Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огнени жени (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mavreen aka Scarlett, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Niky
Корекция и форматиране
NMereva (2016)

Издание:

Клер Лоримър. Морийн

ИК „Ирис“, София, 1994

ISBN: 954-445-012-7

История

  1. — Добавяне

Глава дванадесета
1795

Оказа се, че не е чак толкова лесно да се измъкне от къщата в Ричмънд. Леля Клари прояви съвсем разбираем интерес и пожела да научи и най-малките подробности за приема, на който за съжаление не можа да присъства. Затова, когато следобед Морийн обяви, че има страхотно главоболие, което може да се облекчи само от глътка свеж въздух, Клариса предложи да я придружи.

— Скъпа лельо Клари — възпротиви се Морийн, притеснена, че трябва да я излъже, — толкова бих се радвала на компанията ти, но сама знаеш, че не обичаш дългите разходки. Аз съм отраснала на село и за мене не представлява никаква трудност да извървя пет мили, без да се уморя. Дори смятам това за много полезно упражнение.

— Щом е така, по-добре Роуз да дойде с тебе — съгласи се Клариса.

Морийн я прегърна, удържайки с мъка порива си да й признае истината. След желанието да види Жерар най-много би й се искало да може да каже на Клариса: „Снощи се влюбих в Жерар и мисля, че и той ме обича. Толкова съм щастлива, струва ми се, че ще умра от радост!“

Тя обаче не каза нито дума, само в знак на разкаяние целуна Клариса няколко пъти повече от обикновено. След това изтича да се преоблече за разходката. Пред входа старият Хари вече държеше юздите на коня, впрегнат в откритата двуколка, а малката Роуз, камериерката, бе почти толкова възбудена, колкото и Морийн.

Роуз бе готова да даде живота си за господарката. Участието в тази тайна любовна среща беше за нея романтично приключение, а опасността да бъдат разкрити го правеше още по-вълнуващо.

За броени минути стигнаха до новия мост на Ричмънд. Наближаваше три часът и Морийн седеше като на тръни, уплашена, че Жерар може да е пристигнал по-рано и вече да си е тръгнал или — още по-лошо, — въобще да не е дошъл. Но когато двуколката се приближи на около стотина метра от сребърните води на Темза, Морийн видя един кавалер, изправен до жребеца си. По фигурата позна, че е той. Конят и ездачът, които сякаш бяха създадени един за друг, представляваха великолепна гледка — Жерар с ненапудрена, естествена коса, облечен във връхна дреха, разцепена отзад чак до тясната му талия и черна като гривата на животното, с позлатени копчета, които блестяха като шпорите на високите му ботуши за езда.

— Тук е, Роуз! — прошепна Морийн, останала без дъх.

Роуз се закиска от възбуда. Никога през живота си не беше виждала френския виконт, а младежът, който сега се приближаваше към двуколката, й се стори най-красивият джентълмен на земята.

Черната коса на Жерар блестеше под лъчите на априлското слънце. На лицето му грееше радостна усмивка.

— Значи все пак успя да дойдеш! — Той се поклони и помогна на Морийн да слезе от двуколката. — Цялата нощ и цял ден треперих от страх, че може да не те видя.

Морийн пое дълбоко въздух, за да спре лудешките удари на сърцето си.

— Нали ти обещах, че ще се срещнем. Нищо не можеше да ме спре.

Той безмълвно взе ръката й. Роуз побърза да направи реверанс и заяви, че може и сама да се грижи за двата коня. Жерар обаче предпочете да извика някакъв хлапак, който играеше край водата, и повери животните на него, като поръча на Роуз да го наглежда.

Без да пуска ръката на Морийн, той я поведе към гората по криволичещите брегове на Темза. Отдалеч нацъфтелите безброй камбанки приличаха на синьо море, край пътеката растяха жълти иглики и теменужки. Когато стигнаха, Морийн пое с пълни гърди уханния въздух и се обърна към Жерар със сияещо лице:

— Тук е като в Съсекс! Почти бях забравила колко е красива гората през април!

— Аз почти бях забравил колко красива си ти! — отвърна Жерар и я притегли по-близо до себе си. Наоколо беше пусто, надали някой би нарушил уединението им, тъй като по това време хората бяха на работа и нямаха време за разходки.

Морийн вдигна ръка и докосна с пръсти лицето му, сякаш това беше най-естественото нещо на света.

— Аз пък мисля, че ти си хубав! — прошепна нежно тя.

