Луси М. Монтгомъри
Анн от „Ингълсайд“ (17)

17

Анн лежа будна цяла нощ и през следващите няколко нощи, размишлявайки за Алдън и Стела. Това би бил съвършеният брак. Въпросът е как да се стигне до сватба, когато всички участници в плана на Анн или се инатяха, или бяха откровено против? И това не се отнасяше единствено за старите. Анн подозираше, че Стела и Алдън също са наследили по малко от техните недостатъци. Значи трябваше да измисли съвсем нова стратегия, която да не повтаря нито едно от предишните сватосвания.

Алдън живееше от другата страна на пристанището и ходеше в англиканската църква, затова още не познаваше Стела Чейз. При това вече цял месец как не беше задирял някое момиче. Значи сега му е времето! Красивата племенница на мисис Джанет Суифт от Горен Глен Сейнт Мери често навестяваше леля си, а Алдън не пропускаше да се запознае с ново момиче. Значи задача номер едно в момента бе да се намери начин Алдън и Стела да се срещнат. Как обаче да стане това? Трябваше да изглежда съвсем невинно и напълно случайно. Анн призова цялата си изобретателност, но не можа да измисли нищо повече от това да организира парти и да покани и двамата. Тази идея никак не й харесваше. Най-напред времето не беше подходящо за градинско парти, а и младежите в „Четирите вятъра“ бяха толкова палави. Освен това Анн знаеше, че Сюзън няма да допусне в „Ингълсайд“ да се организира парти, без преди това да е излъскала къщата от мазето до тавана… А точно сега жегата ужасно измъчваше Сюзън. Но така или иначе благородната цел изискваше жертви. Джен Прингъл, бакалавър на хуманитарните науки, наскоро прати писмо, че най-сетне идва на така дълго обещаваното посещение в „Ингълсайд“. А това наистина бе чудесен повод за парти. Изглежда щастието все пак й се усмихна. Джен идва, поканите са разпратени, Сюзън лъсва „Ингълсайд“ като великденско яйце; двете с Анн приготвят угощението, надвесени над нажежената печка в най-големия летен пек…

Вечерта преди партито Анн се чувстваше смъртно уморена. Жегата наистина беше ужасна. Джем лежеше болен и Анн не смееше да помисли дори, че всички признаци сочат апендиксна криза, макар Гилбърт да твърдеше, че причината са изядените на гладно недозрели ябълки. На всичко отгоре Фъстъка беше почти ощавен, когато Джен Прингъл в желанието си да помогне на Сюзън изля отгоре му котела с вряла вода.

Анн усещаше болки навсякъде по тялото си — главата й гореше, краката я боляха, очите й смъдяха. Преди да отиде с дечурлигата до фара, Джен строго нареди на Анн да си легне. Вместо това обаче тя се настани на влажната след разразилата се следобеда буря веранда и подхвана разговор с Алдън Чърчил, който дойде да вземе някакъв лек за бронхита на майка си, но не пожела да влезе вътре. Анн не можеше да изпусне този шанс, защото държеше на всяка цена да поговори с него. Двамата станаха добри приятели, тъй като той често наминаваше у тях да вземе някое поръчано от Гилбърт лекарство.

Алдън седеше гологлав на стъпалата пред верандата с опряна на перилата глава. Анн за сетен път се убеди, че е изключително красив младеж — строен и с широки рамене, с бяло като мрамор лице, което никога не потъмняваше от слънцето, живи сини очи и добре пригладена гъста мастиленочерна коса. Винаги говореше с жизнерадостен тон, дружелюбно и почтително, което се харесваше на жените, независимо на каква възраст са. Беше прекарал три години в „Куийнс“ и се канеше да продължи в „Редмънд“, но майка му не го пусна, позовавайки се на Библията. И така, Алдън заживя щастливо във фермата. Той сподели с Анн, че работата там му харесва, защото се чувства самостоятелен и на воля под открито небе. Момчето съчетаваше умението да печели пари, наследено от майка му, и обаянието на баща си. Нищо чудно, че на него гледаха като на най-желания жених в селото.

— Алдън, ще те помоля за една услуга — подкупващо започна Анн. — Ще я изпълниш ли?

— Разбира се, мисис Блайт — сърдечно отвърна той.

Алдън харесваше мисис Блайт и наистина щеше да се постарае да изпълни молбата й.

— Боя се, че това доста ще те отегчи — притеснено рече Анн, — но те моля да имаш грижата Стела Чейз да не скучае на утрешното парти у дома. Боя се да не се почувства самотна и без компания. Тя все още не познава много от нашите младежи, пък и повечето са по-малки от нея… Е, поне момчетата. Моля те, кани я да танцувате и се погрижи да не остава сама. Много се смущава в компанията на непознати, а ми се ще да прекара приятно утре вечер.

— О, ще направя всичко по силите си да я развличам — с готовност обеща Алдън.

— Само че има едно условие — не бива да се влюбваш в нея — предупреди го Анн със загадъчна усмивка.

— Имате думата ми, но все пак ми е любопитно защо не бива да се влюбвам в нея, мисис Блайт.

— Ами защото… Но това между нас да си остане — поверително рече Анн, — господин Пакстън от Лоубридж доста е хлътнал по нея.

— Той е самодоволен глупак — отсече Алдън с необичайна разпаленост.

Анн го изгледа с майчински укор.

