Сара Оклър
Едно лято с 20 момчета (22)

Двадесет и две

Следващия ден прекарахме заедно с Ред и Джейн, разхождахме се по „Муунлайт булевард“ и се правехме на очаровани от картините с морска тематика, от ръчно изработените камбанки и милионите други артистични дрънкулки, без които не минава нито едно семейно летуване.

Когато дойде ред за следобедния лимонов пай в „Бриз“, Франки спомена за момичешкото, свръхцеломъдрено и под родителски контрол пижамено парти на Джаки, което започва след вечеря (разбира се, че искаме да вечеряме с теб, мамо! Партито е по-късно!). След всичко това нямаше никакъв проблем да получи разрешение. Ред и Джейн дори не поискаха да се запознаят с въображаемата Джаки и измислената Саманта. Те просто кимнаха и се усмихнаха, развълнувани, че Франки е толкова нормална и така добре се приспособява.

След като бяхме натоварени с купища пакети, а страстта на Джейн към нови дреболии — задоволена, ние се отправихме към къщата, където изкарахме една убийствена игра на фризби с Ред на плажа. Семейните забавления продължиха и по време на вечерята, но скоро дойде време да се стягаме за партито.

Двете с Франки прекарахме близо час в пробване на дрехи, под които банските ни няма да личат и които представляват точната комбинация от няколко послания: небрежни, но не и прекалено размъкнати. Секси, но не долнопробни. Купонджийски, но не леснодостъпни (е, поне не толкова леснодостъпни все пак). Косата и гримът ни отнеха още час — идеално синхронизиран танц между няколко химикала, поставени под напора на внимателно преценен натиск, за да се добият исканите нюанси, обеми и контури, без да се получи ефекта на избухнал в тръстиката бойлер, сметанова торта, или лице на ваксаджия. Сам предпочиташе естествения вид, но в този случай Франки имаше право — за да изглеждаш естествен се искаше много време и умение.

Събрахме всичко необходимо за нашето „момичешко пижамено парти“ (секси боксерки, подходящи розови тениски, пуловери, камера, грим, лак, топли чорапи, брой на „Звезден стил“ със статия на цели две страници за страхотния синеок вокал на „Хеликоптър пайлът“ Джо Донъхю и неговия дакел Аполо и всички останали списания, без които не мога да изкарам и ден), целунахме Ред и Джейн за довиждане и поехме към плажа, пристигайки при „Шак“ само десет минути след обещаното, просто за да не изглеждаме твърде нетърпеливи.

Сам и Джейк ни чакаха на бара, облечени в бермуди и тениски, очевидно измъкнати от купчината мръсни дрехи, натрупана край леглата им. Косата на Сам не беше стилизирана с гел. Страните му не бяха освежени с руж. Веждите му не бяха изскубани и той очевидно не беше си губил времето да си навива букли с машата за коса.

Въпреки тези пропуски обаче, видът му накара цялото ми тяло да завибрира.

— Уау, ти изглеждаш… Уау! — той ме придърпа към себе си, завря лице в косата ми, а ръцете му пропълзяха до тила ми. — Май изобщо не трябва да ходим на това парти. Искам да кажа, че там ще има много други хора. Други момчета. Които ще те зяпат.

Очаквах някакви остроумни коментари от страна на Франки и Джейк, но те се бяха впили като пиявици уста в устата, безразлични към всичко наоколо.

— Е, добре — каза Сам с умишлено висок тон. — Ние отиваме на партито, пък вие ще дойдете по-късно.

Двамата поехме покрай брега. Небето притъмняваше, но по него още имаше оранжеви и розови ивици, напомнящи за току-що залязлото слънце.

— Разковничето за хубавото парти е музиката — каза Сам, преглеждайки записите в айпода си, докато напредвахме, затъвайки в пясъка на всяка крачка. Еди, домакинът на партито тази вечер, беше поверил ролята на диджей на Сам. — Ако е много дива и силна, никой няма да може да си говори с останалите хора. Но ако пък е прекалено успиваща, всички ще захъркат. Освен това и моментът трябва внимателно да се подбере. Има си музика за всеки етап — за предразполагане в началото, за подгряване, за вихъра на купона, за затихване на веселбата и за лека нощ.

