Клер Лоримър
Морийн (9)

Глава осма
1795

— Мила, мила лельо Клари! — извика с обич Морийн и я прегърна. — Толкова се радвам да те видя отново! Никак не си се променила.

Клариса се разсмя при този комплимент, помогна на Морийн да свали пелерината и бонето си и я покани да седне по-близо до огъня.

— Ами, остаряла съм с цели две години! — възрази тя. — А ти си толкова пораснала, че ми беше трудно да те позная.

— О, не съм, мисис! — отвърна Морийн и се сгуши в краката на Клариса, притискайки глава към копринените поли на роклята й. — Същата съм и обещавам винаги да си остана такава.

— Добре, добре, да приемем, че е така. Ти си моето сладко храбро момиче, което замина от Лондон, цялото покрито с огненочервени петна.

— Тук бъркаш, лельо Клари! Когато тръгнах, от петната нямаше и помен.

Двете се разсмяха едновременно. Отново се чувстваха като добри приятелки, сякаш от последния им разговор не бяха изминали години.

— Имам да те разпитам за толкова много неща! — започна Морийн с нетърпение, което Клариса бе позабравила. — Как е скъпият чичо Джон? А Хана? Какво стана с бедния хер Мелер? Но преди това искам да зная какво се случи с виконт Дьо Вал! Още ли е в Лондон? А дали…

— Спри за миг, сладка моя, защото започнах да забравям въпросите, на които искаш отговор! Сър Джон е добре, но е потънал до гуша в досадни задължения. Хана се радва на добро здраве и й е много мъчно за тебе. Толкова често ми го казва, та се видях принудена да й се скарам. Помолих я да престане да ми напомня, че, макар и временно, ти не си при мене.

— Радвам се, че все още работи тук! Когато видях на вратата друга прислужница, се уплаших да не е напуснала.

—Това е Роуз, камериерката. Нима си я забравила? Колкото до хер Мелер, той се въртеше около мене като кученце, загубило господаря си, и непрекъснато ме разпитваше за вести от „хубав малък госпожица“. — Те отново избухнаха в смях и Клариса продължи: — Страхувам се, че колкото и да настояваш, мога да ти разкажа твърде малко за красивия млад виконт. Скоро след като ти замина за Съсекс, той се отби, за да ми благодари за гостоприемството и да се сбогува, защото пак заминаваше за Франция. Беше получил вести от Италия. Майка му не се била връщала при семейството си там и по всяка вероятност все още се намирала във Франция. Жерар се страхуваше, че може да е в някой затвор.

Клариса забеляза, че лицето на Морийн промени цвета си и никак не се изненада, когато чу изпълнения й със стаен копнеж въпрос:

— А не попита ли за мене?

— Чакай да помисля! Ах, да, мисля, че попита! — подразни я Клариса. — Всъщност първите му думи бяха за тебе, а букетът, който ми поднесе на вратата, май съвсем не беше предназначен за мен. Защо ли? Защото беше вързан с панделка в цвета на роклята, която ти носеше онази сутрин, когато сър Джон го отведе олук.

— Ах, лельо Клари, просто не можеш да си представиш колко се радвам да чуя това! — щастливо възкликна Морийн. — Много мислех за него и стигнах до извода, че ако имаме възможност да се опознаем по-добре, ще станем чудесни приятели!

Клариса беше доволна, че момичето не забеляза сянката, която премина по лицето й. Никак не й се искаше да поддържа романтичните представи на Морийн за младия виконт, защото неотдавна сър Джон й бе споменал за една млада аристократка от доста богато семейство, с чийто баща той разговарял от името на виконт Дьо Вал. Двамата млади се запознали на една музикална вечер в дома на сър Джон. Мерседес де Фаенца, дъщеря на испански благородник, била много влюбена в него и дори не криела това. Баща й също не отхвърлил предложението на сър Джон за евентуална женитба. Мерседес не търсела брак по сметка, защото била толкова богата, че можела да издържа не един, а трима съпрузи. Баща й обаче не можел да й намери подходящ кандидат, защото като единствено дете в семейството тя била много разглезена още от малка. Страстната натура на двадесет и три годишната девойка била неудържима и той с право се страхувал, че ако не встъпи час по-скоро в законен брак, тя ще се забърка на своя глава в някоя любовна история и ще опозори името му. Жерар дьо Вал бил първият приемлив кандидат, на когото тя била склонна да даде ръката си, още повече че за разлика от английските благородници той също бил католик.