— Защо говориш така, Алдън. На мен пък ми казаха, че той е много приятен младеж. При това е с най-големи шансове да спечели благоволението на бащата на Стела.

— А, така ли било? — каза Алдън спокойно.

— Точно така, но аз лично не съм сигурна, че дори на него ще му се усмихне щастието. Според мистър Чейз не се е родил още мъж, достоен за дъщеря му Стела. Боя се, че един обикновен фермер няма никакви шансове. Ето защо искам да те предпазя от злощастието да се влюбиш безнадеждно в това момиче. Приеми го като приятелски съвет. Сигурна съм, че и майка ти би те посъветвала същото.

— О, благодаря… Много благодаря. И все пак що за момиче е тя — хубава ли е?

— Е, трябва чистосърдечно да призная, че не е кой знае каква красавица. Аз много харесвам Стела, но… Но тя е твърде бледа и някак затворена, необщителна и саможива. Намекнаха ми, че мистър Пакстън разполагал със собствени средства… Това би бил идеалният жених за Стела и не ми се ще всичко да се провали още в самото начало.

— Тогава защо не поканите мистър Пакстън на градинското си увеселение, та той да се погрижи за доброто настроение на Стела? — предизвикателно попита Алдън.

— Както ти е добре известно, един пастор едва ли би дошъл на забава с танци, Алдън. Моля те, не ставай заядлив и кавалерствай на Стела утре вечер.

— Обещавам, че тя ще си прекара много весело. Лека нощ, мисис Блайт.

Анн изкара тежка нощ, като в добавка към главоболието си „наметна жила“, както се изразяваше Сюзън. На сутринта Анн се чувстваше като изцедена, затова пък вечерта посрещна гостите си в прекрасно настроение. Партито мина повече от добре, всички се забавляваха много, а най-вече Стела. „Алдън се зае твърде усърдно с ролята на неин кавалер“, помисли си Анн. Не беше ли твърде прибързано още при първата среща след вечеря да отвлече Стела в най-далечния и неосветен ъгъл на верандата и да я държи там цял час. Но въпреки това Анн беше изключително доволна, докато на следващата сутрин премисляше случилото се вечерта. Що се отнася до пораженията — и те не бяха малки. Килимът в дневната на практика беше вече неизползваем, тъй като върху него паднаха два подноса със сладоледена торта; кристалните свещници от бабата на Гилбърт бяха разбити на парченца; някой разсипа кофата с дъждовна вода в стаята за гости и тя наводни тавана на библиотеката, който сега беше в ужасно състояние; пискюлите на софата бяха останали едва наполовина; любимите папрати на Сюзън бяха стъпкани от някоя очевидно твърде тежка особа. Но щом тегли чертата, Анн установи, че ползите са повече от вредите, и Алдън вече е влюбен в Стела.

Клюките из селото през следващите няколко седмици затвърдиха това нейно убеждение. Вече нямаше съмнение, че Алдън здраво е налапал въдицата. Но дали същото се отнасяше и за Стела? Анн се съмняваше, че тя е от момичетата, които падат като зрял плод в ръцете на първия срещнат мъж. Освен това беше наследила и нещичко от упоритостта и своенравието на баща си, които при нея бяха се превърнали в свободомислие и самостоятелност.

Но късметът отново не изневери на обезпокоената сватовница. Една вечер Стела дойде да се порадва на цветята в „Ингълсайд“, а после двете с Анн седнаха на верандата да си поговорят. Стела Чейз беше бледо и крехко създание, доста свита, но в същото време и неустоимо очарователна. Имаше светлоруса коса и кафяви като кората на бор очи. „Сигурно магията е в ресниците й, помисли си Анн, защото в никакъв случай не бих я нарекла красавица.“ Миглите на момичето бяха неестествено дълги и когато примигнеше, мъжките сърца се разтуптяваха неудържимо. Обноските й бяха безупречни и това я правеше да изглежда по-възрастна от своите двадесет и четири години.

— Чувам разни неща да се говорят по твой адрес, Стела — размаха закачливо пръст насреща й Анн. — И съвсем не съм сигурна, че това ми харесва! Прости моята откровеност, но според мен Алдън Чърчил едва ли е най-подходящият избраник за теб.

Стела се извърна слисана към нея.

— Защо говорите така, мисис Блайт? Аз пък мислех, че вие харесвате Алдън.

— Наистина го харесвам, но… Е, добре, ще го кажа направо — носи му се славата, че флиртува с всяко срещнато момиче. Но разправят, че нито едно досега не е успяло да го задържи за дълго. Не че не са опитвали, при това не едно и две от тях. Ще ми е много мъчно да те видя изоставена, когато му премине увлечението.

— Мисля, че не сте права да говорите така за Алдън, мисис Блайт — бавно и отчетливо произнесе Стела.

— Дано да е така, Стела. Е, ако беше като малката Ейлийн Суифт, весела и забавна…

— Е, май е време да си вървя — смотолеви Стела. — Татко ще се почувства самотен.

Щом тя си отиде, Анн отново доволно се разсмя.

— Обзалагам се, преди малко Стела тайно се закле да докаже на своите приятели, които са склонни да си врат носа в чужди дела, че може да задържи Алдън и нито една Ейлийн Суифт няма да й го отнеме. Е, с младите се справих. Боя се обаче, че старците ще се окажат костеливи орехи.