Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (6)

6.

На другия ден се събудих с ужасно главоболие от размишленията предишния следобед в „Ухилената стрида“, сетне подкарах стария си скапан шевролет към жилището на Каролин Джеймс. Тя живееше в онази част на града, известна като Чарлс Вилидж, кръстена на Чарлс Карол, богат земевладелец от Балтимор, аристократ, един от подписалите Декларацията на независимостта.

Господин Касълбаум отвори вратата.

— Погребален агент, който ходи на посещения по домовете. Трябва ли да се притеснявам?

Хитро.

— Да. Хрумна ми да мина да ви взема мерките.

Той ме покани в апартамента си и ми предложи чай.

— Нека да отгатна. Искате да знаете повече за съседката ми. Разстроен сте, че такава млада жена е отнела живота си и това ви притеснява. Не виждате логика. Прав ли съм?

Отговорих утвърдително и забелязах голяма черна котка с яркозелени очи, която ме гледаше от перваза на прозореца. Стори ми се, че не й пука особено за мен. На дивана се появи втора котка. И още две до радиатора. Стаята започна да мърка зловещо. Господин Касълбаум приготвяше чая в кухнята.

— Не можете да престанете да мислите за нея и ви се струва, че се влюбвате. Това се превръща в обсебване. Пак ли съм прав?

Уважавах въображението му, но реших да го отрежа, преди да е отишъл твърде далеч.

— Всъщност, бих желал да науча нещо повече за взаимоотношенията й с Гай Фелоус, господин Касълбаум.

— О, негодникът — разочаровано измърмори той и подаде глава от кухнята. — Искате ли захар? А лимон? Аз си слагам малко ром и мед в чая, когато настина.

— Захар. И мляко.

Черната котка се размърда и ме погледна подозрително, вероятно защото бях поискал от запасите й.

Господин Касълбаум донесе поднос и го сложи върху купчината списания „Лайф“ на масичката за кафе.

Чаят беше кисел.

— Той е лош човек — каза старецът и седна на дивана. — Често го чувах да крещи. Държеше се лошо с нея. Идваше и си тръгваше по всяко време на денонощието. Тряскаше вратите и не го интересуваше, че в сградата живеят и други хора. И я биеше.

— Сериозно?

— Да. Понякога виждах синини на лицето й. Тя си слагаше тъмни очила в дни, когато нямаше слънце. Вие ми кажете какво означава това. Според мен не означаваше, че е кинозвезда. Видяхте го как се държа на погребението. Удари ме.

— И мен ме удари.

— Той удря всички. Мисли се за Джо Луис, а е само един обикновен скандалджия. Нацист. И я уби.

— Какво искате да кажете, господин Касълбаум? Нали нямате предвид, че наистина го е направил?

— Има ли разлика? Тя беше тъжна млада жена и той я потискаше още повече. Хората се нуждаят от надежда. Каква надежда имаш, когато някой идва в три часа сутринта и те удря?

Зададох му още няколко въпроса за Гай Фелоус. Господин Касълбаум прояви инициативност, но не ми каза нищо ново. Тогава обърнах друга страница.

— Господин Касълбаум, спомняте ли си да я е посещавала една жена? Висока? Чернокоса?

— Да. Видях я.

— Сериозно? — Рязкото ми движение стресна черната котка, която скочи от перваза. — С кафяви очи? И малка уста?

— Е, не съм я карал да позира, за да я рисувам. Но три-четири пъти забелязах посетител, който не беше негодникът. Висока жена с черни коси. За устата не знам.

Лейди Хикс.

— А чухте ли името й?

Господин Касълбаум отпи от чая и направи гримаса.

— Чаят е кисел. Съжалявам.

— Името й?

Той се облегна назад, погледна ме и леко се усмихна. Страхотно. Старецът бе прекарал твърде много време с котките си и сега щеше да си играе с мен като с мишка.

