Хари Бингам
Наследството на Градли (31)

1

Може би Матю се бе влюбил. Във всеки случай такова нещо не му се бе случвало преди. До този момент интимният му живот се бе отличавал със значително разнообразие, но без сериозни ангажименти. А сега? Рано бе да се каже, засега бяха просто добри приятели, но Софи беше чаровна, интелигентна, амбициозна, хладнокръвна и сякаш тя самата му бе хвърлила око. Нещо повече — беше изключително красива, обличаше се елегантно и се държеше по начин, който гъделичкаше суетата му. Той я ухажваше дискретно, без да насилва нещата.

Тази вечер щяха да ходят в едно италианско ресторантче. Тогава щеше да направи първата крачка. За пръв път през цялата си динамична кариера на любовник се чувстваше притеснен — дали всичко щеше да мине успешно? Дали приятелството им щеше да прерасне в любов?

А може би нервността му идеше от теста, резултатите от който трябваше да им съобщят същия следобед. Играеха на валутни сделки. Всъщност онова, което вършеха, трудно можеше да се нарече игра. Този вид практически тест е по-важен от повечето изпити на теория. За да станеш добър дилър, трябва да учиш математика, икономика и други науки. Но дори да изкараш по сто точки на всички тия предмети, не ставаш за дилър, ако нямаш талант за правене на сделки. Тогава можеш да си събираш куфарите и да забравиш за вилата на Лонг Айланд.

Играта бе пределно проста. Студентите се разделяха на три групи — купувачи, продавачи и дилъри. Купувачите, с други думи инвеститорите, разполагаха с куп условни пари и с друг куп условни държавни облигации. Целта бе да направят най-изгодната възможна инвестиция, която да им донесе максимална печалба. Инвеститорите участваха в играта поединично и се състезаваха всеки срещу всеки.

Продавачите и дилърите работеха по двойки, като всяка двойка представляваше една инвестиционна банка. Банките започваха играта без облигации, само с малко пари. Разбира се, тяхната цел също бе да извлекат максимум печалба в най-кратък срок. Това са правилата на Уолстрийт.

В конкретния случай Матю играеше дилър, а Софи продавач. За радост на Матю те си избраха условното име банка „Сърдечна връзка“. В играта се състезаваха с още двайсетина двойки, всяка от които си бе измислила име на банка.

Играта имаше още едно-две важни правила. Инвеститорите нямаха право да търгуват помежду си, а само с банките. Да предположим, че Фарещи — възпълничката петролна принцеса, която в случая играеше инвеститор — иска да купи държавна облигация, чийто падеж е, да кажем, през 2017 г. Тя трябваше първо да се осведоми от неколцина продавачи за цената. При положение че цената на един от тях й се стори приемлива, тя щеше да купи облигацията, като за сключената сделка се попълва фиш.

А откъде Софи получаваше своята цена като продавачка? Много просто — от Матю. А откъде Матю взимаше цените си? Пак много просто — измисляше си ги. И тъкмо тук беше тънкостта на играта: целта на Матю беше да определи цена, която хем да е достатъчно ниска, за да привлече купувача, хем да е достатъчно висока, за да остане нещо и за банката. Да не забравяме, че фондовата борса не е нищо повече от голямо чейнджбюро. Ако Матю смяташе, че може да продаде дадена облигация за 103 долара, той трябваше да е готов да я купи за 102. Това, че от сделката щеше да спечели само един долар, не го тревожеше. Най-големите къщи на Лонг Айланд са на ония, които успяват да смъкнат по няколко десети от цента върху всеки долар. Те просто правят най-много сделки.

И последният елемент на играта — в ъгъла на изпитната зала седеше квестор, обикновено някой от преподавателите, който на всеки няколко минути обръщаше лист хартия на голямата информационна дъска. На листа е отпечатана някаква измислена новина, която може да е икономическа, например промяна в ръста на потребителското търсене, или политическа — изборни резултати или смърт на държавен глава. На всяка новина борсата реагираше по определен начин. Инвеститори, които до момента се бяха чувствали спокойни за вложенията си, изведнъж можеха да се окажат собственици на купчина хартия без стойност.

