Стивън Канел
Непокорният (7)

6.
Представителят на защитата

Всеки полицай, на когото предстоеше административно разследване, трябваше да си избере защитник, който да го представлява. Според раздел 202 на Закона за правата на полицаите, такъв можеше да бъде всеки с чин не по-нисък от капитан. Хартата предвиждаше избраният полицай да служи като представител на обвинения, освен ако услугите му не причинят прекалени затруднения или ако в момента не му е възложена задача, чиято деликатност не му позволява да отдели необходимото време.

С течение на годините неколцина полицаи се бяха специализирали да печелят делата в Отдела за вътрешни разследвания. В резултат на това многократно бяха избирани за защитници. Те научаваха юридическите приумици на дисциплинарната система и повечето смятаха Отдела за вътрешни разследвания за дупка на интриги, която наричаха „Тъмната страна“. В известно отношение тези мъже и жени бяха независими и се смятаха за демаркационна линия между обвинените ченгета и хищниците „политици“, работещи в Отдела.

Такъв човек беше и пенсионираният сержант Димарко Сейнт. Той живееше на плажа в Санта Моника. Къщата му беше порутена и отчаяно се нуждаеше от нов покрив и пребоядисване. Там се навъртаха млади и весели хора — от сърфисти до плажуващи и улични музиканти. Те се събираха пред дървената му къща и Димарко Сейнт председателстваше тази сбирщина, търсеща развлечения — като един мъдър, брадат гуру. Той беше полицай трийсет години. Пенсионирал се през декември и оттогава започна преобразяването му от независимо ченге в Ню Ейдж мистик.

Шейн спря на обществения паркинг през две къщи от дома на Димарко. Показа значката си на пазача, който се намръщи, като разбра, че няма да получи такса. Шейн заключи колата си и тръгна по пътеката към плажа. Чу силна рап музика и когато се приближи, видя няколко млади момичета с впити в задниците бикини и неколцина сърфисти с тъмен слънчев загар да седят пред къщата на Димарко.

Естествено, младежите веднага разбраха, че Шейн е ченге и разговорът им утихна.

— Тук ли е Димарко? — обърна се Шейн към момичето най-близо до него, висока брюнетка на около двайсет и пет години.

— Вътре е — отговори тя, повдигна вежди и изтрака със сребърното украшение на езика си, за да види дали ще го ядоса.

— О, това е нищо — ухили се Шейн. — Аз имам обеца на оная си работа.

Момичето се засмя, а той мина покрай нея и влезе в къщата.

Петдесет и осем годишният представител на защитата бе коленичил и поправяше тонколоната. До него стоеше момче и го гледаше.

— Шибаният бас вибрира. Звукът е ужасен — намусено каза младият сърфист с изрусени коси с тъмни корени.

Димарко продължи да човърка тонколоната и най-сетне успя да намали басите.

— Какво ще кажеш? Така по-добре ли е?

— Имаш ли минутка свободно време? — изкрещя Шейн, за да надвика музиката.

Димарко се обърна, видя го, ухили се и стана. Той беше висок метър и осемдесет. Прошарените му коси бяха дълги и завързани на опашка. Беше си облякъл тясна къса фланелка и имаше татуировки на тънките си ръце. Но най-смешно беше сребърното кръстче, което висеше на лявото му ухо.

— Хали ми се обади. Очаквах те. — Димарко се обърна към младия сърфист. — Заеми се с тонколоната.

Той заведе Шейн в кухнята, взе две студени бири от хладилника и тръгнаха към плажа. Вълните, необичайно големи, защото в Мексико имаше буря, се разбиваха на четирийсет метра пред двамата мъже.

— Сигурно остарявам, защото тази музика ме изнервя — каза Шейн.

— Обичам около мен да има хлапета. Е, какво смяташ да правиш? — усмихна се Димарко и извади от ушите си няколко памучета.

Шейн не можа да не се засмее.

— Поправяш тонколоната, а си сложил памук в ушите си. Нищо чудно, че басът вибрира.

