Хари Бингам
Наследството на Градли (33)

3

Дейвид Балард натисна спирачките на черното си беемве. По пътя към Соули Бридж се бе натъкнал на пресичащо стадо овце, които го бяха изтласкали в банкета, и сега лявата страна на колата му бе изпръскана с кал. Беше студен зимен следобед и докато Балард стигнеше вкъщи, калта щеше да замръзне на бучки по калниците. Здравата се бе охарчил за това беемве, но всяка година навърташе четирийсет хиляди километра само по служба, та удоволствието от карането си струваше парите. Само да не забрави да измие калта, като се прибере.

Балард сви полека във фабричния двор. Двама работници, въоръжени с кофи боя и четки, се готвеха сякаш да замажат табелата над портала. Балард усета как го обхваща яд. Паркира колата до единственото друго превозно средство в двора — един форд транзит с надпис „Модерни мебели Гисингс“. Какво чакат, че не вземат и него да го пребоядисат, помисли си злобно Балард и закрачи по стълбите към директорския кабинет.

Джордж седеше на бюрото си, потънал в работа.

— Здрасти — поздрави ведро той, като видя кой е дошъл. — Поне да ме беше предупредил, че да приготвя петстотинте хиляди, а то, както се е видяло, ще има още да чакаш.

На Балард не му беше до шеги.

— Какво, по дяволите, си наумил? Защо променяш името на фирмата?

Джордж се сепна. Балард обичаше да се смее, зад навъсената му външност се криеше чувство за хумор. Само че този път май наистина бе разгневен.

Джордж отговори хладно:

— Не виждам теб какво те засяга, след като си спазвам задълженията по заема.

— Я не ме будалкай. Вярно ли е, или не?

— За твоя информация, вярно е.

Балард трепереше от гняв. Червенината, избила по лицето му, странно контрастираше с металносивия цвят на косата. С мъка контролираше гласа си.

— Снощи срещнах Том Гисинг на коледното тържество на Ротари. Каза ми, че сменяш името на фирмата. Това име беше единственото, което все още значеше нещо за него. Сигурен съм, че би ти простил дори обидния начин, по който купи фирмата му, стига да бе запазил името й, да я бе възродил, но с неговото име. Той пръв щеше да дойде да ти поблагодари. Снощи цяла вечер ми се е жалвал. Тая сутрин му позвъних, за да видя как е. Никой не отговаряше. Наминах покрай тях да го нагледам и го заварих умрял. Инфаркт. — Балард замълча, преди да изстреля последния си патрон: — Този инфаркт е твое дело и ти го знаеш!

С пепеляво лице Джордж се надигна от стола си и измъкна от шкафа с папките лист хартия.

— Ето молбата за промяна на името на фирмата. От „Модерни мебели Гисингс Лимитед“ става просто „Мебели Гисингс Лимитед“. Оригиналното название вече е демоде, но никога не ми е минавало през ум да залича името на основателя. А сега, когато не е между живите, още по-малко бих дръзнал да направя подобно нещо.

— Ами табелата над портала? Там и без това си пише „Мебели Гисингс“.

Джордж поклати глава.

— Намалих заплатите на всички с петнайсет процента и им обещах, ако някой е готов да пожертва още, да запиша името му със златни букви. Моята секретарка доброволно дарява трийсет процента от заплатата си, така че името й ще се чете над портала. Това е всичко, никой няма да пипа името на Гисинг.

Балард въздъхна и поглади мустаците си. Лицето му смени отново цвета си — този път от червено стана мораво.

— Съжалявам — рече той. — Не трябваше да те упреквам, преди да знам фактите. Взимам си думите назад и моля за извинение.

Подаде ръка, Джордж я прие.

— Не се притеснявай. Не ти се сърдя, че беше ядосан. Много съжалявам за Том Гисинг. Надявам се, че един ден ще се гордее с фирмата си, макар и в гроба.

— И аз се надявам. Е, още веднъж — прощавай, Джордж. Избързах.

— Няма нищо, сигурно и аз съм донякъде виновен. Досега все си криех намеренията, пък нали знаеш — така тръгват слуховете. Истината е, че ми се иска повече хора да участват в съживяването на този труп, това тука не е работа за един човек. Бедата е там, че сякаш ми нямат доверие. Не знам какво им става на тия хора…

— Един съвет, Джордж — намигна му по-възрастният човек. — Никога не казвай на банкера си, че имаш трудности. Може да го уплашиш и да си поиска заема. Само не се бой, предполагам, че всеки момент ще получиш бащиното си наследство. Няма да е лошо, като се има предвид, че отсрочката, която ти дадох, изтича след месец.

Лицето на Балард бе станало непроницаемо. Джордж нямаше представа какво си мисли. Нямаше време за губене. Той и без това се бе укорявал, че излъга банкера — сега бе моментът да си признае всичко.

— Дейвид, искам да поговорим по един въпрос.

— Още лоши новини ли има? — Гласът на Балард бе загадъчен, в устните му сякаш се таеше усмивка.

— Ами… новините не са добри.

— Не искам да знам, стига след месец да си платиш заема. Както се споразумяхме, нали така?

— Да-да, така беше.

— Е, значи всичко е наред?

— Дейвид, аз няма да получа парите от наследството. Завещанието на баща ми… това е дълга история. Но пари няма да получа.

— Няма ли?

— Нито пени. Ще ти се наложи да ни ликвидираш.

Изражението на Балард сякаш отново стана разгадаемо.

Той се подсмихваше.

— Не се тревожи. Ако има техническо забавяне, стига ми едно писмо от изпълнителите на завещанието.

— Не мога… ама какво се смееш? Нищо смешно няма.

— Ти познаваш ли лично изпълнителите на завещанието?

— Адвокатът на баща ми — казва се Ърл — е един от тях. Другите не ги знам.

— Не ти ли е минавало през ума, че баща ти може да наеме някой свой стар приятел банкер?

Балард вече се смееше открито. Джордж най-после схвана.

— Ти си изпълнител на завещанието на баща ми? Знаел си през цялото време, че нямам пари? Защо изобщо допусна да купя фирмата? Защо не прати съдия-изпълнителя, както се прави в такива случаи?

— По две причини. Първо, току-що получих от теб трийсет и шест хиляди.

— И второ?

— Второто е, че „Гисингс“ толкова го беше закъсала, че само някой факир можеше да я спаси. Като баща ти например. — Балард вдигна рамене. — И си казах, като познавам бащата, защо да не пробвам със сина?

Джордж бе смаян, но и поласкан. Той се опита да проследи логиката на събеседника си.

— Значи ли това, че няма да ни ликвидираш, ако не си платим навреме?

Балард вдигна рамене. Добрият вуйчо отново бе отстъпил място на строгия банкер.

— Може да ви ликвидирам, може и не. Зависи как ще потръгне бизнесът и по кой начин мога да си върна по-голяма част от парите. Но засега, Джордж, добре се справяш.