Това беше всичко. Други правила нямаше. В края на играта всеки трябваше да преброи авоарите си и както гласи надписът на тениските, продавани по уличните сергии в Манхатън, „печели оня, който умре най-богат“. Победителят сред инвестиционните банки, както и най-успешният инвеститор, получаваха букет цветя и бутилка шампанско. За неуспех не се предвиждаха наказания, освен едно. Тази игра бе най-показателният изпит за целия курс на обучение, а както бе казал Лъва на Уолстрийт, около една трета от студентите, така или иначе, нямаше да завършат курса.

Играта започваше. Софи и Матю си бяха изработили някои вътрешни правила, които се готвеха да изпитат на практика. Матю прошепна в ухото й:

— На добър час!

— На добър час, мосю Градли. Успех!

Квесторът изсвири със свирката си и играта започна.

Участниците бяха наредени в три редици. Инвеститорите седяха до стената, а продавачите бяха в средната редица, с лице към дилърите, като последните две категории имаха право да стават и да се движат из стаята.

Отначало всички останаха по местата си без много шум. Студентите бяха добре възпитани и се опитваха да се сдържат. Някои инвеститори, решени да вложат парите си в конкретни облигации, питаха продавачите за цените. Продавачите договаряха цена с дилъра. Пазаряха се учтиво, като често се извиняваха и понякога се смееха на грешките си. Дилърите останаха седнали по местата си.

Внезапно на информационното табло се появи надпис: ГРИЙНСПАН ОПТИМИСТ ЗА ИНФЛАЦИЯТА. Алан Грийнспан е председателят на всемогъщия Федерален резерв. Ако той кажеше, че инфлацията няма да се повиши, това трябваше да доведе до вдигане на цените на облигациите, тъй като инвеститорите щяха да търсят по-изгодна възвръщаемост на парите си.

Без да се двоумят, дилърите почнаха да вдигат цените, но не всички реагираха еднакво бързо. Равновесието започна да се нарушава, а заедно с него и спокойствието в залата. Инвеститорите крещяха нареждания на продавачите, шумът се засилваше.

Продавачите вече по няколко пъти в минута се съветваха с дилърите за цената. Дилърите знаеха, че цените се менят непрестанно, и се бояха да не изостанат. Започнаха да стават от местата си, за да сравняват цените си с останалите, както и да сключват сделки директно с колеги. Всеки път, когато продавачите им искаха нова цена, трябваше да крещят, за да привлекат вниманието им. С увеличаване на обема на сделките шумът в залата стана непоносим.

В този момент, без предупреждение и незабелязано за половината присъстващи в залата, надписът на таблото се смени: ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ТЪРСЕНЕ ИЗПРЕВАРВА ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ОЧАКВАНИЯ. Значи Грийнспан бе сбъркал? Значи все пак имаше риск от инфлация! Цените на облигациите трябваше да спаднат. Но с колко? На този въпрос нямаше верен или грешен отговор, а само стихийната реакция на пазара.

Софи извика на Матю, за да се убеди, че е видял новото съобщение. Бе го видял веднага, но й благодари с крясък. Софи приемаше нови поръчки, клиентите й се увеличаваха. Бизнесът вървеше добре, но поглъщаше цялото й внимание. Матю избягваше да се презапасява с ценни книжа, в случай че настъпи внезапен обрат на пазара. Затова за всяка сделка със Софи той правеше още по една-две, за да изравнява позициите си по основните облигации.

Съобщенията на таблото се редуваха все по-бързо.

— Дай ми цена купува за две хиляди седемнайсетиците и цена продава за две хиляди дванайсетиците! — извика Софи.

Матю бе свикнал да мисли в движение. Инвеститорите нямаха време за губене, пазарът се нажежаваше.

— Курс купува за две хиляди седемнайсетиците — деветдесет и девет долара. Засега не искам да продавам две хиляди дванайсетици, позицията ми е къса. Знаеш ли какво — искай им по сто и пет долара. Никой нормален човек няма да ги купи на тая цена.

Матю знаеше, че при такава цена всеки инвеститор ще предпочете да търси другаде облигации с падеж през 2012 г.

— Окей. Купува две хиляди седемнайсетици по деветдесет и девет, продава две хиляди дванайсетици по сто и пет.

