Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (26)

26.

Изпратих Джулия и ми хрумна да отида у Кейт, но после си спомних, че Алкатраз вече мисли в кой от ъглите на апартамента ми да се изпишка, затова се прибрах вкъщи и го изведох на разходка. Върнах се и набрах номера на Кейт. Отговори телефонният секретар. В същия миг на вратата ми се позвъни. Отворих и видях Кейт.

Тя влезе, седна на дивана във всекидневната и нави до лактите ръкавите на пуловера си.

— Ще ми налееш питие, а аз ще ти разкажа една история — рече Кейт.

— За Крук ли?

Тя се изсмя дрезгаво.

— Да. За Крук. Проклетият Джон Крук.

Взех бутилка „Джак Даниълс“ и две чаши. Кейт ми направи знак да седна до нея на дивана.

Преди да стигна дотам, Алкатраз скочи на посоченото място.

— Как успя да го направиш?

Кейт не отговори. Тя чешеше Алкатраз под брадичката. С другата си ръка посочи креслото и каза:

— Ей там. Седни.

Настаних се на креслото и напълних чашите.

— Е, разказвай.

На осемнайсети ноември Джон Крук стоял пред входа на склада в Спароу Пойнт, когато чул изстрели. Крук и партньорката му Кейт Забриски били реагирали на спешното обаждане от диспечера. Те намерили детектив Том Конъли пред склада. Той се опитвал да спре кръвта, изтичаща от десния му крак. Крук стигнал пръв до него и спрял да му помогне, а Кейт Забриски влязла в склада.

Едно добро ченге с верни инстинкти може да разбере много неща, съдейки по звуците, както и по тишината. Забриски наострила сетивата си и се промъкнала предпазливо в неосветения склад. Извадила револвера си и стигнала до ъгъла на огромно помещение, пълно с метални лавици, извисяващи се до тавана.

Там Кейт Забриски видяла детектив Лу Бауман, който стоял неподвижно и се прицелвал. Бауман бил напрегнат. Партньорът му бил прострелян. В тъмния склад имало двама човека с оръжие. Бауман никога не се усмихвал. Особено на жените ченгета. Дори да си бил помислил, че Кейт Забриски му идва на помощ, той с нищо не го показал.

Имало две версии за случилото се после. Далеч по-популярната — и много по-измислената — е, че детектив Чарли Ръсел, присъстващ в склада като участник в операция под прикритие, внезапно се появил пред Забриски и Бауман. Чул се изстрел и Ръсел паднал. Докато Кейт се обръщала по посока на изстрела, се разнесъл втори. Куршумът одраскал рамото й. Кейт стреляла. Ърл Дилоренцо паднал. Бил мъртъв. Кейт позволила на убиеца на съпруга й да се радва на още три секунди живот, после го убила. По-късно решили, че Чарли Ръсел е бил разкрит и затова Дилоренцо го очистил. Точка.

Втората версия за събитията в склада е също като първата, но само до момента, когато детектив Ръсел се появява от мрака. Пак следва изстрел, но този път от служебния револвер на Кейт Забриски, която инстинктивно реагира на появата на човек с насочено оръжие. В склада отеква втори изстрел и куршумът одрасква лявото рамо на Кейт Забриски. И после — два бързи изстрела, с които ветеранът Лу Бауман поваля човека на стълбите. Единият куршум не улучва Ърл Дилоренцо. Другият го ликвидира.

Факти и измислици, които се преплитаха, смесваха и сливаха и с гръм и трясък се изливаха от склада като цунами. Детектив Забриски очевидно е била съборена от тази бушуваща стихия. И когато се съвзела, Кейт се озовала на бряг, който само отчасти познала. Вдовица. Герой. Лъжкиня. След месец тя се озовала на друг бряг — истински, мексиканския. Кейт гледала вълните и й се струвало, че съпругът й никога не е съществувал. Той по-скоро приличал на идея, която тя си била втълпила и използвала за собствено удоволствие, както и за да изкупи вината си. Имало и други неща, които я карали да се чувства нещастна. Приливът донесъл красив и брутален по-възрастен мъж, който я взел в обятията си и хубаво я наказал. Във втората версия на историята убийството на съпруга й не остава безнаказано.

