Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
I Don’t Know How She Does It, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2016)
Корекция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Алисън Пиърсън

Заглавие: Скъпа, няма не мога

Преводач: Станка Божилчева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 954-585-543-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1782

История

  1. — Добавяне

5
26 Декември

Добре, справихме се безпроблемно със сезона на добрата воля. С изключение на празничния обед на 26 декември[1]. Знам произхода на този празник, но дали в името му не се намесва и желанието да поканиш любимите си хора един по един навън и да им праснеш някой и друг юмрук в лицето?

Все едно, Ричард каза, че вината е била изцяло моя и донякъде имаше право, но аз се оправдах с нетърпимата провокация. Винаги когато сме в къщата на родителите му, имам чувството, че децата са се превърнали в ръчни гранати. Всеки момент халката може да бъде издърпана и те ще избухнат върху разнебитения шезлонг или ще извадят съдържанието на целия шкаф с порцеланови поставки за яйца „Роял Уорчестър“. Рич и аз тичаме след тях, хвърляме се да хванем падащите предмети, отчаяни защитници на обреченото изпитание за съвместимост.

 

 

12.03:

Днес е годишното събиране на семейство Шаток на по питие. Барбара ме прави отговорник по ядките — кашу, шамфъстък, фъстъци за по-големите деца. Парите на Доналд са сравнително отскоро натрупани — той притежава верига от магазини за спортни стоки в северната част на страната, но полага всички усилия като типичен англичанин да скрие факта, че е новобогаташ — също като да засадиш мъх върху нова пътека. Момчетата са първите членове на семейство Шаток, посещавали частно училище, при това най-доброто.

Докато сипвам ядки в семейните кристални купички, си мисля колко съм благодарна, че правя нещо, докато едно по-сложно чувство ме пробожда в гърдите. Като стомашна болка, само дето още не съм яла. Коледата с родителите на Ричард винаги е изпитание за мен. Ето ме сред едно сравнително здраво семейство и споменът за всяка Коледа с моето семейство започва да отеква в костите ми. Трябва само да чуя как Хари Белафонте пее „Мъжката рожба на Мария“ по „Радио 2“ и се пренасям там, с баща ми, който се промъква в кухнята на връщане от кръчмата, понесъл дар за майка ми в знак на примирие — феерична дантелена нощница, която не й става или златен часовник, купен на старо от приятел на пазара. Баща ми винаги се появяваше като филмова звезда и изсмукваше целия наличен въздух в стаята. Джули и аз оставахме да дишаме едва-едва зад дивана, като се молехме тя отново да му прости, да го приеме, за да имаме нормална Коледа, такава, каквато семейството на Ричард има.

Разнасям купичките с ядки в голямата дневна с Г-образна форма и високи френски прозорци към градината. Широко усмихнатият Доналд ме хваща под ръка и ме представя на един от приятелите си от голф клуба. Около шейсетгодишен, мъжът е облечен в спортно сако, червена риза и вратовръзка, която се мята насам-натам.

— Джери, мога ли да ти представя снаха ми Катрин. Катрин е бизнес дама. Запази фамилията си. Много модерно.

Джери се изпъчва.

— С тази работа сигурно много пътуваш, Катрин?

— Да, често ходя до Щатите и…

— Ами кой се грижи за Ричард, докато те няма?

— Ричард. Искам да кажа, че Ричард се грижи за Ричард. И за децата. Освен това имаме бавачка, която се грижи за децата и… Ами нещата вървят някак си.

Джери кима разсеяно, все едно му разказвам за някакъв минойски акведукт.

— О, чудесно. Познаваш ли Анита Родик, скъпа?

— Не, аз…

— Трябва да й го признаеш, нали? С тази коса. Много впечатляващо за нейната възраст. И нито един излишен грам по нея. Те често се занемаряват на тази възраст, нали?

— Кой?

— Италианките.

— Не знаех, че Анита Родик е италианка…

— О, да. В горния край на нашата улица има една жена, копие на Клаудия Кардинале като млада, преди макароните да й се лепнат. В каква област каза Доналд, че работиш?