— Морийн! О, Морийн! — извика той и я притисна в обятията си. — Цяла нощ сънувах мига, в който ще те целуна!

Тя не се възпротиви и вдигна лице към него с желание, но и с обезоръжаваща невинност на дете. Когато обаче устните му се впиха в нейните, тя го прегърна с пламенност, в която нямаше нищо детско. По тялото й се разля замайваща сладост. Сърцето й биеше лудо. Почувства, че краката й омекват и ако не я поддържаха силните ръце на Жерар, сигурно щеше да се свлече на земята.

Той също целият се тресеше и когато най-после откъсна устата си от нейната, каза със задавен от вълнение глас:

— Обичам те! Сам не зная как стана това, но те желая, както никоя друга досега, Морийн! Je t’aime, je t’aime, petit ecurenil![1]

Морийн бе обзета от неизказана радост. Цялото й лице се озари от усмивка и тя прошепна с полуотворени устни и блеснали очи:

— Moi aussi je t’aime![2]

Жерар остана очарован от това, че го каза на френски, засмя се щастливо и отново я целуна. Постепенно устните му се плъзнаха надолу по тънката й бяла шия и разкритите от деколтето на роклята стегнати гърди. Той усети как страстта за миг пламна в нея и разбра, че не е сбъркал. Още предната вечер си бе помислил, че зад нейната невинност се крие тлееща жарава, която повеят на любовта ще превърне в буен огън.

Тази мисъл го отрезви и му припомни, че цяла нощ се беше борил с раздвоените си чувства. Времето, което прекара в дома на Де Фаенца, го убеди, че маркизът с радост би му дал дъщеря си заедно с една твърде солидна зестра. Мерседес също му подсказа, че с удоволствие ще приеме предложението му и дори малко се разсърди, че той не я целуна, когато баща й ги остави сами за няколко минути.

Но мислите и сърцето на Жерар вече бяха обсебени от друго момиче и той просто не можа да се насили и да направи предложението. Сега, докато държеше Морийн в прегръдките си, той разбра, че никога не е обичал Мерседес, че дори и да се ожени за нея, не би могъл да й бъде верен. Желаеше Морийн и никоя друга. Единствено на нея искаше да разкрие сладостните тайни на любовта. Облегната така на него, тя му се стори безкрайно привлекателна. С разрошени коси, пламнали страни и светнали от безпределна обич очи, тя отново му заприлича на младото момиче, което бе срещнал само преди няколко лета в Съсекс.

— О, Морийн! Свидна моя!

Той понечи отново да я прегърне, но тя го спря и попита с внезапно помръкнало лице:

— Жерар! Цяла нощ не мигнах заради онова, което ми каза баронеса фон Еберхард. Не бих могла да го понеса, ако е вярно! Твърдеше, че скоро си щял да се сгодиш за Мерседес де Фаенца. Кажи, че не е така!

Макар Жерар да отговори веднага, на Морийн й се стори, че е чакала отговора му цяла вечност.

— Убеждаваха ме да го направя. И ако искам да бъда честен, трябва да призная, че се съгласих да помисля по въпроса — отговори той напълно искрено. — Но това се случи, преди да те срещна отново, скъпа моя! Сега желая единствено теб.

От устните на Морийн се изтръгна радостно възклицание. Тя се повдигна на пръсти, защото той беше с цяла глава по-висок от нея, и го целуна по устните. Сега беше ред на Жерар да се отдръпне и да попита тревожно:

— Ами ти, Морийн? Нали няма да се омъжиш за онзи стар палячо лорд Бар!

Морийн прехапа устни, за да прикрие усмивката си.

— Не го намирам чак колкова стар и в никакъв случай не е палячо! — възрази тя. — Напротив, смятам, че е много мил, и го уважавам дълбоко.

Жерар гневно сграбчи ръката й, но тя прие ревнивия му жест със скрита радост. Какво по-ясно доказателство, че държи на нея!

— Нима ще станеш негова жена? — попита Жерар със стиснати зъби. После лицето му се отпусна и той нежно я притегли към себе си. — Значи няма да го направиш. Бях прав, мила моя! Ти си създадена, за да бъдеш обичана. Да живееш без любов, ще е престъпление срещу природата, дори срещу самия Бог! — Той я целуна толкова продължително, че Морийн остана без дъх. И когато отново проговори, в гласа му пулсираше цялата страст на младата му, буйна кръв. — Ако знаеш само колко искам да те науча на всички радости на любовта!

