Алисън Пиърсън
Скъпа, няма не мога (7)

7
Честита Нова година

Понеделник, 5.57

— Иии отваряме света. Иии затваряме света. Отваряме света иии затваряме света.

Стоя в средата на дневната с широко разтворени крака и разперени над главата ръце. Във всяка ръка държа от онези меки топки, които на пипане са като пихтиести глави на октопод. От мен се иска да изписвам кръгове във въздуха, стиснала топките.

— Ииииии отваряме света, ииииии затваряме света.

Жената, която ми дава инструкциите, е петдесет и няколко годишна, неестествено весела, с кристален медальон на врата. Вероятно ръководи организация за защита на животни, които всеки би бил доволен да види сгазени на пътя — плъхове, прилепи, порове. Фей е личната ми треньорка, която наех, за да ми помага в интензивната ми програма за гимнастика и релаксация през новата година. Наех я по телефона от академията по здраве и фитнес „Юнона“. Не е евтино, но изчислих, че ще спестя много, ако успея да се напъхам в дрехите отпреди бременността. Освен това сигурно е по-евтино, отколкото членството в някой клуб, който нямам време да посещавам.

— Единственото упражнение, което правиш, Кейт, е да вдигаш портмонето си с всичките тези членски карти за фитнес клубове в него — казва Ричард.

Удар под кръста, но точен. Истина е. Според най-великодушните ми сметки годишните посещения на плувния басейн в последния фитнес център, в който членувах, ми излязоха по 47, 50 лири на дължина.

Във всеки случай очаквах Синди Крауфорд в розово трико, но когато отворих вратата, се озовах лице в лице с Айседора Дънкан в зелен лоден. Приказно същество с обветрено лице, личната ми треньорка е загърната в наметка, каквато носеше единствено Дъглас Хърд като министър на външните работи.

— Казвам се Фей — представи се тя и извади от платнената си чанта (в подобна Мери Попинс държеше закачалката си за шапки) топки, които обяви като „моите топки чи“.

Представата ми за тренировка не беше въртенето на топки чи с бавни, търпеливи кръгообразни движения. Питам я не може ли да поработим за мускулите на корема.

— Разбирате ли, направиха ми цезарово сечение и там кожата просто не иска да се прибере.

Фей потръпва от прекъсването, усърдна като шампион на състезание за овчарски кучета.

— Моят подход е към цялата личност, Катя. Мога ли да ви наричам Катя? Виждате ли, щом веднъж освободим ума, можем да се съсредоточим върху тялото, като постепенно запознаваме една с друга различните му части, докато не установим хармонична комуникация.

— Всъщност — казвам на Фей с цялата хармония, на която съм способна, — аз съм ужасно заета, затова ако може просто да кажем: „Здравейте, мускули на корема, помните ли ме?“, това би било страхотно.

— Не е нужно да ми казвате, че сте заета, Катя. Мога да позная от тежестта на главата ви. Наистина имате много тежка глава. Горката напрегната глава. И вратните сухожилия. Отпусни! Оотпусни! Ооотпусни! Едва поддържат горката ви глава. А това от своя страна предизвиква непоносимо напрежение върху долната лумбална област.

А аз си мислех, че човек плаща на тези хора, за да му помогнат да се почувства по-добре. След трийсет минути с Фей имам усещането, че следващият ми час ще бъде с моя балсаматор. Тя предлага да се отпусна по гръб, да протегна ръце над главата и да се правя, че лежа върху инструмент за мъчения. Мислите ми се отнасят към предателите в Тауър, чиито тайни са били изтръгвани насила от личен инквизитор срещу 25 лири на час. Според Фей упражнението ще прегрупира гръбначния ми стълб — най-окаяния и безформен гръбначен стълб, който някога е виждала.

