Сара Оклър
Едно лято с 20 момчета (19)

Деветнадесет

Почувствах паниката като убождания от хиляди иглички най-напред в пръстите на краката, после тя бързо тръгна нагоре по глезените до коленете, така че се наложи да седна на влажната метална пейка под навеса. Преди страхът да е стиснал и без това напрегнатия ми стомах, аз си поех дълбоко въздух, извадих мобилния си телефон и набрах номера на информация.

— „Смуути Шак“ — казах. — В Занзибар Бей.

Двете с Франки се втурнахме към кафенето зад спирката, където трябваше да изчакаме. Два часа по-късно една кола намали и спря пред нас, сигнализирайки с фаровете. Вратата на мястото до шофьора се отвори и Сам изтича към нас, прикривайки лице от дъжда, който вече се лееше като из ведро. Зелената му престилка от „Смуути Шак“ беше пристегната върху познатата червена жилетка и аз усетих лека тръпка, припомняйки си как отварям ципа и обгръщам двамата с нея. Косата му се беше накъдрила от дъжда, както ставаше и докато плуваше в океана, а когато потънах в неговата мокра прегръдка, аз вече не можех да се сетя защо го избягвах.

Сам ни придружи до колата, отстъпи предната седалка на Франки и седна отзад до мен.

— Чудехме се какво стана с вас двете — каза Джейк, маневрирайки, за да излезе обратно на улицата.

Преди Франки да изтърси нещо, с което да изложи и двете, аз обясних, че сме били заети с обичайните семейни задължения и сме се канели да им се обадим тази вечер, но след като окъсняхме в Сан Франциско, едва ли би било добре да рискуваме и да се измъкнем пак през нощта.

Двамата много се смяха на нашия разказ как сме прекарали деня, като се започне с почти шпионското преобличане в съблекалнята на обществения басейн сутринта и се завърши с изпуснатия автобус и трескавото обаждане в „Шак“. Слава богу, приятелят на Сам можеше да поеме и неговата смяна.

— Все пак трябва да се измъкнете и тази нощ — каза Джейк. — Даже ако дъждът не спре. Ще ви чакаме на бара в „Шак“. Гарантирам, че наоколо няма да има жива душа.

— Сигурно ще дойдем — каза Франки. Когато кракът на Сам се отри в моя на задната седалка, аз също го потвърдих. В този момент тя можеше да им обещае всичко, даже да им помогнем да убият някого и да скрият трупа — докато Сам ме топлеше в прегръдката си, бях готова на всичко.

След двучасово шофиране ние най-после подминахме табелата, която ни приветстваше с добре дошли в Занзибар Бей. Джак зави пред обществения басейн, така че да можем да се преоблечем отново в плажните си екипи.

За нещастие капризната съдба искаше да ни даде още един суров урок за тайните и лъжите — общественият басейн, заедно със съблекалните към него, се оказа затворен. Заключен. И с изгасено осветление. Благодарим ви много, заповядайте отново утре.

— Не може ли да кажете, че някоя голяма вълна ви е заляла на палубата и затова се е наложило да заемете дрехи от приятелките си — попита Джейк.

— Може и нещо по-добро — обади се Сам. — Че някой е паднал зад борда и вие сте се хвърлили във водата, за да го спасите.

— Или пък че яхтата се е наклонила и вие е трябвало да изхвърлите раниците си като баласт, докато дойде водната спасителна служба.

— Или пък…

— Или… — Франки вдигна ръка и ги накара да млъкнат, преди да са започнали да фантазират за бомби, агенти от наркоотдела и други момчешки Джеймс Бонд фантазии. — Просто ще им кажем, че сме се прибрали по-рано заради дъжда, преоблекли сме се в къщата на Джаки за барбекюто и сме си забравили дрехите там.

