Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анн Шърли (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anne of Ingleside, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Луси М. Монтгомъри. Анн от „Ингълсайд“

ИК „Пан’96“

Редактор: Цанко Лалев

Коректор: Любка Момчилова

Илюстрации: Магдалена Добрева

ISBN: 954-657-434-1

История

  1. — Добавяне

31

След вечеря стана още по-зле. Момчетата я нападнаха, а Джордж Ендрю я грабна за ръката и я повлече тичешком през калта край езерцето. Едва успя да се отскубне от него. Досега никой не се беше държал така с нея. Джем и Уолтър честичко я закачаха, а и Кен Форд обичаше да я дразни, но не беше срещала момчета като тези.

Кърт й предложи дъвка, която извади направо от устата си, и побесня, когато му отказа.

— Да знаеш, че ще ти пусна жива мишка в леглото — изкрещя той. — Голяма умница се извъди, няма що! Пък брат й е женчо!

— Уолтър не е женчо — отговори Ди, която едва се държеше на крака от страх, но въпреки това нямаше да позволи да обиждат брат й.

— Ами, точно такъв е — нали пише стихове! Знаеш ли какво ще направя, ако брат ми рече да пише стихове? Ще го удавя и окото ми нямаше да мигне — като сляпо коте ще го удавя!

— Като стана дума за котки, в плевнята има доста бездомни котараци — намеси се Джен. — Хайде да ги изловим.

Ди не желаеше да преследва нещастните котета, при това в компанията на момчета като двамата Пени.

— Ние си имаме достатъчно котета вкъщи — цели единайсет — гордо обяви тя.

— Не вярвам — извика Джен. — Не може да имате толкова много! Не е редно само в една къща да има цели единайсет котенца!

— Една от котките роди пет, а другата — шест. Но и без това нямам намерение да ходя в плевнята. Миналата зима паднах от горния етаж в обора на Ейми Тейлър и щях да се пребия, ако отдолу не беше купата със сено.

— И аз веднъж съм щяла да падна от високо в нашата плевня, ако Кърт не ме хвана навреме — нацупено рече Джен. Никой нямаше право да пада от високо в плевнята, освен нея. Оказва се обаче, че и Ди Блайт е преживяла разни приключения! Колко безочливо от нейна страна!

— Казва се щях да падна — поправи я Ди; от този миг нататък всичко между тях приключи.

Но двете все някак трябваше да изкарат тази нощ. Стояха будни до късно, защото никой от семейство Пени не си лягаше рано. В голямата спалня, където към десет и половина я заведе Джени, имаше две легла. Анабел и Герт се готвеха да легнат на едното. Ди огледа онова, на което трябваше да спят те с Джени. Възглавниците бяха твърде мръсни и спарени, юрганът отчаяно се нуждаеше от пране, тапетите — прословутите тапети с папагали — бяха избелели и дори папагалите вече не приличаха на себе си. На шкафчето край леглото имаше калъп сапун и тенекиен умивалник, наполовина пълен с мръсна вода. Никога не би могла да си измие лицето с това. Е, значи веднъж ще си легне с неизмити очи. Добре поне, че нощницата, която й даде леля Лина, бе чиста.

Ди коленичи край леглото да си каже молитвата и Джени се разсмя.

— Божичко, колко си старомодна. Изглеждаш толкова смешна, докато си казваш молитвата. Не познавам някой, който се моли вечер. Молитвите нищо добро не са донесли на хората. Какъв е смисълът да ги казваш тогава?

— Правя го за спасението на душата си — отвърна Ди, цитирайки Сюзън.

— Аз пък нямам душа — присмя й се Джени.

— Може и така да е, но аз имам — отвърна Ди и се отдръпна колкото може по-далече от нея.

Джени я погледна изпитателно, но властта на нейните очи над Ди вече не действаше. Ди никога повече нямаше да се остави да я върти около пръста си.

— Ти не си момичето, за което те мислех, Дайана Блайт — тъжно произнесе Джени, но Ди знаеше, че това е само поза.

Преди да успее да отговори обаче, в стаята се втурнаха Джордж Ендрю и Кърт. Джордж Ендрю носеше маска — една ужасяваща физиономия с огромен нос. Ди изпищя.

— Стига си пищяла като прасе под ножа — сопна й се Джордж Ендрю. — Редно е да ни целунеш за лека нощ.

— Ако не го направиш, ще те заключим в килера, а там гъмжи от плъхове — допълни Кърт.