— Аз също копнея за това! — отвърна Морийн с широко отворени сериозни очи. Но обзета от лудо щастие, веднага се разсмя, както правеше винаги, когато бе доволна. — Малко ли научих от тебе досега! Например какво е да те целуват и ти да целуваш. Никога не съм мислила, че може да е толкова приятно!

Невинността и откровеността й бяха просто пленителни и той обеща:

— Това е само началото!

— Тогава те приемам за свой учител! — отвърна Морийн. — И ти обещавам да бъда прилежна ученичка. Знаеш ли, Жерар, никой от уроците на мистър Глоувър не ми е доставял и една стотна от насладата, която ми носят твоите целувки!

— О, Морийн! — възкликна очарован Жерар, налагайки си с мъка да запази хладнокръвието. — Ти нямаш представа какво е! Споделените ласки са възможно най-голямата близост между един мъж и една жена. Но любовта е възможна само ако двамата се опознаят напълно…

Морийн слушаше с внимание и когато прецени, че разбира за какво става дума, каза простичко:

— Не бива да се стесняваш, Жерар, защото съм отраснала във ферма и съм виждала такива неща. Всяка пролет гледахме как мъжките животни се съчетават със своите избраници. Гледката е наистина красива. От дете са ме учили, че това е Божия промисъл и когато дойде часът, всички същества от женски пол трябва да й се подчинят.

— Господи! — възкликна Жерар, изумен от нейните думи.

Досега бе приемал, че е съвсем невинна и неопитна, а ето че тя говореше за пълното отдаване като за нещо, което познава, и одобрява с цялата си душа. Дали вече не е дарила с ласките си някое просто селско момче? Тази мисъл го жегна, но и го възбуди още повече. Все пак желанието да я закриля бе по-силно от всичко. И той подхвана предпазливо:

— Морийн, наистина ли си мислила по този въпрос? Ако аз и ти… Ти никога няма да можеш да се омъжиш за лорд Бар, нито пък за друг мъж. С една дума…

— С една дума ще съм направила това, което желая, нищо повече! — прекъсна го Морийн с блеснали очи. — Как можеш да помислиш дори за миг, скъпи Жерар, че ще поискам да се омъжа за лорд Бар или за някой друг! Сърцето ми е твое, сега и завинаги. Чувствам го тук — тя напълно сериозно постави ръка на гърдите си — … и тук! — след това я премести на челото си. — Щом съм влюбена в тебе, как бих могла да заобичам друг?

Той продължаваше да се колебае. Разбира се, беше грях едно младо момиче едва на шестнадесет години да взема такова безвъзвратно решение за бъдещето си. Засега той не можеше дори да помисли за брак с нея. В най-добрия случай би могъл да й предложи закрила и малко пари. А и не биваше да забравя, че много скоро ще трябва да се върне в родината си и тя ще остане сама и без защита.

Дълбоко разстроен от този сблъсък между изгарящата го страст и чувството за дълг, Жерар се обърна с гръб и се отдалечи на няколко крачки от изкушението. Не беше сигурен, че може да му устои още дълго. Морийн го гледаше объркана, за миг радостта й отстъпи място на дълбока тревога. Нима не я обича достатъчно, за да пожелае да я вземе? Може би с необмислените си думи му е предложила повече, отколкото той всъщност иска да получи?

— Жерар, моля те, кажи нещо! Какво те измъчва?

Той рязко се обърна, приближи се с бързи крачки и я притисна отчаяно към себе си, сякаш никога нямаше да я отстъпи другиму.

— Измъчва ме това, че те обичам прекалено много и за мене твоето щастие е по-важно от, моето!

Морийн въздъхна облекчено и забрави съмненията си.

— Но тогава няма причини да се измъчваме! Защото аз изпитвам същото към тебе!

Жерар бавно отпусна ръце покрай тялото си.

— Струва ми се, че се забавихме твърде много. Може би момчето и прислужницата ти не могат да се оправят с конете. Те надали ще стоят кротки толкова дълго време. А и леля ти Клари сигурно се тревожи да не ти се е случило нещо.

— Боя се, че си прав — съгласи се Морийн и с труд си пое дъх. — Но обещай ми, че ще се видим скоро! Не бих могла да понеса една дълга раздяла. — Само след миг тя отново се усмихваше закачливо. — Освен това, скъпи ми Жерар, както вече казах, очаквам с нетърпение втория урок!