Джон Крук играе второстепенна роля и в двете версии. Той слага турникет на крака на детектив Конъли, чува изстрели, хуква в склада, намира два трупа и един ранен. Кейт Забриски вече се е навела над тялото на съпруга си, ридае на гърдите му и сълзите й се смесват с кръвта му.

На сутринта шефът на полицията Алан Стюарт повикал в кабинета си Крук, Лу Бауман, детектив Конъли и Кейт Забриски, за да обсъдят откровено ситуацията, да пренаредят фактите и да преоценят истината. Стюарт бил сериозен, мрачен и непреклонен. Казал, че от инцидента няма да излезе нищо хубаво, ако се разчуе в настоящата си версия. Кейт Забриски ще загуби. А тя вече била претърпяла достатъчно голяма загуба. Отделът щял да загуби. Балтимор — също. Всички щели да загубят, ако злополучната истина за случилото се в склада стигнела до медиите.

И тогава представил на Кейт и на останалите алтернативни факти — основата на първата версия. След около час съдебният лекар щял да дойде в кабинета му, за да го уведоми какъв е калибърът на куршума, убил детектив Ръсел. За удобство, калибърът щял да съответства на този на револвера, намерен в ръката на Ърл Дилоренцо, който бил убит от полицейски куршум, изстрелян от служебния револвер на Забриски, а не на Лу Бауман. Малка поправка, това е всичко. И после Стюарт ги предупредил. Всеки намек, при каквито и да са обстоятелства, че се е случило нещо различно от току-що описания сценарий, ще доведе до бързи и крайно неприятни репресивни мерки.

— Нека да бъдем единни. Да служим и да браним, а не да се злепоставяме и разобличаваме.

Никой не възразил. После Стюарт освободил всички, с изключение на Лу Бауман, с когото трябвало да говори насаме за няколко минути. Кейт и другите предположили, че шефът иска да обясни още някои неща на ветерана детектив. В края на краищата, Бауман щял да бъде ощетен. Бързата му и навременна реакция под обстрел нямало да бъде спомената и възнаградена. Ето защо Стюарт му дължал повече време.

Но на Крук тази работа никак не му харесала. Разбира се, той не казал на никого. Не му се понравила и онова, което видял в очите на Кейт на погребението на съпруга й. Тя не влизала в сценария „Всички печелят“, съчинен от Алан Стюарт. Кейт изглеждала ужасно. Напрегната. Потисната. Тя губела всичко.

— Крук е добър детектив — каза Кейт, изпи питието си и ми направи знак, че иска още едно. — Умът на добрия детектив е като сито. Там денонощно се изсипват образи и доказателства. Това става, без да искаш. И накрая така решаваш случая. Пресяваш ли, пресяваш и търсиш зрънцето злато, което винаги е някъде там. Само трябва да заредиш достатъчно информация в ситото и после много да внимаваш. И Джон е направил точно това.

Крук многократно пресявал сцената с ридаещата над простреляния си съпруг Кейт. Не проумявал защо го прави. Дори не мислел за това. Образът непрекъснато се въртял в съзнанието му. И накрая се досетил каква е истината. Имало твърде много кръв. Локвите край Чарли Ръсел бързо се увеличавали.

— В онзи следобед се срещнах с Крук — продължи Кейт. — В кафенето на музея.

Крук й казал, че изпълнил безусловно указанията на Алан Стюарт. Не споменал на никого какво всъщност се е случило в склада. Но не можел да прогони от съзнанието си образа на Кейт и умиращия й съпруг. Кръвта. И тогава взел нелеко решение. Намислил уж случайно да се сблъска със съдебния лекар и да започне невинен разговор с него. Това било нарушение на заповедите на Алан Стюарт, но Крук го направил така, че съдебният лекар не се усъмнил в нищо. И Джон Крук получил потвърждение на подозренията си.

