Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (38)

38.

Сутринта шефът на полицията Алан Стюарт разпространи изявление чрез организатора на кампанията си Джоуел Хъчинсън. „Поради лични и професионални съображения — прочете Хъч, докато ръцете му треперейки стискаха предварително написания текст, — шефът на полицията Стюарт се отказва от кандидатурата си за губернатор.“ На канонадата от въпроси Хъч отговори: „Не коментирам“.

Два дни след оттеглянето на Стюарт от предизборната надпревара читателите на „Балтимор Сън“ видяха какви са семейните му „съображения“ и особено онези на госпожа Стюарт. Там беше публикувана снимка на Аманда, която пуши в леглото, кръстосала ръце на гърдите си, и неясният образ на мъж — очевидно не съпругът й, положил глава на прелестните й бедра. Възникна леко объркване, породено от двете снимки, съпътстващи статията във вътрешните страници, на детективите от полицията Чарли Ръсел и Лу Бауман, и двамата покойници. Ако човек не прочетеше цялата история, щеше да остане с убеждението, че едното от двете лица принадлежи на неясния образ на мъжа на първата страница, който използва за възглавница бедрата на Аманда Стюарт. После следваше снимката на Кейт и накрая на Гай Фелоус. Нищо чудно, че читателската публика се обърка. Изведнъж всичко се смеси.

Лично на мен най-много ми хареса снимката на Аманда Стюарт, която слиза от кола, безуспешно опитвайки се да прикрие самоличността си зад черни очила. Тя замахваше да удари фотографа. Устните й бяха злобно изкривени, а съвършените коси… Ами, съвсем не бяха съвършени. Снимката ми хареса, защото беше разобличаваща и защото ми беше приятно да си представям, че Алан Стюарт трябва да търпи яростта й всеки ден. Семейство Стюарт най-сетне бяха принудени да слязат от златната си каляска. А калта пред вратата стигаше до коленете.

И ставаше все по-дълбока.

И Питър Морган нагази в нея. И затъна. Четири дни след ареста на Кейт ми се обади Джулия, за да ме уведоми, че завинаги е скъсала с Питър Морган.

— Не ми хареса как живее другата половина от човечеството — заяви тя.

Напомних й, че хората като Питър Морган и Аманда Стюарт съвсем не са половината от човечеството, а по-скоро една трилионна част.

— Все едно. Лайната им пак смърдят.

Преди три години Питър Морган продал на фирма на име „Епоха“ негоден за нищо евтин участък земя край железопътната линия. Железопътната компания била избрала парцела, на който имало отдавна нефункционираща фабрика за хромиране, построена преди няколко десетилетия, с намерението да разшири линията. Плановете постепенно потънали в забрава. Вероятно тогава съветът на директорите нямал представа, че през следващите две години сенаторът Харлан Стилман ще лобира толкова усилено, за да спечели федералния договор за построяването на уникален завод за рециклиране на отпадъци. Нищо чудно, че правителството е търсило подходяща индустриална собственост, върху която да го построи. Е, железопътната компания може и да не е знаела това, но сега беше пределно ясно, че Питър Морган със сигурност бе надушил плана. Както и зет му, Алан Стюарт. Земята била продадена на „Епоха“ почти без пари. Разбира се, една от причините за ниската цена бил фактът, че там се намират стотици варели, съдържащи химични отпадъци от производството на старата фабрика, голяма част от които изтичали и се просмуквали в почвата. Питър Морган тихомълком уредил един от складовете на железопътната компания да бъде използван за варелите. Залепили им фалшиви етикети „Силикагел“, натоварили ги на вагон и ги закарали на Запад. И когато хората от правителството дошли да търсят място за построяването на завода за преработка на торове, къде, мислите, че насочил вниманието им сенаторът Стилман? Към земята, собственост на компанията, контролирана отчасти от зет му и от съпругата на човека, когото сенаторът Стилман се надявал скоро да види губернатор.

