Ридли Пиърсън
Кръвта на Албатроса (27)

27.

Облаци плуваха в нощното небе над Манхатън, осветявани от милиони ватове светлина, струяща от улични лампи, увеселителни заведения, прозорци, автомобили… Пътниците си вееха с туристическите проспекти, които бяха раздали по каютите малко преди корабът да напусне пристанището преди час.

Шарън седеше притихнала в малката чакалня, където я беше въвел служител на митницата. Не след дълго вратата се отвори и дебелакът, който я беше затворил в тази стая, й каза:

— Свободна сте. Подпишете тук, моля.

Тя се подписа на бланката и отиде да смени останалите й марки за долари. След три телефонни обаждания и препускане с такси най-накрая беше потеглила за Вашингтон.

Пристигна на летище Дълес в дванадесет без петнадесет. Августовската нощ беше гореща и влажна. Посрещнаха я и я откараха в Ленгли. Не се бавиха дълго на пропуска и веднага след това изслушването й започна. Проточи се цели три дни, като следобед на третия ден я качиха на една лимузина и я откараха до Сената.

Сега Шарън тъкмо кръстосваше коридора, където се намираше стаята, в която щеше да се състои съвещанието. Чувстваше се много нервна. По причини, коренящи се както в логиката, така и в политиката, нито един от директорите не беше пожелал да отиде на съвещание, което би се провело в кабинета на друг директор. Затова в края на краищата решиха то да се състои така да се каже на неутрална територия. Останалите вече от половин час бяха вътре, когато един от помощниците се показа на вратата и покани Шарън да влезе.

Каза им това, което Брайън й беше поръчал да каже само на тях и на никого другиго; че във ФБР има двоен агент и той вербува агенти за Фриц Вилхелм.

— Беше разбрал, че следващата му цел ще е Сиатъл. Тъй като му било обяснено, че в Сиатъл съхраняват файлове, до които нямат достъп тукашните агенти. Брайън беше сигурен, че ще се опитат да вербуват някого от Архива.

Слушателите й накратко обсъдиха чутото и наредиха на помощниците си да излязат. Най-важната информация обаче, която беше узнала Шарън — как изглежда тази къртица във ФБР — се оказа дълбоко погребана в съзнанието й. И двамата директори се съгласиха, че най-важното е сега да се опитат да извлекат образа на къртицата от съзнанието на Шарън, използвайки способностите на художник от полицията, специализиран в изготвянето на портрети по описания на свидетели. Така че съвещанието бързо приключи.

Първият сеанс с художника беше насрочен за ранната вечер.

Шарън се опита да се успокои и отпусне. След час работа с плешивия и с много спокоен нрав художник, не бяха успели да се доближат макар и малко до оригинала. Челото беше сгрешено, с брадичката нищо не се беше получило, а очите бяха съвсем различни. Основният проблем се състоеше в това, че в съзнанието й лицето на къртицата се смесваше с образа на високия мъж с пълните устни. Това, което беше нарисувал художникът, по-скоро се доближаваше до образа на преследвача й и въпреки че тя се беше опитала максимално да се концентрира и да си припомни образа на мъжа от снимката, в съзнанието й двете лица се наслагваха едно върху друго.

Художникът беше свикнал на подобни случаи. И още през първите няколко минути можеше да каже дали свидетелят или свидетелката бяха съхранили ясен спомен за престъпника в главата си. Тази тук съвсем явно не беше. За всичко беше несигурна. Като професионалист в работата си обаче той направи всичко възможно да не я притеснява, нито да я притиска. Най-важното в неговата работа беше търпението — изчакваше хората да си припомнят чертите на издирвания човек. Разбираше обаче, че тя нищо няма да успее да си припомни. Но пък му плащаха да седи и да си върши работата по най-добрия възможен начин и той точно това и правеше. Сега взе гума, за да изтрие горната част на главата. Рисунката заприлича на халба с мъжки образ върху нея и с отворено капаче. Скъси челото и прибави коса, после извърна статива, за да даде възможност на Шарън да погледне.

— Така приликата започва ли да се долавя?

Продължиха така още два часа. После направиха почивка, за да пият кафе. Тогава при Шарън дойде директорът.

— Разбирам, че сте малко затруднена — каза Максуел.

— Не мога да отделя двете лица. Опитвам се, но са като залепнали едно в друго. — И едва не се разплака, измъчвана от чувство на безсилие. Само това оставаше — да се разплаче пред него. — Това ми прилича на избор на парфюми. След като си помирисал няколко, вече преставаш да различаваш ароматите един от друг.

— Изобщо не искаме да ви притесняваме, Шарън. През тези няколко седмици сте преминали през какви ли не изпитания. Вие сте много способен агент. След като си починете, образът сам ще изплува съвсем ясно в съзнанието ви. Вземете си няколко дни почивка. И оставете всички мисли за предателя настрана. И в никакъв случай не бива да се разстройвате. Усещам, че сте доста притеснена за случилото се. Не е нужно толкова да се вълнувате. Не мислете, че така проваляте Управлението. Ние се гордеем с вас и това е искреното ми мнение. Когато се почувствате отпочинала, ще направим нов опит. Ако пак не стане, ще приложим друг подход. Ще видите. Аз сам ще уредя всичко.

И той я потупа по рамото, но жестът му излезе доста покровителствен. Защото беше мъж, който не възприемаше жените като равни на мъжете. Беше от друго поколение. Затова не можеше да разбере жените, които ставаха агентки.

Тя кимна, благодари му и си отиде вкъщи. Беше прав — чувстваше се изморена. Беше прав и за притесненията й. Само ако можеше да си отдъхне и успокои, лицето наистина щеше съвсем ясно да се открои в съзнанието й. Не бяха й показвали снимки. Това само влошаваше нещата. Предположи, че ако още веднъж нищо не се получи с художника, тогава вече щяха да й покажат и снимки. Докато успее да прегледа всички снимки на работещите за Управлението, щяха да минат часове, дни даже, в надежда, че ще разпознае къртицата. Страхуваше се това да не се обърка още повече. Смяташе, че ако мозъкът й проработи, с художника ще има повече шанс.

Ако, ако, ако — най-често повтаряната от нея дума през последния час. Започваше да я мрази.