Джордж Ендрю тръгна заплашително към Ди, която отново пронизително изпищя и отстъпи назад. Ужасът от противната маска скова крайниците й. Знаеше, че зад страшната гримаса е просто Джордж Ендрю и не се боеше от него; но сигурно щеше да умре, щом това отвратително лице се доближи до нейното… Наистина ще умре, знаеше си го. В мига, когато противният нос докосна лицето й, тя сплете крака, прекатури се през стола зад нея и падна от другата страна, блъскайки глава в острия ръб на леглото. Ударът я зашемети и тя лежа известно време със замъглено съзнание и затворени очи.

— Тя умря… Тя умря! — запелтечи Герт и ревна с пълно гърло.

— Няма да ти се размине само с един бой, ако си я убил, Джордж Ендрю! — каза Анабел.

— Може пък само да се преструва — рече Кърт. — Я сложи отгоре й един червей. Ето в тая кутия имам няколко. Ако се прави на умряла, това ще я накара бързо-бързо да се съвземе.

Ди чу всичко, но беше твърде изплашена, за да посмее да отвори очи. (Ако продължаваше да се преструва на умряла, може би най-сетне ще я оставят на мира и ще се махнат от стаята. Но ако хвърлеха червей отгоре й…)

di.png

— Намушкай я с игла. Ако потече кръв, значи не е умряла — предложи Герт.

(Виж, игла по̀ можеше да изтърпи, но не и червей!)

— Тя не е мъртва… Не е възможно да е умряла — хленчеше Джени. — Вие просто я изплашихте до припадък. Но ако дойде в съзнание, ще се разпищи из цялата къща, чичо Бен ще разбере и на всички ще ни свети маслото. Боже, как ми се иска никога да не я бях канила на гости тая проскубана котка!

— Дали не можем да я отнесем до тях преди да се е съвзела? — попита Джордж Ендрю.

(О, само ако можеха да го направят!)

— Защо не… Не и толкова далече — отвърна Джени.

— До тях е само четвърт миля, ако вървим напряко. Всеки от нас четиримата ще я хване я за ръка, и за крак — ти, Кърт, аз и Анабел.

Само на децата у семейство Пени можеше да хрумне подобна идея, при това те бяха готови и да я изпълнят, щом се налага. Нали и без това вършеха всичко, което се роди в главите им. Пък и рискът да бъдат жестоко наказани трябваше да се избегне на всяка цена. Баща им не обръщаше внимание на техните пакости само до един определен момент, но прекрачеха ли границата…

— Пък ако се съвземе, докато я носим, ще я захвърлим и ще избягаме — продължи Джордж Ендрю.

Заговорниците не подозираха, че няма риск Ди да „дойде в съзнание“. Тя цялата потрепери от облекчение, когато усети четиримата да я повдигат от пода. Слязоха предпазливо по стълбата на долния етаж и успяха да се измъкнат без шум навън. После все така крадешком продължиха през двора, през детелиновите поляни, покрай гората и надолу по хълма… На два пъти трябваше да я пуснат на земята, за да си починат. Сега вече бяха убедени, че е мъртва и копнееха час по-скоро да се отърват от тялото и незабелязано да се приберат у дома. Ако досега Джени Пени никога не беше призовавала небето на помощ, то в този момент се молеше от душа и сърце в селото да не е останал никой буден. Успееха ли да довлекат някак Ди Блайт до „Ингълсайд“, после щяха в един глас да се кълнат, че на тяхната гостенка толкова домъчняло за дома точно преди лягане, та настояла да се прибере и да нощува в собствения си дом. А какво й се е случило след това не е тяхна грижа.

Ди се осмели да погледне крадешком с едно око, докато четиримата около нея крояха пъклените си планове. Потъналата в сън природа й се видя чужда и непозната. Елховите дървета изглеждаха мрачни и враждебни, а звездите й се надсмиваха. (Никак не ми харесва това огромно небе. Но успея ли да издържа още мъничко, скоро ще съм пак у дома. Ако разберат обаче, че не съм умряла, ще ме зарежат насред пътя, а аз няма да имам кураж да се прибера сама в тъмното.)

Щом четиримата Пени пуснаха Ди на верандата в „Ингълсайд“, веднага хукнаха като луди обратно в мрака. Ди не посмя „да се съживи“ дълго след това, но реши поне да отвори очи. Да, вече си е у дома. Стори й се твърде хубаво, за да е истина. Държа се като едно много, много лошо момиче, но никога повече няма да престъпва волята на родителите си. Най-после се осмели да седне, а Фъстъка се примъкна до нея и с мъркане се отри о краката й. Тя го притисна силно до гърдите си. Колко мил, топъл и дружелюбен беше той! Не знаеше обаче как да влезе в къщата… Сюзън сигурно е залостила всички врати и прозорци, както правеше винаги, когато баща й отсъстваше, а не смееше да я буди по никое време. Но това сега й се видя бял кахър. Юнската нощ беше доста хладна, но тя ще се свие в хамака, ще гушне Фъстъчето, а мисълта, че зад заключените врати и прозорци са Сюзън, момчетата и Нан… че това е нейният дом, ще я приспи бързо.