Нямаше как да вземат съгласието на Жерар, защото той беше във Франция, но сър Джон бе уверен, че момчето непременно ще види изгодата от този съюз. Ето защо Морийн и Жерар не биваше да се сприятеляват, а ако между тях пламнеше любов, това щеше да е истинско нещастие.

За да откъсне мислите на Морийн от младежа, Клариса заразказва на дълго и на широко за предстоящата сватба на Уелския принц с неговата братовчедка Каролин, дъщеря на херцога на Брунсвик-Волфекбютел. Всъщност по думите на сър Джон Парламентът принудил принца да се ожени с обещанието да изплати огромните му дългове. Според слуховете те надхвърляли сумата от шестстотин и петдесет хиляди лири стерлинги. Всички съчувстваха на Марша Фицхърбърт, негова съпруга от морганатически брак, който, разбира се, щеше да бъде разтрогнат.

Морийн вече бе научила за събитието от разговорите си с мистър Глоувър. Двамата споделяха мнението, че сегашният Уелски принц не може да се сравнява с баща си, и се радваха, защото крал Джордж беше на път да оздравее и принцът нямаше да бъде назначен за регент.

Морийн свикна с живота в Лондон със същата лекота, с която бе приела и престоя си в Съсекс. Сърдечната Клариса я обичаше като родна майка и най-добра приятелка, а сър Джон, който идваше често, я глезеше, отрупваше я с комплименти и правеше всичко, за да я накара да се почувства като у дома си. Хер Мелер, при когото тя възобнови уроците си по музика, изслуша изпълнението й и порозовял от смущение, великодушно отсъди, че дори и без неговите напътствия тя е успяла значително да подобри техниката си.

Спалнята й беше изцяло обновена и в нейно отсъствие Клариса бе продължила да попълва библиотеката й, която сега съдържаше едно великолепно подвързано издание на „Речника“ на сър Самюел Джонсън. Мистър Глоувър често й бе говорил за него и изказваше съжаление, че самият той не го притежава. „Речникът“, както обясни Клариса, бил подарък от сър Джон. Морийн бе възхитена, но поради трескавата подготовка за голямата игра на карти същата вечер не намери време да се порови в него и да потърси значенията на много думи, които искаше да научи.

За вечерта щеше да облече рокля по модел, взет от „Галерия на модата“, нашумяло списание, издавано в Лондон от швейцарския художник Николаус фон Хайделоф. Морийн бе по-скоро възбудена, отколкото смутена и когато дойде време да слезе долу при Клариса и сър Джон, за да посрещнат гостите, откри, че изисканата рокля й дава ново самочувствие.

В мига, в който я видя да слиза по стълбите, сър Джон усети прилив на бащинска гордост. Копринената й рокля имаше розов корсаж и дълга бяла пола, поръбена с дантела. Черна дантелена наметка разкриваше красотата на голите й рамене, а прическата й в старогръцки стил бе украсена с розови, бели и черни пера. В сравнение с нея Клариса приличаше на звезда, която безнадеждно избледнява с настъпването на утрото. Морийн грееше като ослепително слънце и той едва се въздържа да не примижи, за да предпази очите си.

— Скъпа Морийн! — официално се поклони той и целуна ръката й. — Тази вечер за мене ще е чест да те представя на приятелите си. Ти си просто прелестна!

Изисканият поклон и целувката, която той положи върху ръката й, я накараха да се усмихне дяволито, както правеше като дете.

— Роклята ти стои чудесно! — не остана по-назад и Клариса. Завистта и ревността, които би изпитала някоя не толкова благородна жена, когато бъде засенчена от друга, й бяха напълно чужди. — А ето, че пристигат и първите гости!

