Хари Бингам
Наследството на Градли (24)

10

През спуснатите под ъгъл щори се виждаше река Хъдсън, която бавно се вливаше в Атлантическия океан. Върволици кораби пореха водите на Нюйоркския залив, а Статуята на свободата гордо размахваше факела си, сякаш се опитваше да регулира въздушния трафик. Входната врата на Свободния свят напоследък не я е много грижа за бедните, експлоатираните и унижените, но за сметка на това не изпуска нищо, което може да се опакова, експедира и продаде. Далеч на югозапад, едва видими през маранята, крановете на пристанището неуморно обработваха безспирния поток от стоки и товари.

Студентите нямаха време да наблюдават гледката. Ако се събере целият товарооборот, преминаващ през пристанищата и въздушните терминали на Ню Йорк в течение на една година, ще се получи планина, достатъчна за няколко скикурорта. Ала цялата тази гигантска купчина не струва и една хилядна от онова, което минава тихомълком през електронните магистрали на Уолстрийт.

Пазарът на държавни ценни книжа на Съединените щати възлиза на около шест трилиона долара. През валутните пазари всеки работен ден преминават около един трилион. Всички фондови борси в Съединените щати имат капитализация около четиринайсет трилиона долара. Пазарът на корпоративни облигации, депозитни сертификати, както и още дузина видове ценни книжа прибавя към всичко това още няколко трилиона. И всяка от тези хартийки принадлежи на инвеститори, опитни или новаци, хитри или наивни, но целта е една — да се избегнат загубите и доколкото може да се реализира печалба.

Уолстрийт се занимава с разни видове дейности, някои полезни за света като цяло, други не дотам. Ала основната функция е пределно проста на чейнджбюро, където инвеститорите продават една хартийка и купуват друга. А всеки път, когато някоя хартийка сменя собственика си, най-щастлив от всички участници в трансакцията е дилърът, който я е осъществил, защото получава малък процент комисиона върху всеки долар. На някои пазари процентът на комисионата е действително микроскопичен. На валутния пазар човекът от Уолстрийт задържа за себе си може би няколко стотни от процента. На фондовата борса сумата е около половин цент на долар, понякога цент и половина, а може да стигне и до два-три.

Но дилърите не се притесняват, че техният дял е толкова малък. Умножена по милион, една десета от един цент е хиляда долара. Умножена по милиард — един милион. Ако пък си достатъчно ловък и съобразителен да поискаш в решителния момент комисиона от две десети от процента, инвеститорът едва ли ще забележи — в края на краищата какво са за него 0,2 цента на долар? Но ти вече си удвоил печалбата си на два милиона долара от продадения милиард. Продължавай в този дух и не след дълго ще имаш чудесна къщичка на Лонг Айланд, немска спортна кола и прилична яхта. Децата ти ще посещават добро училище, съпругата ти ще бъде канена на изискани партита, а ти постепенно ще се издигнеш далеч над онези свои някогашни състуденти, които може би са изкарвали по-добри оценки от теб в колежа, но са направили фаталната грешка да отидат в държавния сектор.

Животът на дилъра на Уолстрийт може да бъде много приятен. И тъкмо това бе привлякло всички участници в курса, организиран от банка „Мадисън“.

Матю се огледа. Софи седеше на предния ред по диагонал. Той улови погледа й и се усмихна. Тя отвърна на усмивката му. Значи не си бе въобразил. Тя си оставаше все така шеметна с перфектната си фигура и лице, което караше душата му да пее химни. Матю решително искаше да се сближат.

Един висок калифорниец си проби път между банките и седна до Матю.

— Може ли? Казвам се Скот Питърсън. Приятно ми е.

Скот Питърсън бе с три-четири сантиметра по-висок от Матю, също с толкова по-широк в раменете и пропорционално по-красив, Матю го намрази от пръв поглед.

— Приятно ми е, Матю Градли.

Здрависаха се.

— Англичанин, а?

— Да.

— Е, не бе трудно да се досетя. Тук сме двайсет и двама северноамериканци, същият брой европейци, плюс петнайсет-двайсет от целия останал свят. Главно от Югоизточна Азия, както изглежда, но се натъкнах и на един-двама от Латинска Америка. Има един руснак и някаква близкоизточна петролна принцеса.

Матю го сръга. По пътеката отдясно се приближаваше възпълно мургаво момиче с вдигната коса, захваната с две шноли от масивно злато. Злато блестеше и подрънкваше по китките, пръстите и шията й. Гледаше право пред себе си, лицето й беше безизразно.

— Тя е — прошепна Питърсън. — Чух, че с мъка била завършила колеж, а и английският й не бил кой знае какво. Семейството й обаче притежавало петролни запаси за десетки милиарди долари.

