Сара Оклър
Едно лято с 20 момчета (27)

Двадесет и седем

По тялото ми премина ток, странна смесица от паника и вълнение едновременно. В този момент разумът и сърцето ми се надцакваха кой да вземе връх — дали да съм щастлива, че ще видя Сам, или да умирам от страх, че ако не открием бърз план за евакуация в близките петнайсет секунди, легендата за Джаки-Саманта ще стане на пух и прах.

Добър вечер, дами и господа! Добре дошли на шоуто на лъжкините Ана и Франки! Надяваме се програмата досега да ви е харесала. Тази вечер имаме специален номер, който заедно трябва да изиграем пред Ред и Джейн Перино. Просто се преструвайте, че не ни познавате, или поне, че сте по-големите братя на нашите нови приятелки, Джаки и Саманта. Благодаря ви и лека нощ!

Разполовената вежда на Франки цялата се беше сгърчила от ужас и единственото, което можех да направя, беше просто да свия рамене.

Тази вечер пред бара на „Шак“ имаше дълга опашка, но това не разколеба Джейн. След трескав размисъл аз обявих, че отивам до тоалетната и си запроправях път към бара, следвана от подвиквания „Краят на опашката е от другата страна!“ и „Никакви пререждания!“.

Сам беше на касата и вадеше шейкове, както фокусникът вади зайци от шапката си. Трябваше му известно време, за да ме забележи, а аз през минута-две поглеждах през рамо, за да се уверя, че Ред и Джейн не ме виждат от мястото си в края на опашката.

— Ана! — той най-накрая ме видя, докато поставяше два огромни ягодови шейка върху таблата на една нетърпелива сервитьорка с платиненоруса конска опашка и прекалено дебела очна линия. — Как си се измъкнала толкова рано?

Той избърса ръце о зелената си фирмена престилка със знака на „Шак“ и излезе иззад бара, за да ме прегърне. Отново почувствах вълна от паника и вълнение да преминава през тялото ми, но си наложих да я потисна, докато отвръщам на прегръдката и му обяснявам в петсекундна съкратена версия защо няма откъде да ме познава.

— Схванах — каза през смях той. — Но ще трябва да си платиш. Затова за твое добро е да се върнеш тази вечер.

Обещах му, че ще се върна и си запроправях път назад към семейство Перино, надявайки се пламналите ми бузи отново да са възвърнали нормалния си цвят, докато стигна при тях.

След като двайсет минути разтегляхме измислени истории за нашите непорочни приключения по плажа, ние най-накрая се добрахме до едно уютно сепаре и се съсредоточихме върху менюто с шейкове.

Франки ме хвана да гледам към Сам и демонстративно завъртя очи над менюто си.

Сериозно обмислям да я убия.

Нервната платинена блондинка, която бях видяла по-рано, взе поръчките ни без нито за миг да вдигне очи от бележника си. Няколко минути по-късно Сам стоеше край масата ни и тайно ми намигваше, докато сервираше шейковете.

Франки ме ритна под масата, но аз изобщо не й обърнах внимание, посягайки да взема своя Ва-Ва-Ейлас шейк (сладолед ванилия, пресен ананас и джинджифилов ейл). Пръстите на Сам докоснаха моите и по цялата ми ръка чак до рамото премина ток.

Чичо Ред благодари на Сам — да ги гледам как си разменят любезни и незначителни реплики беше като да видя ръцете на Франки върху дневника си: два толкова различни и отделени на светлинни години един от друг светове се бяха сблъскали. Искаше ми се да пропълзя по сламката и да потъна в морето от сладолед и джинджифилов ейл.

Щом Сам се върна на работното си място зад бара, Франки престана да ме рита под масата и ние изсърбахме в мълчание питиетата си за около две минути, нетърпеливи да се махнем от това място, преди някой да ни е познал. Леля Джейн и чичо Ред, напротив, се държаха така, сякаш това е последният шейк бар, който виждат през живота си, а шейковете са застрашен от изчезване вид, на който трябва дълго да се наслаждаваме и да ги пием, колкото се може по-дълго. С всяка измината минута двете с Франки потъвахме все по-надълбоко в столовете си, молейки се на Бога на нелепите случайности Джейк да не се появи и да развали прикритието ни.