Двамата седнаха на топлия пясък, отвориха бирите, чукнаха се и отпиха големи глътки.

— Нуждая се от помощ — рече Шейн.

— Знам. Капитан Хали ми разказа всичко. Той мисли, че те прецакват.

Шейн го погледна. Преди шестнайсет години Димарко го бе спасил. Той се замоли представителят на защитата да го стори отново.

— Алекса Хамилтън се е върнала — продължи Димарко. — Сигурно са я прехвърлили на някоя добре платена работа в администрацията.

— Още е там след шестнайсет години? Мислех, че човек може да служи в Отдела за вътрешни разследвания само пет години.

— Тя беше главният събирач на тенекии. Върнали са я заради теб.

Събирач на тенекии беше обвинител, успял да постигне осъдително решение, в резултат на което обвиненият полицай загубваше значката си. Сержант Алекса Хамилтън бе обвинителят, съдил Шейн преди шестнайсет години. Тогава не бе успяла да отнеме значката му.

— Всичките са шибани кариеристи — каза Димарко, давайки воля на омразата си към „Тъмната страна“. — Всеки в онзи проклет отдел се стреми да стигне до най-горния етаж на Стъклената къща. Цялата им система смърди.

Шейн бе чувал оплакванията му. Димарко имаше предвид факта, че повечето капитани и заместник-шефове на деветия етаж също бяха служили като събирачи на тенекии в Отдела за вътрешни разследвания. Ето защо, назначението за обвинител в Отдела беше заветна мечта. Това беше клуб. Лейтенантите бяха избирани с конкурс, но капитаните бяха посочвани от шефа на полицията. Всъщност беше трудно да те изберат, ако не си прекарал известно време в „Тъмната страна“. Затова Отделът за вътрешни разследвания беше крайната цел за всеки кариерист в полицията.

— Защо споменаваш Алекса Хамилтън? Какво общо има тя с това? — попита Шейн, мислейки за привлекателната, но прекалено строга жена, която преди шестнайсет години го бе обвинявала с фанатичен ентусиазъм.

Тя имаше внушителна репутация — както лична, така и професионална — и бе оставила дълга диря от съсипани кариери и разбити сърца. Не един Ромео от Паркър Сентър я бе ухажвал, само за да открие, че личните й изисквания се равняват на професионалните. Шейн се запита дали апартаментът й е обзаведен с реликви от любовни връзки като неговия.

Той я бе намразил през месеците, докато случаят му се разглеждаше в Отдела. Един от най-хубавите мигове в живота му беше след произнасянето на решението „невинен“. Шейн бе погледнал Алекса и бе видял на лицето й такова безпокойство, че изпита силно желание за отмъщение. Когато тя обърна поглед към него, той се усмихна и крадешком й показа среден пръст.

— Мислех, че знаеш — каза Димарко, прекъсвайки мислите му. — Възложили са й случая ти.

— Не говориш сериозно — изпъшка Шейн.

— Напротив. Не успееш ли първия път, опитай пак. Алекса ти беше хвърлила око. Може би трябваше да й бутнеш.

— Нямаше да има значение. Тя и без това ме ненавижда.

— Не е хубаво, че са прескочили Комисията по балистика и са предали случая ти направо на Комисията по правата. Това показва, че Отделът ти е обявил война.

— Защо? Барбара Молар ми е свидетел. Тя ще разкаже какво се случи.

— Обадих се на неколцина души от стария ми екип в Паркър Сентър. Говорело се, че в дъното е кметът Криспин. Той иска топките ти като трофей във витрината си.

— Защо?

— Нека да изкажа предположение… — Димарко пресуши бирата си. — Защото си пречукал телохранителя му.

— Трябва да ми помогнеш, Дий. И да ме измъкнеш.