Даже не подозирах, че има цяла наука за това как да подбереш музиката за плажно парти, но когато Сам заговори, на мен наистина ми се прииска да науча как се прави. Докато крачехме така, двамата по плажа за мен нищо друго не беше важно, освен мелодията на думите му и неговия дъх, който се откъсваше от устните му и галеше слуха ми, а когато кимах, засмивах се и го питах за нещо, очите му засияваха, щом ме погледнеше и в този момент си мислех, че бих могла да го обичам цял живот.

Не искам да кажа, че го обичах точно в този момент.

Но бих могла.

Да го обичам.

Вечно.

— Музика за лека нощ? — попитах.

— То е нещо обратното на музиката за подгряване на купона — каза той.

— Ясно — отговорих. — И как разбираш как да преминеш от една към друга?

— Просто трябва да го почувстваш. По-късно ще ти покажа как става. Ще започнем с малко ембиънт техно и ще разберем кога духът на купона поиска нещо по-така. Ето — чуй сама.

Когато си сложих слушалките на неговия айпод, той преметна ръка през раменете ми — силна и покровителствена, загоряла от слънцето и малко грубовата. Топлината на неговата кожа преля в плешките ми и аз внезапно усетих такъв прилив на чувства, че ако не го бях целунала на секундата и двамата щяхме да избухнем в пламъци и да бъдем изпепелени от собствената си страст. Обърнах се към него и се притиснах към тялото му в отчаяна целувка, опитвайки се да се слея с него.

 

 

Стигнахме до къщата на Еди към девет и половина, Джейк и Франки пристигнаха малко след нас. Небето беше станало индигово синьо, а луната огряваше двора като прожектор, заличавайки и последните останки от залеза. Зад нас гостите идваха на тълпи, разговаряйки и подвиквайки си, натоварени с подаръци предимно под формата на алкохол. Тази вечер на Еди му се наложи да произнесе десетки пъти: „Страхотно, радвам се да ви видя.“ Обзалагам се, че всеки поканен беше довел със себе си поне още трима-четирима, заедно с напитки и пица в добавка. Къщата бързо се пълнеше с шум, хора и звън на бутилки. Понякога даже се плашех, че ситуацията ще излезе от контрол, затова гледах да съм близо до Сам и Франки. Но скоро Франки ми подаде плодов коктейл, украсен с хартиено чадърче и това ме накара да се почувствам малко по-спокойна.

Сам беше напълно прав за музиката. Към единайсет неговото ембиънт техно плавно и незабележимо премина в многолюдно реге парти с участието на повече хора от обичайното население на Занзибар Бей извън сезона, които се тресяха и виеха в такт с ритъма на ямайските барабани.

Къщата обаче можеше да поеме тази вълна. Тя приличаше отвън и отвътре на огромен дансинг. Високите френски прозорци от приземния етаж до тавана гледаха право към океана. Огромен басейн точно под тях. Билярдни маси на няколко места. Кухня в инокс и стомана. Тук имаше най-малко десет спални. Очевидно беше проектирана за такива купони — къща на важни клечки, където купчина известни хора по цял ден смъркат кока и се вайкат за живота си. Очаквах всеки момент да се появят отнякъде, въоръжени с всичката дрога и болните си фантазии, а Еди просто да свие рамене, да се усмихне и да каже поредното: „Страхотно, радвам се да ви видя.“

Сам отиде да провери дали музиката следва предварителния план, а в суматохата аз загубих Франки. Скитах се безпомощно из тълпата, изгубена в дългия лабиринт от коридори и най-накрая я открих в кухнята с камера в ръка, заснемайки как Джейк вади от пантите задната врата.

— Франки, какво правите, бе, хора?

— Отваряме място за бирен пинг-понг^[1] — отговори тя без повече обяснения, насочвайки камерата към лицето ми, сякаш беше нещо напълно естествено да разрушиш къщата заради някаква пиянска игра.