— Аз съм финансист. Инвестирам пари в полза на пенсионни фондове и компании в…

— Винаги съм казвал, че никога не можеш да загубиш с „Брадфорд и Бингли“. Трийсет дневен депозит с постоянен достъп до сумата.

— Изглежда добре.

— Предполагам, че вашите среди са тези, които искат да приемем проклетото евро, нали?

— Не.

— Преди да се усетиш, Катрин, ще са ни напълнили джобовете с дойче марки. За какво спечелихме войната? Можеш ли да ми отговориш?

В разговори като този винаги настъпва момент, когато човекът, който си през останалата част на годината, се бори да си поеме въздух през слоевете опаковъчна хартия и вредни мазнини и накрая се появява като извънземния пришелец от гръдния кош на Джон Хърст.

— Всъщност, Джери — произнасям по-високо, отколкото възнамерявах, — присъединяването към еврото ще зависи от нивото на фискалния баланс, напредъка на реформата за увеличаване на инвестициите, намаляване на данъците и състоянието на капиталния резерв. Във всеки случай глобалната икономика се управлява от Алън Грийнспан[2] и Федералния резерв, така че всъщност трябва да се съсредоточим върху Съединените щати, не толкова върху Европа.

Джери отстъпва назад и се блъска в шкафа с порцелана, който зазвънтява като звънчета на шейна.

— Добре, приятно ми бе да си поприказваме, скъпа. Ричард е късметлия, нали? Казвам, Барбара, че твоят Ричард се е уредил добре. Вашата Катрин може да участва в „Стани богат“, има глава на раменете си и красиво личице.

Стиснала чашка с шери, излизам навън през френските прозорци и посрещам с облекчение щипещия въздух в градината. Облягам се на парапета. Хайде, Кейт, защо току-що затвори устата на този добросърдечен човечец по такъв начин? Парадирайки. Като му показа, че не си просто поредната блондинка в костюм. Той не искаше да те засегне. Откъде можеше да знае горкият Джери що за жена съм, от какъв странен нов вид? В Лондон, в „Едуин Морган Фостър“ ме смятат за ненормална, задето имам личен живот извън офиса. Тук горе хората ме смятат за изрод, задето имам работа вместо личен живот.

Вчера казах на Барбара, че Емили обича броколи. Представа си нямам дали е истина. От друга страна, в ЕМФ се правя, че чета правната страница на „Файненшъл Таймс“ всеки ден преди работа, въпреки че ако го правех, нямаше да мога да открадвам понякога тези тринайсет минути в автобуса с Емили, през които проверявам правописа й, бъбрим и се държим за ръце. Двойните агенти си изкарват прехраната с лъжи.

 

 

15.12:

Цялото семейство — Доналд, Барбара, другите възрастни и всички внуци — крачат през полето, проправяйки си път между фризийките[3]. Дебелият скреж е покрил кравешките пътеки; децата скачат по тях, като освобождават миризливата зелена течност отдолу. Небето е като тел за съдове — излъскани облаци, внезапно пронизвани от неприятен заслепяващ лъч светлина. Тъкмо се наслаждавам на топлината, която слънцето хвърля на отсрещните хълмове, когато мобилният ми телефон звънва. Кравите и Барбара отварят едновременно очи с дълги мигли, също като Елизабет Тейлър, когато й кажат да се направи на шокирана.

— Какъв е този ужасен шум, Катрин?

— Извинявай, Барбара, това е телефонът ми. Ало? Да, ало?

Мъжки глас достига до мен чрез сателита. Джак Абелхамър, американският клиент, който Род ми даде като утешителна награда, задето не получих увеличение на заплатата. Гласът е пропит с язвително презрение. (Янките не могат да приемат мързеливия британски обичай да се почива цяла седмица между Коледа и Нова година.) Срещата ми с господин Абелхамър[4] тепърва предстои, но по гласа му съдя, че е в състояние да оправдае името си и съм на път да бъда закована.

