Сара Оклър
Едно лято с 20 момчета (13)

Тринадесет

На следващата сутрин отново преминахме през същите процедури, както и през първия ни ден в Калифорния, но този път аз бях подготвена. Докато Франки стоеше под душа, аз се облякох и си сложих точно толкова грим и гланц за устни, колкото да й запуша устата, преди да поемем по изтощителния маршрут към най-отдалечения край на залива.

— Щом като искаш да се срещаш с момчета, защо тогава идваме чак дотук като някакви номади — попитах, докато разстилахме кърпите си за нашия втори ден на плажа. Ако вчерашната ни среща беше ориентир за това какъв тип момчета се навъртат по места като това, то аз не исках да виждам повече като тях. Чувствах се много по-сигурна и защитена сред тълпата, особено след срещата с Млечния Харолд.

— Само туристите се тъпчат на плажа, Ана — отговори Франки, внимателно възстановявайки вчерашната си поза върху кърпата. — Местните идват тук.

— Ти прави каквото искаш, но аз нямам намерение да се пържа на слънце и отивам да плувам.

Освободих бледото си тяло от пареото, все още несвикнала да показвам толкова много плът от него на обществени места. После за всеки случай се намазах с още един слой слънцезащитен лосион и мудно поех към водата, надявайки се никой да не ме наблюдава в момента.

Този път не бях прегряла като вчера, но краката ми бързо свикнаха с температурата на водата и аз взех да се потапям сантиметър по сантиметър до кръста. В далечината семейства летовници непрекъснато сновяха между пясъка и водата, а смехът им се разнасяше приглушен из влажния въздух.

Погледнах през рамо, за да проверя какво прави Франки. Тя усмихнато ми помаха и протегна ръка към пръснатите по пясъка вещи, опитвайки се да не става.

— Стой така, че да мога да те виждам — провикна се тя. — Трябва да заснема тази картинка.

Пещерите бяха спокойни днес. Докато водата се плискаше около бедрата ми, мислите ми се въртяха около разговора с леля Джейн през нощта, когато правихме пясъчни ангели. Какво всъщност знаеше тя? Дали той беше казал на нея за нас двамата? Дали пък не ни беше видяла да се целуваме край кухненската мивка, пълна с мръсни чинии, когато си мислехме, че никой не ни гледа? Или просто сама се беше досетила? И какво искаше да каже с това, че имам същото изражение, с което той е говорел за мен? Двамата с Мат толкова дълго обсъждахме как и кога той да каже на Франки, че изобщо не стигнахме до това дали да казваме на някой друг за нас.

При тази мисъл по тялото ми отново премина гореща вълна и аз трябваше да затворя очи, за да се съвзема. Мат вече го няма, забрави ли?

— Ей, девственицата!

Това прозвище беше толкова безцеремонно и неочаквано, че ми трябваха няколко секунди, за да осъзная, че се отнася до мен. Обърнах се и видях хилещата се Франки в сянката на две загорели момчета с очукани сърфове — типичното калифорнийско клише.

— Наистина ли си девствена? — попита гласът отново. Идваше откъм по-високия с бялорусата коса, която падаше върху очите му. Франки продължаваше да се хили, а аз почервенях от главата до петите и се изпотих цялата, въпреки прохладната вода. Ако Франки си мисли, че ей сега ще ме предложи на търг, тогава… Тогава, знам ли… Много е трудно да бъдеш остроумен, когато ти се иска по-скоро океанът да се разтвори и да те погълне в дълбините си, където никой няма да те вижда, да те чува и най-вече да се подиграва с теб.

— Моля? — приклекнах, така че водата да ме покрие до врата. „Хм, момчета, вие май никога досега не сте карали сърф.“

Блондинът сякаш оживено разпитваше нещо, изпъчил рамене, като че ли очакваше овации за своята интелигентност.

— Ела насам, Ана — помаха ми Франки. — Ела да се запознаеш с едни приятели!