— Ще ми припомниш ли правилата на бирения пинг-понг?

— О, ти и сама ги знаеш — отговори тя, сякаш двете бяхме шампиони в тази игра. После подпря камерата на рамо и, продължавайки да снима, взе да тършува из стековете с бира на бара, за да открие пакета с червени пластмасови чаши. — Подреждаш по шест чаши като кегли за боулинг в двата края на масата и ги пълниш с бира. После се опитваш да вкараш пинг-понга в някоя от чашите на противниковия отбор, за да го накараш да изпие бирата в нея. Ако пропуснеш, ти изпиваш една от твоите чаши.

— Главното тук е — намеси, се Джейк, определяйки зоната за зяпачите във всеки край на стаята, — че в тази игра, дори и да загубиш, пак печелиш! — Той извади две жълти топки от джоба си, които очевидно беше донесъл специално за този случай. — Участваш ли?

— Само ако направим два отбора — кимнах.

— Тя е с мен — сграбчи ме Франки. — Момчета срещу момичета.

Джейк повика Еди да му бъде партньор на масата за бирен пинг-понг, в която се беше превърнала извадената от пантите задна врата, поставена хоризонтално върху два бар стола и украсена с по шест червени пластмасови чаши във всяка една от тесните й страни.

— Женско царство! — вдигна Франки ръка с разперена длан.

Ударих длан в нейната и грабнах бутилка бира от литър и половина.

— Смятайте се за разбити — каза Джейк, но не и преди да дойде откъм нашата страна на вратата и да целуне Франки преди голямата игра, предизвиквайки шумни овации от зяпачите от двете страни на стаята.

Джейк застана откъм неговата страна на масата и метна топката към чашите на Франки, не уцели и се наложи да изпие една от препълнените чаши пред себе си.

Франки отвърна на удара и изненадващо улучи една от чашите, точно пред Джейк. Той извади топката от чашата и изпи бирата в нея.

Погледнах към Франки, неспособна да прикрия изненадата си.

— Това магия ли беше, или просто резултат от дълги тренировки? — попитах.

— Играла съм няколко пъти тая игра, Ана. Не помниш ли купоните?

— Не и тази част от тях — отговорих. — Сигурно по това време съм била в някоя от спалните, криейки се от повръщащите кралици на бала, докато Франки е трупала опит в бирения пинг-понг.

Играта продължи близо десет минути. Благодарение на странната комбинация от смъртоносните умения на Франки да улучва с пинг-понг пълните чаши с бира и пълната парализа на Джейк при вида на гърдите на Франки, напиращи да изскочат от деколтето, ние спечелихме.

За съжаление тържеството от победата не трая дълго. Купата беше брутално отнета от нашия самоуверен тим във втория рунд. Джейк и Еди улучиха безпогрешно всяка от нашите чаши, принуждавайки ни да ги изпием за рекордно кратък срок.

— Момичето на Сам пие! — извика Еди, когато запратената от него топка попадна в чашата пред мен и оплиска блузата ми.

Момичето на Сам! Това ме удари като боксова ръкавица и главата ми се завъртя в кръг. Внезапно краката ми се подкосиха. Аз се носех във въздуха. Абсолютно доволна.

— Момичето на Сам! Момичето на Сам! Момичето на Сам! — подхвана в хор цялата кухня и в този момент осъзнах колко хора от партито беше привлякла тази глупава игра. Извадих топката от чашата и изпих бирата до дъно, завършвайки с шумно хълцане, което сигурно щях да потисна, ако бях трезва, каквато, в интерес на истината, в този момент не бях.

— Не страдайте, момичета — каза Еди, премятайки ръка през раменете ми. — Хубавото на тази игра е, че печелиш, дори когато губиш.

Джейк събори ръката на Еди от рамото ми.

— Ана, къде е гаджето ти всъщност — попита той.

— Той не е мое…

— Тук съм — Сам изникна изневиделица и обви изотзад ръце около мен. Косата ми беше вдигната на опашка и дъхът му парна тила ми, когато той тихичко простена в ухото ми, така че никой друг да не чуе. Ако доскоро бях просто доволна, сега направо ликувах. Хлъц. Даже някой да ме беше полял цялата с бира в този момент, хич нямаше и да усетя.