— За бога, Катрин Реди, в офиса ви няма никой. От два часа звъня. Видяхте ли какво стана с компанията „Токи Ръбър“?

— Мисля, че вероятно съм го пропуснала, господин Абелхамър. Подсетете ме за какво става въпрос. — Печели време, Кейт. Печели време.

Наскоро ЕМФ купи тлъсто парче акции за фонда на Абелхамър в японската компания за гумени изделия „Токи Ръбър“. Сега се оказва, че геният, сключил сделката, е пропуснал да забележи, че „Токи Ръбър“ притежава малка американска компания, която произвежда матраци за детски креватчета. Същите тези матраци, които бяха изтеглени от щатския пазар, след като учените установиха вероятна връзка с внезапната смърт на деца по време на сън. По дяволите! По дяволите! По дяволите!

Абелхамър казва, че когато вчера отворили пазара в Токио, цената паднала рязко с петнайсет процента. Потъвам в земята. Чувствам как стомахът ми се свива със същия процент.

— Тези акции дойдоха с много силна препоръка от вас — срязва ме Абелхамър. Представям си го, намръщена акула с посребрена коса в някакъв нюйоркски небостъргач. — Какво точно възнамерявате да направите по проблема? Госпожице Реди, чувате ли ме?

Стреснати от дневната си унесеност, две крави се впуснаха в изследователско душене на дадената ми назаем шапка. Каквото и да става, не трябва да допусна най-важният ми клиент да разбере, че ме лиже крава.

— Добре, господин Абелхамър, сър, това, което трябва да избегнем на всяка цена тук е ефектът на удар с чукче върху коляното. Несъмнено имам нужда от няколко дни за по-нататъшен анализ. Както вероятно знаете, Рой е най-добрият в тази област. (Лъжа — Рой е кокаинова глава от Ромхед, понастоящем на секс ваканция в Дубай с една танцьорка на пилон, която забърса във „Фарингдън роуд“. Шансовете да измъкна ужасния изтърсак от леглото — нулеви.) Ще ви се обадя с обмислен план за действие.

Сред полето, по време на студеното трансатлантическо мълчание на Абелхамър, долита гласът на свекърва ми, ясен като църковна камбана:

— Ама наистина, тези американци нямат абсолютно никакво уважение към традициите.

 

 

19.35:

Вече в къщата, бърша модерните панталони на Емили от кравешките лайна. Лилаво рипсено кадифе. (Пола явно е приготвила багажа за седмица във Флорида, а не в Йоркшир. Трябваше сама да стегна куфара.) Черил влиза в пералното и прави физиономия. Нейните деца са облечени в кафяв водонепромокаем полиестер. „Намирам го за ужасно практичен.“

 

 

2.35:

Над леглото ни се е надвесил някой. Сядам, протягам се пипнешком към ключа на лампата. Свекър ми.

— Катрин, на телефона е господин Хокусаи от Токио. Изглежда много нетърпелив да говори с теб. Би ли поела разговора от кабинета?

Гласът на Доналд е плашещо спокоен, като че ли се въздържа да каже всичко, което може да изрече. Докато се препъвам покрай него по нощница, той вдига побеляла вежда. Мярвам образа си в огледалото в коридора и осъзнавам, че не нося нощница. Нося сутиена „Агент провокатор“.

 

 

3.57:

Емили е болна. От превъзбуда, си мисля — твърде много шоколад плюс необичайна порция мама. Тъкмо свършвам разговора с японската компания за производство на гума и се мушвам в леглото до хъркащия Ричард, когато от съседната стая се чува вик, сякаш някой е прострелял животно в съня му. Отивам и заварвам Емили как седи в леглото и се държи за лявото ухо. Всичко е в повръщано: нощницата й, пухената завивка — о, боже, завивката на Барбара — одеялото й, овцата, хипопотамът и дори косата. Тя ме поглежда умоляващо и с ужас, Емили мрази да губи достойнство по какъвто и да е било повод.

