Алисън Пиърсън
Скъпа, няма не мога (40)

40
Съдът за майки

Вече не я е страх от съда. Нямат нищо, за което да се хванат. Нищо, за което да й предявят обвинение, за което тя да не се е обвинявала сама хиляди пъти. Ето я, изпълнена с тиха увереност, но тогава обявяват името на следващия свидетел и изведнъж тя разбира, че всичко е свършило. Времето й изтича. Докато се олюлява напред, чувствайки, че й става лошо, ръцете й се вкопчват здраво в дъбовия ръб на подсъдимата скамейка. Призовали са единствения човек на света, който я познава истински.

— Съдът призовава госпожа Джийн Реди.

Обвиняемата е разстроена при гледката на собствената й майка, която отива на свидетелската скамейка, за да даде показания срещу нея, но във външния вид на по-възрастната жена има нещо, което намира за странно окуражаващо. Трябват й няколко секунди, за да разбере какво е то: мама носи червената кашмирена жилетка, която Кейт й подари за Коледа, върху блузата на цветя от „Либърти“, която й купи за рождения ден по-миналата година. Направила е сефтето на дрехите, които пазеше за специални случаи.

— Кажете трите си имена, моля.

— Джийн Катрин Реди.

— Каква е връзката ви с обвиняемата?

— Кат… Катрин ми е дъщеря. Аз съм й майка.

Прокурорът не само е скочил на крака, но се е повдигнал на пръсти от вълнение.

— Госпожо Реди, дъщеря ви е обвинена в това, че поставя работата си пред благополучието на децата си. Можете ли да потвърдите, че това е точно описание на положението, което сте наблюдавали пряко?

— Не.

— Говорете по-силно — вика съдията.

Мама опитва отново. Видимо притеснена, тя подръпва гривната си с висулки.

— Не, Катрин е отдадена на децата си, тя работи много, винаги е работела много. Иска да напредне и да се усъвършенства.

— Да, да — прекъсва я обвинението, — но разбрах, че в момента не живее със съпруга си, Ричард Шаток, който я напуснал, след като казал, че тя е „престанала да забелязва присъствието му“?

Жената на подсъдимата скамейка простенва тихо. Майката на Кейт не знае, че Ричард я е напуснал.

Но Джийн Реди приема новината като боксьор удар и отвръща светкавично:

— Кой е казал, че е лесно? Мъжете искат някой да се грижи за тях и за една жена е трудно, особено когато работи. Кат се е нагърбила с много задължения, виждала съм я понякога да се поболява от работа.

— Госпожо Реди, познато ли ви е името на Джак Абелхамър? — пита обвинението със злобна усмивчица.

— Не. Не! — Обвиняемата е прескочила скамейката и стои пред съдията с тениската си на „Гап“ XXXL с картинка на дакел. — Добре, какво искате да чуете от мен? Виновна? Това ли искате да чуете от мен? Пред нищо няма да се спрете, за да докажете, че не мога да живея живота си, нали?

— Тишина! — гръмогласно вика съдията. — Госпожо Шаток, още едно прекъсване и ще ви обвиня в неуважение към съда.

— Много добре, защото не изпитвам грам уважение към този съд и всеки мъж в него. — Тя започва да плаче, проклинайки се заради слабостта си, както прави винаги.

— Джийн Реди — възобновява разпита обвинението, но свидетелката вече не го слуша. Тя също е напуснала мястото си. Отива към плачещата жена и я прегръща. После майката се обръща към съдията:

— Ами вие, ваша чест? Кой ще ви приготви вечерята довечера? Не вие, нали?

— За Бога! — пръска слюнки съдията.

— Хора като вас изобщо не разбират жени като Катрин. И си мислите, че можете да я съдите. Засрамете се! — изрича тихо Джийн Реди, но с целия авторитет, на който са били свидетели поколения деца, когато е порицавала някой побойник на детската площадка.