— Ето това е, Катя. Отлично — усмихва се широко тя. — А сега бавно отпусни ръце напред и повтаряй след мен: „Ако не се състезаваме, ние се обезличаваме. Ако не се състезааваме, ние се обезличаааваме.“

 

 

7.01:

Фей си тръгва. Изведнъж ми пада наистина непоносима тежест от гърба. Почерпвам се с бонбони. Не мога да правя упражнения и да се ограничавам в един и същи ден. Седнала на кухненската маса, изведнъж дочувам необичаен шум, сухо дращещо радио свистене. Оглеждам стаята да разбера откъде идва. Необходими са ми няколко секунди, за да го открия — тишината. Звукът на нищото пищи в ушите ми. Имам пет минути за себе си, преди Емили и Бен да нахлуят с бойни викове през вратата.

След празниците усещам, че нуждата на децата от внимание е необичайно изострена. Без ни най-малко да са удовлетворени от времето, което прекарахме заедно, те изглеждат изгладнели до смърт, ненаситни като новородени за вниманието ми. Като че ли колкото повече ме имат, толкова повече се сещат, че искат да съм при тях. (Вероятно е истина това, което казват за човешкия апетит. Сънят поражда нуждата за още сън; яденето отваря апетита; сексът засилва желанието.) Несъмнено децата ми не са схванали принципа за „качественото време“. Откакто се върнахме от гостуването у родителите на Ричард, всеки път, когато излизам, все едно гледам децата на престъпник, които изпращат баща си в затвора. От страдание лицето на Бен е заприличало на пукнат червен балон. А през нощта Емили започна да кашля по ужасен начин — напъва се и се напъва, докато не й се доповръща. Когато споменах за това пред Пола, за успокоение тя произнесе „привличане на внимание“ с тиха нотка на тържество. (С което искаше да каже, че очевидно такова липсва.)

А и с непрекъснатите си молби да си играя с нея, винаги в най-неподходящото време, Емили сякаш ме подлага на изпитание и едновременно с това иска да се проваля. Като тази сутрин, когато бързам да отида на преглед, а тя идва и увисва на полата ми.

— Мамо, открих нещо, което започва с „Б“.

— Не сега, Ем.

— О, мооля. Нещо, което започва с „Б“.

— Биберон?

— Не.

— Баба.

— Не.

— Бисквита?

— Не.

— Не знам, Емили, предавам се.

— Бидео!

— Видео не започва с „Б“.

— Започваше.

— Започва.

— Започва с „Б“.

— Не, не започва. Започва с „В“. „В“ като вагон. „В“ като вулкан. „В“ като виолетка. Ако избереш правилната буква, Емили, ще спестиш много ценно време.

— Кейти, остави я на мира, та тя е само на пет — намесва се Ричард, който вече е долу, косата му е още влажна след душа, а сега изрязва от гърба на кутия със замразени зеленчуци маската на Крюела Де Вил.

Поглеждам го ядосано през масата. Мога да разчитам Рич да не ме подкрепи. Хич не го бива, когато се стигне до обединяване на мненията.

— Добре, ако аз не я поправя, тогава кой? Училищните пророци, за които „всички варианти на правописа са еднакво правилни“ ли?

— Кейт, това е само игра на думи, за бога, а не „Стани богат“.

Забелязвам, че Рич вече не ме гледа сякаш съм просто луда. Косо примигване и сбърчване на веждите ми подсказва, че той претегля още колко дълго да изчака, преди да повика линейката.

— За теб всичко е състезание, нали, Кейт?

— Всичко е състезание, Рич, в случай че не си забелязал. Някой иска да те изпревари на пързалката, някой иска най-новото Барби, някой иска да ти отнеме най-крупния клиент само за да докаже, че не се справяш. — Докато изпразвам миялната, си мисля за Фейт и смахнатата й мантра. Каква беше? „Ако не се състезаваме, ние се обезличаваме.“ Трябва да я изпробвам в офисите на „Едуин Морган Фостър“. „Ако не се със-те-за-ва-ме, на улицата о-ста-ва-ме.“

— Мамо, мога ли да гледам бидео? Моооля те, мога ли да гледам бидео? — Емили се е покатерила на гранитния плот и се опитва да закрепи диадемата на Барби в косата ми.

— Колко пъти да ти казвам, че не гледаме бидео, Господи, видео по време на закуска?

— Кейт, сериозно. Имаш нужда да намалиш темпото.

