Сара Оклър
Едно лято с 20 момчета (12)

Дванадесет

Когато най-после стигнахме плажа, вече беше наближило единайсет и водоустойчивата спирала, която Франки нанесе на миглите ми, ги правеше тежки и лепкави. Притеснявах се, че всички хубави места са вече заети, но Франки ме увери, че ще има достатъчно място, ако отидем в края на залива при пещерите, далече от останалите „старчоци“.

Тази част на крайбрежната ивица наистина беше съвсем различна — напълно отделен плаж с никакви продавачи на вода, колички с хотдог, спасители и нагъсто налягали почиващи. Имаше само едно нещо, което подозрително отсъстваше на този плаж — табела с надпис „Къпането забранено“.

— Ето, виждаш ли — тържествуващо обяви Франки. — Частен плаж, без крещящи дечица или досадни семейства.

— И без свидетели.

— Не се дръж като малко дете, Ана.

— Франки, предупредиха ни изрично да не се къпем тук и за това сигурно си има причина. Каква е тя — остри скали ли? Или пък акули? Мъртво вълнение?

— Казаха ни да не се къпем, защото това не е охранявана зона и няма спасители — разсеяно обясни тя, навеждайки се да извади плажните кърпи. — Водата е същата, както и на другия плаж, Ана. Ако тук има акули, значи и на нашия плаж има. Те едва ли четат предупредителните табели.

— А ти откъде изобщо знаеш за това място? — захвърлих чантата си на плажа, а заедно с нея изоставих и спора за акулите.

— От брат ми — отговори тя. — Той идваше от време на време при пещерите.

Плажът е винаги претъпкан с хора, ми беше казал той няколко нощи, преди да тръгнат за Калифорния. Бяхме в дневната и се преструвахме, че гледаме филм, докато Франки дремеше на креслото до нас. Но в самия край на плажа има едно местенце, което харесвам много. Понякога отивам там просто да почета и да помисля. Океанът има способността да избистря мислите ти.

Ходиш там и за да зяпаш момичетата — добавих.

Ами, сигурно и заради това — той се разсмя. — Но не и в тази част. Там от време на време се появява само по някой сърфист. На това място няма спасители, само вода и скали. Веднъж седях там три часа, заслушан във вълните и се чудех какво ли има под водата.

Погледнах повърхността и се запитах същото, давайки си сметка, че в този момент може би се намирам на мястото, на което е стоял и Мат, загледан в същата синя вода, задавайки си същите безкрайни въпроси, за които няма отговор.

Какво ли ще изскочи отдолу, ако изпразнят океана като някоя вана?

Забих пръсти в пясъка в очакване Франки да каже нещо.

— Помогни ми да разстелем кърпите — тя ми подаде единия край и хвана другия.

— Така, кърпите са на линия — казах, опитвайки се да се освободя от спомена за Мат, излегнат на дивана онази вечер, когато ми разказваше за любимите си неща в Калифорния. — А сега какво следва? Просто да лежим върху тях, докато не ни се случи нещо вълнуващо ли?

Франки дълго се въртя и наглася, докато най-накрая се разположи стратегически в една от позите, които я представяха в най-добра светлина — плосък корем, едва разтворени блестящи устни, леко наклонени на една страна крака, натежали гърди.

— Ще видиш — каза тя.

— Нима наистина смяташ през цялото време да лежиш тук?

— Затова е изобретен плажът, Ана.

— Ами водата за какво е?

— Шегуваш ли се? Тъкмо сме си направили прически!

А едно време тя обичаше да плува. Двамата с Мат ми разказваха за това в картичките си от Калифорния — за часовете, прекарани във водата, докато кожата им не се сбръчка и очите им не пламнат от солената вода; как са плували и са обяздвали вълните, как са играли фризби с техните нови приятели или как понякога просто са лежали по гръб върху водата.

— Франки, нека просто да отидем до вода…

— О, боже, Ана. Задава се нещо ужасно секси на десет часа.

— Какво? — извърнах глава, за да видя за какво говори — беше по-скоро на два часа, ама кой ти гледа.

— Не поглеждай! — и тя ме шляпна по бедрото. — Дръж се естествено. Идват насам.

Легнах до нея, опитвайки се да си представя какво разбира тя под това да се „държиш естествено“. Реших да повторя нейната поза, само дето бях загърнала бедрата си с пареото и за всеки случай бях кръстосала ръце на гърдите си. Някой страничен наблюдател, ако изобщо имаше такъв, освен приближаващите момчета, сигурно би заключил, че съм много студена. Или ужасно ядосана.