Матю вдигна палец, за да потвърди цифрите. Още едно вътрешно правило: винаги потвърждавай цената. Другите двойки не се бяха сетили за това и често се стигаше до недоразумения.

Междувременно Матю се прехвърляше от място на място. Действайки бързо и решително, той бе успял да купи облигации директно от един дилър и да ги продаде на друг с малка печалба. Не беше лесно. Добрите дилъри разбираха пазара и гледаха да действат без посредници, но не всички бяха толкова добри. Матю забеляза, че двама от японците имат затруднения. Опита се да си спомни имената им. Софи му подсказа: Такаши и Ацуо. Матю ги поздрави любезно и се пошегува за хаоса наоколо. Заседя се до тях и на няколко пъти им подсказа как да постъпят в трудни моменти. На пазара на облигации няма по-добър приятел от глупака.

Софи го прекъсна.

— Матю, сключих и двете сделки. Купих сто партида две хиляди седемнайсетици по деветдесет и девет долара и продадох двеста партида две хиляди дванайсетици по сто и пет. Записала съм ги в сметката.

Матю подскочи.

— Господи, Софи, че кой ги купи? Тъкмо сега две хиляди дванайсетиците вървят по сто долара парчето. Имаме пет долара печалба на облигация!

В тази игра печалбата рядко надвишаваше долар на облигация, така че пет долара представляваха сериозен удар.

— Купувачът е Фарещи. Като че ли тая работа не й се удава много…

И двамата погледнаха към Фарещи, която седеше на стола си, изпъната като струна. Лицето й бе побеляло, очите изцъклени. Бележникът й лежеше обърнат върху бюрото, явно не й стигаха силите да следи позициите си. Докато Матю и Софи я наблюдаваха, тя свали тежките си златни обеци и ги постави върху бюрото, до златната гривна. Сякаш златото й пречеше да мисли.

— Радарът ми засече инвеститор, който сякаш се нуждае от услугите на нашата банка — каза Матю.

Софи го изгледа.

— Не е честно! Горката, толкова се е шашардисана, че не знае какво върши.

— Не знам ти как си, ама аз самият нямам наследство от милиарди петродолари. Изкарвам си хляба като дилър.

Софи се усмихна; бе приела, без да е напълно убедена.

— Вярно. Съгласна съм. Но въпреки това не ми харесва тази работа.

Тя извика на Фарещи, която се събуди от унеса си, радостна да чуе приятелски глас сред шумотевицата.

— Дай ми бележника си — предложи Софи. — Ще направя сметките вместо теб.

Фарещи с облекчение й подхвърли бележника. Софи се наведе над него с калкулатор в ръка. В това време принцесата вдигна ръце към шията си и започна да я масажира, като втренчено гледаше купчината злато пред себе си. Това тук беше далеч по-трудно, отколкото да вадиш петрол сред пясъците! Но родителите й си бяха наумили, че тя трябва да получи западно образование. Тя с благодарност гледаше как Софи работи над сметките й. Не след дълго Софи стана и й подаде мълчаливо бележника. Фарещи го пое неуверено и дори не го погледна.

— Мисля, че имаш твърде много дългосрочни облигации, а си в къса позиция с краткосрочните — обясни Софи.

Фарещи се опули неразбиращо. Софи й разясни на прост език ситуацията.

— Мисля, че трябва да продадеш по една партида от сто и петдесет от облигациите за две хиляди и дванайсета и две хиляда и седемнайсета, като същевременно купиш същия брой за деветдесет и девета и две хиляди и пета година. Можем да ти помогнем, ако искаш.

Фарещи кимна. Тази Софи беше толкова любезна, говореше й без да крещи. Французойката потърси с поглед Матю, който се бе загубил из тълпата.

— Фарещи би желала… — започна тя.

Искаше да намекне на Матю, че може да предложи каквато цена си иска. Той се престори на дълбоко замислен и обяви цени, от които си осигуряваше по 10 долара чиста печалба на облигация.

— Това е най-ниската цена, която мога да си позволя — извика Матю. — И побързай, защото не мога да я задържа дълго време.