— Не, Ричард, имам нужда от хеликоптер. Имам час при лекаря, за който ще закъснея с десет минути, което ще ме забави още повече за конферентната ми връзка с Австралия. Номерът на такситата „Пегас“ е на дъската, можеш ли да се обадиш? И им кажи да не пращат онзи особняк с нисана.

 

 

Ричард е много по-добър човек от мен, всеки може да го разбере. Но в страданието, в горчивите моменти, аз го превъзхождам и нося това познание като оголена сабя. Защо съм много по-твърда с Емили от него? Предполагам, защото се страхувам, че Рич ще възпита децата ни да живеят в една Англия, която не съществува. Място, където хората казват „след вас“, вместо „аз пръв“ — несъмнено едно по-добро и по-дружелюбно място, но не това, в което живея и работя.

Рич е имал щастливо детство, а щастливото детство е най-добрата подготовка, наистина единствено познатото чиракуване, за да станеш щастлив възрастен. Само че щастливото детство не е много добро за предприемчивостта и успеха; нещастието, отхвърлянето и стоенето под дъжда на автобусната спирка са тяхното гориво. Да вземем например трагичната липса на лукавост у Рич, неговата редовна практика да иска по-малко пари от клиентите, за които му е жал, неговия ненормален оптимизъм досега, включително и покупката на еротично бельо за съпруга, която след раждането на първото си дете си ляга в брачното ложе с тениска на „Гап“ XXXL с картинка на дакел.

Така става и заради децата. Той е татко, а аз мама и намирането на време да бъдем Кейт и Рачард, да бъдем той и аз — ами то просто отпадна от графика. Сексът вече попада в графата „други“, наред с разрешителното за паркиране и новата пътека за стълбището. Емили — тогава едва ли имаше три години — веднъж ни завари да се целуваме в кухнята и реагира като кралица Виктория, спипала лакея си с пръст в портвайна.

— Не правете това. От него ме боли коремчето — изсъска тя.

И ние престанахме.

 

 

8.17:

Въпреки изричната ми молба, таксита „Пегас“ отново изпратиха нисана. Задната седалка е толкова влажна, че може да се превърне в парник за гъби. Като стегнах мускулите на бедрата и задните си части и повдигнах сивата си вълнена пола „Никол Фархи“, се постарах да седна на няколко сантиметра над плесента.

Когато помолих шофьора да мине по възможно най-краткия маршрут до болницата, той реагира като пусна докрай касетофона, от което бузите ми заподскачаха в бесния ритъм на музиката. (Това ли е рап?)

След опита ми преди Коледа да се държа приятелски с Уинстън, не планирам да разговарям повече с него. Но докато с мъка се опитвам да сляза, той се обръща назад и, издухвайки кълба жълт дим, ми пожелава:

— Надявам се да намерят достатъчно силно лекарство там вътре, за да те излекуват, госпожо.

Проклет нахалник. Какво искаше да каже? Положението не се подобрява, когато влизам при семейния си лекар с молба да ми изпише годишната рецепта за противозачатъчни. Доктор Добсън натраква нещо на компютъра си и мониторът започва да примигва със зелена аварийна светлина, все едно съм някакъв опасен престъпник, издирван от ЦРУ.

— О, госпожо Шаток, виждам, че не сте си правили влагалища намазка от… От колко време?

— Ами през 96-та ми направихте, но счупихте натривката. Искам да кажа, че получих писмо, в което ме канеха да дойда за нова, тъй като старата била счупена при пренасянето. Но очевидно не съм дошла, времето все не достига, така че може ли, ако обичате, да ми напишете рецептата?

— И не сте имали време през следващите четири години да отскочите за още един тест? — С вид на басет в човешки облик, доктор Добсън има влажния загрижен поглед, характерен за кучетата и внимателните професионалисти.

— Не. Защото първо трябва да се обадиш за час и да чакаш цяла вечност някой да вдигне слушалката, и…

Показалецът му се плъзва надолу по данните ми.

— Един път не сте си отменили часа. На 23 март миналата година.

— Тайван.

— Моля?

