Ридли Пиърсън
Кръвта на Албатроса (44)

44.

Бръмченето и светлините на хеликоптера го накараха да изпита истинско облекчение, каквото не беше усещал от седмици. Прехвърли ръка през рамото на Марлене, устните му се разтеглиха в широка усмивка.

— Това е ФБР — каза той. — Следваха ме през цялото време.

Но на Марлене й бяха по-добре известни плановете на Холст.

— Аз не мисля така, Джей — каза тя.

— Точно така е. Един човек на име Голпин. Издебнаха ме в Каркийк, където бях закарал „Добрата дама“. Не исках да се хващам с тях. Но не ми оставиха никакъв друг избор…

И гласът му се загуби в бръмченето на хеликоптера. Беше още сравнително светло — здрачаваше се, но светлината не беше съвсем отстъпила място на мрака. И въпреки това, когато хеликоптерът се сниши под върховете на дърветата към сечището пред бараката, Джей не успя да види никъде правителствените опознавателни надписи. Усмивката му се стопи. Марлене се отдръпна от него и се втурна към тялото на самоанеца.

— Това е Вилхелм, Джей. Той е шефът. Помогни ми. Моля те, помогни ми.

Тя се опитваше да завлече тялото на Мота в килера на миниатюрното антре.

Джей стоеше безмълвен до прозореца. Видя хеликоптера — беше с понтони, а не с колела — да кръжи във въздуха, от него скочи един мъж, след което машината отново се издигна. Мъжът приближи бараката, стиснал в ръка куфарче.

— Джей — повика го със силен шепот Марлене. — Бързо!

Той с един скок се озова до нея и й помогна да натикат тялото в килера. После се наведе и започна трескаво да рови по джобовете.

— Пистолетът! — също зашепна той.

— Холст го взе.

Дръпна го за ризата и го изтегли извън килера, после хвърли сигналния пистолет върху тялото и затвори вратата.

— Скрий се там — каза тя и му посочи втората врата. — Аз ще го задържа. Знае, че ще го посрещна.

Марлене хвърли прашното одеяло върху кръвта на пода и се намести върху единствения стол в стаята, цялата в очакване.

Джей затвори вратата след себе си секунда преди мъжът да влезе при Марлене. Можеше да го види през една пролука. Беше широкоплещест, облечен в кожено яке, а на главата си беше сложил старомодна ловджийска шапка. На кръста му беше прикрепено уоки-токи. Щом я забеляза, спря и остави куфарчето на пода.

— Ти трябва да си Марлене.

— Да, а ти си Моряка — каза тя, наричайки го с кодовото му название, както беше инструктирана.

Той кимна и погледна зад нея, като че можеше да види какво има отвъд, зад стената.

— Хеликоптерът трябва да зареди в Нанаймо и веднага ще се върне — обясни той. — Ще се приводни до яхтата и ще ни вземе оттам. Къде е Албатрос?

— Той е на яхтата, проверява стоката.

— Преди колко време тръгна?

— Преди минути. Няма да се забави.

— Леко ли мина всичко там?

— Едва ли може да се нарече леко, но сега всичко е наред.

— В такъв случай съм длъжен да ви дам това.

И той извади една видеокасета и я остави върху масата до себе си.

Видът на касетата смути Марлене.

— Откъде да знам, че е единственото копие?

— Няма откъде. Просто трябва да повярваш на думата ми.

Смехът я задави.

— Не ми ли вярваш? — попита той.

Джей видя дясната ръка на мъжа да се плъзга бавно към гърба на якето и да изважда малък револвер. Джей се отпусна с цяло тяло върху вратата и успя напълно да изненада Вилхелм. Той политна назад и изпусна оръжието. То се плъзна по пода към дневната. Джей се затича натам, но докато подминаваше Вилхелм, едрият мъж подложи крак и го препъна. Джей рухна по корем, приземявайки се върху ръката със счупените пръсти, и изрева от болка. Марлене стана и направи крачка към Вилхелм. Но той беше по-бърз и скочи на крака. Изтласка я без усилие само с една ръка. Тя се прекатури през стола и политна в ъгъла на стаята.