Фарещи не заподозря нищо за готвената измама. Тя кимаше в съгласие и се остави Софи да извърши сделките изцяло от нейно име. През това време свали огърлицата си и масивния златен часовник и заразтрива китките на ръцете си. Играта продължаваше. На таблото се появяваха непрекъснато нови съобщения. Шумът в залата бе станал истеричен.

Фарещи сякаш бе изпаднала в транс. Само от време на време се отърсваше от унеса си и регистрираше по някоя и друга сделка, колкото да напомни за себе си. Всичките си сделки правеше само чрез Софи, като всеки път Матю си начисляваше по 10 до 15 долара печалба на облигация. По едно време на Софи й стана неудобно.

— Хайде, стига толкова!

— Софи, за Фарещи това е само игра, а за нас — въпрос на живот и смърт. Едва ли ще ти е жал за нея, ако теб те изхвърлят от курса. Освен това Фарещи не е единствената будала между нас.

Матю имаше право. Такаши сан и Ацуо сан също имаха своя щедър принос в печалбите на банка „Сърдечна връзка“.

— Добре де. Не забравяй обаче, че вече сме спечелили доста. Не е нужно да им измъкваме последния долар.

Най-после, три часа след началото, квесторът отново свирна със свирката си. Край на играта. Зашеметена, Фарещи вдигна ръка към косите си и измъкна последното си украшение — тежка златна шнола, която прибави към Лъскавата купчина върху бюрото. Това бе единственото й движение. Преподавателите започнаха да събират протоколите от извършените сделки, които щяха да се обработят с компютър през следващите часове. Към четири следобед обявиха резултатите. Матю и Софи знаеха своя предварително. Бяха започнали играта с 5 000 долара, а бяха завършили с 32 420.

Софи знаеше и резултата на Фарещи като нейно доверено лице. Като инвеститор, Фарещи бе влязла в играта с много по-голяма сума — точно 100 000 долара, а сега имаше 62 980. Явно, не всичките й пари бяха отишли в банка „Сърдечна връзка“, но последната си бе взела своя дял. Такаши и Ацуо радостно се поздравиха с първия си ден като борсови играчи. На раздяла те още веднъж сърдечно благодариха на Матю за оказаната помощ. Нито един от двамата сякаш не си даваше сметка, че бяха загубили всичките си условни пари, а още по-малко, че голяма част от парите им бяха отишли в джоба на Матю.

Чак след като всичко утихна, Матю и Софи се спогледаха. Цяла вечност не бяха успели да се погледнат като хората, само си бяха крещели инструкции. Дори в най-голямото напрежение Софи бе успяла да запази присъствие на духа.

Бе обслужвала спокойно клиентите, които я затрупваха с въпроси и поръчки, като същевременно старателно бе записвала всички сделки в книжата на банката. Единствена измежду всички участници в играта Софи не бе свалила сакото си. Чак сега, когато всичко свърши, тя го разкопча и запокити на пода. Изпъна шия и прокара пръсти в косата си. После сграбчи Матю за раменете.

— Победихме, Матю! Победихме!

— Май че да.

Ръцете й се задържаха на раменете му. Неговите бавно, едва-едва, се плъзнаха напред и се обвиха около кръста й. Устните й се разтвориха, но не за да го смъмри. Целунаха се. В този момент, дори целият свят около тях да се провалеше в небитието, те нямаше да забележат. Целуваха се дълго и страстно.

— Ох, мисис Градли! Май трябва по-често да печелим.

— Наистина, мистър Градли!

Банка „Сърдечна връзка“ си заслужи шампанското и розите; бе регистрирала печалба, с 11 250 долара по-висока от тази на най-близкия си съперник. Скот Питърсън, дългучът от Калифорния, пръв между инвеститорите, бе завършил играта със 121 870 долара. Най-зле се бе представила Фарещи Ал Шахрани. Когато обявиха резултата, очите й се напълниха със сълзи, но тя продължи да седи гордо изправена, както подобава на принцеса. Все още вярваше, че само поради любезността на Софи е избегнала много по-лоша съдба, и отново сърдечно й благодари.

Матю и Софи не отидоха на ресторант тази вечер. Вместо това се оттеглиха в апартамента на Матю, поръчаха си пица и отпразнуваха победата по начин, който надмина и най-смелите му мечти.