— Бях в Тайван. Трудно е да отмениш час посред нощ, когато си в другото полукълбо и не разполагаш с цял час да висиш на телефона с надеждата служителката на рецепцията да го вдигне от чисто любопитство.

Докторът подръпва притеснено вратовръзката си — бежова и очевидно изтъкана от парцали.

— Разбирам, разбирам — изрича, несъмнено без да разбира нищичко. — Добре, не смятам, че е разумно от моя страна да ви предпиша годишната доза от „Микроджинон“, преди да сте си направили влагалищна намазка, госпожо Шаток. Правителството, както може би сте чули, сериозно се е заело с превантивните мерки за заболяванията на шийката на матката.

— Правителството смята, че за мен е добре да родя още едно дете?

Той поклаща тъжно глава.

— Не бих го определил по този начин. Правителството просто иска да насърчи жените да избегнат тази животозастрашаваща болест чрез един обикновен тест.

— Добре, ако родя още едно дете, тогава наистина ще съм мъртва. — Боже, не мога да повярвам, че го изрекох. Какво искаш да кажеш, Кейт?

— Няма нужда да се разстройвате, госпожо Шаток.

— Не съм разстроена — възразявам малко по-невъздържано. — Просто съм много ангажирана жена, която точно в този момент не се нуждае от още едно дете, ако нямате нищо против. Така че бихте ли ми изписали хапчетата?

Лекарят си записва бавно нещо с древна химикалка с протекло мастило, която размазва всяка дума. Пита ме дали имам някакви оплаквания.

— Но аз не съм болна.

— Спите ли добре? Как сте със съня?

За първи път, откакто смахнатата Фей пристигна в шест тази сутрин, чертите ми се отпускат достатъчно, за да се получи усмивка.

— Имам единайсетмесечен син, на когото му растат зъби. Сънят не се връзва с поникването на зъби, нали?

Доктор Добсън ми връща усмивката, но с дълбоки бръчки около устата — бръчки, които я обгръщат като скоби. Разбирам, че изразът на лицето му може да бъде описан по-правилно като многострадален. Кой всекидневно се сблъсква със страданието, ако не лекарят? Представям си количеството болка, което сигурно вижда. Няма значение, той ми казва да идвам винаги когато имам нужда. По всяко време. Казва, че ще се обади още сега на сестрата да провери дали не може да ми вземат намазката веднага.

— Сигурно може да отделите още десет минутки?

Със сигурност не мога, но се съгласявам.

 

 

Офисите на „Едуин Морган Фостър“, 9.06

Пристигнах със закъснение и умирам да отида до тоалетната. Налага се са почакам. Трябва да предам седем финансови доклада, след като съм говорила с дванайсет различни мениджъри до сряда. Освен това до сряда трябва да дам задълбочен отчет за японското фиаско с „Токи Ръбър“. В този момент Род Таск се появява до бюрото ми и ме известява, че трябва да спася кариерата си като направя свирка на Джак.

Абелхамър в Ню Йорк в, о, Боже, сряда. Не съм сигурна дали използва точно думата свирка, но определено каза „на колене, скъпа“.

От: Кейт Реди

До: Канди Стратън

Страхотно начало на деня. Влагалищна намазка. Като да правиш секс с Тенекиения човек. Не могат ли да вземат проклетата проба с гума или тогава тъжни жени като мен ще се редят на опашка, за да им го правят по два пъти седмично?

Закъснях с шестнайсет минути, а Гай седеше на бюрото ми и осведомяваше всички, че Кейт ще дойде по някое време. Почувствах се като мама Мецана и ми идваше да изрева: „Кой ми е седнал на столчето?“ Не казах нищо. Няма да му направя удоволствието на това мекотело.

Отгоре на всичко се налага да отида в Ню Йорк, за да „успокоя“ клиент. Не познавам Джак Абелхамър, но вече го мразя.

 

 

От: Канди Стратън

До: Кейт Реди

Скъпа Дездемона, внимавай за Гай Яго. Не губи кърпичката си, скъпа. Той иска работата ти така отчаяно, че чак венците го болят.