Тези думи само засилиха разкаянието на Жерар. Той си наложи да не я целува повече, хвана я за ръка и я поведе по пътечката към реката.

— Утре вечер сър Джон ще води леля Клари на опера като утешение, задето не можа да дойде на приема у баронесата, макар че толкова й се искаше. Разбира се, поканата се отнася и за мене, но ако искаш, ще кажа, че съм неразположена, и няма да отида. С помощта на Роуз бихме могли да те вмъкнем в къщата, без Хана да разбере. Съгласен ли си?

— Мисля, че е крайно неприлично, но същевременно и невероятно приятно. Ще се скрия в градината под прозореца ти, любов моя, и ще чакам да ми дадеш знак.

Краката на Морийн сякаш сами направиха няколко танцови стъпки. Видя, че възбудата й от предстоящото приключение се бе предала и на Жерар.

— Толкова съм щастлива! — каза му тя. После наведе глава на една страна, с което винаги го очаровеше, и попита: — Не мислиш ли, че любовта е чудо, Жерар? Заклевам се, никога не съм си представяла, че тя може да ми донесе такава радост. Чувствам се като лястовичка, която се рее високо в синьото небе, носена от топъл южен вятър. Наистина, никога не съм била така щастлива! А ти, Жерар? Изпитвал ли си нещо подобно досега?

Той се поколеба само за секунда. Можеше да заяви без всякаква преструвка, че досега не е обичал никого така силно. Нито една жена не го бе вълнувала толкова дълбоко. Морийн не само разпали страстта му, но и намери пътя към сърцето му. В този миг той изведнъж си помисли, че би искал да се ожени за нея въпреки позорния й произход. Беше уверен, че присъствието й винаги ще го кара да се чувства добре. Те просто бяха родени един за друг, усещаше го интуитивно. Единственият неразрешим проблем оставаха парите. Освен това не можеше да забрави клетвата, която даде пред майка си, както и че е син на виконт Дьо Вал. Беше длъжен да възстанови честта и богатството на своето семейство.

Той продължи да мисли за всичко това, когато се прибра в къщата на сър Джон и остана сам в стаята си. Трябваше да се съобразяват с още толкова много неща. Самият сър Джон никога не би дал благословията си за един брак между него и Морийн. Майка му, ако, разбира се, беше все още жива, сигурно би я харесала, но не дотам, че да я приеме като бъдещата виконтеса Дьо Вал. Ако се оженеха, вратите на аристократичните домове щяха завинаги да останат затворени за тях, защото той не притежаваше богатство и влияние нито във Франция, нито в Англия.

Дори и да постъпеше на редовна служба във войската, за да могат да се издържат, жените на другите офицери сигурно щяха да изолират Морийн веднага щом научеха за нейния произход, а след това най-вероятно и той щеше да е принуден да подаде оставката си.

Трудностите изглеждаха непреодолими и когато на следващата вечер той пристигна в Оркид Хаус, все още не бе намерил начин да се справи с тях. Вярна на обещанието си, Морийн се престори на болна и с помощта на Роуз направи така, че една от вратите към градината да остане незаключена, за да може той да се вмъкне в къщата.

Морийн го посрещна в затъмнения салон и го предупреди шепнешком:

— Хана все още не си е легнала и трябва да отидем веднага в моята сталня. Роуз ще пази пред външната врата и ще ни предупреди, щом чуе шума от приближаващата карета на леля Клари.

Изкачиха се на пръсти по стълбите, без старата икономка да ги усети. Единствено Роуз знаеше къде са. След минута, когато вратата на спалнята се затвори зад тях, Жерар видя на лицето на Морийн щастливото изражение на дете, избягало от неделна литургия.

Забравил всичко друго освен жаждата си за нея, той бързо прекоси стаята и я взе в обятията си. Още преди да я целуне, устните й потърсиха неговите.

— Толкова много ми липсваше! — чу я той да шепне. — Денят ми се стори безкраен, а преди да настъпи той, те сънувах през цялата нощ!

Топлината и безкрайната нежност на този миг му помогнаха да преодолее колебанията си. Всички терзания му се сториха незначителни и дребнави. Единственото важно нещо сега бе да я люби и да й покаже, че ще я обича цял живот.

Безкрайно нежно, като обуздаваше собственото си нетърпение, той я положи върху снежнобялата девическа постеля. Отпусна се до нея и потъна в омаята на парфюма й. След това приглади разпилените й коси, за да надзърне в очите й.

