Хари Бингам
Наследството на Градли (13)

11

Джордж подкара колата. Когато прецени, че не го виждат, той извади броя на „Файненшъл Таймс“ и зачеркна поредната обява. Ситуацията ставаше абсурдна. Бе решил да опита още седмица-две, максимум три и после щеше да се откаже. Нека Зак и Матю да гонят наследството — той щеше да се хване в някой супермаркет да подрежда щандове. Щеше да си намери нови приятели, нови занимания. Може би щеше дори да се опита да завърши образованието си и да си потърси нормална работа. Искаше да живее като обикновените хора. Но засега можеше да си пробва късмета още малко.

Погледът му се върна на вестника. Следваща по ред бе „Гисингс“, намираше се в селцето Соули Бридж, близо до Илкли, в Йоркшър. Той набра номера и го свързаха с някого, който го прехвърли на друг. Джордж обясни от какво се интересува и попита дали могат да му покажат някои документи. Да, отвърнаха му, документите са налице. Да му ги изпратят ли по пощата? Да, каза Джордж, само че точно сега не е удобно на служебния му адрес. Дали не биха могли да ги изпратят на адреса на хотела, където е отседнал — „Девъншър Армс“, близо до Скиптън? Да, разбира се. Документите ще бъдат изпратени още днес. А не би ли искал да насрочи среща за оглед? Не, първо трябва да види документите.

Джордж изключи телефона. И без това се бе запътил на север, за да огледа някакъв цех в Шотландия, за който не хранеше големи надежди. Щеше да мине покрай „Девъншър Армс“, да прибере документите и да се извини на объркания служител на рецепцията. Беше се усъвършенствал в подобни дребни хитрости. Усъвършенствал се беше и в умението да живее главно в двуместния лотус, с обем на двигателя по-голям от този на багажника.

Хвърли още един поглед на обявата. „Гисингс“ значи. Не че бе кой знае колко обнадежден, но хич не му се нареждаха щандове в супермаркет.

Замислен, подкара колата.