Хари Бингам
Наследството на Градли (46)

4

Резултатите от играта бяха обявени с монотонен глас, равен и безпристрастен като гласа на съдбата. Питърсън, Онсли, Шифер и Такако се бяха представили отлично. Шифер изобщо не реагира, Питърсън и Такако изглеждаха доволни, а лицето на Карен Онсли се разтегна в широка усмивка, застрашаваща целостта на челюстните й сухожилия.

— Софи Клемансо.

Седнала до Матю, Софи излъчваше обичайното си спокойствие и класическа красота. Матю крадешком поглъщаше с очи изящните черти, съвършената фигура, нежната кожа на любимата жена, която виждаше за последен път.

— Софи Клемансо. — Гласът обяви резултата. Беше истинска катастрофа. Без да е от най-ниските в курса, резултатът на Софи бе достатъчно нисък, за да бъде отстранена, и достатъчно лош, за да й коства шансовете за работа.

— Не! — извика тя. Скочи от мястото си. Фишовете от сделките бяха подредени в отделни кутии с имената на участниците. Софи сграбчи своята пачка, прерови я пред очите на цялата група и измъкна онова, което търсеше. Беше празният подписан фиш, който бе пъхнала в панталоните на Матю. Вече не бе празен. В него фигурираше сделка, която я бе съсипала, бе разорила банката й и провалила кариерата й. Този къс хартия бе нейната присъда, издадена и приведена в сила от мъжа, когото до днес бе обичала.

Очите й безумно търсеха Матю. Лицето й бе пепеляво, устата разтворена, очите разширени в ням въпрос. Погледът й го умоляваше, призоваваше го да каже, че всичко е шега, но истинността на документа бе извън съмнение. Без да събере нещата си, Софи хвърли един последен невиждащ поглед на човека, който я бе предал, и побягна.

Матю трябваше да е доволен. След миг щяха да обявят и неговия резултат, който беше умопомрачителен. По-добър от този на Питърсън, по-добър от този на Шифер, по-добър и от този на Онсли, много по-добър от резултата на Такако.

Това бе неговият билет за кариера в „Мадисън“, още една стъпка към състоянието на баща му. Вместо това Матю не смееше да диша. Сякаш ножът, който заби в гърба на Софи, се бе извърнал и порязал ръката му. Тя нямаше да му прости. Не можеше да му прости. Той не бе в състояние дори да моли за прошка. Бе спечелил онова, към което се стремеше, но бе загубил най-скъпото, което някога бе имал. Сега бе късно да се вайка за цената.

Матю никога повече не видя Софи.