Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (22)

22.

Сутринта прегорих няколко вафли и ги дадох на Алкатраз, после изпекох пет-шест идеални златистокафяви квадратчета за Кейт и мен и ги наредих в чиния. Кафеварката ми пръскаше вода и свистеше, но успях да направя каничка кафе. Кейт не спомена за решението си да прочете разследването на съпруга й. Нито аз. Вместо това й зададох няколко въпроса, от които се бях въздържал предишната вечер. Въпросите се отнасяха за смъртта на Гай Фелоус.

— Изпитвам любопитство за нещо. Случаят Гай Фелоус е възложен на теб, нали?

— Да.

— Но първо го е получил зализания красив детектив Крук.

— Джон Крук е добър детектив — разпалено заяви тя.

— Не се съмнявам. И точно това отчасти е причината за любопитството ми. Защо Крук беше изтеглен от случая? И ти, и той казвате, че такава е политиката на отдела, но аз пак не го разбирам.

Кейт милваше Алкатраз по главата и врата и изведнъж спря.

— Крук ли ти го е казал? Кога? Кога си разговарял с него?

Разказах й за срещата ми с детектива предишния ден и как Крук ме е предупредил, че не трябва да се срещам с нея. Кейт прояви подчертан интерес към думите му „напоследък тук нещата се объркаха“.

— Обясни ли ти какво иска да каже? — попита тя.

— Не. А ти как смяташ? Крук подозира ли Алан Стюарт?

Кейт слагаше сироп на вафлите си. Виждаше ми се много по-съсредоточена, отколкото бе необходимо за това занимание.

— Не знам. Крук е много потаен.

— Знае ли за видеокасетата?

— Господи, шегуваш ли се? Разбира се, че не. Не съм казвала на никого, освен на теб, Хич. И не трябваше да го правя. Укривам веществено доказателство. Мога здравата да загазя за това. Естествено, ако се окаже, че Алан Стюарт не е замесен в убийството на Гай Фелоус и аз дам видеокасетата, пак ще загазя.

Станах, взех кучешките бисквити и хвърлих няколко на Алкатраз. Кучето ги подуши и избяга. Облегнах се на плота и рекох:

— Не може ли да попиташ Крук каква бъркотия е имал предвид? В края на краищата, той ти е бил партньор. Гледал съм полицейски филми. Не трябва ли да сте близки?

Кейт обви в шепи чашата си и се вторачи в нея.

— Крук ми беше старши партньор. Не работихме заедно дълго време. Повишението му в детектив вече беше одобрено и той чакаше да го назначат. Крук не беше очарован, че партньорът му ще бъде жена. Винаги му е било трудно да възприеме жените в униформа. Но не е каквото мислиш. Крук не е женомразец. Всъщност… дори е кавалер. Партньорите винаги се грижат един за друг. Това е очевидно. Крук обаче се оплакваше, че когато партньорът му е жена, се безпокои два пъти повече. Но, разбира се, трябва да вярваш, че партньорът ти умее да се грижи за себе си. Крук не можеше да повярва, че съм способна да го правя. Вярно, опитваше се, но не можеше.

— Искаш да кажеш, че сприхавият дребосък е мекушав?

— Той беше съкрушен от случилото се в склада, когато застрелях Чарли. Крук мисли, че има вина и не е трябвало да ми позволява да влизам там, а да остана навън и да се погрижа за Конъли.

— Догадките са безполезно занимание, Кейт. Защо все пак не го попиташ за каква бъркотия говореше?

— Напоследък Крук и аз не се спогаждаме. Повишението ми в детектив… стана много бързо. Никой не ми е казвал нищо в очите за връзката ми с Алан, но те са детективи, за бога. Мислиш ли, че не се досещат? Боя се, че омърсих участъка.

— Защо ти възложиха случая Фелоус?

— Уместен въпрос.

— Стюарт едва ли иска да изровиш нещо. Не и ако е замесен в убийството на Гай Фелоус. Макар че ти вече си се забъркала.

— Видеокасетата.

— Между другото, как се добра до онзи прекрасен спомен?

— Взех я от апартамента на Каролин Джеймс. Копие е.

— Мислиш ли, че оригиналът е в Стюарт?

Кейт сви рамене.

— Едва ли ще ми каже, ако е в него. Предполагам, че видеокасетата е в онзи, който е убил Гай. Само така има логика.

— И предполагаме, че този човек е Стюарт. Или поне някой, който се грижи за интересите му.

— Джоуел Хъчинсън?

— Не знам. Той определено е способен да го направи. Всичко е възможно. — Представих си Алфред Смолит с превръзката на очите. — Но, чакай малко. Шефът ти знае ли, че в теб има видеокасета?