Обърнах се и го целунах, предизвиквайки нова вълна от ръкопляскания и одобрителни подвиквания.

— Виждам, че сте загубили на бирения пинг-понг — усмихна се той и кимна към празните чаши, разпилени по подгизналата с бира маса.

— Аха — отговорих. — Но най-важното в тая игра е, че печелиш, даже когато печелиш. Искам да кажа, че дори когато печелиш, ти… О, майната му. Ние сме окончателно разбити. — И аз освободих ръката си, за да си взема още една бира, която вече не ми се струваше толкова противна на вкус.

Франки и Джейк събраха чашите и започнаха да ги подреждат върху масата за следващата игра.

— Ана, идваш ли? — повика ме Франки.

— Съжалявам, пичове — Сам измъкна чашата от ръката ми и твърдо я постави на масата. — Отвличам най-важния ви играч. Тя има нужда от почивка.

Усмихнах се и помахах на Франки, която вече беше потънала в следващата игра. Сам ни проправи път през навалицата, задръстила къщата и поляната около нея, която беше станала още по-гъста през последния час. Много от гостите все още танцуваха, а останалите бяха налягали по диваните и пода. Едни се смееха, а други се целуваха и опипваха — плетеница от ръце и крака с лакирани пръсти и тънки сребърни халки на тях.

Започнахме да си проправяме път покрай басейна, минахме през поляната и се отдалечихме от къщата. Задният двор също беше претъпкан с хора, но поне не беше толкова шумно. За голяма изненада стълбите, които водеха към брега, бяха съвсем свободни, а май и на плажа нямаше никого.

Седнахме на най-долното стъпало и се заслушахме в шума на океана, а протегнатите ми крака бяха прострени върху краката на Сам. В пълния мрак, осветяван единствено от почти пълната луна, водата беше тъмна, гъста и пенлива като фрапе в ръка. Докато седяхме мълчаливо, шумът от партито зад нас взе постепенно да утихва, а онази част от мозъчните ми клетки, които бяха извадени от строя заради погълнатата бира, постепенно започнаха да функционират.

— Това е необикновено — наруши мълчанието Сам, милвайки с ръка голия ми (и, слава богу, гладко обръснат) крак. — Живея тук откакто се помня, а няма да се начудя колко различна е водата през нощта.

Присвих очи и се опитах да видя по-надалече от линията на брега, където вълните се разбиваха върху пясъка и оставяха след себе си само бяла пяна. Всичко останало обаче беше черно. Ако опитах да се отклоня дори на крачка от лунната пътека, сигурно щях да се проваля право в космоса от ръба на земята.

— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърнах. — Тук съм само от две седмици, но вече не мога да си представя да се събудя и да не видя всичко това.

За първи път си позволявах да зарежа безгрижното ваканционно чуруликане, което изпълваше мързеливите ни дни на плажа и тайните ни среднощни срещи при „Шак“. Да загърбя океана и пясъчния бряг, семейство Перино и тяхното щастие и, което е най-важно, даже Сам. За миг си представих живота си след тази лятна ваканция. Ана, дъщерята на агента на недвижими имоти. Ана, тъжното, но услужливо съседско дете. Ана, задръстена с тайни.

Отпуснах глава върху гърдите на Сам и докато сърцето му биеше в ухото ми, си дадох сметка, че Занзибар Бей е моят спрял миг. Исках завинаги да остана на това място, капсулирана в този миг заедно със Сам на разнебитените от ударите на вълните стълби, които водят към плажа и нищо да не може да изличи, да изтръгне, или по някакъв друг начин да разруши това милиони години напред.

— Можем ли да отидем някъде другаде? — попитах. Не исках отсега да мисля какво може да се случи тази нощ и внезапно бях обзета от непреодолимото желание да потъна колкото се може по-дълбоко в нея.

— Разбира се — каза той и отмести краката ми, за да стане. — Искаш ли да отидем до крайбрежната алея?

