Клер Лоримър
Морийн (19)

Глава осемнадесета
1798

Жерар стоеше до големия прозорец в салона на Клариса още от ранни зори. С ръка на сатенените завеси и вперени към улицата очи, той усещаше как целият изтръпва при вида на всеки ездач или карета. Погледът му търсеше сред минувачите фигурата на Морийн. Беше казала, че ще дойде преди обяд…

Малко след единадесет тя се появи на кон, облечена в смарагдовозелен костюм за езда. Вятърът развяваше щраусовите пера на шапката й. Когато видя, че Дикън й помага да слезе от коня, Жерар за секунди се намери до вратата и преди още Морийн да посегне към тежкото бронзово чукче, той застана пред нея и притисна облечената й в ръкавица ръка към устните си.

— Най-после! Толкова те чаках!…

Порозовялото от вятъра и ездата лице на Морийн му се стори някак прекалено сериозно, но само след миг ъгълчетата на устата й потрепнаха и устните й се разтеглиха в щастлива усмивка.

— Нима мислеше, че мога да не дойда, Жерар? — Тонът й му припомни предишните им закачки и той също се засмя. Изпита безкрайно облекчение, че най-после я вижда пред себе си. Предложи й ръката си и я въведе в къщата. Прислужницата пое шапката и камшика й за езда, покани ги да влязат в салона и затвори вратата след тях. Отсъствието на Клариса беше твърде многозначително.

Жерар изчака Морийн да свали ръкавиците си и отново притисна устните към ръката й.

— По-красива си отвсякога! — прошепна той с искрено възхищение. — Мадам Мантън не ме предупреди, че си станала изискана и царствена като принцеса. Ето те напълно пораснала, моя прекрасна Морийн!

— И аз мисля така — съгласи се тя. — Ами ти, Жерар? Ти също си се изменил. Изглеждаш ми… по-възрастен и някак… отслабнал. Добре ли си?

— Но никак не съм променил чувствата си към тебе! — отвърна той. Гласът му издаваше вълнение, а черните му очи я гледаха безкрайно сериозно. — Обичам те все така, Морийн! На този свят за мене няма щастие без теб!

Докато я притегляше бавно към себе си, видя как тя притвори очи и преди гъстите й мигли да ги скрият съвсем, прочете в тях копнеж и пълно отдаване.

Той жадно впи устни в устата й, чувстваше трепета на разпалващата се у нея страст. Жерар нетърпеливо се отдръпна и трескаво започна да разкопчава кадифения й жакет. Свали го и се взря като омагьосан в раменете й. Наедрелите й гърди под меката коприна на корсажа го влудяваха.

Морийн галеше гърба му, ръцете й го притискаха, за да усетят заякналите му от физическата работа мускули под ленената риза. Макар и отслабнал на тегло, той изглеждаше много по-силен отпреди и тази промяна накара дъха й да спре.

Той обхвана с длани гърдите й и настойчиво се склони над нея. Но тя се опомни и се пребори със слабостта, която подкоси коленете й. Не могат да се любят в салона на леля Клари! Щяха да се отдадат истински един на друг едва по-късно…

Когато ръцете й отблъснаха неговите, по лицето на Жерар се изписа такова огромно разочарование, че Морийн се разсмя от сърце.

— Я не се мръщи така! — скара му се тя с престорена строгост. — Усмихни се! Имам да ти направя едно предложение… Сигурна съм, че ще го приемеш с радост, любов моя!

Нежното обръщение го накара бързо да протегне ръце към нея, но Морийн отново го възпря.

— Искам да чуеш внимателно това, което ще ти кажа — започна тя и в очите й блесна палавото пламъче, което винаги го караше да се разтапя. Този път обаче той се въздържа и не посегна към нея, но продължи да я поглъща с очи. — Жерар, моля те, престани да ме зяпаш така, а ме чуй! Защото онова, което искам да ти предложа, ще ти достави огромна радост, вярвай ми!

— Аз и сега съм щастлив както никога в живота си!