В тялото на Чарли Ръсел имало не един, а два куршума.

Кейт замълча за миг, за да ми остави време да възприема това. И вероятно защото за пръв път произнасяше на глас този факт.

— Два куршума? — учудих се аз.

Тя кимна.

Тялото на Чарли Ръсел било пронизано от два куршума. А Кейт беше абсолютно убедена, че е стреляла само веднъж.

— Явно вторият куршум е бил изстрелян едновременно с първия. Дори не съм го чула. А може и да съм. Не знам. Хиляди пъти съм си припомняла онази сцена. И всеки път ми се струва все по-сюрреалистична.

Крук й казал, че имало втори куршум, още преди съдебният лекар да го потвърди. И за един ветеран с петнайсетгодишен опит не било необходимо да прибягва до процеса на елиминиране, за да се досети кои са единствените двама човека, които може да са изстреляли втория куршум. Лу Бауман или Ърл Дилоренцо.

Кейт не повярвала на ушите си. Оказвало се, че в края на краищата не всичко съчинено от Алан Стюарт, е лъжа и Ърл Дилоренцо наистина е застрелял Чарли. Истината и лъжата се сблъскали и преплели и станали едно и също. Жестока шега. Удар под пояса.

— Крук видя изражението ми — добави тя. — Нямам представа как съм изглеждала, когато ми го каза. Но неочаквано той направи нещо крайно неприсъщо за него. Крук хвана ръката ми и рече: „Дръж се, Кейт. Ти не си замесена в това“. Съдебният лекар му обяснил, че в тялото на Чарли е имало два куршума. А аз съм си спомняла, че съм стреляла само веднъж по съпруга ми.

— Но ти наистина си стреляла само веднъж.

— Да, знам. И Крук го знае. След разговора със съдебния лекар той проверил доклада от балистичната експертиза за служебния ми револвер. И този на Лу Бауман.

— Лу Бауман?

— Бауман е улучил Дилоренцо още с първия изстрел. Лу е отличен стрелец. Най-добрият от всички детективи в отдела. И… може да изстреля куршум едновременно с друг стрелец.

— Какво искаш да кажеш?

— Нито един от куршумите, намерени в тялото на Чарли, не са със същия калибър като онзи от оръжието на Дилоренцо. И двата са с калибъра на моя револвер. Полицейски.

— Но…

— Куршумите са изстреляни от оръжието на Бауман. Той е застрелял съпруга ми.

Кейт скочи от дивана, изпи питието си на един дъх и без да ме поглежда, отиде в кухнята. След две секунди чух трясък и скочих от креслото.

Кейт стоеше в средата на кухнята и гледаше плочките на пода така, сякаш нямаше представа къде се намира. Навсякъде бяха разпръснати стъкла. Лицето й се изчерви и от очите й бликнаха сълзи.

Писъкът й беше ужасяващ. Псувните и ругатните, които последваха, бяха по-поносими. Тя се хвърли на гърдите ми и се разрида неудържимо.

Заведох я във всекидневната. Седнахме на дивана и Кейт изплака кафявите си очи. По едно време видях, че от петата й се подава парче стъкло и го извадих. Тя дори не забеляза. Телефонът ми иззвъня и аз оставих секретарят да приеме обаждането. Беше Джулия и съобщението й беше под формата на хумористично стихче. Кейт продължаваше да плаче.

След около час сълзите й пресъхнаха и тя ме погледна. Изражението й съперничеше на най-тъжните физиономии на Алкатраз.

— Хайде да си лягаме, миличка — рекох аз. — Денят беше достатъчно дълъг.

Тя ме послуша. Съблякох й дрехите и я сложих в леглото. Кейт заспа след пет минути. Преди да съм угасил лампите и да съм легнал до нея. Сънят й несъмнено беше дълбок.