Огледах се, за да се уверя, че въпреки горещите ми молби океанът няма намерение да ме погълне, после се опитах със силата на мисълта да накарам пареото си да пропълзи във водата и да се увие около тялото ми, докато излизам на брега. Когато и това не се получи, реших да се престоря на давеща се, но бързо се отказах от тази идея — тогава някой от тези двамата сигурно щеше да ми се притече на помощ. Едва ли щеше да е Блонди, защото бе твърде зает да оглежда Франки, сякаш й вземаше мярка.

Поех мъчително към брега, което поне изглеждаше много по-секси от това да плуваш до плиткото и след това да се изправиш до кръста във водата, а краката ти да изглеждат като бутала, пречупени през лупата на водата. Океанът може и да не се интересува от мен, но аз ще се погрижа Франки да изглежда сочна и апетитна, когато тази нощ я измъкна за косата от леглото й и я принеса в жертва на водните богове.

— Здрасти! — надявах се гласът ми да прозвучи естествено, докато издърпвах кърпата си изпод умишлено забитите в нея лакти на Франки. — Аз съм Ана. — Кърпата най-после плътно обви бедрата ми, докато подавах ръка на Блонди, чието име се оказа Джейк.

— Защо си толкова праволинейна, Ана Абигейл^[1]? — подразни ме Франки с леко фалшив южняшки акцент. Бях й още бясна заради грубата шега с моята девственост и се зачудих за кратко дали ако ме беше посрещнала по-човешки, нямаше да развържа горнището на банския си и да го размахам като ласо над главата си, за да опровергая думите й. Но още преди да съм й отговорила, Франки вече беше на крака и умишлено бавно отупваше пясъка от задника си. Джейк зяпаше. Другият — Сам, както се разбра — друсаше ръката ми и се усмихваше.

— Извинете невъзпитания ми братовчед — каза той и усмивката му ме накара за секунда да забравя колко съм ядосана.

— Е, откъде сте вие двете — попита Джейк.

— От Ню Йорк — обяви Франки, без да си дава труда да обясни, че това всъщност не е точно така и че сме от северен Ню Йорк^[2].

— Без майтап? — възкликна Джейк. — Яко!

— Нищо особено — отвърна тя, изучавайки маникюра си.

— Как е там през лятото? — попита Джейк.

— Ами как — продължи Франки. — Няма грам скука. Затова дойдохме в Кали — да отдъхнем малко. — Тя отпи глътка вода и облиза устни, зареяла поглед над океана. Джейк гледаше в захлас тази новопоявила се фатална жена: Франки, богатата наследница от Ню Йорк, която движи с телевизионни звезди в компанията на богатите и известните и рискува живота си всеки ден по опасните нюйоркски улици. Голата истина беше, че преди да пристигнем в Калифорния преди два дни, нашите летни занимания включваха вълнуващи приключения от рода на попълване на тестовете в „Космополитен“, интервюиране една друга с камерата на Франки, експериментиране с различни маски за лице, приготвени от овесени трици и майонеза и посещение на кулинарния панаир с мама и татко, където се басирахме на по пет долара кой от лудите ни съседи се е маскирал като кетчуп или сандвич с горчица.

— Ами вие, момчета — попита Франки.

— Ние живеем тук — каза Джейк.

„Предполагам не точно на плажа, а в града. Е, не е като Ню Йорк. Страхотно, направо грандиозно“, рекох си наум, представяйки си нашите съседи, приковани в своите гигантски зеленчукови костюми. Грандиозно. Абсолютно.

Готов да премине към следващия етап след встъпителното запознанство, Джейк се отправи към водата и обяви високо по посока на Франки, че е „време да се понамокрим“. Тя отговори с едно „Аха!“, което беше твърде тъпо дори за нея и опъна със секси плясък долнището на банския си, преди да го последва.

Сам се обърна към мен и се усмихна. Известно време двамата се опитвахме да проведем някакъв тромав диалог, при който отначало едновременно започвахме да говорим, а после млъквахме и се разсмивахме, без да успеем да кажем, каквото и да било. По едно време Франки изквича откъм водата, а Сам ме погледна и сви рамене.

Въпреки хладкото пренебрежение, с което едва до вчера се отнасях към идеята за лято с двайсет момчета, в Сам имаше нещо, което ме привлече. С тази разпиляна тъмноруса коса, изсветляла на кичури от слънцето и със зелените си очи той определено беше привлекателен. Без пъпки по лицето. Без киселия дъх на стар коцкар. Освен това изглеждаше умен.