— Жената ви интересува, нали?

Кимнах.

— А съседката ми не ви интересува.

— Съседката ви е мъртва — напомних му аз.

— Вие я погребахте.

— Можете ли да ми кажете нещо за онази жена? — настоях аз. — Идвала ли е, когато и Гай Фелоус е бил тук? Мислите ли, че той я познава?

— Не съм ги виждал заедно. — Очите му се присвиха подозрително. — Разбира се, не гледам денонощно през шпионката, ако искате да кажете това.

— Съвсем не.

На дивана до господин Касълбаум скочи кривогледа, пъстра котка, която измяука пронизително. Старецът покри с шепа муцуната й и животното млъкна.

— Един път ги видях почти заедно — добави той. — Може би в седмицата, преди да намерят в колата горкото момиче.

— Почти?

Касълбаум прехапа устни.

— Минавах край външната им врата и чух, че негодникът е там. Крещеше. Нещо се строши. Може би лампа. Не знам какво беше. После нещо се блъсна в стената. Негодникът продължи да крещи. Затова погледнах през шпионката. Там имаше някой, но видях само гърба му. Стоеше пред вратата. И после гърбът изчезна и вратата на апартамента се отвори. Негодникът изглеждаше ядосан, но това не беше нищо ново. Все едно да кажеш, че папата е католик. Сетне затръшна вратата. Отворих и излязох в коридора. И в сенките до стълбите стоеше онази жена.

— С черните коси?

— Да. Криеше се. Това беше ясно. Изтича там, за да не я види негодникът.

— Каза ли ви нещо?

— Рече здравейте. Отвърнах на поздрава й и попитах какво става. В днешно време човек трябва да си отваря очите на четири.

— И после?

— Нищо. Тя се приближи до вратата и потропа. Видях за миг младата жена, когато открехна вратата. Плачеше. На лицето й имаше кръв. Преди да видя още нещо, другата влезе и вратата се затвори.

— И сте сигурен, че чернокосата жена се криеше от Гай Фелоус?

— Казвам ви какво видях. Не мога да чета мисли.

Касълбаум беше уморен възрастен човек, който трябваше да проветри апартамента си. Той сложи ръце на кокалестите си колене. Край на историята. Не беше много. Благодарих му за чая и за времето. Касълбаум махна нетърпеливо.

— Забравете за чая. Не беше хубав.

Застанахме на вратата и той се поколеба.

— Мога да ви кажа още нещо. Когато младата жена умря, полицаите дойдоха и ме попитаха кой е собственикът, за да го информират. Ами аз съм собственикът. Тази сграда е моя. Още от времето преди да се родите. Извадих ключа и ги пуснах в апартамента й. Вътре цареше пълна бъркотия. Но горкото мъртво момиче беше много чисто и винаги подреждаше. Тогава обаче сякаш бе минал ураган. Чекмеджетата бяха издърпани. На пода бяха разхвърляни възглавници и дрехи. Книги. Чинии. Счупена лампа. Пълен хаос.

— Сякаш някой е търсил нещо?

— Може би.

— Вещите й още ли са там?

— Не. На другия ден дойде негодникът, натъпка ги в кашони и ми каза да повикам камион на благотворителната организация „Добра воля“. Казах му сам да ги извика. Да не съм му слуга? И сега апартаментът пак е даден под наем. Познавате ли някого тук?

Вторачих се в стълбището, в тъмния ъгъл, където фалшивата Каролин Джеймс се бе крила от Гай Фелоус. Каква беше връзката между двете жени? Според господин Касълбаум, Гай Фелоус е имал пълен достъп до апартамента, влизал е и излизал, когато му скимне и е биел горката Каролин Джеймс. Какво би се случило, ако бе забелязал фалшивата Каролин Джеймс на стълбището?

Господин Касълбаум, изглежда, чакаше отговор на въпроса си. Разсеяно поклатих глава.

— Не… Никого.