— О, Ана — каза с превзет глас Франки, когато момчетата наближиха достатъчно, за да ни чуват. — Ужасно ми е горещо. Подай ми водата.

Ама тя шегува ли се?

Франки обаче ме погледна настоятелно с ококорени очи, на ръба да се ядоса.

Не, не се шегуваше.

Седнах и измъкнах бутилка вода от чантата си. Момчетата вече бяха на около пет-шест метра и зяпаха с отворена уста как Франки смуче вода от бутилката по един доста неблагопристоен начин.

— Здрасти — кимна небрежно едно от момчетата. — Как е?

Франки само сви рамене и махна с ръка, предлагайки им да се настанят върху девственото парче пясък до нас.

Те си размениха погледи като изгладнели лъвове, които току-що са били поканени на вечеря сред стадо зебри, проснаха се до нашите кърпи и се представиха като Уорън и Тод (или може би беше Род? Вече съм забравила). След трийсетсекунден разговор вече можех да обобщя целите им в живота.

Пиене на бира. Запознаване с мацки. Хващане на тен.

Сапунисване, изплакване, повтаряне.

По настояване на Франки те проснаха кърпите си до нашите, за щастие откъм нейната страна. Род или Тод, или както там се казваше, беше шумен и неспособен да се съсредоточи или да стане сериозен дори за секунда. Учеше морска биология първа година в Беркели и според него онова, което гаджето му от университета не знаеше, не би могло да я нарани, ха-ха.

Тия момчета наистина ли вярваха, че такива глупости вървят пред мацките?

Франки се изкиска. Помислих си, че явно вървят пред някои момичета.

Не може да се каже, че Уорън беше по-хрисим, но това, че се правех на заспала, докато Франки и Род/Тод се хилеха на закачките си и си разменяха телефоните, не му остави никакъв шанс да се прояви.

— Пич — проговори той, след като петнайсет минути се беше взирал в океана. — Аз ще дигам гълъбите. Чао.

Отворих очи, когато той стана — сянката му падаше върху лицето ми. През това време Франки целуваше Род/Тод — не точно приятелска целувка по бузата, но не и засмукване с език. Можех да преглътна подобно поведение с някой чуждестранен ученик, дошъл при нас на обменни начала, но с напълно непознат?! Да се закачаш по този начин с първия срещнат вече преминаваше границите на търпението ми.

— Франк, стори ми се, че вашите идват.

— Това беше намек за мен — каза Род/Тод. — Обади ми се по-късно, секси.

Обади ми се по-късно, секси. Ей сега ще повърна. Франки обаче беше готова да тръгне след него.

Момчетата се отдалечиха покрай брега и Франки внимателно проучи плажа за следи от Ред и Джейн.

— Къде са? — попита накрая. — Не ги виждам, Ана.

— Сигурно така ми се е сторило. Сега вече може ли да се изкъпем? — бях потна, отегчена и на крачка от избухването.

— Ана, това бяха първите двама, които задраскваме от списъка. Ти защо не си поговори с Уорън?

— Той беше пъпчив, Франк. Да не говорим, че беше забавен като кафяво водорасло.

Тя се разсмя.

— Добре, де. Въпреки това ще ги броя за двама. Заедно с момчетата, които ни бройкаха вчера на кея, стават четирима.

— Вчера не се брои — казах.

— Е, щеше да се брои, ако нашите не се бяха появили — тя измъкна камерата от чантата си и я насочи в лицето ми. — И така, госпожице Райли, ще включите или ще отхвърлите двата екземпляра на кея вчера в бройката от двайсет момчета за лятото според предварителното споразумение за В.Л.В.В.?

Сбърчих лице, за да изглеждам сериозна.

— След внимателна преценка журито взе решение да вземе компромисно решение. Ще приемем вчерашното платонично и нереализирано сладоледено дуо за едно момче.

Тя изрази съгласието си като вдигна три пръста пред камерата, преди да насочи обектива към себе си.

— Три попадения. Остават ни още седемнайсет. Никак не е зле за нашите първи двайсет и четири часа от ваканцията.

Завъртях очи и развързах пареото си, готова да се хвърля във водата. Ако постигането на крайната цел от двайсет момчета предполага и зачеркването на високите стандарти за добра хигиена, интересен характер и минимум 119 IQ^[1], аз се отказвам от това още сега.

— Сега може ли вече да поплуваме? — попитах.

— О, добре де — Франки прибра камерата в плажната си чанта и тръгна след мен, като шляпаше и се кикотеше в плитките вълни край брега.