С други думи, абсолютно неподходящ за мен.

— Е, Ана Аби от Ню Йорк — каза той и кимна към сърфа си. — Искаш ли да опиташ?

Изглежда съм казала „да“, защото захвърлих кърпата и го последвах към водата, без да обръщам и най-малко внимание на това как се движат добре оформените му мускули на гърба, на грапавия белег над лявото бедро и на странното присвиване вътре в мен всеки път, когато той поглеждаше през рамо и ми се усмихваше.

Ама никакво внимание. И-ЗОБ-ЩО.

Франки лежеше по корем на сърфа на Джейк и гребеше с ръце, а той й обясняваше основните положения.

— Тук при скалите е идеално да се научиш, защото водата е доста спокойна — казваше Джейк в този момент, докато я държеше за кръста така, сякаш това беше единственото нещо, което я крепеше за сърфа. — На градския плаж е пренаселено и бурно. Първото нещо, което трябва да почувстваш, е тежестта на сърфа и как реагира той на тялото ти. — Умението му да учи другите изглеждаше толкова професионално, че се зачудих дали двамата не обикалят по плажа всеки ден със сърфове на рамо, дебнейки за момичета, които да впечатлят.

— Той е сърф учител — каза Сам. — „О, не! Да не би да съм казала всичко това на глас?“ — Всъщност той е много добър учител, независимо от егото му.

— Сам — повдигна едната си вежда Джейк, — нека да не бъркаме егото с увереността в собствените способности.

— Моля, продължете — отвърна Сам с шеговит поклон.

— Както казах, трябва да легнеш плътно върху дъската, с тяло притиснато максимално към нея, сякаш се каниш да я целунеш. — Той направляваше Франки, движейки ръце по тялото й като скулптор.

Джейк продължи урока, докато Сам придържаше своя сърф, за да се кача на него. Докато се опитвах да легна на дъската, кракът ми докосна неговия под водата, почувствах допира на голата му кожа и мократа материя на банския и електрически ток премина по гръбнака ми.

„Това беше заради изненадата. Просто не очаквах кракът му да е там. Помислих си, че е акула. Или нещо такова.“

— Добре ли си? — наведе се към мен той, докато се опитвах да управлявам мократа дъска.

— Добре съм — онази част от крака ми, която докосна неговия крак, все още беше изтръпнала.

Сам не беше толкова умел в обучението като Джейк и ръцете му колебливо докосваха тялото ми, сякаш очакваха позволение да пристъпят към следващата крачка. Когато едва не се прекатурих от дъската, той нежно стисна ръката ми, за да ме задържи, а аз се опитах да гледам настрани, представяйки си, че това е моята дебела учителка по физкултура на средна възраст, която ме учи да плувам.

Четиримата прекарахме цял час във водата, усвоявайки основните правила как да се закрепиш върху дъската, изтърпявайки фукните на Джейк, разговаряйки за обичайните гимназиални неволи. Двамата бяха една година по-големи от нас и им оставаше още година в гимназията. Прекарваха повечето си свободно време на плажа. Джейк учеше наемателите на летни къщи по крайбрежието да карат сърф и да плуват, а Сам работеше в „Смуути Шак“, заведението на техния по-голям братовчед на съседния плаж, на половин миля от пещерите.

— Вие, момчета, да не би през цялото време да мъкнете с вас тия сърфове с надеждата да срещнете момичета? — попита Франки с тон, сякаш отговорът изобщо не я засягаше.

— Вие ни се натресохте! — и Джейк я бутна от сърфа във водата.

— Всъщност Джейк искаше да ми покаже няколко нови хватки — каза Сам. — Хората обикновено не се навъртат покрай пещерите. Ами вие, момичета, какво търсехте насам? Нали виждате табелата „Къпането забранено“?

— О, я стига — сряза го Франки, — аз идвам тук, откакто се помня. Била съм навсякъде покрай брега и плувам там, където ми се поиска.

— И как така не сме се засичали по-рано? — попита Джейк.