Може би разбирате защо всичко това беше толкова объркано за средностатистическия читател на вестници. Какво общо имаше купчината варели, съдържащи химични токсини, със завода за рециклиране на отпадъци и с голите снимки на съпругата на шефа на полицията? На пръв поглед, нищо. Но за онези, които прочетоха историята докрай, нещата дойдоха по местата си.

Алан Стюарт и политическият му приятел сенаторът Стилман измислили схемата. Алан Стюарт привлякъл Питър Морган като посредник при сделките със земята, сложил съпругата си в директорския съвет на новосформираното дружество с ограничена отговорност „Епоха“ и по този начин насочил към джоба си няколко милиона долара. Същото направил и сенаторът Стилман чрез зет си. И Джо Папас.

Но инак с нищо незабележителният ден, когато от дерайлиралия влак изпаднали няколко дузини варели, задвижил събития, които заплашили да разобличат сделката с нечестно придобитите милиони. Събития, които щели да сложат край на няколко политически кариери. Политическият живот на Стюарт, Стилман и Папас щял да бъде съсипан. Това била силата, която детектив Чарли Ръсел притежавал, докато все повече се приближавал до разкриването на истината. Горкият човек вероятно не бе живял достатъчно дълго, за да я осъзнае. И именно тази сила станала причина за смъртта му. Алан Стюарт се погрижил за това. Сделката с Лу Бауман била петдесет хиляди долара за убийството и доживотна издръжка от пет хиляди всеки месец, доставени с експресната поща в магазина за авточасти в Хийхоу, Мейн. Фактът, че в онази съдбовна нощ в Спароус Пойнт Кейт Забриски извадила служебния си револвер и стреляла по съпруга си, точно когато Лу Бауман се прицелвал в него, само направила сделката по-приятна. За всички, с изключение на самата нея, разбира се.

Възниква обаче въпросът защо когато отвори пратката на Бауман, Карол намери не обичайните пет, а осем хиляди долара.

Отговорът е — повишилата се цена на убийството. Кейт ми обясни това в деня, когато я освободиха под парична гаранция. Двамата със Спенсър Дейвис свързали нещата вечерта, когато се срещнали в кабинета му и тя му дала видеозаписа с Аманда Стюарт и Гай Фелоус. Петте хиляди долара не били само обикновено възнаграждение, за да държи Лу Бауман устата си затворена за убийството на Чарли Ръсел. Както Кейт бе предположила, месечните суми служели и за да държат Бауман като наемник на повикване. Бауман вече бил убил за пари. Вероятно го бил правил и преди да очисти Чарли Ръсел. Бауман бил изпечен престъпник и можело да бъде купен. Или взет под наем.

И според Кейт, точно това направил Алан Стюарт. Скоро след като на бюрото му се появили голите снимки на госпожа Стюарт, Алан извикал Лу Бауман от къщата му в Хийхоу и го насочил към Гай Фелоус. Не беше тайна, че през онази седмица Лу Бауман е бил в Балтимор. Дори аз го видях. Кейт и Спенсър Дейвис стигнали до извода, че Стюарт е увеличил месечната сума като примамка за убийството на Фелоус. Три хиляди на месец правят трийсет и шест хиляди годишно — не много повече от максималната заплата на детектив в полицията. След като убил Фелоус, Бауман намерил видеокасетата и я задържал като застраховка.

Същата вечер областният прокурор Спенсър Дейвис задвижил нещата и уредил да претърсят къщата на Лу Бауман. Кейт го накарала да каже на полицаите в Хийхоу да огледат добре видеокасетите с класическите филми на Уолт Дисни. И наистина, сред видеокасетите в малката колекция на Бауман, ченгетата от Хийхоу намерили „Фантазия“. Но на лентата не били записани фантазиите на Мики Маус, а фантастичните лудории в леглото на Аманда Стюарт и Гай Фелоус.

Би било хубаво да чуем изповед. Но Кейт бе изстреляла пет куршума в тялото на Бауман, който така и не дойде в съзнание.

Забавено, но мълниеносно правосъдие.