Влизахме навътре, докато водата не стигна раменете ни, оглеждайки се за някоя по-голяма вълна, която да яхнем, за да ни отведе обратно на плиткото. Водата и въздухът над нея бяха еднакво солени, смъдяха на очите и щипеха кожата ми, точно както Мат ми го беше описал в картичките си.

Вкусът на водата по устните ти е същият като от чипс. И въпреки това нищо не може да се сравни с него, Ана.

 

 

— Огладня ли вече? — попита Франки, след като два часа бяхме се надпреварвали с вълните. — Аз умирам от глад.

Прибрахме кърпите и чантите си от пясъка и се отправихме обратно към охраняваната част на плажа и количките за хотдог и пържени картофки. След като дълго ни наблюдава как ядем, един жилав мъж, който можеше да ни бъде баща, седна до мен на дървената масичка.

— Момичета, искате ли да ви взема по един млечен шейк? Или пък още картофки? — толкова се беше надвесил над рамото ми, че усетих дъха му, който миришеше на прокиснало мляко.

— Разбира се — каза Франки. — Аз искам шоколадов шейк.

Той се усмихна.

— Ами ти, сладурче?

— Благодаря, аз нищо не искам — отговорих и ритнах Франки под масата. Тръпки ме полазиха при мисълта, че тя окуражава този дърт педофил да остане на масата с нас дори секунда по-дълго.

— Добре, но аз все пак ще ти взема един черешов шейк. Какво ще кажеш?

— Тя обожава череши — отговори вместо мен Франки.

Той ни намигна и тръгна да поръчва шейковете.

— Хващай си чантата, Франки, и да си вървим — казах.

— За нищо на света. От година не съм се забавлявала толкова.

— Той е старец!

— Ама ще получим по един безплатен шейк, нали?

Нейната логика ме слиса.

— На каква цена? — попитах.

— Спокойно, майче.

Жилавият се върна, преди да успея да убедя Франки да се махнем. Нейните пръсти докоснаха неговите, докато вземаше шейка си, а погледът му се задържа дълго върху гърдите й, преди да се насочи обратно към моя край на масата.

Когато вече чувствах, че няма да мога да издържа нито секунда още пропития му с алкохол дъх върху кожата си, спасението дойде в лицето на една жена, жилава като него и с яркорозова рокля.

— Какво правиш, по дяволите, Харолд? — тя захвърли на пясъка недоизпушената цигара заедно с чехлите си. Гласът й беше дрезгав, а отпуснатата кожа на ръцете й се тресеше. — Марша ни чака в колата.

— Идвам, скъпа — той скришом извъртя очи и се измъкна покрай масата — доста трудно упражнение, когато си пиян. — Добър апетит, черешки. Пардон, исках да кажа дами.

Госпожа Харолд го грабна за ръка и го помъкна към колата, опявайки му нещо през цялото време.

— Няма да пием това — аз измъкнах шейка на Франки още преди да е успяла да отпие и глътка от него, после хвърлих и двете чаши в кофата за боклук. Франки се разсмя.

— Дадено, по-големи братко — каза тя.

За малко да се разсмея, като си помислих какво щеше да направи нейният истински по-голям брат, ако можеше да види тази недостойна сделка.

— И така, опита за изнасилване от дъртака кой номер е? — попита тя. — Четвърти или пети?

— Той не се брои — отговорих. — Това е лятото с двайсет момчета, а не лятото с двайсет похотливи дъртака.

— Излиза, че току-що измислихме име на следващата ни ваканция — каза Франки, многозначително повдигайки разполовената си вежда. После ми намигна закачливо и се отправи да поръча още два шейка, този път без екстази в тях.

 

 

Нито една от тези две срещи, не беше включена в отчета пред Ред и Джейн на вечеря, когато двамата ни разпитваха как е минал първият ни ден на плажа.

— Прекарахме си чудесно — каза Франки, описвайки внимателно подбрани моменти от забавленията ни на слънце. Следобед бяхме заснели няколко километра видеолента на препълнената част от плажа именно с тази цел. — На плажа нямаше къде да се стъпи, но пък във водата се налудувахме на воля.

Ред събра чиниите ни с останки от китайска храна, която Джейн специално беше подготвила за първата ни официална вечеря в лятната къща след спречкването предишната вечер, тънещ в блажено неведение и щастлив, че дъщеря му и нейната най-добра приятелка са прекарали толкова хубав ден на Занзибар Бей.

— Радвам се, че останахме — сияещ каза той.