Алисън Пиърсън
Скъпа, няма не мога (28)

28
Какво видя майката

Бързам да се прибера вкъщи и когато влизам през вратата, се провиквам, но няма отговор. От дневната се чуват писъци и първата ми мисъл е, че някой е пострадал, че го боли. Сърцето ми се обръща, но когато влизам, съзирам Пола, Емили и Бен на дивана. Сгушени един до друг, те гледат „Играта на играчките“ по телевизията и се кикотят неконтролируемо.

— Какво е толкова смешно? — питам аз, но те не могат да ми отговорят, защото се заливат от смях. На Емили й текат сълзи от смях. Като ги виждам така, уютно настанени и щастливи, си мисля: „Ти плащаш за това, Кейт. Буквално плащаш друга жена да седи на дивана ти и да прегръща децата ти.“

Питам Пола няма ли нищо за вършене и се намразвам заради тона си — педантичен, благочестив, „господарката на проклетото имение“. Те ме поглеждат вкупом с разширени от учудване очи и се разкикотват отново. Не могат да се спрат. Смеят се на глупавата дама, която идва и се опитва да им прекъсне забавлението. Все едно можеш да им прекъснеш забавлението просто така.

Понякога си мисля, че Пола е твърде близка с тях, което не е здравословно. През повечето време бих направила всичко, за да я задържа. Пола ми каза, че познава майки, които уволняват бавачката на всеки шест месеца, за да не се привързват прекалено децата. Искам да кажа, колко егоистична можеш да бъдеш? Да лишиш децата си от познатото любящо присъствие само защото искаш да си на нейното място, а не можеш.

Разбира се, понякога се тревожа, че тя не им говори, както бих разговаряла с тях аз. Когато бях малка, казвах вечеря вместо обяд и чай за вечеря, но сега, когато се движа в други среди, уча децата си да говорят правилно, а после идва Пола и разваля всичко. Нямам право да се оплаквам, нали? Ричард ги поправя. „Тоалетна“, казва той твърдо, когато Емили настоява да отиде до клозета, но честно казано, по-естествено е за мен да употребявам думите, с които съм свикнала от малка. Знам, че Пола ги оставя да гледат доста телевизия, но в други отношения виждам, че е много по-добра, отколкото бих била аз — последователна, по-търпелива. След седмица с тях ми се иска да закрещя да ме пуснат да изляза от къщата, а Пола е стабилна. Никога не повишава тон. Много добри страни в характерите им са резултат от нейното влияние.

Когато бях в училището на родителска среща онзи ден вечерта, директорката ме дръпна настрани и ми каза, че ако се надяваме Емили да бъде приета в „Пайпър Плейс“, ще трябва да й се оказва — как да го наречем — по-подходяща стимулация вкъщи. Децата с неработещи майки посещават редовно музеи и имат по-широк мироглед. Дори да ядат кускус на буквички, те са на латински. Докато в домовете, където и двамата родители работят… „Ами там често има тенденция да се разчита на те-ле-ви-зи-я-та“ — каза госпожица Акланд, произнасяйки на срички мръсната дума.

— Емили — отбеляза тя — има доста забележителни познания за анимационните филми на Уолт Дисни.

Това бе нейният начин да ми каже, че Пола не се справя.

— Емили — продължи тя, — ще трябва да покаже широк кръг от интереси, за да си осигури място в добро средно училище. Знаете, госпожо Шаток, че конкуренцията в Лондон е жестока. Съветвам ви да започне да свири на някакъв инструмент — цигулка не, много е банална вече. Може би кларинет, в този инструмент има доста характер, а вие може да помислите, за някой от по-необичайните спортове. — Ръгбито за момичета според нея набирало популярност.

— На шест години Емили ще има нужда от биографична справка?

Може би трябваше да потисна скептицизма в гласа си.

— Госпожо Шаток, в определени домове, в които отсъстват и двамата родители, тези неща могат, как да се изразя, да се изплъзнат. Вие като дете учили ли сте се да свирите на някакъв инструмент?

— Не, но баща ми много ни пееше.

— О, — реагира тя, сякаш бях казала нещо неприлично.

Ужасна алчна образователна вещица.

Преди нас Пола работела за едно семейство в Хампстед. Джулия, майката, казала, че на децата им е забранено да гледат телевизия.

„А Джулия работеше в телевизията и правеше всичките тези помии за Канал 5 — каза ми един ден Пола и се разсмя силно при спомена. — Не позволяваше на децата си да гледат телевизия, защото била голямо зло!“ През почивните дни Джулия и съпругът й се излежавали в леглото, докато децата гледали видео по цяла сутрин. Пола го разбрала от Адам, най-малкия, който й го казал, когато се опитала да изключи телевизора. Когато се сетя за тази история, се изчервявам. Не използвам ли и аз такъв двоен стандарт? Казвам на Пола да дава на Бен вода, а не сок, а после, през почивните дни, когато ми поиска ябълков сок, му го давам веднага, за да има мир и спокойствие. Искам бавачката ми да е по-добра майка от мен. Очаквам от нея да обича децата ми, все едно че са нейни, а после изведнъж те стават „само моите деца“ и никой, освен мен не може да ги обича.

Докато освобождавам миялната и започвам да мия на ръка всички недобре почистени съдове, виждам как Пола ме гледа от другия край на кухнята. Реши косата на Емили и действително ме гледа. Да можех да прочета мислите й. Веднъж ми каза, че никога няма да наеме бавачка, ако има деца. Знае твърде добре какви неща стават — момичета, които се подмазват на майките, и веднага щом те излязат, захапват слушалката на телефона.

Емили надава вик, защото четката не може да премине през кичур сплъстена коса.

— Тихо — сгълчава я Пола. — На принцесите им разресват косите по сто пъти преди лягане, нали, мамо? — Тя поглежда към мен през стаята, търсейки знак за помирение и съгласие.

Не. Не искам да знам. Ако знаех какво всъщност си мисли, това вероятно би ме довършило. И все пак частица от мен иска да научи.