Изрепетирахме тази версия няколко пъти преди Джейк и Сам да ни оставят по-надолу по улицата, няколко къщи преди нашата. Иначе имаше опасност Ред и Джейн да ни видят как слизаме от някаква кола, пълна със съмнителни момчета и да решат да ги поканят на чай и лимонов кейк. Тогава трябваше да обясняваме, че това са по-големите и изключително отговорни братя на Джаки и Саманта, които са заклети хомосексуалисти, ненавиждат момичетата и по някакво съвпадение имат еднакви имена като тези на техните сестри. Какво да се прави, откачени родители! Момчетата обърнаха колата и слязоха, за да си кажем довиждане. Направихме предварителен план да се видим в полунощ при „Шак“, при условие, че успеем да се измъкнем без усложнения. Дори след като се разделихме, целувката на Сам и топлината на неговото тяло, притиснато в моето ме защитаваше от студа като одеяло в мразовита зимна утрин у дома.

Ще го видя пак тази нощ, каквото и да ми коства това.

Колата се отдалечи, а ние останахме да следим светлините на стоповете й, докато не подмина знака при завоя. После двете с Франки извървяхме последните двайсетина метра до къщата пеша, преговаряйки за последен път версията как сме прекарали този ден. Нямаше никакъв шанс Ред и Джейн да са вече заспали — те не си лягаха преди двете с Франки да се приберем. Но ако тази вечер имаше интересна телевизионна програма, можехме да се промъкнем незабелязано по стълбите, да си вземем душ и да намъкнем пижамите, без да се налага да отговаряме на неудобни въпроси. Отправих гореща молитва към Бога на телевизионните предавания и отворих вратата на кухнята.

Аз съм си виновна — не трябваше да предизвиквам съдбата, когато е решила да ми дава важни житейски уроци. Оказа се, че тази вечер телевизионната програма в района на Занзибар Бей е отвратителна и затова Ред и Джейн пиеха чай и играеха карти в кухнята, нетърпеливи да научат подробности за нашите пиратски приключения на яхтата днес.

— Уха, да не сте претърпели корабокрушение — възкликна Ред. Под флуоресцентната светлина в кухнята ние наистина приличахме на морски създания, попаднали в рибарските мрежи и измъкнати насила на брега. Единственото, което ни липсваше, бяха мъртви морски звезди, стари водорасли и няколко ракообразни, подходящо разположени в картината.

— Върнахме се пеша от къщата на Джаки, искахме да повървим под дъжда — отговори Франки.

— Да не би да ви е малко водата, след като днес цял ден сте били на вода, момичета? — попита Джейн.

Франки загадъчно сви рамене.

— Донякъде. Не прекарахме на открито колкото ни се искаше. Затова пък баща й ни покани на барбекю в къщата, така че пак беше забавно.

— Къде са ви дрехите от тази сутрин? — огледа ни подозрително Джейн.

Защо майките винаги забелязват такива неща? Чичо Ред просто си седеше с чая и картите, търпеливо изчаквайки леля Джейн да си изиграе ръката. Но Джейн ни беше нарочила. Всеки момент щеше да зацъка осъдително с език, да въздъхне дълбоко и да вдигне телефона, за да каже на майка ми каква ужасна дъщеря е отгледала.

Франки обаче запази самообладание и повтори едно към едно цялата история така, както я бяхме репетирали. Яхтеното ни пътешествие беше завършило без време заради дъжда. Прибрали сме се в тяхната вила за вечеря. Преоблекли сме се, защото дрехите, с които сме били на яхтата, са били прогизнали от дъжда. Родителите на Джаки са предложили да ни докарат до нас (защото те наистина-наистина-наистина са страхотни, грижовни и отговорни хора), но ние сме отказали, защото ни се е искало да повървим под топлия дъжд. Изкарали сме си толкова чудно с Джаки и Саманта и техните семейства, че сме си забравили дрехите, но ще ги приберем утре сутринта. И, между другото, ако това в чинията пред татко наистина е лимонов пай, можем ли и ние да си вземем от него?

Джейн побутна към нас чинията с лимонов пай и каза, че ни съчувства, дето морското ни пътешествие с яхта е трябвало да приключи толкова не навреме заради дъжда.

