Сара Оклър
Едно лято с 20 момчета (5)

Пет

На другата сутрин въпреки протестите ми Франки помоли леля Джейн да ни остави пред мола и ме повлече към любимия си магазин — „Блинг“. Всичко в него, включително и персонала, беше или прозрачно, или каучуково, или блестящо, или пък комбинация от всичко това.

Зад касата, облегната върху спикъра на вътрешната комуникационна система, една блондинка само няколко години по-голяма от нас прелистваше страниците на последния брой на „Звезден стил“ и клатеше глава в техноритъма иззад гърба й, люлеейки увисналите на ушите й сребърни сърца.

Без да се впечатлява от нейното безразличие, Франки тропна върху щанда.

— Здрасти — успя да надвика музиката тя. — Получихте ли вече новата колекция бански костюми?

Гуменото момиче, чиито къси джинсови панталонки с разръбени краища приличаха по-скоро на бельо с джобове, повдигна едната си вежда и само посочи с глава към най-отдалечения ъгъл на магазина.

— Благодаря — каза Франки.

— Карай — гуменото момиче отгърна следващата страница и пусна една дълга ах-колко-ми-е-тежък-животът въздишка.

Добре, че майка ми я нямаше тук, за да стане свидетел на този разговор, иначе трябваше да изчакаме управителят на „Блинг“ да дойде, та тя да му дръпне една дълга и досадна реч относно това как липсата на отношение към клиентите от страна на гуменото момиче влияе зле на цялата модна индустрия.

— Тази е нова — обясни ми Франки и ме помъкна към онази част на магазина, където продавачката услужливо ни беше отпратила.

След като ми връчи камерата с категоричното нареждане да не преставам да снимам, Франки си пое дълбоко дъх и се зае за работа. Гмурна се сред щандовете и закачалките с бански костюми, преравяйки щателно всичко с настървението на майка антилопа, която търси най-добрата храна за своите малки, като отхвърляше пътьом цветове и модели „то-о-о-олкова миналогодишни“, или „прекалено натруфени и бъбриви за плаж“. Откриеше ли някой обещаващ модел, тя започваше да дърпа и да разтегля плата, симулирайки бурен ден върху сърфа, или пък го гледаше срещу светлината, за да се убеди, че притежава необходимата доза прозрачност.

След петнайсетминутно избиране и одобряване Франки се появи измежду щандовете с по един куп модели да пробваме във всяка ръка. Един счупен нокът и леко задъхване бяха единствените белези по нея след тази неравна битка.

— Вземи тази половина, а после ще си ги разменим — и тя ми подаде лъскава и искряща купчина еластан, след което двете хлътнахме в две съседни пробни.

— Според мен трябва да се придържаме към черното — казах, открехвайки вратата на пробната, за да й демонстрирам едно особено грозно нещо в оранжево, изопнато върху задните ми части, третия поред ужасен бански, който пробвах. — Нали то те прави по-слаб.

— Всички носят черно — отговори Франки. — Освен това на нас не ни трябва нещо, което да ни прави по-слаби. Имаме нужда от нещо весело и забавно. Нещо… Я! Ето това вече е нещо хитро!

И тя ме натика обратно зад вратата, преди някой от преминаващите покрай нас купувачи да я свърже с онова оранжево чудовище от пробна А.

— Продължавай да пробваш, Ана! Най-накрая ще намериш нещо подходящо.

Още пет проби, още пет несполучливи опита. Добре де, май онзи миналогодишен цял бански с маргаритките около врата все пак не е толкова лош.

— Франки, това е направо отчайващо. Не може ли просто да си нося моя…

— Не — отсече тя, появявайки се от своята пробна. — И да не си посмяла пак да споменеш онзи жълт бански. Но аз май открих нещо. Ела да го видиш.

Франки приличаше на видение, загърната в прозрачно бяло парео и обляна от светлината на лампите в пробната.

Тя разгърна пареото, за да ми покаже отдолу бански в светлосиньо с връзки през врата и на ханша, който прикриваше точно толкова, колкото беше необходимо, за да възбуди любопитството. Беше като направен специално за нея — доказваха го погледите на майките и дъщерите, които се трупаха около нея с изражението на изгубени от стадото овце, които се нуждаят от водач в безкрайните пасища на банските колекции в „Блинг“.

— Божичко, наистина е това! — изскочих от пробната и я прегърнах възторжено, сякаш мереше сватбена рокля. — Изглеждаш изумително!

— Не ме ли прави твърде дебела? — тя посочи дупето си и се завъртя в кръг, за да огледа хубаво корема и задните си части, отразени в трите огледала на пробната. — Ами тия огромни ребра? Имам гръден кош като на мъж.

Едната от заобиколилите ни майки се разсмя.

— Скъпа — каза тя, — ако аз имах такова тяло, щях гола да тръгна по плажа.

Франки й се усмихна. Останалите майки закимаха одобрително. Дъщерите им не откъсваха поглед от Франки. Ето че отнякъде се появи и „Звезден стил“.

— Честно, наистина ти стои страхотно. Трябва да вземеш този бански.