— Не, обещавам ти, че ще бъде много по-хубаво…

Лицето й стана сериозно и тя започна да излага пред него плана си. Каза му, че могат да заминат още днес за Съсекс. Разбира се, ще трябва да пренощуват някъде по пътя, но дори и с това забавяне ще пристигнат в имението не по-късно от утре следобед.

— Там няма да има никой, Жерар. Преди да почине, добрият мистър Глоувър ми го завеща и сега то е моят дом. Ще бъдем съвсем сами, а и ще се намираме в пълна безопасност. Стига естествено — добави тя, внезапно обзета от свян — и ти да го желаеш…

В първия миг по лицето на Жерар се изписа безкрайно учудване, но когато смисълът на думите й достигна до съзнанието му, той нададе радостен вик и я погледна с такова обожание, че дъхът й спря. И ако Клариса не бе избрала именно този момент да се появи на сцената, Морийн щеше сама да се поддаде на изкушението и да се хвърли в обятията му. Но вместо това тя прегърна Клариса и извика:

— Лельо Клари! Нямаш представа колко съм ти благодарна! Безкрайно съм щастлива! И Жерар също… Тръгваме заедно за Съсекс. Джилбърт вече ми позволи да замина. О, кажи, че се радваш за мене, кажи, не е ли прекрасно?

Клариса прехапа устни. Нима Морийн иска да каже, че е получила разрешение от лорд Бар виконтът да стане неин любовник?! При вида на озадаченото й лице Морийн избухна в смях и я прегърна отново.

— Моля те, не се тревожи толкова, скъпа! Там ще сме в пълна безопасност. Никой друг няма да знае, че Жерар е тръгнал с мен, а аз съм сигурна, че ти можеш да пазиш тайна!

Клариса въздъхна с облекчение. Поне Морийн не бе загубила напълно ума си и мислеше за последиците от своите действия. Независимо от това Клариса отдели следващия един час, за да даде някои наставления на младите. Освен Дикън, Морийн трябваше да вземе и Роуз, на която също можеха да имат пълно доверие. Необходима им бе прислужница за домакинската работа.

— Но аз мога да готвя и сама! — възрази с грейнало от радост лице Морийн, без да пуска ръката на Жерар. — Нима си забравила, че съм отраснала във ферма?

С огромно нежелание Морийн се откъсна от Жерар, защото преди да напусне Лондон, имаше да свърши толкова много неща. Първо трябваше да изпрати Дикън, за да освободи прислугата преди тяхното пристигане. За да ги изпревари, той трябваше да язди цяла нощ.

Разбраха се Жерар да тръгне с дилижанса и след като премине Уестминстърския мост, Морийн да го вземе с каретата в три следобед. Ако всичко вървеше според плана, трябваше да стигнат Ийст Гринстед преди стъмване и да прекарат нощта в някоя странноприемница. Решиха да останат заедно цяла седмица — всъщност толкова кратко време, като се има предвид, че отсега нататък щяха да бъда разделени до края на живота си!…

Когато Морийн се отправи към Бар Хаус, за да се приготви, Жерар също излезе, защото искаше да й купи подарък. Не можеше да си позволи да й купи накит, наистина достоен за нея, но все пак се спря на тънко златно пръстенче, украсено с няколко перли. Избра го не само защото бе очарован от него, а по- скоро заради историята му, разказана от бижутера. Чарлз II подарил този пръстен на възлюбената си Нел Гуин, която го завещала на дъщеря си, а тя от своя страна го подарила на една достойна дама в знак на благодарност за оказаната й помощ в някаква политическа интрига. Ако историята беше вярна, пръстенът бе най-малко стогодишен, а това, че един крал го е подарил на любимата си, го правеше още по-ценен.