— Обзалагам се, че това е Джилбърт! — разсмя се сър Джон. — Този хитрец винаги пристига пръв и си тръгва последен. Забавления до дупка, това му дай на него!

Лорд Бар изглеждаше точно така, както Морийн си го бе представила. Не я напускаше чувството, че вече познава ниския, дебел човек с кръгло румено лице и пухкави бузи. Цялата му фигура говореше за весел нрав и за пълно отдаване на удоволствията на живота. Но лорд Бар бе щедър не само към себе си, а и към другите и добродушният му незлоблив характер проличаваше във всеки негов жест.

Той веднага целуна Клариса по двете бузи като стара приятелка и нарече сър Джон „дяволски късметлия“, защото можел да се радва на компанията на „такава прелестна женичка“. След това постави протегнатите си напред ръце на раменете на Морийн, но и така коремът му, заплашително издул модната жилетка, почти се допираше до тялото й. Заяви й, че с радост би схрускал сладурана като нея вместо вечерята си.

— Или поне, скъпа ми Клариса, мога да се закълна, че нито един залък няма да ми се услади, ако не седя до тази прекрасна млада дама. Настоявам картичките с имената на масата да бъдат разместени така, че мис Морийн да е до мене.

Морийн срещна погледа на сър Джон и се усмихна при този разточителен комплимент.

Вечерята беше разкошна. Овалната махагонова маса бе отрупана с блестящи сребърни съдове и кристални чаши, които искряха така, сякаш в тях бяха запалени огньове. Морийн бе подредила кокичета и минзухари в две вази, украсени с бели и бледовиолетови панделки. Хана и Роуз сервираха старателно приготвяните дни наред блюда — стриди, сварени в собствените им раковини, омари с масло, огромен пай с пилешки дреболии и задушено телешко. За десерт се предлагаха по избор желета, петифури, сладкиш с извара и любимият крем на Морийн, приготвен от каймак, вино и захар.

Морийн слушаше мълчаливо, докато на масата се водеха разгорещени политически спорове, подклаждани допълнително от обилно леещото се вино. Лорд Бар забеляза това и разкаяно я погали по ръката.

— Поднасям ви своите извинения, мила! Този разговор трябва да е непоносимо скучен за вас.

— Напротив, сър! — без преструвки отвърна Морийн. — Намирам го извънредно интересен и имам твърдо становище по много от обсъжданите въпроси.

Той погледна зачервеното й лице и попита с доброжелателна насмешка:

— И какво знае красива млада госпожица като вас за тази сложна материя?

— Може би знанията ми са недостатъчни, сър — отговори Морийн, която взе въпроса му насериозно и не долови шегата. — Но ми се струва например, че би било крайно несправедливо към нашата съюзница Австрия да й откажем помощ само защото веднъж кралят на Прусия е използвал парите ни за свои лични цели.

Лорд Бар направо зяпна от изненада срещу младото момиче, а сър Джон прикри усмивката си. Разговорите на масата замряха и всички се вслушаха в следващия въпрос на лорд Бар.

— А не бихте ли споделили с мене възгледите си за робството?

Морийн дори не трепна под втренчения му поглед.

— Наистина, сър, аз имам твърдо установено мнение за това. Не намирам за редно човешки същества да бъдат продавани като животни. Тъй като въпросът за премахването му бе отложен за след шест месеца, аз всяка вечер искрено се моля при следващото обсъждане седемнадесетте членове на Парламента, които първия път гласуваха срещу аболиционизма, през това време да са достигнали до едно по-хуманно и по-малко себично решение. Да не забравяме, сър, че Дания отмени робството още преди три години!

За голяма изненада на Морийн насядалите около масата джентълмени заръкопляскаха, а лорд Бар вдигна тост в нейна чест.

— Бога ми, вие сте една наистина необикновено добре информирана млада дама! Ако всички представители на нежния пол бяха начетени като вас, мисля, че незабавно бихме могли да обсъдим въпроса за участието на жени в кабинета!

— Не говорете така, за Бога! — провикна се един политик сред буря от смях. — Различията ни с дамите ни създават достатъчно неприятности и без да прибавяме към тях политиката!