Кейт отхапа от вафлата и докато дъвчеше, поклати глава.

— Не. Не предадох Каролин Джеймс. И това го вбеси. Той продължава да мисли, че партньорът на Гай е жив и е на свобода.

— Тогава… що за разследване е това? Ако Алан Стюарт е замесен в убийството на Гай Фелоус, ти кого търсиш?

— Първоначалната ми задача беше да намеря партньора на Гай Фелоус.

— И ти го направи.

— Да. Лесно издирих Каролин. Но нямаше начин да избавя горкото момиче от лапите на Гай Фелоус и да я пъхна в челюстите на Алан. Не можах да я спася. Но поне се опитах. Не я хвърлих на вълците.

Нещо пак не се връзваше.

— Но те трябва да са се досетили. Както ти каза, не биха се осмелили да си разчистят сметките с Фелоус, ако не знаят кой е „застраховката“ му. Но в мига, в който Каролин Джеймс се самоуби… Сбогом, Гай. Планът със „застраховката“ се провали.

— Да. Най-странното е, че някой се е паникьосал, Хич. Защото аз не им казах, че партньорът на Гай е Каролин Джеймс.

— Ами, тогава сами са се досетили. Много ли е трудно? Научили са, че Гай Фелоус е уредил нечие погребение. Не е невъзможно да го разберат. Изчислили са, че покойникът ще е Каролин Джеймс и са се зарадвали, когато тя услужливо се е самоубила, а после са си разчистили сметките с Фелоус. Случаят е приключен. Струва ми се малко безмилостно, но не ми звучи като пристъп на паника.

— Не мога да кажа, Хич. Може би имаш право и тогава те не са се паникьосали. Но сега са изпаднали в паника.

Кейт набоде с вилицата си още едно парче вафла, поднесе го към устата си и се облегна назад.

— Госпожице Забриски, има ли нещо, което бихте искали да споделите с публиката?

— Някой продължава да изнудва Алан. Появи се още един пакет със снимки. Нямаше бележка. Нито искане за пари. Стана само преди няколко дни. Алан ме повика в кабинета си. Джоуел Хъчинсън беше там. Алан искаше да знае дали съм намерила улики за партньора на Фелоус.

— Уликата ти е в студената земя.

— Пропуснах да спомена това. Алан ми показа купчина снимки, които току-що бе получил. Беше бесен. Никак не обича да си играят с него.

— Кой може да е изпратил снимките, по дяволите?

— Според Алан и Джоуел, Гай и партньорът му са се скарали, вероятно за пари или какво да правят по-нататък със снимките. Спорът се разгорещил и партньорът грабнал кухненския нож и сложил край на кавгата.

— Но това е безумие. Тогава не е имало партньор. Те са измислили всичко. Защо? Дали се опитват да те отклонят от вярната следа?

— Да, може. Но е възможно и Джоуел Хъчинсън, и Алан Стюарт да не споделят нищо помежду си и единият да се опитва да отклони другия от вярната следа.

— Например, Аманда Стюарт е убила Фелоус и съпругът й насочва хората в погрешна посока?

— Може би. Или Джоуел се е престарал и сега иска да продължи да се преструва, че съществува загадъчен съучастник в убийството.

— Но това е абсурдно. Някой блъфира. Новото така наречено послание за изнудване е чиста глупост.

— Имаш право. Така е. Няма съмнение. Но трябва да ти кажа, че и двамата много настояват да намеря онзи партньор. Затова изтеглиха Крук от случая и го възложиха на мен. Разбира се, никой не ми го е казвал. Но ако е замесен, Алан не може да си позволи Крук да доведе някой, който ще се разприказва. Аз трябва да намеря партньора на Гай. И предполагам, че ще ми заповядат да използвам всички възможни методи, когато го направя.

— Но партньорът вече е мъртъв.

— Знам, Хич. И ти го знаеш. Но Алан не го знае. Не разбираш ли? Седмица след убийството на Гай, Алан получи още една партида мръсни снимки на съпругата си. Бяха оставени на рецепцията. Не бяха изпратени по пощата. Явно не го е направил Гай от гроба. Алан беше много уплашен. Това би могло да сложи край на политическата му кариера.

— Тогава или Стюарт, или Хъч правят номера. Или Фелоус през цялото време е имал друг партньор, освен Каролин Джеймс.

Кейт поклати глава.

— Но кой е оставил снимките, по дяволите?

— Кучият син ми е длъжник.

Кейт набоде с вилицата си още едно парче вафла и го сложи в устата си. Гневно. И победоносно. Преди да й задам въпроса си, тя вече кимаше.

Това означаваше „да“.