Питърсън вдигна рамене. Разбираше какво се върши, но не му допадаше особено. В банка „Мадисън“ личните заслуги може да са единственият критерий за напредък, но под лични заслуги се разбират най-различни неща, както се виждаше от присъствието на тантурестата ориенталска принцеса. Матю се извърна към нея.

— Приятно ми е, Матю Градли.

— Приятно ми е, добър ден — отвърна момичето със силен акцент. — Фарещи Ал Шахрани…

Каквото и да се готвеше да добави, бе прекъснато от отварянето на вратата. Всички утихнаха. На подиума пред тях застана Дан Креймър, Лъва на Уолстрийт.

В старомодния подиум от орехово дърво бяха скрити множество бутони и ключове, с които се командваха лампите, завесите, щорите, озвучителната система, екраните, проекторите, с една дума — всичко. Но Креймър не се доближи до подиума. Не бе подготвил онагледителни материали, а гласът му не се нуждаеше от усилване. Не че беше едър, но с пепеляворусата си коса, обрамчваща като грива изсеченото му лице, вдъхваше респект. Прякорът му бе останал от една статия в списание „Тайм“, придружена от снимка на корицата, озаглавена, „Лъва на Уолстрийт“. Когато беше спокоен, Дан Креймър изглеждаше просто свиреп. Когато беше раздразнен, всяваше ужас. Днес не беше раздразнен, просто рязък.

— Казвам се Даниъл Креймър. Аз съм президент и генерален директор на „Мадисън“. Добре дошли на нашия специален курс.

Ухили се, но на никого в залата не му стана весело. Усмивката му разкри твърде много зъби и продължи сякаш малко по-дълго, отколкото бе нужно.

— Всички вие сте приети на стаж при нас, защото тези, които са ви интервюирали, са сметнали, че отговаряте на изискванията. Ние гледаме да преценяваме вярно кандидатите, защото не обичаме да си губим времето. Понякога обаче и ние грешим в преценката си. Когато открием, че сме се излъгали в някого — а това се случва средно с всеки трети кандидат — ние му се извиняваме и го молим да напусне. Не че ви желаем злото, просто решаваме, че мястото ви не е в нашата организация.

Тези, които останат, може би сами ще се запитат понякога дали са направили верния избор. Работата е тежка, напрежението огромно. Всеки път, когато ви се стори, че сте овладели дадена задача, ние ще увеличаваме натоварването, ще искаме още и още. Ако не отговорите на предизвикателството, ще ви помолим да напуснете. Ако продължите да се справяте успешно, ще ви възнаградим. Ще заработвате пари, каквито огромното мнозинство хора не могат дори да си представят. Ще имате и моралната награда, че сте успели в една от най-трудните професии, които изобщо съществуват. Толкова по въпроса за възнаграждението ви. За мен по-важно е какво вие сте в състояние да предложите на фирмата. Понякога ме молят да определя нашата фирмена стратегия. Това е лесно. Във всички страни, където имаме бизнес, ние избираме най-добрите. Веднъж назначени се опитваме да ги задържим. После всеки си върши работата. Това е всичко. Фирмата си получава своето.

Докато говореше, Креймър не спираше да крачи напред-назад из залата.

— Има ли въпроси?

Това само по себе си едва ли бе замислено като въпрос. Беше шега. Откакто Креймър произнасяше прословутата си реч, никой никога не бе задал въпрос; и този път никой не се осмели. Той се усмихна отново. Твърде много зъби. Без да каже дума повече, Лъва на Уолстрийт напусна залата така внезапно, както се бе появил.

Матю знаеше, че Креймър не е някой мухльо. Това го устройваше — той обичаше да мери сили. Но Креймър бе надминал всичките му очаквания. Матю усети, че устата му е пресъхнала. Погледна към Софи. Изглеждаше напълно спокойна. Не облизваше устни, не се наместваше нервно на стола, не проявяваше признаци на нервност като останалите студенти. Изглеждаше просто много красива и привлекателна. Матю забрави напълно за Креймър. Отвори папката си и извади картичката, която бе купил тази сутрин. Написа нещо, надраска името на Софи на плика и я хвърли ловко на банката й.

Тя се извърна и като видя, че е от него, му се усмихна приветливо. Отвори плика и прочете написаното. Усмихна се отново, този път не просто от учтивост; очите й казваха „да“. С малко повече въображение отговорът й можеше да бъде „да, благодаря, с удоволствие“.

На картичката пишеше само: „Скъпа мисис Градли, тъй като сме в меден месец, не би ли желала да вечеряме заедно? В осем пред «Ривърсайд». Твой любящ съпруг, мистър Градли“