Джей се беше изправил на колене и напредваше към револвера. Тъкмо успя да улови дръжката му, Вилхелм скочи върху него, оставяйки го без дъх, и посегна към ръката с револвера. Двамата се сборичкаха кой да овладее оръжието, но то се изплъзна от хватката на Джей и полетя в срещуположния ъгъл на дневната. Вилхелм го проследи с поглед, давайки и на Джей тази възможност. Но Джей се възползва от краткия отдих, за да свие ръката си в юмрук и да го стовари върху ухото на противника си. Едрият мъж се изтърколи на пода и без бавене се запромъква към револвера.

На Джей, опитващ се да си поеме дъх, движенията на Вилхелм му се сториха странно забавени. Изведнъж всяка секунда придоби времетраенето на тридесет секунди. Вилхелм се приближаваше сантиметър по сантиметър до мястото, където беше револверът, без да вижда къде е точно, събаряйки мебелите по пътя си. Вниманието на Джей беше привлечено от керосиновия фенер с мрежесто чорапче, окачен точно над него. С мъка започна да се изправя на крака. Вилхелм събори един стол по пътя си, но така и не успя да види къде точно е револверът. Джей се беше изправил. Протегна ръка, откачи фенера и реши да счупи стъкленото му шише, замахвайки към каменната стена. Вилхелм се претърколи настрани и се извърна назад, обзет от паника. До този момент не беше успял да открие револвера, затова сега сграбчи преобърнатия стол и го запрати към Джей, след което веднага отново затърси с поглед оръжието. Летящият стол се стовари с цялата си тежест върху гърба на Джей. Прониза го болка. Шишето се удари в стената и се строши. Без дори да премисли предварително, Джей знаеше, че ако просто хвърлеше запаления фенер към Вилхелм, пожар нямаше как да се разгори, защото пламъкът, задържан от стъклото, можеше да угасне преди да успее да се съедини с разлелия се от резервоара керосин. Но ако счупеше шишето предварително, пламъците щяха да лизнат горивото още в момента на контакта с набелязаната цел. Замахна с ръка нагоре, сви лакът и запрати с всичка сила обляния в керосин фенер към Вилхелм, който тъкмо беше открил револвера.

Изненаданият Вилхелм се изправи, за да заеме по-добра позиция за стрелба. Инстинктът му беше отличен. В последната възможна секунда изви тяло, пръстът му почти беше натиснал спусъка, но в същото време гърбът му беше обхванат от пламъци.

Джей гледаше, неспособен да помръдне.

Вилхелм реагира мигновено, пусна револвера и се освободи от горящото яке. Залегна на пода и се претърколи към Джей, като едновременно опитваше с потупване на ръцете да потуши огъня върху панталоните си. Пожарът се разрази в ъгъла на стаята, прехвърли се върху мебелировката и скоро стените също бяха в пламъци. Вилхелм като по чудо загаси огъня върху панталоните си и скочи на крака.

Джей се завтече вън от стаята. Извърна се, за да види какво става с Марлене — тя тъкмо се съвземаше след падането си в ъгъла. Блъсна вратата към кухнята и прекрачи вътре, Вилхелм го следваше плътно. Джей се завъртя на пети и ритна германеца между краката, който се сгърчи и полетя напред. Джей инстинктивно сви лявата си ръка в юмрук и го подложи под лицето на Вилхелм — и двамата изреваха от болка. Ударът отхвърли германеца встрани, като Джей в добавка го ритна в челюстта и му я счупи. Вилхелм рухна на пода в безсъзнание, от панталоните му все още се виеше дим, ризата му отзад също беше прогорена.

Пламъците бързо обхващаха нови пространства, дим се изви през вратата и започна да изпълва кухнята. Джей се приближи до Марлене, която се беше изправила на колене на пода в ъгъла, където преди това беше паднала.