PS: Изчукала съм безмозъчното Плашило и Страхливия лъв, но не съм пробвала Тенекиения човек. Способният Хамър^[1] също звучи обещаващо.

 

 

От: Кейт Реди

До: Дебра Ричардсън

Радвам се да чуя, че още си жива след Коледа. За себе си не съм сигурна. (Откъде мога да знам?) Съжалявам за коляното на Феликс и възпалението на ухото на Руби. Може ли някой да измисли дума за празник с деца, която да не загатва за:

А) празник

Б) почивка

В) удоволствие

Пъклозник?

К хххх

 

 

14.35:

Точно когато влизам на заседанието на Европейската група, Пола звъни. Обяснява, че може да се е заразили от вируса, който разболя Емили по Коледа. Има ли проблем днес да си тръгне по-рано? Мисля си: „Не, и дума да не става. Днес е първият ти работен ден след цели две седмици почивка.“ Отговарям:

— Да, разбира се. Горката, гласът ти звучи ужасно.

Обаждам се в работата на Ричард. Той е на среща във връзка с проекта за съоръжение за съхраняване на британските; ядрени отпадъци. Оставям спешно съобщение, в което го моля да се прибере възможно най-рано у дома и да удържи крепостта.

 

 

20.12:

Добирам се вкъщи навреме, за да сложа Емили да си легне. В коридора се сблъсквам с Ричард. Не, още не е уредил новото разрешително за паркиране. Да, измил е косата и на двете деца. Тичам горе. Нямам търпение да й се реванширам заради суровите думи тази сутрин. Топла, ухаеща на бебе, дъщеря ми навива кичур от косата ми на пръста си.

— Кой е любимият ти герой?

— Не знам, слънчице.

— Мило е най-великият.

— Аха. Какво прави днес в училище, мило?

— Нищо.

— О, сигурна съм, че все нещо си правила. Какво прави, Ем?

— Открих нещо, което започва с „У“.

— Ухо.

— Не.

— Уста.

— Какво ли може да е, чудя се. Угледало?

— Дааа! Много си умна, мамо.

— Опитвам се, мила. Наистина се опитвам.

Да не забравя:

Благодарствени писма. Да начупя елхата и да я скрия в торби за боклук от работниците на Чистотата, които отказват да прибират елхи. (Не ни влиза в задълженията, скъпа.) Чек за балетната школа (94 лири на срок — по-евтино е да се запишеш в курс за космонавти). Ново трико за Емили (синьо, не розово). Да намеря остеопат за преглед на „тежката глава“. Да се обадя на мама и да звънна на сестра ми или ще затвърди мнението си за мен като префърцунена крава, загубила връзка с корените си. КИЧУРИ! Стискам палци да не ми е изтекъл паспортът. Попитай някоя готина приятелка какво е рап. Нямам готини приятелки. Намери готина приятелка. Поплавъкът на казанчето долу — Ричард? Гледачка събота/сряда. Да платя абонамента за вестника, да го чета, обади се на агенция за бавачки, ако Пола все още е болна. Да гледам страхотния кунгфу филм — „Седящия тигър“? „Спящия дракон“? Да изрежа ноктите на Бен. Етикети с имената, час за зъболекар, да се обадя на академията по фитнес „Юнона“ и да ангажирам личен треньор, който ще стяга мускулите на корема, вместо да работи върху душата. Торта „Телетъбис“ за рождения ден на Бен — откъде? Да стяяягам тазовото дъно. Да върна видеокасетата със „Снежанка“! ДА ПРИГОТВЯ документите за кандидатстване на Емили в някое от училищата. Да бъда по-мила и по-търпелива с Емили, за да не се превърне в маниакален психопат като порасне. ПАРИ ЗА НОВА ПЪТЕКА НА СТЪЛБИЩЕТО. Да се обадя на Джил Купър-Кларк. Социален живот: да поканя хора на обяд в неделя — Саймън и Кърсти? Алисън и Джон? Да направя план за междусрочната ваканция. Вече? Да, вече. Празненство край басейна в чест на Джеда — момиче или момче? Да разбера. Да облекчавам пикочния си мехур по-често. Да се подготвя за срещата с Джак Абелхамър.