— Въпреки това май наистина сте прекарали хубаво, а?

Ние ги уверихме, че наистина е така, грабнахме по още няколко парчета лимонов пай за из път и припряно хукнахме по стълбата към нашата стая, където затръшнахме вратата след себе си и избухнахме в смях.

— Какво да ги правиш — родители — каза Франки с уста, пълна с лимонови трохи. — Готови са да повярват на всичко.

— Може би само твоите са такива — освободих се от мокрите дрехи и се преоблякох в шорти и пуловер, прогонвайки и последните следи от студената влага по тялото си. — Трябва да ти е ясно, че Хелън и Карл никога не биха ни оставили сами. Ами това пътешествие на яхта с непознати момичета? Те непременно щяха да поискат номерата на техните телефони, така че да проверят предварително нашата версия с някои отговорни възрастни, като не пропуснат да се уверят, че на борда има достатъчно спасителни жилетки и спасителни лодки, а после да звъннат и на бреговата охрана, за да са сигурни, че ще ни държат под око през цялото време.

— Не ми го припомняй — сви рамене Франки. — Колко ни остава до бягството?

— Може би два часа — казах. — Трябва пак да слезем долу и да се преструваме на страшно уморени, докато вашите не си легнат. Нали се сещаш, да си цял ден на яхта е много изтощително.

— Ана, ти започваш да се превръщаш в едно наистина лошо момиче.

— О, това не е истинската Ана — уверих я аз. — Това е нейната невъзпитана двойничка от огледалото в пробната. А вината тя да се появи, е изцяло твоя.

Франки се разсмя. Мисля, че и двете харесвахме повече тази невъзпитана Ана, отколкото истинската. Беше нещо като магия — докато пробвах онзи бански миналия месец, той прилепна към тялото ми и освободи духа от бутилката на В.Л.В.В., който обеща да изпълни всички мои желания.

— Това ме подсеща за нещо — каза Франки, докато се преобличаше в сухи дрехи. — Мислех си, че трябва да променим правилата на нашето състезание. Ваканцията ни е почти преполовена, а нямаме кой знае какъв напредък.

— Не бяхме планирали и появата на Сам и Джейк — седях на ръба на леглото й, докато тя си слагаше подходящ грим за фаталната среща.

— Така е. Друго исках да кажа — все още мога да забия моите десет момчета, но не ми се иска да те изпреварвам. Ти наистина харесваш Сам, нали? Аз от пръв поглед ги разбирам тези неща. — И тя попи с тампон размазаната си очна линия.

— Може и така да е — свих рамене. — И какво от това? Нали и ти наистина харесваш Джейк.

— Той е чудесен. Поне така си мисля. Сигурно двамата с него… Така де, сещаш се. Тази вечер.

Тя хвърли спиралата си в тоалетната чантичка и рязко наведе глава, за да бухне косата й, сякаш това, което й предстоеше, не беше по-сложно от решението дали да вземе поничка с пудра захар или с шоколадова глазура за закуска.

— Франки, ти сериозно ли?

— Възможно е — и тя се усмихна с половин уста — същински дявол, който седи на рамото на човек във всички стари карикатури. Онзи, който изглежда много по-забавен, отколкото страшен и затова причинява много повече щети и хаос.

Зяпнах я с отворена уста, но не последваха никакви допълнителни уточнения. Вместо това тя хвърли последен поглед на огледалото над тоалетката, попи устните си с хартиена кърпичка и се устреми надолу по стълбите за действие второ, в което преданата дъщеря и нейната приятелка играят като за „Оскар“ в ролите на двете най-сънливи момичета на планетата, способни да заблудят и най-подозрителните родители.

Но два часа по-късно, когато се промъквахме на пръсти през верандата, въоръжени с камера, одеяла и още незапалени фенерчета, ние установихме, че във вашия съвършен план има пробойна.

— Май не можете да заспите, момичета? — леля Джейн се появи от тъмните сенки на плажа, увита с плетен шал през раменете, който я предпазваше от нощния бриз.