Морийн не показа никакъв страх, когато той разкопча корсажа на роклята й. Щом пръстите му за първи път докоснаха голите й гърди, тя тихо извика от удоволствие и сама притисна силно ръката му към плътта си.

— Сърце мое, любов моя единствена! — шепнеше Жерар и я целуваше отново и отново. Докато продължаваше да я съблича, без да иска, заговори на френски: — Mon amour! Ма chere petite. Comme je t’aime![3]

Въпреки че вълната от неизпитвана досега наслада заплашваше да погълне разсъдъка й, с част от съзнанието си Морийн ясно разбираше всичко. Беше съвсем неопитна в любовта, но както му бе обяснила предния ден, познаваше повелите на природата и дълго бе жадувала да изпита това, което той правеше с нея. Страхуваше се единствено, че няма да му достави удоволствие. Макар още да не й бе предложил да се оженят, тя нито за миг не се усъмни в любовното му признание. Щом я обича, какво по-естествено от това, скоро да станат мъж и жена пред лицето на света, тъй както щяха да бъдат мъж и жена пред Бога след тази вечер.

Морийн смътно съзнаваше, че женитбата им ще е свързана с много трудности, защото поради произхода си тя не бе достойна за Жерар. Но веднага потисна лошите си предчувствия, като си каза, че ще го обича повече от всяка друга жена. Ако трябва, ще умре дори за него. Любовта й ще е нейната зестра. Жерар не може да не разбира това, защото иначе не би си позволил да я вземе тази нощ… а това означаваше завинаги.

Тя отвръщаше на ласките му с не по-малка страст от неговата. Отдаде му се без престорен свян. Морийн следваше природните си инстинкти и това му достави неизпитано досега удоволствие. Жерар се опасяваше от момента, в който трябваше да й причини болка, но след като го направи, неговата малка любима сама го притисна към себе си и когато проникна дълбоко в нея, той изпита тържество и смирение от великолепния прост жест на нейното отдаване.

Докато лежаха прегърнати, изтощени от бурната страст, Жерар бе обзет от усещане за покой и безгранично щастие. В този миг разбра, че нито една жена не би могла да означава за него толкова, колкото това момиче. Бе я превърнал в част от себе си и самият той беше завинаги свързан с нея. Нямаше връщане назад.

В припламването на искрите, които се разлетяха от камината при падането на една гореща цепеница, той видя отражението си в очите на Морийн. Със замечтан поглед тя се опитваше да запомни всяка черта на лицето му. Показалецът й бавно се плъзна по челото и носа му, след това погали скулите и се задържа на устните му за миг, сякаш за да си изпроси целувка. Спусна се надолу към силните му мускулести рамене, тесния му кръст и твърдите като стомана бедра. Възхищението, което прочете в очите й, му достави огромно удоволствие. Чувстваше се млад и силен като крал сред своите поданици. Искаше да й каже, че заради нея би се изправил срещу целия свят, че ще бъде неин роб до смъртта си.

— Винаги ще те обичам! — прошепна той и при изричането на тази тъй искрена клетва очите му внезапно потъмняха.

— Страхувам се, че не можем да се бавим повече! — с въздишка прекъсна излиянията му Морийн. — Мили Жерар, толкова ще ми е трудно да се разделя с тебе! Бих искала да останем така завинаги. Не можем ли да избягаме някъде, където ще бъдем само двамата? Как отсега нататък ще крия настъпилата в мене промяна? Да, сигурно съм се променила, нали вече съм жена!

Той леко се усмихна на поредната серия от въпроси, целуна я и каза нежно, но малко тъжно:

— Катеричке мила, аз също с болка се разделям с тебе, но скоро ще трябва да замина за Франция, защото Д’Артоа подготвя ново настъпление срещу режима. Дори не зная колко време ще отсъствам.

Дъхът на Морийн спря. Тя едва сега започваше да мисли за бъдещето и дори не й бе минало през ума, че всъщност Жерар е в Англия само временно.

— Не, за нищо на света! — изтръгна се вик от устните й. — Не мога да понеса мисълта, че има опасност да те убият или ранят!

— Скъпа моя, ти, разбира се, не искаш да изневеря на дълга си, нали? Повярвай ми, нищо друго не би могло да ме откъсне от тебе!

Съвсем сломена, Морийн кимна, за да му покаже, че разбира, и едва чуто попита:

— Кога трябва да тръгнеш?

