Хари Бингам
Наследството на Градли (60)

3

Между пилоните бяха опънали жици за електрическото осветление. Навън бе дъждовна нощ, но под платнището беше сухо и светло. Почукването на дъжда отгоре ги караше да работят още по-усърдно.

Мъже и жени, деца и старци се суетяха между мебелите, под които бяха постлани стари рогозки. Тъкмо изнасяха една партида, която в продължение на четирийсет и осем часа бе грундирана, боядисана, лакирана и оставена да съхне. Хидравличните колички, с които повдигаха тежки товари в цеха, не вършеха работа при полеви условия. Всяко изделие се пренасяше на ръка от двойка яки мъже. В сравнение с ярките багри на току-що изнесената готова продукция все още небоядисаните мебели с естествен цвят на дърво изглеждаха „голи като някоя от «Спайс Гърлс» под душа“ според цветистото сравнение на Дарън. Голотата им нямаше да трае дълго — група работници със заредени пистолети веднага се струпаха около тях. В единия ъгъл на шатрата имаше грубо скована маса, а върху нея бяха наредени кани с чай, мляко, бисквити и трийсет и шест бояджийски пистолета, купени само преди няколко седмици, а вече порядъчно очукани. Работниците приключиха с чая, разкършиха пръсти, заредиха с боя пистолетите и се втурнаха към поредното сражение. Повечето мебели от новата партида бяха маси и столове, главно за детски ясли и начални училища, но имаше и доста скринове, гардероби, салонни и кухненски бюфети и катедри.

Андрю Уолтърс се бе оказал прав. Ръчното боядисване беше бавно и трудоемко. В продължение на ден и половина Джордж не се бе отделил нито за миг от работната площадка. Всяка боядисана повърхност трябваше да е безупречно изпипана. При най-малката драскотина или прокапала боя във вътрешността на някое чекмедже той веднага връщаше съответното изделие за доработване или брак. На практика само малка част от готовата продукция бе издържала на критичния му взор. Едва час преди края на изтощителната трийсет и шест часова вахта, когато вече бе съсипан от умора и се наложи преданата Вал да го откара вкъщи да си отспи, Джордж се успокои, че процесът е овладян и най-после върви нормално. Хора, които преди никога не бяха хващали бояджийски пистолет, сега нанасяха боята като истински експерти. Цветните повърхности блестяха като огледало. Чекмеджетата нямаха капка боя отвътре. Серията „Яркост и красота“ щеше да стане хит на сезона, шлагер на мебелната индустрия, техният билет към успеха.

Джордж отначало май бе подценил действителния обем на поръчките, но щяха да се справят. Шатрата, която взеха под наем, някога бе служила за селскостопански изложби и бе една от последните от този вид в страната. Междувременно Дарън и Дейв бяха обиколили всички магазини „Направи си сам“ в Лийдс и Манчестър и се бяха върнали с достатъчно пистолети, за да пребоядисат цял един самолетоносач.

Набирането на работна ръка също не се оказа проблем. Джордж се обади на всички, които някога бе принуден да съкрати, и им предложи сделка: работа на три смени срещу три лири и петдесет на час, всичко в брой. Веднъж само да си стъпеха на краката, той се надяваше да ги вземе обратно на постоянна работа или поне да им плати обезщетенията за съкращение, които им дължеше. Всички, към които се обърна, приеха с радост. Дойдоха и други — Соули Бридж е малко селце и всеки, който не работеше пряко в „Гисингс“, имаше роднини или най-малкото познати във фабриката. Финансовото състояние на фирмата не бе тайна за никого, напротив: по кръчмите само за това се говореше напоследък. Цялата общност с готовност се отзова да помогне на каузата. Жени оставяха децата си при съседката; ученици в лятна ваканция се мотаеха около фабриката, докато някой ги забележеше и им пъхваше пистолет за боядисване в ръцете; скучаещи пенсионери се притекоха на помощ. Дори енорийският свещеник се изтърси един ден и преди да го спре някой, изпразни цял пистолет лак върху още мокър грунд.

Вал пресметна, че „Гисингс“ разполага със сезонна работна ръка от над двеста души. Джеф Уилмът, счетоводителят, мърмореше нещо за пенсионно осигуряване, здравни осигуровки и трудова безопасност. Джордж, който раздаваше парите в кафяви пликове, а в почивните дни курдисваше и по някое буре с бира до чайника, го инструктира да мине надниците в перо „консултантски услуги“, а бирата като „представителни“. Уилмът написа няколко остри докладни, които Джордж хвърли до една в коша, и накрая капитулира.

Първите доставки на клиентите на „Гисингс“ бяха изпълнени предсрочно.

Уолтърс изглеждаше посърнал, което си бе обичайното му състояние напоследък, ала тоя път Дарън и Дейв също имаха вид, сякаш са видели призрак. Джордж се уплаши.

— Какво има?

— Ела да видиш — каза Уолтърс.

Четиримата закрачиха от кабинета на Джордж към музея, който сега се използваше за склад на готовата продукция. Повечето мебели вътре бяха от серията „Яркост и красота“.

