Хари Бингам
Наследството на Градли (4)

2

В мига, когато Матю изхвърляше в боклука изписания лист хартия, по-големият му брат Зак беше в офиса си и изваждаше подобен лист. Предния ден се бе почувствал щастлив от предизвикателството, което отправи на братята си, но днес то не му се струваше чак толкова умно. Само преди седмица Зак бе казал на един от старшите инспектори да си завре главата там, дето не може да се стигне, и да си инспектира бъбреците отвътре. Както можеше да се очаква, инспекторът, който беше и съдружник във фирмата, бе напуснал с трясък кабинета му и веднага го бе предложил за уволнение. Дисциплинарните механизми на фирмата се бяха задвижили. Утре на съвет се разглеждаше положението му и бе почти сигурно, че го чака уволнение.

Счетоводителите по принцип рядко стават милионери. Разбира се, ако работи здраво, жъне професионални успехи и пести всяко пени, някой счетоводител евентуално би могъл да натрупа милион, но не и за три години. Не и на двайсет и шест. От друга страна, бивши студенти по философия без постоянна работа, без препоръки и без начален капитал също не се числят към милионерското съсловие. На Зак му трябваше работа, и то на сериозна длъжност, но за да постигне това, първо трябваше да не го уволнят. Свивайки устни от отвращение и скърцайки със зъби, той написа прочувствено извинително писмо, в което обясняваше поведението си с „моята дълбока скръб след смъртта на баща ми“ и сърцераздирателно молеше „да ми бъде дадена още една възможност да докажа своята безрезервна лоялност към фирмата“.

Зак постави писмото в плик, адресира го, после се престори, че плюе върху името на адресата. Изкуството на извинението бе едно от нещата, които Зак не бе успял да усвои; същото се отнасяше и до добродетели като такт, скромност, търпение, доброта и благородство. Той пусна писмото в учрежденската пощенска служба и изкомандва една от секретарките лично да се погрижи да бъде прибрано и доставено навреме. Толкоз. Нищо повече не можеше да стори по въпроса.

Междувременно пред него стоеше за разрешаване един по-сериозен проблем: как да спечели милиона? Сега още не можеше да каже, но едно нещо му беше ясно — трябва да почне работа в Лондонското сити, един от световните финансови центрове, в който са съсредоточени най-много банки. Но как да проникне там? Счетоводната фирма, в която работеше понастоящем, щеше да му даде най-отрицателната характеристика, а извън това единствените му препоръки бяха незавършената дисертация и безполезната философска диплома. Добрите банки не наемат на работа провалили се типове.

Зак отново изкриви уста, от което тясното му лице стана още по-мрачно и напрегнато. Матю беше най-красивият от тримата братя, ала много жени намираха смутния, вечно навъсен Зак за неустоим. Матю не можеше да се начуди как Зак сякаш не забелязва и не се възползва от това си предимство; единствената му сериозна връзка до момента беше с някакво момиче в колежа, с което се бяха разделили огорчени след продължителни пререкания. Зак вдигна телефона и набра номер в Оксфорд.

— Тук Икабод Бел.

— Икабод, Зак се обажда. Зак Градли.

— Зак, момчето ми, така се радвам да те чуя! — Някогашният научен ръководител на Зак, професор по философия, преливаше от възторг. — С какво мога да ти помогна? Да не би да си решил да си довършиш дисертацията? Не вярвах, че човек като теб може да се загроби като счетоводител до края на живота си.

— Не е това. Всъщност исках да те помоля за една услуга. — Зак обясни за какво става въпрос.

Икабод Бел помисли мълчаливо, после каза:

— Ела след две седмици. На тържествената вечеря в колежа. Искам да те запозная с един човек.

— Кой е той?

— Отлично, значи след две седмици. Към седем и половина — осем. Чакам с нетърпение да те видя.

— С кого все пак ще ме запознаеш?

— Ааа, много ще ти хареса. Ще си побъбрите от душа за твоя любим спорт — гребането. Как нежно блести водата сутрин, как сърцето бие ускорено преди състезание, всякакви такива щуротии.

— Икабод, сигурно ти е ясно, че никога не съм хващал весло в ръцете си…

— Глупости, Зак! Цял живот си бил запалянко по този спорт. И никой не може да ти излезе насреща, когато трябва да се декламират наизуст резултатите от всички регати за последните години и всякакви там идиотски подробности. Тъй че ела на вечеря.

Професорът затвори. Зак така и не разбра какво е намислил. Ясно беше само, че разполага с две седмици, за да стане експерт по благородния спорт гребане.