— След около седмица. Очаквам да получа заповед. Но не тъгувай, любов моя! Ще се срещаме още много пъти, докато ми се наложи да потегля. Имаме да говорим за толкова неща, да правим планове за бъдещето. Искам обаче още сега да ми обещаеш, че няма да позволиш да те омъжат! Закълни се, че ще ме чакаш!

— Нима има нужда от обещание и клетви, Жерар! Бъди сигурен, че съм единствено твоя. Но ако това ще те направи щастлив, аз с радост се заклевам!

Дори и тези думи не можаха да го убедят, че тя наистина е негова.

— Любовта е чудесно средство срещу скуката. Ако ме няма цяла година или дори повече, много мъже ще те пожелаят, а ти може би ще бъдеш привлечена от хубавото лице на един или от добрия нрав на друг и току-виж си ме забравила.

Усмивката й го укори за неоснователните съмнения.

— Искам само тебе, Жерар, и никога няма да погледна друг мъж. Любовта е прекрасна, но само защото ти я правиш такава.

Това признание разтопи сърцето му.

— Нали разбираш, мила, защо те моля да не се омъжваш за лорд Бар. Можеш ли дори да си представиш…

В очите й заигра палаво пламъче и тя постави ръка на устните му.

— Замълчи! Та аз никога не съм мислила, че бракът означава и това!

— Като твой съпруг той ще има право да те посещава в спалнята ти.

— Ето защо не само не искам, но и не мога да се омъжа за него — с желязна логика отвърна тя. — Не желая никой мъж освен тебе.

— Тя се надигна с разпилени коси в леглото, без да се свени от голотата си, и каза: — Жерар, мили мой, ако това бе едва първият урок по любов, просто не зная какво да очаквам от втория! Беше така прекрасно, че дори се чувствам малко измамена — нищо не би могло да бъде по-хубаво.

Той я придърпа върху себе си и се разсмя щастливо.

— Бъди спокойна, мила! Има хиляди начини да си доставим наслада, а двамата с тебе ще измислим още толкова. Решил съм да започна втория урок ето така…

След около десет минути, когато Роуз тревожно почука на вратата, Морийн набързо облече пеньоара си и отиде да й отвори.

— Мис Морийн, побързайте, за Бога! Преди по-малко от две минути чух една карета да завива по нашата улица. Няма кой друг да е освен господарката Мантън!

Още преди тя да изговори последните думи, Жерар беше полуоблечен. Напъха чорапите в джобовете си, обу обувките на бос крак и след като целуна набързо Морийн, последва Роуз надолу по стълбите.

Морийн подреди леглото, смени пеньоара с нощницата си и се мушна между завивките, като придърпа одеялото чак до брадичката си. В този момент чу как долу се отваря входната врата и до ушите й долетяха басовият глас на сър Джон и чуруликането на Клариса и Хана. След малко Роуз се промъкна в стаята й.

— Виконтът успя да избяга навреме — прошепна тя. — Бъдете съвсем спокойна, господарке Морийн!

— Благодаря ти, Роуз! — също така тихо каза Морийн. — И двамата сме ти безкрайно признателни!

— Много сте мили! — задъхано отговори Роуз, забравила, че разговаря с господарката си. — Трябва да го обичате безумно. Той е толкова красив, че никоя дама не би могла да му устои, сигурна съм в това!

След като малката й камериерка си отиде, Морийн зарови лице във възглавницата, запазила отпечатъка от главата на Жерар. Роуз имаше право — той бе красив, никоя жена не би могла да му устои. Самата тя му се отдаде без колебание, без угризения, но сигурно и други биха го сторили, като например Мерседес де Фаенца. Жерар я накара да му се закълне във вярност, но сам не се обвърза с никакво обещание. Как можеше да е сигурна, че не отива направо в спалнята на дъщерята на маркиза?

— Ако е така, ще ги убия и двамата! — каза си тя. Чувството на ревност бе съвсем ново за нея, както и всичко, което изживя тази нощ. Побърза да го пропъди от мислите си, защото беше несправедливо към Жерар. „Винаги ще те обичам“, бе казал той и думите му звучаха като клетва. Той никога нямаше да я наруши, както и тя своята.

Морийн затвори очи и заспа мигновено като дете.

Бележки

[1] Обичам те, обичам те, малка катеричке! (фр.). — Б.пр.

[2] И аз те обичам! (фр.). — Б.пр.

[3] Любов моя! Мъничката ми! Толкова те обичам! (фр.). — Б.пр.