— Погледни това.

Джордж погледна, където сочеше Уолтърс. Беше детски чин, предназначен за някакво училище в Шотландия. Бе поръчан отдавна, но от училището се бяха обадили да отложат доставката, тъй като директорът бил изчезнал в неизвестна посока с учителката по физическо възпитание и с бюджета за училищния ремонт. Плотът сияеше в ярки основни цветове, а отгоре неуморната Сали Дъмет бе измайсторила в ситопечат огромна стилизирана усмивка. Ала имаше проблем — лакът, който би трябвало да бъде гладък и прозрачен като стъкло, се лющеше на мехури. Плотът бе почнал да се напуква, усмихнатото лице изглеждаше сипаничаво. Пребледнял, Джордж прекара нокът, който остави дълбока резка по повърхността.

— Каква е причината?

— При тази партида използвахме два различни вида лак. Този тук е бързо съхнещ, въведохме го преди четири седмици, за да пестим време.

— Колко бройки са засегнати?

— Около половината от това, което имаме на склад, макар да предполагам, че и останалите са тръгнали вече. Плюс около една трета от вече доставените.

— Какво трябва да се направи?

— Да се свали лакът. Да се повтори боята, но само ако е нужно. Да се нанесе качествен лак.

— Знаем ли кой е получил от лошите партиди?

— В момента проверяваме по списъка на доставките. Ще ти се докладва до края на работния ден. Когато знаем точно каква част от доставките се връща за рекламация, ще трябва да променим графика.

Джордж кимна. Лицето му се изкриви от шока.

— Не бойте се, момчета. Не сте вие виновни. Аз ви карах да бързате и вие направихте всичко възможно. Сигурен съм, че ще се оправим някак.

Джордж не казваше истината. Фабриката и без това работеше с пълен капацитет. Ентусиазмът на работниците бързо се изпаряваше. Пенсионерите вече бяха почнали да се оттеглят. Майките с малки деца се завръщаха по домовете си. Да преправят дефектно производство от последния месец и при това да изпълняват текущите доставки — това просто нямаше да стане. На всичко отгоре себестойността щеше да скочи нагоре до степен да заличи цялата им печалба от изложението насам. А ако не успееха да се възползват от успеха си на изложението, всичко бе загубено. Джордж нямаше намерение оня чудовищен заем да виси вечно над главата му, а фирмата му да крета ден за ден в името на едното оцеляване. По-скоро ще си изкарва хляба, като тръгне по кръчмите да танцува кючек. С това шкембе щяха да го вземат като нищо.

Когато се върна в кабинета си, завари Вал на телефона. Тя покри слушалката с ръка.

— Теб търсят. Някой си мистър Еванс от „Браунмур Фърнишингс“. Изглежда ядосан.

Джордж пое слушалката.

— Мистър Еванс, много съм ви благодарен, че отговорихте на съобщението ми.

— Не съм получавал никакво съобщение. Обаждам се по един важен проблем.

Това си бе самата истина, но Джордж не искаше и да чуе.

— Ама как, аз толкова пъти ви търсих! Оставих съобщение, но явно не са ви предали. Моя грешка, нали все бързам. Така че много се радвам да ви чуя, трябваше да говоря с вас.

— А, така ли? Сигурно за боята. Аз затова се обаждам. Два от столовете, които купих от вас, са започнали да се белят.

— Знам, знам. Какво да ви кажа, страшно много съжалявам — разбъбри се Джордж. — Доставчикът много държеше да ни продаде някакъв нов бързо съхнещ лак, който се оказа пълен боклук. Страхувам се, че не само столовете ще се обелят. Цялата партида е дефектна. Така че аз се обаждах да ви питам дали ще имате нещо против да върнем всичко за пребоядисване — разбира се, изцяло на наши разноски. Ще свалим боята, ще ги лъснем като нови. И като малка компенсация за главоболията ви предлагаме десет процента намаление върху следващата поръчка, както и нашата гаранция, че това няма да се повтори.

— Ами как да ви кажа… — Еванс явно се бе готвил за скандал, така че сега не знаеше какво да предприеме. — Струва ми се, че би било справедливо. Само да не се наложи да чакам с месеци.

— В никакъв случай! Още щом пристигнат мебелите, оставяме всичко друго, докато не ги оправим. — Джордж усещаше, че Еванс има нужда да си го изкара на някого, и на драго сърце му предостави жертва: — Тия мошеници, дето ни пробутаха лака, те са виновни. Взеха ни парите и сега ги няма никакви. Не знам как при такава всеобща безотговорност оцеляват малки фирми като нашата.

Думите му попаднаха право в целта. Мистър Еванс бе категоричен по въпроса за малките предприятия. Двайсет минути по-късно, когато Джордж най-после успя да се откачи, ушите му бучаха от вайканията на стареца за сегашното правителство, Европа и света, но бе успял да изтръгне от мистър Еванс обещание за още поръчки, както и достатъчно време, за да поправи дефектната доставка.

С един приключихме, остават четирийсет и девет, помисли си Джордж. Но преди това трябваше да проведе още един разговор, от който зависеше всичко.