Огънят възпламени наведнъж всички патрони в револвера на Вилхелм и гърмежът ги стресна. Джей се хвърли върху нея, за да я предпази. Тя обви ръце около Джей и се притисна в него. В същия момент чуха шум от приближаващ се хеликоптер. Той изтича в кухнята и опря лице в мръсното стъкло. Не успя да види хеликоптера, но забеляза приближаващата се лодка.

— Това е Холст — изрече в уплаха той. — Връща се.

Тя стоеше на прага на кухнята, грабнала куфарчето и видеокасетата.

— Ще отида да взема харпуна — каза тя.

— Не, бягай оттук. Скрий се! Аз ще се справя с него — отвърна й той и подкрепи думите си с настойчив поглед. — Нали?

Тя кимна.

Джей се приведе и изтича към задната врата. Шумът от хеликоптер се чуваше все по-близо, но Джей така и не успя да го забележи. Щом лодката докосна началото на стария разнебитен док, Холст се прехвърли веднага на брега и уви въжето й около дървения стълб. Джей се притаи зад огромно паднало дърво, лявата му ръка зашава около него и напипа прът, подходящ да се използва за оръжие. Хвана го с две ръце като бейзболна бухалка, след което изцяло се концентрира върху маневрите на Холст. Германецът тичаше по порутения док с поглед надолу, за да избегне навреме дупки или разместени греди. Задържа се за миг на края на дока, стъпил върху мократа трева. В ръката си имаше револвер.

Продължи напред, подмина падналото дърво и щом Джей му видя гърба, се изправи и извика:

— Холст!

Изненаданият мъж моментално се завъртя, готов да натисне спусъка, но Джей го изпревари и му нанесе станалия основна негова хватка за противодействие удар с юмрук в лицето.

Холст политна назад, но още във въздуха успя да се завърти и натисна спусъка. Джей усети парване в лявото рамо. Отново беше улучен. Моментално се сниши зад падналото дърво. Холст изстреля още два куршума, които натрошиха кората на дървото точно над главата на Джей. Германецът се надигна и се изправи, лицето му беше разкривено в гримаса, червена ивица пресичаше шията и бузата му, а едното му око беше насинено. Започна бавно, но сигурно да се приближава към Бекър.

Джей обви пръсти около един от камъните до себе си и го прехвърли, без да се цели, над дървото — не успя да улучи Холст, но го притесни дотам, че германецът изстреля още един куршум. Остават му още два, прецени Джей, и се превъртя наляво, без да се надига иззад дървото — рамото зверски го заболя. За миг надигна глава и се сниши веднага щом Холст изви тяло към него и отново натисна спусъка. Както лежеше свит, Джей опита да възстанови в съзнанието си гледката, която беше зърнал преди секунди — дали му се беше привидяло, че куфарчето и видеокасетата лежат в тревата, или така беше наистина? Дали пък Марлене не се прокрадваше зад Холст с насочен харпун? Какво да направи? Да му отвлече вниманието! Да не му позволи да я усети! Беше му останал още един патрон! Джей прехвърли още един камък над дървото, после още един. Изстрел не последва. Превъртя се надясно — там Холст нямаше как да го види — и вдигна глава. „Стреляй!“, прииска му се да извика. Нададе само крясък.

В този момент Марлене натисна спусъка. Стрелата се устреми напред и се заби в основата на гърба. Германецът се изправи и извърна, за да види кой го беше издебнал в засада. Вдигна револвера нагоре, хвърли бърз поглед на Джей, цевта се люшна напред, после назад — Холст не можеше да реши в кого от двамата да стреля. В колебанието си наподобяваше олюляващ се пияница.

В този миг засвистяха куршуми, правейки на решето тялото на германеца. Той политна напред и се стовари върху падналото дърво, на сантиметри от Джей. Иззад дърветата се показа цял рояк от агенти, препасани с дебели защитни жилетки с изписана с големи букви абревиатура на Кралската канадска конна полиция. Бяха най-малко дузина.