Колко необикновен ставаше светът нощем! Мигар всички останали отдавна спяха? В мрака белите цветове на големия розов храст край верандата приличаха на малки човешки лица. Ароматът на джоджена я галеше като приятелска ръка. В овощната градина проблясваха светулки. Е, сега поне можеше да се хвали, че е „спала навън цяла нощ“.

Но не след дълго се оказа, че и с това не може да се похвали. Две тъмни фигури минаха през портата на двора и продължиха по алеята. Гилбърт заобиколи къщата, за да се опита да отвори отвън прозореца на кухнята, а Анн изкачи стълбите на верандата и спря изумена, съзирайки дребосъчето, седнало на най-горното стъпало и отчаяно прегърнало котарака.

— Мамичко… О, маменце!

И тя се озова защитена в майчината прегръдка.

— Ди, скъпа моя! Какво означава това?!

— О, мамичко, аз се държах много, много лошо… Но… Толкова съжалявам. Ти беше наистина права… Но не трябваше ли да се върнете чак утре следобед?

— Позвъниха на баща ти от Лоубридж. Утре трябва да оперират мисис Паркър и д-р Паркър го помоли да присъства. Затова хванахме вечерния влак и се прибрахме пеша от гарата. А сега ми кажи какво става тук.

Докато Гилбърт успее да влезе в къщата и отвори предната врата, цялата история около злополучното гостуване на Ди беше изплакана, изхлипана, изхълцана и изридана. Докторът можеше да се закълне, че е влязъл съвсем безшумно, но Сюзън долавяше и писък на прилеп, когато става дума за безопасността на „Ингълсайд“. Тя слезе с накуцване по стълбата, наметнала халат върху нощницата си. Последваха възклицания и обяснения, но Анн ги прекъсна навреме.

— Никой не те вини, Сюзън, скъпа. Постъпката на Ди е безспорно осъдителна, но тя вече го е осъзнала и по мое мнение е изтърпяла наказанието си. Съжалявам, че те обезпокоихме… Трябва веднага да се върнеш обратно в леглото, а докторът ще се погрижи за глезена ти.

— Не бях още заспала, скъпа госпожо доктор. Мислите ли, че мога да заспя, като знам къде е това дете?! С навехнат или здрав глезен, пак ще ви направя по чаша чай.

— Мамичко — обади се Ди от бялата си възглавница, — татко бил ли е някога жесток към теб?

— Жесток ли? Към мен?! Но защо, Ди…

— У семейство Пени разправят, че той… Че те бие…

— Скъпа, ти вече и сама знаеш какви са семейство Пени. Прецени струва ли си да тревожиш малката си главица с онова, което си чула там. Около всеки дом се носят злобни слухове и клюки, неизбежно е. Измислят ги хора като семейство Пени. Ето защо, каквото и да чуеш, не си го слягай на сърце.

— Ще ми се караш ли утре сутринта, мамичко?

— Няма. Мисля, че ти стига този горчив житейски урок. А сега заспивай, съкровище.

„Мама е толкова добра“, беше последната свързана мисъл на Ди преди да заспи. Но когато Сюзън отново изопна умореното си тяло в леглото с умело и безболезнено превързан от доктора глезен, тя си рече наум: „Ако срещна пак тази префърцунена мис Джени Пени, така ще я подредя, че да ме помни цял живот“.

Но Сюзън така и не успя да изпълни заканата си, защото Джени Пени повече не се вясна в Глен Сейнт Мери, а започна да посещава училището на Моубри Нароуз заедно с останалите Пени. Но дори оттам до Глен стигнаха небивалиците, които разправяше наляво и надясно: как Ди Блайт, която живее в „голяма къща“ в Глен Сейнт Мери, редовно оставала да преспи у тях, но една вечер припаднала и била отнесена посред нощ до дома си на гръб от нея, Джени Пени, при това без ничия помощ. Обитателите на „Ингълсайд“ коленичили пред нея, целували й ръцете и й благодарили със сълзи на очи. А докторът лично изкарал украсения с ресни кабриолет с два сиви коня на бели петна и я върнал у дома. „Ако мога да направя нещо за вас, каквото и да е то, мис Пени, само го назовете и ще бъде изпълнено като отплата за онова, което сторихте за любимото ми дете. Дори кръвта от сърцето си да дам, пак няма да е достатъчно, за да ви благодаря. Във ваша чест ще замина за Екваториална Африка, за да прославям там делото ви“, заклел се накрая докторът.

doktora.png