— Лошо ми е, мамо, направи така, че да не ми става лошо повече — моли ме тя.

Гушвам я и я занасям през площадката до банята, където я придържам на разстояние от ръба на чинията, както правеше майка ми с мен. Чувствам студената си длан на челото й; усещам как стомахът й внезапно се свива, а после се отпуска, докато това, което е останало в него, излиза. После, след като сме се съблекли, мълчаливо се изкъпваме заедно и аз изресвам остатъците от червени боровинки в косата й.

След като намерих чисти нощници, смених чаршафите и сложих Ем да спи, изстъргах руската салата от пухената завивка, която се наложи да накисна в банята, после легнах на пода до леглото на дъщеря ми и започнах да изчислявам загубите, ако Абелхамър се ядоса дотам, че фондация „Селинджър“ се откаже от услугите на ЕМФ. Сметка от двеста милиона долара. Ще падат глави. А моята дори не е изрусена. Нямах време. Емили вчера ми направи портрет и ми го подари.

— О, нарисувала си мама с красива кафява шапка? — възкликнах аз.

— Не, глупаче, горе косата ти е кафява, а краищата са жълти.

С изненада усещам как големите сълзи на едно малко момиче започват да се ронят по бузите ми и да се стичат в ушите ми.

 

 

8.51:

Повърхността. Чувствам се като водолаз в оловни обувки. Емили още спи. Докосвам челото й — много по-хладно. Долу Барбара е стиснала устни и мята гневни погледи към кухненския часовник.

— Катрин, надявам се да не си помислиш, че се меся там, където не ми е работа, но имаш нужда да си сложиш малко грим, преди да слезеш долу. Не искаш Ричард да си помисли, че си се изоставила, нали? Мъжете обръщат внимание на тези неща, такива са си.

Казвам й, че съжалявам, но съм будувала през половината нощ заради Емили и всъщност почти не съм спала. Усещам погледа й върху себе си — този студен преценяващ поглед, с който ме посрещна, когато Рич ме заведе за първи път у тях; по начин, по който бихте погледнали юница на търг за добитък.

— О, знам, че през повечето време си на ниво, скъпа — бодро признава тя, — но малко руж може да направи чудеса. Лично аз особено горещо препоръчвам „Есенния огън“ на „Хелена Рубинщайн“. Чаша чай?

Нямах намерение на празничния обяд да се изтъквам като човека, който издържа семейството ни. Просто ми се изплъзна. На масата се водеше общ разговор за новогодишните пожелания и Доналд — откровен, но замислен, като Бърнард Хептън в „Колдиц“ — каза, че може би Катрин би могла да работи малко по-малко през идните дванайсет месеца. Щеше да прозвучи добре — галантно, мило, дори загрижено — ако зълва ми не беше изсумтяла: „Така че децата да могат да я идентифицират сред заобикалящите ги възрастни.“

Ууф! Несъмнено Черил беше изпила повече вино, отколкото трябваше, и от мен се искаше да покажа, че съм над тези неща. Но след тридневно, насила наложено съпружеско смирение, не се чувствах способна да се издигна над каквото и да било. И тогава започнах изречението с думите: „Като човек, който вади хляба на семейството…“ Изречение, което никога не довърших, защото когато видях сепнатите лица около масата, прецених, че е по-добре да го оставя да заглъхне от само себе си като изсвирване на ловджийска тръба.

Доналд оправи очилата на носа си и си сипа пащърнак, който знам, че не понася. Барбара сложи ръка на шията си, сякаш за да прикрие плъзналата червенина от шока. Не можеше да бъде по-лошо, дори да бях обявила, че съм си увеличила бюста, че съм лесбийка или че не харесвам Алън Бенет[5]. Всички поводи да се разстроиш в естествения им ред.

Междувременно Рич правеше храбри опити да се преструва, че съм споменала хлебния сос, а не, че вадя хляба на семейството и разпределяше бучки от лепкавата каша между роднините си.