— Не си обърнал внимание — тя само сви рамене и пропусна да спомене, че тогава едва ли е носела почти незабележими бикини и едва ли е имала нещо, което да крие с тях. — Или пък съм говорила с някой друг.

Нещо очевидно, ако се има предвид днешният й modus operandi^[3]. Демонстрирай прелести и флиртувай в началото, а когато налапат кукичката, свали градуса и се прави на безразлична. Вуду магия. Действаше всеки път.

— Ти не би забелязала никой друг, ако аз съм бил наблизо — каза Джейк.

— Че кой би могъл да устои на тази коса и на това тяло? — плисна го Франки. Той ясно й показваше, че я намира за секси. Според мен тя се влюбваше. Отново.

Междувременно реалността напомни за себе си — Сам трябваше да отива на работа.

— Наминете по-късно, ако искате — каза той. — Ако обичате шейк, аз съм вашият човек.

— Ами нашият урок — попита Франки. — Ние така и не направихме нищо.

— Всяко нещо по реда си — каза Джейк. — Втори урок започва утре на същото място по същото време.

— Ние пък може да имаме други планове — каза тя, но ние нямахме такива. С изключение на това да дойдем тук петнайсет минути по-рано от уговорения час, а два часа преди това да ровим из гардероба на Франки и да репетираме репликите й.

— Хайде да вървим, пич — подкани го Сам. — Иначе ще закъснея.

Поехме през водата към кърпите ни на брега. Франки прегърна Джейк, но Сам само ми се усмихна и едва доловимо повдигна вежди.

— Доскоро, Ана Аби от Ню Йорк — каза той, обърна се и се изгуби по брега заедно с Джейк.

 

 

— О, боже мой! — изпъшка Франки, хвърляйки се върху кърпата си. — Те са толкова готини!

— Франки, минали са само ден и половина. Няма да стигнем до двайсет, ако ти избягаш и се омъжиш още утре. — И аз метнах кърпата на главата си като сватбен воал. — Вземате ли го? Вземам го! Вземате ли я? Вземам я! О, Джейк! Трябва да ми кажеш кой ти направи кичурите!

Франки се разсмя и замахна с кърпата си към мен.

— Ето така, госпожо Сам, помогнете ми да задържа сърфа. Сам, как успяваш да направиш всичко това?! Сам, искам да те видя гол!

— Млъкни, за бога! — извиках през смях на Франки. — Ами какво ще стане с горкичкия Род/Тод? Не се ли канеше да му се обадиш?

— Я не се шегувай. Онзи е отвратителен.

— Тогава защо се целуваше с него?

— Това не беше целувка!

— Добре тогава, защо му даде номера на телефона си?

— Ана, честна дума, понякога си толкова… резедава.

— Фалшив номер ли му даде? Я чакай, как ме нарече?

— Резедава. Нали разбираш — неопитна, наивна. Какво толкова?

— Франки, това е нюанс на един цвят. Сигурно искаше да кажеш, че съм зелена.

— Точно така, изглеждаш толкова бледа, че чак зеленикава.

Тръснах глава и се засмях.

— А на това му казват плажно мляко. Намажи се.

— Не, благодаря. Важното е, че днес срещнахме две свестни момчета — каза тя, легна по корем и развърза връзките на горнището на банския си. — И, слава богу, не харесваме едно и също от тях двете.

Сложих си слънчевите очила и поставих ръка на бедрото си — върху онази част, която беше докоснала крака на Сам във водата. Тя все още беше изтръпнала.

— Аз не искам никой от тях.

— Какво ти става?! — ахна тя като лекар, който не може да определи заболяването заради взаимно изключващите се симптоми. — Сам просто е хлътнал по теб. А и ти имаше вид на човек, който страшно се забавлява.

Свих рамене и зарових в чантата си, сякаш беше въпрос на живот и смърт час по-скоро да измъкна книгата от там. Сигурно имаше милион отговори, с които бих могла да й затворя устата. Той не е кой знае колко умен. Не харесвам косата му. Близо до къщата видях едно момче, което повече ми харесва. Но нито едно от тези неща не беше вярно. Истината беше единственото, което не можех да призная — че ако се интересувам от Сам, значи вече съм забравила Мат.