След известно време, което ми се видя като три часа, Ред плати сметката и ние се върнахме към нашата анонимност сред многолюдната тълпа по крайбрежната алея. Знаех, че е рисковано, но не можех да се удържа да не се промъкна за едно кратко сбогуване. Внезапно се сетих, че пак трябва да използвам тоалетната. После отново тръгнах през виещата се опашка към касата. Уверих се, че никой не ме следи, надвесих се над празното място зад касата и извиках Сам.

— Значи, в полунощ? — казах.

— Какво ще кажеш за единайсет?

— Единайсет и половина — отсякох. — И това е окончателно.

— Дадено — той рязко се наведе напред и бързо ме целуна, преди някоя нетърпелива сервитьорка да го е засипала с нови поръчки.

— Тогава доскоро — усмихна ми се и се обърна към кутиите със сладолед зад бара.

Франки ме чакаше навън сама.

— Доста време ти отне — сопна се тя. — Нашите купуват картички — и тя кимна с глава към стойката с пощенски картички.

— Всичко наред ли е? — попита Джейн, когато пак се събрахме четиримата.

— Аха — отговорих. — Просто шейковете ни дойдоха малко в повече. Франки се притесняваше, че ако по-рязко се качи в колата, полата ще й се сцепи.

— Всъщност — прекъсна ме Франки, — Ана се помотаваше, за да изкопчи номера на мобилния на момчето зад бара, но той я отсвири.

— Не му хареса вида на доведената ми сестра — казах.

— И това, че Ана няма никакви цици.

— Момичета! — разсмя се Джейн. — Какво става с вас тази вечер? Да няма пълнолуние или нещо подобно?

— Нямам представа. Да не сте видели Ана да вие срещу луната?

— Добре, пиленца — чичо Ред връчи картичките на Джейн и извади ключовете от джоба си. — Хайде да вървим. Имаме още цял един ден — планирал съм нещо забавно за последната ни вечер тук.

Кимнах. Скрита зад доверчивите гърбове на двамата, Франки Перино, убийцата на дневници и двойна лъжкиня девственица, ми се изплези.

Времето за размисъл свърши.

Ще я убия.

Когато се прибрахме, Франки се затвори в банята и стоя там повече от час, приготвяйки се за лягане. Възползвах се от отсъствието й, за да изключа звука на алармата на мобилния си телефон и да го оставя на вибрация. Не исках да я събудя, когато тръгна да се измъквам посред нощ — точно сега не ми трябваше нова препирня, която да събуди Ред и Джейн. Нагласих алармата, пъхнах мобилния си телефон под възглавницата, изгасих нощната лампа и се завих презглава, за да не ми се налага да я гледам.

Не си спомням да съм я чула да ляга, но скоро телефонът ми взе да вибрира под бузата, прекъсвайки дълбокия ми сън. Използвах светлината от дисплея като фенерче, за да открия джапанките и пуловера си, които бях скрила под леглото по-рано тази вечер и забелязах, че леглото на Франки още е празно.

Това означаваше, че или е заспала долу на дивана, или неспособна да приеме мисълта, че съм правила секс преди нея, сега се отдава на Джейк, решена на всяка цена да си върне водещата роля.

Празният диван и незаключената предна врата потвърдиха подозренията ми. Позабавлявах се с мисълта да я заключа отвън и да се промъкна през прозореца на верандата, но си представих как може да завърши всичко това и се отказах. Тя ще се върне и ще завари къщата заключена, ще започне бясно да блъска по вратата, за да събуди родителите си и ще ги убеди, че аз съм заплашила да се измъкна посред нощ и да се срещна с момчето с шейковете. А тя просто ме е последвала и се е опитала да ме предпази от някоя неразумна постъпка (хм), както би трябвало да постъпи всяка вярна приятелка (хм-хм), но вратата внезапно се е затръшвала след нея (хм-хм-хм).

Тръгнах по маршрута, по който бяхме минавали толкова често това лято. През парадния вход, после надолу по улицата, напряко през съседските дворове, по стълбите към плажа, покрай кея, слалом между запалените по брега огньове до бара на „Шак“ и право в прегръдката на Сам.

Без да каже и дума, той силно ме целуна по устата и аз отвърнах на целувката му, хлипаща и паднала духом като счупена кукла.