— Бедата при теб, Кейт — каза ми той по-късно в стаята ни, седнал на леглото, докато аз подреждах нещата си в чанта за спешно свиканото събрание в Лондон, — е убедеността ти, че ако хората имат точната информация, те ще повярват на анализа ти. Само че те не ти искат информацията. За хората, за родителите на определена възраст новата информация вече е плашеща, а не полезна. Те не искат да знаят, че печелиш повече от мен. За баща ми това буквално е немислимо.

— А за теб?

Той заби поглед във връзките на обувките си.

— Ами честно казано, и на мен не ми е много лесно да го приема.

 

 

13.06, 27 декември

Отоплението във влака за Лондон е развалено, а прозорците на празния вагон са заледени; все едно пътуваш в огромен бял ментов бонбон. Присъединявам се към опашката на бюфета. Моите събратя, коледни бежанци, са жадни за алкохол. Или нямат семейства, или бягат от задушаващите ги роднини, но и в двата случая са самотни, ала и въодушевени.

Купувам си четири мини бутилки — уиски, „Бейлис“, „Бейлис“, „Тиа Мария“. Тъкмо сядам на мястото си и чувам телефона ми да чурулика в чантата. От номера виждам, че е Род Таск. Преди да отговоря, вземам мерки да държа телефона далеч от ухото си.

— Добре, можеш ли да ми обясниш как си купила тези лайняни акции, дегизирани в шибана японска опаковка на компания, която произвежда шибани матраци, които убиват деца? Боже господи, Кейти. Чуваш ли ме?

Отговарям на Род, че съжалявам, че не го чувам, но връзката се разпада и влизаме в тунел. Натискам копчето за прекъсване. Докато смесвам второто шишенце „Бейлис“ с уиски, ми хрумва, че може би причината да получа „Селинджър“ за клиент е, защото някой е знаел, че „Токи Ръбър“ са на път да обърнат коремите и са ми го натресли. Наивно, Кейт, наивно.

Няколко секунди по-късно Род ми звънва отново, за да осъществим конферентна връзка с ужасния Абелхамър в Ню Йорк. Докато изричам всички обичайни уверения към клиент, намиращ се на пет хиляди километра разстояние, наблюдавам как от устата ми излиза пара. С облечена в ръкавица ръка написвам на заледеното стъкло една дума „РИЧ“.

— Надяваш се да спечелиш от лотарията, а скъпа[6]? — казва стюардът, като сочи прозореца, когато по-късно идва, за да събере празните бутилчици.

— Какво? О, Рич е името на съпруга ми — обяснявам аз.

Да не забравя — решения за Новата година:

Ще променя съотношението между работа и личен живот към по-здравословно и по-щастливо съществуване. Ще ставам един час по-рано, за да разполагам с повече време. Да не приемам Ричард за даденост! Да каня повече гости — неделни обеди и т.н. Хоби? Да науча италиански. Да се възползвам от забавленията, които предлага Лондон — театри, галерия „Тейт“ и др. Да престана да отменям антистрес процедурите. Да започна да купувам отрано подаръците като една истински организирана майка. Да се опитам да вляза в 10 номер. Личен треньор? Обади се на приятели, дано не са забравили коя си. Женшен, риба, без тестени изделия. Секс? Нова миялна за съдове. „Есенен огън“ на Хелена Рубинщайн.

Бележки

[1] Boxing Day — официален празник във Великобритания. Името му идва от обичая да се подаряват подаръци в кутии на служителите, пощальоните и т.н. — Б.пр.

[2] Алън Грийнспан (на английски: Alan Greenspan) е американски икономист, дългогодишен ръководител на Федералния резерв на Съединените щати. — Б.ред.

[3] Порода крави. — Б.пр.

[4] Abel — дъх (гр.); hammer — чук (англ.). — Б.пр.

[5] Известен британски актьор, писател, режисьор, телевизионен и радиоговорител. — Б.пр.

[6] Rich — на англ. — богат. — Б.пр.