— Великолепно хрумване, Жерар! И много романтично! — одобри Клариса, като видя пръстена. — Сигурна съм, че Морийн ще бъде очарована. Наистина добре си се сетил… — В очите на Клариса се появиха сълзи и тя бързо добави: — Грижи се за нея! Морийн те обича от цялото си сърце и когато тази седмица изтече, раздялата ще й донесе толкова мъка, колкото и на тебе, Жерар. Направи така, че всичко да стане възможно най-безболезнено за нея!

Пътуването мина без произшествия, ако се изключи срещата им с ескадрон гренадири, командвани от лейтенант Хайд, които ги настигнаха и спряха каретата. Офицерът обясни, че преследват шайка контрабандисти, които след кратка престрелка успели да избягат на юг. Той ги предупреди да се пазят от тези отчаяни разбойници и убийци.

Когато войниците отминаха в галоп, Жерар с усмивка заяви на Морийн, че лично той е толкова задължен на контрабандистите, та не би могъл да предаде на закона нито един от тях, дори и да знае къде се намират. Разказа й как, след като Дикън го свързал за първи път с тях в Алфристън, те го качили на една голяма лодка, натоварена с контрабандна вълна, и го закарали в Дюнкерк. Отнасяли се към него с добродушна грубост и се погрижили да го предадат в сигурни ръце, щом стъпили на френска земя. Съучастниците им там осигурили незаконен товар от алкохол, тютюн и чай, който да прекарат на връщане в Англия. Тези хора именно дали на Жерар пари и дрехи, упътили го как най-бързо да стигне до Компиен, като се задоволили с голото обещание да им се отплати някой ден, когато възвърне богатството си.

— Никой не е в състояние да спре контрабандистите в Съсекс — съгласи се Морийн. — Те са толкова многобройни във всеки град и село, че миналото лято мистър Сейл не можа да намери и свестен ратай, защото повечето млади мъже се препитаваха от контрабанда. Говори се, че в Алфристън честните търговци не издържат на конкуренцията.

— Естествено, че никой няма да спазва законите, докато митата, особено за вноса на чай, са толкова големи — съгласи се Жерар и повдигна рамене.

Когато спряха в двора на странноприемницата „Котката“ в Ийст Гринстед, конете бяха капнали от умора. Старата сграда, построена през шестнадесети век, бе приятно отоплена и уютна. Както се бяха уговорили, Жерар и Морийн се представиха като виконт и виконтеса Дьо Валенс. Съвършеният френски на Морийн успя да заблуди собственика, при когото често отсядаха емигранти от Франция.

Съдържателят огледа дрехите им, прецени, че гостите са достатъчно заможни, и се разтопи от любезност. Докато вечеряха, той се убеди, че двамата са младоженци, защото се държаха за ръце, без да се свенят, и почти не забелязваха какво ядат, вперили очи един в друг. Освен това красивата виконтеса честичко поглеждаше към пръстена на безименния си пръст.

Жерар поръча да запалят голям огън в стаята им, защото, въпреки че пролетните дни бяха измамно топли, нощем ставаше студено. Младата двойка се оттегли веднага след вечеря. Желанието им да останат насаме бе толкова голямо, че едва забелязаха стопанина, който на висок глас им пожела лека нощ.

Макар да му се струваше, че цяла вечност сдържа копнежа си да я притежава, Жерар не искаше да прибързва. Държеше и двамата да изпитат наслада от всеки миг, който щяха да прекарат заедно.

Ръцете му трепереха от желание, но той влезе в ролята на грижлива камериерка и бавно разкопча ситните копченца на гърба й. Когато мекият сив сатен се плъзна по раменете й, Жерар почувства, че сърцето му спира. Тялото й бе толкова прекрасно, че не смееше да го докосне с ръце, боеше се да не остави следи по копринената кожа на раменете и шията й. Той притисна устни към тила й. Свенливо и същевременно гордо Морийн се обърна и разкри пред него цялата прелест на младото си тяло.

— Любов моя! — извика той. — Толкова си красива!

Морийн стоеше неподвижно, докато устните му се спускаха към малиновите зърна на гърдите й, които издаваха желание, не по-малко на неговото.

