Хари Бингам
Наследството на Градли (22)

8

Не беше мъртва, слава богу — просто много болна.

Линейката бе пристигнала бързо. Внимателният доктор бе успокоил разстроената Джоузефин, че пулсът на майка й е равномерен, а дишането слабо, но постоянно. След като пристигнаха в болницата, Хелън Градли равнодушно бе поставена на конвейера на британската система за обществено здравеопазване. Случаят й бе сериозен, ето защо я вкараха в интензивното отделение. През нощта и следващите дни диагнозата и прогнозата започнаха да се избистрят.

Хелън бе получила инсулт и последиците трудно можеха да се предвидят, дори и от специалист. Някои пациенти губеха говор, двигателна координация, памет; после всичко се възстановяваше в течение на седмици или месеци. Други губеха по-малко, но завинаги. Ударът на Хелън бе доста силен, така че времето щеше да покаже.

През онази първа нощ в болницата Джоузефин не се бе отделяла от леглото на майка си. Лекарите се сменяха, даваха противоречиви указания, внезапно си тръгваха, повикани другаде; бяха прекалено заети, за да си вършат съвестно работата. Джоузи, все още в официалната рокля, се бе вкопчила в ръката на майка си и окуражително й шепнеше на ухото. Спомни си в какво настроение се бе прибрала вкъщи — спомни си гнева, чувството на ограбена младост, страстното желание да се върне към предишния си живот. Всичко това внезапно се бе променило. Хелън Градли, която през цялото време бе закриляла децата си от баща им, сама принасяйки се в жертва на един несправедлив развод и последвалото го лишаване от наследство, сега лежеше на легло, безпомощна като малко дете, и чакаше от дъщеря си да й даде сили.

Джоузефин бе само на седемнайсет. Никога не си бе представяла, че ще й се наложи да се издържа, а още по-малко, че ще се грижи за родител инвалид. Но сега съзнаваше, че е длъжна да го направи.

— Всичко е наред, мамо — прошепна тя. — Аз съм до теб.