Крайбрежната алея беше тесен път покрай извития бряг, който навлизаше в океана от другата страна на „Муунлайт булевард“. Франки ми я показа още първия ден, докато чакахме Ред и Джейн да си купят сладолед, но никога не бяхме ходили там по време на среднощните ни мисии. Знаех, че по това време на нощта има само една причина, за да отиде човек там.

— Да. — Отговорих, без да се замислям и скочих, отърсвайки пясъка от шортите си. — Хайде да кажем на Франки, за да не пощурее, като види, че ме няма.

— Добре — отговори той. — И си сложи пуловера. Ще взема и едно одеяло.

Бях загубила представа за времето, но сигурно наближаваше два след полунощ. Не се чувствах изморена, а ако се съди по врявата, която долиташе откъм къщата, и на никой от останалите купонджии не му се спеше. Франки беше на същото място, на което я оставих, с тази разлика, че сега седеше на едно високо бар столче пред масата за бирен пинг-понг с ръка, преметната през раменете на някакво момиче и двете бяха само по горнище от бански и къси шорти, а Франки разпитваше своята събеседничка пред включената камера какво се е случило с останалите й дрехи.

— Ей-й-й-й-й! — провикна се тя и със залитане слезе от високото столче. — Я виж кой се е завърнал!

— Франки, къде ти е ризата? — попитах.

— Загубих я на стрийп пинг-понг. — Тя говореше завалено и гримасничеше.

— Май тази игра много бързо се е разгорещила — обади се Сам иззад гърба ми.

— Я гледай кой се появи! — Джейк изникна от един от многото мистериозни коридори в къщата с бутилка ягермайстер^[2] в ръка. — Кой иска да пие от пъпа?

— От косматия ти корем ли? — попита Сам. — Не, благодаря!

— Не, глупчо. — Франки скокна от стола и почти повлече след себе си и другото останало без риза след бирения пинг-понг момиче. — Ние двете с Лиса… Ъ… Исках да кажа Лия… Сме чашите.

— Ясно — каза Сам. — Но пак не искам.

— Ето още пиячка — Джейк бутна Франки обратно на мястото й до Лиса/Лия, която не беше казала повече от две думи, но се хилеше унесено всеки път, когато Франки мръднеше или кажеше нещо и, в интерес на истината, не изглеждаше по-голяма от Кати, не че това имаше някакво значеше за Джейк.

Нямах представа колко време ще ни отнеме да отидем до крайбрежната алея и колко дълго ще останем там, затова казах на Франки да не ме чака. След като се уверих, че Джейк има намереше да прекара цялата нощ с нея, аз я прегърнах за довиждане и я помолих да не пие повече, освен ако не държи да повръща през целия следващ ден.

— Не се тревожи, мамче — отговори тя, облягайки се с цяло тяло върху мен. — Няма. Освен това те обичам, Ана. Ти си най-добрата ми приятелка на този свят. И не казвам това, защото съм пияна. Вярно, пияна съм, но аз те обичам дори когато съм трезва.

— И аз те обичам, Франки — отговорих. — А сега, моля те, махни се от мен.

Тя се разсмя и се изправи обратно на стола си, а дългите й загорели крака се люлееха до хилещата се Лия, пинг-понг почитателката на Франки, която само чакаше нейният кумир да даде знак какво ще е следващото забавление.

Изрових раницата си от шкафа в един от многобройните коридори, където Еди я беше прибрал в началото на вечерта, извадих от нея пуловера, оставяйки камуфлажния си багаж за пижаменото парти, който се състоеше от списания и четка за зъби и стоварих всичко това до раницата на Франки на пода до шкафа.

Открих вратата на банята между огромната дневна и кухнята и хлътнах вътре, за да си облека пуловера и да хвърля един поглед на косата и на грима си. Като по магия дори успях да открия някакъв лосион за крака и купа с ментови бонбони край умивалника.

Сякаш хиляди пеперуди пърхаха с криле в гърдите ми, когато за последно се погледнах в огледалото.

Когато се видим следващия път, Ана, ти няма да ме познаеш.