— Обичам те! Обичам те! — прошепна тя, заровила пръсти в тъмната му къдрава коса.

Те застанаха съвсем голи един срещу друг пред камината. Отблясъците на огъня позлатяваха гъвкавите им тела, в които пулсираше отчаяният копнеж да се слеят. Сякаш по неизречено споразумение двамата бавно се отпуснаха назад върху пухеното легло, изоставили всякакъв свян и колебание. Приличаха на две млади животни, които, тласкани от дивата нужда да съединят телата си, са забравили всичко друго на този свят.

В тишината на отлива Жерар нежно отстрани една къдрица от лицето й, целуна я и заговори първи:

— Как да ти опиша неземната наслада, която ми доставяш? Само да бях сигурен, че и ти изпитваш същото…

— Разбира се, мили! — с лека усмивка отвърна Морийн. — Нищо на този свят не може да се сравни с възбудата и спокойствието, което настъпва след нея… — Тя забеляза, че той едва забележимо смръщи чело сякаш от болка, и леко го докосна с пръст. — Какво има, любов моя?

Жерар се поколеба, но не можа да сдържи пристъпа на ревност, който с ледена ръка притисна сърцето му.

— Обикновено жените не изпитват истинска наслада… — предпазливо каза той.

Морийн на свой ред пламна от ревност.

— От някоя жена ли знаеш това? Мълчанието ти е достатъчно красноречив отговор. А аз ти бях вярна, Жерар! Никой не ме е докосвал с пръст, след като бяхме заедно!

Жерар, който чувстваше, че ще се пръсне от напрежение, въздъхна облекчено.

— Прости ми, единствена моя! Боях се, че някой друг те е научил да се любиш така необуздано! Умолявам те, прости недостойните ми съмнения! Кълна се в честта си, аз също ти бях верен.

Тя мигом се озова в прегръдките му, забравила изгарящата ревност. Започнаха отново да се целуват, но нещо продължаваше да тревожи Морийн:

— Зная, че в живота ти е имало и други жени — отдръпна се тя. — Та ти си истински мъж! Не ти се сърдя за това… Но искам да зная… Любил ли си се с някоя така, както се любиш с мене?

— С никоя, заклевам се! — без колебание отвърна той. — Сега, когато страстта ни бе споделена, те обичам още повече. Обичам те като жена, обичам душата и тялото ти! Без тебе не бих могъл да бъда мъж… Ето, признах ти най-голямата си слабост.

Морийн започна да целува устните и очите му, покри цялото му лице с целувки. После изведнъж се отдръпна и седна в леглото като малко дете, на което е хрумнало нещо.

— Сетих се за думите, които прочетох в една книга само преди седмица. Писал ги е един драматург на име Уилиам Конгрийв. Този пасаж остана в съзнанието ми, защото много точно описваше онова, което чувствах, когато си мислех, че няма да те видя никога вече…

Жерар лежеше по гръб и съзерцаваше с обич бързата смяна на израженията по лицето й. Чувстваше, че никога няма да се насити да я слуша и да я гледа, защото всеки път откриваше нова страна от нейното обаяние.

— Уилиам Конгрийв пише: „Животът без любов е бреме“. И чуй колко хубаво го е казал по-нататък: „Времето не чака; което му отказваме сега, даряваме го на смъртта и само докато обичаме, живеем…“

Жерар я притегли в обятията си. По тялото му премина ледената тръпка на страха. Думите бяха толкова неумолимо верни! Без любов последните месеци му се бяха сторили цяла вечност. А сега времето, този стар мошеник, щеше да ги измами и да отнесе бързо единствените няколко часа пълноценен живот, които имаха.

Той усещаше върху себе си сладостната, уханна тежест на тялото й, което излъчваше мека топлина. Притисна я така, като че искаше да се слеят в едно цяло.

— За мене ти си животът! — прошепна той и устните му се плъзнаха към зърното на гърдата й, сякаш се бе превърнал в малко дете, което търси утеха на гръдта на майка си.

