Хари Бингам
Наследството на Градли (23)

9

Проблемът бе обичаен за банкерите. Работиш по цял ден до изнемога. Прибираш се вкъщи пребит като куче. А когато легнеш да спиш, сънят бяга. Нещо повече, дори да се унесеш, сънищата ти те връщат сред досадата на работния ден. Пред очите ти се нижат числа в безкрайна, безсмислена процесия. Вече не си ти — превърнал си се в малка точка на компютърния екран, в курсор, който пробягва нагоре-надолу по таблиците като микроскопичен регулировчик, опитващ се да сложи ред в хаоса.

Зак отхвърли завивките. Изпъшка. Беше три часът сутринта. Отвън се долавяше далечният шум на нощния трафик по Камдън Хай Стрийт, подрънкването на бутилките на млекаря. Зак се надяваше, че уличните шумове ще заглушат марша на числата.

Запали лампата. Наплиска лицето си, после реши да вземе душ. Стоеше под струите и се разтриваше с гела, който Джоузефин му бе подарила за рождения ден. Беше купен от „Бутс“ за не повече от десет лири — явно Джоузи се бе опитала да му намекне, че е зле с парите. По дяволите! Дали щеше да спре да се жалва, когато Зак спечелеше богатството на баща им? Тя щеше да получи няколко милиона — Зак лично щеше да й ги сложи в джоба, и тогава може би щеше да му купи по-приличен подарък. Лилавият гел („освежаващ и релаксиращ“, както пишеше на етикета) се стичаше по мършавото му тяло; потракването на цифрите в мозъка му поотслабна.

Наметна халата, откраднат в едни по-добри времена от хотел „Плаза“ в Ню Йорк, и се запъти към кухнята. В хладилника нямаше нищо, ако не се броеше киселото мляко с изтекъл срок на годност. Отвори кофичката и го помириса. Изглеждаше наред. Каква е разликата между Австралия и киселото мляко? Че в киселото мляко има жива култура! Ха-ха. Зак загреба от млякото и се вторачи в капака. Срок на годност. Пак числа! Още малко, и щеше да почне да чете щрих кодовете на продуктите.

Върна се в спалнята и седна на ръба на леглото. Сара Хейвъркум бе изстинала към него и — още по-зле — беше сгодена. Започваше да му писва от „Кобург“, а не се бе приближил и на йота до заветния милион. Идея нямаше как ще спечели толкова пари. Междувременно Матю беше на Уолстрийт и учеше за дилър, а Джордж се бе спотаил кой знае къде и се занимаваше кой знае с какво. Може би Джоузи щеше да се окаже права, може би и тримата бяха кръгли идиоти. От друга страна, какво друго му оставаше, освен да опита. Да продължи да опитва, докато и неговият срок на годност изтече.

Фразата не му излизаше от ума. Срок на годност. Числата се бяха изличили, а фразата бе останала. Дали нямаше някаква връзка с проклетата фирмена документация на „Абърдийн Дрилинг“? С всички онези купчини счетоводни книжа, договори и всякакви други хартии? Понякога отделни фрази се загнездват в съзнанието, също както числа или познати мелодии. Зак се върна в кревата и загаси лампата. От млякото в стомаха му клокочеше. Може да е било развалено. Опита се да заспи. Срок на годност. Срок на годност. След пет минути Зак отново отметна завивките и запали лампата. Като се мръщеше от усилието, той започна да извиква в съзнанието си една конкретна страница от фирмената документация. Отначало размазана, страницата постепенно му се яви на фокус. „Стандартни гаранции при споразумения за консултантски услуги“. Зак зачете наум думите под заглавието. Документът бе съставен на правен език, толкова усукан, че от него можеше да се изплете рибарска мрежа, но Зак схващаше смисъла. Пред очите му се яви друга страница: „Застрахователни договори — основни положения и изключения“. Зак се вторачи в страницата, която сякаш плуваше в съзнанието му. Нещата започваха да се изясняват. Нищо чудно, че не бе успял да заспи. Една последна проверка: „График на основни консултантски проекти, 1988–1998 г.“. Страницата застана на фокус, но Зак нямаше нужда да я чете, той вече знаеше какво пише.

Загаси лампата и заспа блажено, като младенец.