Морийн се изчерви още по-силно.

— Ако позволите, сър, бих казала, че стига да имахме свободата да изразяваме възгледите си, щеше да стане ясно, че различията между нас не са чак толкова големи — тихо, но твърдо каза тя. — Само защото сме имали нещастието да се родим жени, мненията ни често са обект на насмешка и всички пропускат неоспоримия факт, че пресметнато пропорционално спрямо теглото на тялото, нашите мозъци не са по-малки от вашите, господа!

— Още по-жалко е, че повечето от дамите проявяват толкова нищожна склонност да ги използват! — подметна един адвокат под всеобщия одобрителен смях на присъстващите.

Клариса видя опасния блясък в очите на Морийн, която се приготви да поеме хвърлената й ръкавица, и побърза да се изправи с думите:

— А сега, господа, ние ще ви оставим, за да се насладите на портото и на непристойните си разговори!

Морийн я последва навън от салона и когато вратата се затвори зад тях, станалите на крака джентълмени отново заеха местата си. Лорд Бар се наведе към сър Джон.

— Трябва да те поздравя, Джон! От години не съм се забавлявал така. Разкажи ми нещо повече за това дете! На колко години е и къде е получила такова добро образование?

— Някой друг път, Джилбърт! — избягна отговора сър Джон, възхитен от впечатлението, което направи дъщеря му. — Но, хайде, ще ти подхвърля една трохичка. Тази вечер ти видя само върха на айсберга. Готов съм да се обзаложа, че детето знае повече и от двама ни!

Морийн, която дори не подозираше, че по неин адрес се сипят такива комплименти, наблюдаваше с интерес как двама прислужници приготвяха една покрита със зелено сукно маса за играта на карти, която щеше да последва вечерята. След малко господата се присъединиха към дамите и нетърпеливо насядаха около масата.

Морийн оглеждаше лицата на играчите и преценяваше начина, по който залагаше всеки от тях. Някои го правеха според моментното си хрумване, а за други поставянето на залога бе натраплива страст дори и когато вероятността да спечелят беше малка. Сър Джон и лорд Бар рядко протягаха ръка към масата, но залагаха винаги големи суми. Когато в кутията бе сложена и третата колода, сър Джон извика Морийн да седне до него.

— Стой тук и ми казвай какво да играя, мила, стига, разбира се, господата да не възразяват срещу това!

Гостите нямаха нищо против и единствено лорд Бар отбеляза, че няма да е честно една толкова млада и неопитна млада дама да бъде държана отговорна, ако сър Джон загуби всичко, спечелено до този момент. Морийн реши, че е много мило от негова страна да я защити, и топло отвърна на усмивката му.

Разиграването и поставянето на залозите не представляваха за нея никаква трудност. При първите няколко раздавания рядко се решаваше да залага големи суми, защото всеки път си спомняше за дългите колони от скромни цифри в тефтера на мистър Сейл. Неговата годишна печалба не възлизаше и на половината от това, което тя сега рискуваше, залагайки на една щастлива карта.

Когато в кутията останаха само три карти, тя не се поколеба, защото беше сигурна, че между тях има две еднакви. Когато избута напред с малката си ръка сто суверена, лорд Бар, който държеше банката, погледна сър Джон и повдигна вежди.

— Разрешавам ви да оттеглите залога!

Сър Джон поклати отрицателно глава.

— Напротив, ако Морийн смята, че може да спечели, нямам намерение да я спирам!

Когато на масата се появиха две тройки, всички ахнаха, а Морийн нададе радостен вик, скочи на крака и прегърна сър Джон.

— Благодаря ви, че ми позволихте да опитам късмета си! Толкова се радвам, че успях да спечеля тези пари за вас!

Лорд Бар също се изправи. На кръглото му възпълно лице бе изписана смесица от изненада, недоверие, насмешка и жив интерес.

— Ако тези двеста гвинеи бяха ваши, скъпа, и можехте да ги изхарчите както пожелаете, какво бихте направили с тях? Сигурно ще си купите красиви тоалети или някое бижу!

