднъж я прочете внимателно от кора до кора. Всичко изглеждаше точно. От презентацията ставаше ясно, че Людоеда се готви да налапа поредната си жертва. А когато направеше офертата си за закупуване на „Уестърн Инструмънтс“, облигациите на фирмата щяха да скочат от осемдесет и два цента точно на един долар — едно увеличение от над двайсет процента. Подобни печалби бяха просто немислими при облигациите, с които Матю търгуваше обикновено. Но ако искаше да стане звездата на борсата, да изкарва годишни премии от милиони долари, това бе печалбата, която му трябваше.

До четири часа сутринта Матю си направи подробен план за действие. После си легна и спа два часа. Стана, направи си кафе, взе душ, избръсна се и пое към Уолстрийт. Присъства на сутрешното съвещание, каза „добро утро“ на Алан и Рик, изслуша жалбите на Сол Розентал за скуката през почивните дни, направи си още кафе и седна да работи. Още с отварянето на пазара Матю започна да изкупува облигации на „Уестърн Инструмънтс“. В течение на работния ден купи облигации за четири милиона. До края на седмицата — за още шестнайсет милиона. През следващата седмица — за още пет милиона. Събраха му се облигации на фирмата общо за двайсет и пет милиона долара — максималното количество, разрешено от правилника на банката. Не бе лесна задача да се изкупят толкова книжа наведнъж, особено облигации, от които никой не се интересуваше. Матю плати малко над курса, но този път не му пукаше. Целта му бе да събере колкото се може повече от облигациите на „Уестърн Инструмънтс“, преди Дрейпър да е направил първия ход.

Все пак Матю не купуваше, без да мисли за цената. В края на всеки работен ден дилърите са длъжни да „засекат сделките спрямо пазара“, т.е. да прегледат извършените покупко-продажби и да ги сравнят с курсовете при затваряне на пазарите. Матю бе купил облигациите при среден курс осемдесет и три цента за долар, а цената при затваряне бе осемдесет и два. За да събере облигации на „Уестърн Инструмънтс“ за двайсет и пет милиона, бе похарчил двеста и петдесет хиляди долара над пазарния курс — загуба, възлизаща на близо половината от реализираните печалби през кратката му кариера.

За последен път през този ден Матю погледна екраните на информационните мрежи за важни новини. Нищо. Не бе особено изненадан. Големите сделки не стават в петък вечер. Ще изчака, докато пазарите отворят отново в понеделник. Но когато посегна да угаси мониторите, усета, че ръката му трепери.

— Давай, Людоед! — прошепна той. — Какво чакаш?