— Бих искал, Шейн. Но, откровено казано, не бих издържал отново на онази надпревара. Алекса Хамилтън е непреклонна кучка. Заставал съм пред нея петнайсет-двайсет пъти и съм загубил повечето дела. Това ми говори, че някъде има голяма политическа отплата. Може би пагони на лейтенант и прехвърляне в нещо привлекателно като отдел „Организирана престъпност“ или „Специални разследвания“. Мейуедър може да се погрижи за нея, без да му мигне окото.

— Искаш да кажеш, че с мен е свършено, още преди да са ме изслушали?

— Виж какво… Познаваш ли Рагланд Уитман? Той е добър защитник. По-умен е от мен. Аз действах грубо и арогантно, а Рагланд е дипломатичен и играе играта. В Паркър Сентър го харесват. Ако бях на твое място, щях да се обърна към него. Помоли го да сключи сделка с тях. Предполагам, че ще ти издейства шестмесечно отстраняване от работа без заплата.

— Защото съм се защитил от онзи откачен негодник? Що за сделка е това?

— Застрелял си Рей Молар. Лош ход, но имаш свидетел, който, да се надяваме, ще подкрепи показанията ти. Куршумът на Рей е намерен в стената. Това доказва, че той е стрелял пръв. Пък и в досието на Рей е отбелязано, че много пъти е бил жена си. Всичко това е добре. Лошото е, че шибаният кмет на Лос Анджелис се е заел с теб. Бруър го слуша и изпълнява желанията му. Заплетените правила за „неправомерна употреба на сила“ може да се обърнат срещу теб. Шансът ти е да провериш дали Рагланд може да дръпне конците и да те отърве.

— А ти няма ли да ми помогнеш? Хайде, Дий, ти вече не си в Отдела. Не могат да те заплашат, нито да ти отнемат пенсията. Какъв е проблемът?

— Бих го направил, ако можех, човече. Но не мога. Вече нямам стомах за такива неща. Отида ли там, червата ми започват да се обръщат. Не съм добре с жлъчката. Лигавицата на стомаха ми прилича на мексиканско шосе. Отиди да говориш с Рагланд. Накарай го да преговаря с тях.

Шейн стана и даде на Димарко изпитата до половината бира.

— Добре. Съжалявам, че отнех от времето ти — каза той, обърна се и тръгна.

— Хей, Скъли — извика Димарко. — Каквото и да правиш, не се подлагай на детектора на лъжата. Мисля, че детекторът в Отдела за вътрешни разследвания е подправен. Използват го, за да изтръгват самопризнания.

— Добре — отговори Шейн. — Благодаря за предупреждението.

 

 

Шейн изкара колата си от паркинга и подкара обратно по Коуст Хайуей. Когато се насочи към магистрала Санта Моника, чу вой на сирена и видя черно-бял полицейски автомобил със запалени фарове. Шейн караше същата кола, затова се учуди, че му правят знак да спре като на обикновен гражданин. Той отби и слезе.

До него се приближи младо, униформено ченге.

— Какво има, полицай?

— Ти ли си сержант Скъли?

— Да.

— Аз съм Джо Чърч. Свързаха се с мен и ми казаха, че веднага трябва да отидеш в Паркър Сентър. Предавателят ти явно е изключен.

— Приготвили ли са вече бесилката?

— Моля? — с безизразно лице попита Чърч, но в гласа му прозвуча неприязън.

— Защо? Какво искат?

— Шефът Бруър иска да те види незабавно — нервно отговори Чърч.

— Ядосах ли те с нещо?

— Ще ме последваш ли?

— Сам ще се оправя. Страхуваш се да не се загубя ли?

— Защо не изчакаш да обърна? Ще пусна светлините и сирената. Така ще стигнем по-бързо.

— Имаш сирена? Страхотно. Изгарям от нетърпение да я чуя.

Шейн се качи в колата и зачака Джо Чърч да обърне. Ченгето пусна сирената и потегли. Шейн го последва.

Двете полицейски коли се стрелнаха по магистрала Санта Моника, отправяйки се към центъра на Лос Анджелис и Главно управление на полицията.