Хари Бингам
Наследството на Градли (63)

6

Матю попълваше последните си справки за продажба за деня. Гледаше да пише четливо, защото за всяка провалена сделка поради грешно попълнен фиш банката плащаше пет хиляди неустойка. Какъв ден! Каква седмица! Цели пет дни на пазарите бяха бушували бури, докато накрая нещата се върнаха на първоначалното ниво. За Матю седмицата бе рекордна по броя на извършените сделки, а при все това бе с 20 800 долара на минус. Такива загуби са обичайни за август, успокои го Розентал.

Матю подреди бюрото си, грабна сакото и си тръгна. На излизане мина покрай бюрата на Рик и Ал.

— По една бира, момчета? Аз черпя.

Ал и Рик разчитаха някакви разпечатки. Алан се потеше както обикновено; кошчето му бе претъпкано с мазни хартии и опаковки от готова храна. Рик бръсна глава с ръкава на ризата си, сякаш зализваше косата си назад. Само че нямаше коса. Дали просто не си полираше черепа?

— Черпиш, а? Голям тежкар се извъди. Само не ми казвай, че си имал успешна седмица, защото ти видях резултатите. Съжалявам, мойто момче. С Рик имаме още поне един час работа.

Рик кимна. Вече се познаваха от доста време, но той не бе станал по-приказлив. Матю се почувства разочарован. По време на курса той бе прекарвал цялото си време в работа или със Софи. В Ню Йорк нямаше приятели, с никой от колегите си не бе успял да се сближи. Софи му липсваше болезнено, други жени за момента не го интересуваха.

Скот Питърсън си тръгваше също, заобиколен от шумна тълпа, главно хубави млади жени. Значи се бе възстановил.

— Чао, всичко най! — провикна се той.

Матю и Алан му извикаха нещо в отговор. Рик само кимна с глава. Залата утихваше, а Матю изведнъж се почувства самотен.

Зад Алан и Рик някой помръдна. Фиона Шепъртън бе седяла през цялото време до прозореца, потънала в някакви документи. Сега се изправи и подаде нещо на Рик. Погледът й се спря на Матю.

— Добре ли чух, че предлагаш да ме черпиш една бира?

— С удоволствие, стига да искаш.

— Тая вечер съм заета, но утре може.

— Разбира се — каза Матю. Самият той бе свободен още тази вечер, както и всички други вечери напоследък. — Къде искаш да идем? Ти избери мястото. — Дори една вечер с Великия кастратор бе за предпочитане пред лазаня, претоплена в микровълновата фурна.

— Ще си помисля и утре по обяд ще ти позвъня.

Матю потвърди и си тръгна, внезапно притеснен.