Морийн поклати глава и го погледна сериозно с лешниковите си очи.

— О, не, сър! Бих използвала по-добре това богатство. Ще го изпратя на семейство Сейл!

— Това са едни селяни, които по-рано се грижеха за нея и за майка й — обясни сър Джон. — А сега марш оттук, мис! Отдавна трябваше да си в леглото.

Морийн се подчини, направи реверанс пред джентълмените, целуна сър Джон по двете бузи, прегърна Клариса и грейнала от щастие, се затича нагоре по стълбите. Играта в салона на долния етаж продължи.

По-късно през нощта каретите започнаха да отвеждат гостите един по един, докато накрая остана само лорд Бар. Клариса се оттегли тактично, за да остави двамата приятели насаме. Макар да бе пил много, лорд Бар бе запазил разсъдъка си съвсем бистър и това пролича в думите му към сър Джон:

— Дъщерята ти е наистина забележителна и е просто жалко, че не е твое законно дете, ако ми позволиш тази твърде лична забележка.

Сър Джон се отпусна в креслото с тежка въздишка.

— Приятели сме от толкова много време, че никак не подобава да обръщаме внимание на случайни обиди и още по-малко на похвали. Въпреки това аз най-горещо споделям твоето мнение и дълбоко страдам, че не мога да я призная за своя дъщеря. Разбери ме, просто не смея да го направя.

— Разбирам те — изръмжа лорд Бар, — но мислил ли си какво ще стане с нея? Ако я оставиш в това положение, бъдещето й никак няма да е розово.

— Зная! — От гърдите на сър Джон се изтръгна още по-тежка въздишка. — Най-доброто, на което може да разчита е да се омъжи за някое нищожество. Клариса ми разказа, че учителят й по музика, един австриец, отдавна е влюбен до уши в нея, но аз все пак мисля, че тя може да сключи по-удачен брак.

— Никак не се учудвам, че някой вече си е загубил ума по нея, Джон — прекъсна го лорд Бар и хвърли догорялата си пура в камината. — Ако тя беше само една или две години по-голяма, а аз не бях такова дърто магаре, сам бих поискал ръката й, напук на всички предвзети клюкари!

Сър Джон избухна в смях.

— Не си спомням някога да си се съобразявал с тях, Джилбърт. Ти си достатъчно богат и високопоставен, за да се ожениш за която си пожелаеш!

— Щом признаваш, че имам влияние, то, моля те, позволи ми да го използвам и да направя нещо за момичето! Признавам, че тя ми се понрави твърде много! — каза лорд Бар и запали нова пура.

— Много любезно от твоя страна, Джилбърт. Обещавам да помисля върху предложението ти и да те уведомя, ако реша, че наистина можеш да й помогнеш!

Когато лорд Бар най-сетне си тръгна, сър Джон се качи на горния етаж, за да пожелае приятни сънища на Клариса. Последните му думи, преди да напусне спалнята й, я изпълниха с лоши предчувствия.

— Току-що ми хрумна нещо! — каза той, докато обличаше сам палтото си, тъй като идваше в тази къща без прислужник. — След малко повече от година Морийн ще навърши седемнадесет, най-добрата възраст за сключване на брак, а на Джилбърт му остават само няколко месеца, за да стане на петдесет и пет. Той е най-преследваният ерген в Англия и ако му хрумне да се ожени за нея, не мисля, че някой би могъл да го спре. Морийн може много лесно да стане лейди Бар, стига добре да изиграе картите си. Какво ще кажеш, скъпа?

— Ще кажа, че си отвратителен, Джон! — възпротиви се Клариса с изненадваща ярост. — Как не разбираш, че за жената най-важното нещо в брака е любовта!

— Глупости! — отсече сър Джон. — Нека да направи като мене, а после може да потърси любов и извън брачното ложе! Но да оставим това, сега трябва да тръгвам!

Той нямаше желание да слуша женските брътвежи на Клариса. Нежно я целуна за лека нощ, доволен, че е намерил най-доброто решение за бъдещето на дъщеря си.