— Да — потвърдихме аз и изгубените овце в един глас.

— Добре, стига наистина да мислиш така.

— О, боже, ако не вземеш този бански, няма да дойда с теб в Калифорния.

— Добре, де, добре, вземам го. А междувременно ти пробвай това — тя посегна към закачалката в пробната и ми подаде нещо в масленозелено. — Мисля, че и за теб открих нещо подходящо. Известно ми е, че си доста консервативна.

Затворена обратно в пробната, аз се съблякох за кой ли път вече и се подготвих за поредното разочарование. Ако и този не става, вместо в Калифорния най-накрая ще отида в Аляска. За там поне няма да ми трябва бански костюм.

Нахлузих банския, опънах и завързах всичките му връзки, без да се погледна в огледалото. И докато се взирах в олющения лак на краката си с цвят на захарен памук, си представих как вървя по плажа до Франки, кралицата на лятото, тя — цялата в небесносиньо, а аз — облечена в моя патешкожълт бански. Ще съм нейната придворна дама. Втората цигулка. Допълнителната порция. Утешителната награда.

Сърцето ми се сви.

— Е? — затрополи по вратата Франки. — Облече ли го вече?

Отворих вратата и се показах, избягвайки да се поглеждам в огледалото.

— Уау! Уау! Ана, божичко! Уау!

— Толкова ли е зле? — прошепнах.

— Хм, я ела тук — и преди да съм успяла да кажа и дума, Франки ме сграбчи за ръката и ме изтегли в общото помещение пред пробните, обръщайки ме с лице към тройното огледало. За щастие овцете вече се бяха разотишли.

— Виж — тя ме бутна напред. Насила погледнах отражението си. Момичето от огледалото отвърна на погледа ми. Беше някаква непозната.

— Ана, ти вземаш този бански.

— Струва осемдесет долара.

— Ана, ти вземаш този бански.

— Но аз…

— Ана, ти вземаш този бански. Точка.

Взех да се въртя и обръщам пред огледалото, наблягайки на всички свои недостатъци, за да открия някаква причина да не взема този бански, но не забелязах нито една.

Нито в горната част, която се завързваше на врата като тази на Франки. Нито в боксерките, които правеха корема ми да изглежда плосък и обгръщаха бедрата ми като втора кожа.

— Ето, нали ти казах, че изглеждаш великолепно — тържествуваше Франки.

— Както и да е — все още привиквах с мисълта, че ще покажа по своя воля пъпа си пред всички хора.

— Божичко — изврещя Франки. — Току-що ми хрумна най-яката идея на всички времена.

— Страхотно. Тогава ще кажа на мама да задели настрана една солидна сума за гаранция.

— Просто ме чуй — тя сложи ръка на рамото ми и снижи глас. — Това е за операция „Албатрос“. — Разцепената й вежда сякаш танцуваше, докато тя заговорнически ми смигаше.

— Да, бе. Твоят малък летен заговор — бях едновременно заинтригувана и стресната — комбинация, която обикновено присъстваше в отношенията ми с Франки през последната година.

— Планът ми няма грешка. Отиваме в Калифорния за двайсет и три дни, нали така? — тя направи бърза сметка, като си помагаше с пръсти, вперила поглед в тавана за концентрация. — Ако предвидим три дни за пристигане, проучване и изготвяне на стратегия, тогава ни остават осемнайсет, деветнайсет, двайсет. Двайсет дни, ни повече, ни по-малко.

— Двайсет дни за какво?

— За двайсет момчета.

Отначало помислих, че се шегува, но тя ме гледаше с ококорени от възторг очи. Изглежда ще трябва да прекратя тази лудост, преди да сме се озовали в аптеката, поръчвайки наръч презервативи.

— Франки, нито аз ще спя с двайсет момчета, нито пък ти!

Тя се разсмя.

— Стига, бе, Ана. Просто исках да кажа, че ако се запознаваме с по едно момче на ден, ти ще можеш да направиш нещо като тестдрайв и със сигурност ще откриеш своя A.A. най-накрая, нали така? Даже можем да го превърнем в нещо като състезание. Най-обещаващият кандидат печели.

Докато онази Ана със старомодния жълт бански никога не би приела такова възмутително състезание, щурото момиче с масленозелените бикини, което ме гледаше от огледалото, не беше способно да изтрие усмивката от лицето на Франки. Тя се беше ухилила от ухо до ухо, усмивката й стигаше чак до искрящите сини очи и преди още да успея да помисля колко лоша идея е това, нашият план беше приведен в действие.

— Двайсет дни — казах, вън от себе си от радост заради нейния ентусиазъм. — Двайсет момчета. Аз участвам.

Разцепената вежда на Франки пак затанцува и тя хвърли последен поглед към нашите отражения по бански в огледалото, кимайки одобрително.

Усмихнах й се и кимнах в отговор. Ръкавицата беше хвърлена и приета.

Финални дикторски реплики.

Някъде далече на Калифорнийския бряг се надигна странен вятър над океана и двайсет нищо не подозиращи момчета едновременно вдигнаха очи над техните сърф дъски.