Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (21)

21.

Същата нощ Кейт остана при мен. Но не се любихме. Беше изтощена.

Кейт с удоволствие се запозна с Алкатраз. И на кучето му беше много приятно.

— Алкатраз е много дружелюбен.

— Алкатраз е проститутка.

— Толкова е красив.

— Да. И верен. И глупав. Гледай. — Плеснах с ръце и заповядах. — Алкатраз! Седни! Легни! Претърколи се! Излай! Дай лапа!

Обърнах се към Кейт и попитах:

— Виждаш ли? Петте основни заповеди, а той не изпълнява нищо.

— Мисля, че е голям сладур.

— Е, да. Само че не удовлетворява потребностите ми на робовладелец. По-скоро служи за украса. Може би един фикус ще стои по-добре.

Алкатраз вдигна голямата си, четвъртита глава и изджафка.

— Какво мислиш, че каза? — попитах аз.

— „Да ти го начукам за фикуса.“

Потърсих големия, влажен нос на Алкатраз.

— Така ли каза, момчето ми? Права ли е дамата?

Кучето отново изджафка.

— Това беше „да“ — ухили се Кейт.

Легнахме си и тя се притисна към мен.

— Какво изпитваш, когато погребваш хора, за да си изкарваш прехраната? — попита Кейт.

— Господи, Кейт, мисли какво говориш, преди да заспиш.

— Сериозно. Възможно ли е да не е потискащо? Всички онези тъжни хора. Кой гримира труповете?

— Леля ми и аз се редуваме.

Кейт потрепери.

— Мислиш ли, че щеше да станеш погребален агент, ако родителите ти не бяха загинали? И ако не беше отишъл да живееш при леля си и чичо си?

— Не. Когато бях малък, исках да стана международен шпионин. Макар майка ми да казваше, че съм твърде красив за шпионин. Другите шпиони щели да ми завиждат.

— Да, майките казват такива неща.

Тя сложи главата си на гърдите ми и след няколко минути въздъхна.

— Господи… колко проблеми имам.

Целунах я по челото.

— Винаги съм мислил, че ако човек няма проблеми, тогава не е постигнал нищо. Престани да се измъчваш.

Умълчахме се за няколко минути. Помислих, че Кейт е заспала в прегръдките ми, но тя промълви:

— Алан Стюарт едва не ме съсипа.

— Да, но ти не се предаде.

— Кораво момиче съм.

Плъзнах ръце по тялото й и намерих място, което не беше толкова кораво.

— Не. — Гласът й беше изненадващо слаб и немощен. — Недей, моля те.

Събудих се посред нощ. Някакво движение привлече погледа ми. Силуетът на Кейт беше очертан на прозореца и осветен от бледата лунна светлина. Надигнах се.

— Добре ли си?

Тя не отговори веднага.

— Не съм казвала на никого… какво се случи. Мислех, че ще ми олекне, като се изповядам, но…

По гласа й разбрах, че е плакала. Тя сложи ръка на стъклото и след няколко секунди леко забарабани с пръсти.

— Срамувам се от себе си, Хич.

— Ш-шт. Човешко е да се греши. Ела в леглото.

— Не говоря за онова, което правих с Алан. Срамувам се, че толкова бързо забравих съпруга си.

— Не следя мисълта ти.

Кейт се обърна към мен, макар че сигурно не ме виждаше в тъмнината.

— Не си направих труда да разбера какво става с разследването на Чарли. И защо в онази нощ той беше в склада. Бяхме се споразумели да не разговаряме за работата му. Но след като Алан ми каза, че Чарли е корумпиран, аз зарязах всичко. Щеше да ми дойде твърде много. Сигурно така ми е било по-лесно. Мисълта, че Чарли е бил корумпиран, го прави някак абстрактен. Сякаш не съм застреляла Чарли, а негов двойник. А добрият Чарли още живее някъде.

— Мислиш, че Стюарт лъже?

— Не. Всъщност… не знам. Въпросът е там, че не проверих. Алан ми внуши онази история и аз я приех, защото така наистина беше по-лесно. Но когато тази нощ ти разказах всичко и го чух от собствената си уста, изведнъж ми се стори, че нещо не е наред. Но може и да е истина. Не знам. Загубила съм чувството си за преценка. Но трябваше да проверя. Що за съпруга съм?

Не отговорих. Силуетът на Кейт изчезна. След няколко секунди тя се пъхна под завивките.

— Ще прочета досието с разследването на Чарли. Ще разбера с какво се е занимавал съпругът ми, преди да го застрелям. Това е най-малкото, което мога да направя за него — въздъхна Кейт.