Докато се любеха за втори път, Морийн си помисли, че той й дарява живот. Той засищаше нуждата й да бъде негова и не само тялото му, но и частица от душата му проникваше в нея. Тя извика, но не от болка, а от ликуваща наслада. Останаха така, без да се разделят, докато заспаха, и дъхът им се сля, следвайки примера на телата.

Събуди я чуруликането на цял хор от птички. Още сънена, Морийн отвори очи и първото, което видя, бе огряното от лъчите на яркото пролетно слънце лице на Жерар. Тя дълго го гледа, без да вдига глава от възглавницата. В съня си той приличаше на малко момче. Кичури от къдравата му тъмна коса бяха нападали върху челото му, а гъстите дълги мигли хвърляха сенки на загорялата му кожа. Едва се сдържа да не прокара пръст от скулите надолу към мускулестата му шия. По-добре да не го буди. Искаше тайно от целия свят през тези няколко мига да запечати образа му в съзнанието си.

Тя гледаше с усмивка наболата му брада, дори се опита да си го представи, да речем, след тридесет години с истинска дълга брада и мустаци. Питаше се дали и тогава тялото й ще се топи от тази всепоглъщаща нежност, която изпитваше сега. „Да, в нищо няма да се променя — помисли си тя с притворени очи и отправи отчаяно молитва към Бога да им позволи да бъдат поне още веднъж заедно преди смъртта. — Ако Жерар умре, и аз ще сложа край на живота си…“

Когато отново отвори очи, видя, че той е буден и с радостна усмивка се хвърли в разтворените му обятия.

— Обичам те! — прошепна щастливо тя в същия миг, когато и той отвори уста да го изрече. Морийн избухна в безгрижен смях и закачливо го хвана за носа: — Аз го казах първа!

— Казахме го едновременно! — възрази той, докато галеше косата й.

— Поне си го помислих първа! Все пак бях будна преди тебе!

— Мислех го в съня си през цялата нощ — упорстваше Жерар. Лицето му просия, когато по нацупените устни на Морийн разбра, че тя се признава за победена. — Освен това — закачливо добави той — аз те обичам повече, отколкото ти мене!

— Е, да, но аз те обичам по-отдавна! — тържествуващо заяви Морийн. — Влюбих се в тебе още когато падна от стъпалото на каретата и се просна в краката ми. Олеле, колко беше сърдиит!

— А ти беше жестока. Как можа да ми се присмееш?

— Напротив, не ти ли помогнах да се изправиш? — възмути се Морийн.

— Добре, добре! С това си заслужи целувката, която сега ще получиш. — Той повече от щедро заплати за направената му услуга.

— Толкова съм щастлива, Жерар — каза тя с лека въздишка и се сгуши в ръцете му. — Никога не съм вярвала, че може да има такова съвършено щастие. Виж, дори и природата ни прави най-прекрасния подарък. Навън е чудесен ден! Ако това време се задържи, можем да си измислим безброй забавления като пристигнем в имението.

— Не ме интересува какво ще правим, стига ми да съм с тебе! — искрено каза Жерар. — Нека бъде така, както ти е приятно!

— Толкова неща имам да ти показвам — задъхано продължи тя. — Ще ловим пъстърва в реката, ще яздим из хълмовете, за да чуем песента на чучулигата… Ще идем до вятърните мелници, ще си играем с малките теленца, а след това ще се разхождаме в гората, ще наберем камбанки и ще прегледаме птичите гнезда. Съсекс е моят истински дом, Жерар. Отраснала съм на село и обожавам природата. Неприятно ли ти е това?

— Точно обратното, скъпа. Доставя ми огромна радост, защото аз също съм роден в провинцията, дори не издържам да живея дълго в града.

Морийн бе готова да му разказва още много за дома си, но Жерар настоя да тръгнат час по-скоро. Ала последната уж целувка постепенно се удължи, докато и двамата забравиха за ранното ставане и загубиха още половин час, отдадени на своята любов.