Стивън Канел
Непокорният (47)

43.
Без изход

Пътят беше тъмен и криволичещ, но Шейн караше твърде бързо.

— Намали, за бога! — извика Алекса. — Ще се пребием на някой завой.

Шейн мигновено дръпна крака си от педала на газта, но после несъзнателно пак го настъпи. Изгаряше от нетърпение да стигне до Ароухед.

Те бяха изключили радиото. Току-що бяха съобщили имената им като убийците в дома на Елтън Джон във Флорида. Сега за тях говореха по всички станции. Някой от купона в Маями ги бе познал, вероятно едно бивше ченге от екипа на Шийтс. Шейн и Алекса бяха обект на национално издирване. Той знаеше, че е само въпрос на време пилотът да се събуди, да включи телевизора и да види репортажа. Той веднага щеше да информира полицията, че Шейн и Алекса са в Лос Анджелис и кръгът на издирване да се стесни.

Новинарската истерия нарастваше лавинообразно и всяка радиостанция се ровеше в миналото им. Шейн бе описан като корумпирано ченге, склонно към насилие и извършващо престъпления от Западното до Източното крайбрежие. Стрелбата му при самоотбрана, когато бе защитил Барбара и себе си от безумието на Рей, бе наречена хладнокръвно убийство. За участието на Алекса имаше различни версии. Коментаторите я наричаха обвинителят му от Отдела за вътрешни разследвания, съучастник и партньор в престъпленията. Шегата й за Бони и Клайд бе станала истина.

Шейн избра заобиколен път до Ароухед, който минаваше през планинския град Сноу Вали. На най-високите възвишения се виждаха снежни преспи, блестящи с отразена лунна светлина.

Шейн взе поредния завой твърде бързо и гумите изсвириха.

— Намали, за бога! — повтори Алекса. После включи радиото на полицейската честота, но се чуха само атмосферни смущения. Намираха се твърде високо в планината, за да уловят нещо и тя го изключи.

Шейн намали, докато минаваха през градчето Рънинг Спрингс. На Крест Парк Драйв зави, пое по шосе 173 през Бърнт Майл Крийк и най-сетне се спусна към езеро Ароухед. Шейн знаеше пътя до къщата на Рей и бързо стигна дотам.

Той мина бавно покрай къщата за развлечения на Лейк Вю Драйв. Вътре беше тъмно. Ако държаха там Чуч и Кели, похитителите се бяха постарали къщата да изглежда необитаема. Шейн зави и спря.

На връщане от Лонг Бийч бе намерил магазин за спортни стоки. Собственикът показа, че не проявява любопитство и Алекса купи две кутии с патрони. Тя се бе преоблякла в дрехите, с които беше в Маями — джинси, маратонки и поло. Извади белезниците и новите пълнители от чантата си и ги затъкна в колана си до мобилния телефон. Двамата слязоха от колата и тръгнаха към къщата на Рей.

Сърцето на Шейн биеше все по-бързо — знаеше, че не трябва да допуска грешка. Не можеше да рискува и Чуч да загине в кръстосан огън като Санди. Шейн се закле да спаси Чуч и Кели или да умре.

Проблемът беше, че не можеха да получат подкрепления. Ако се появяха в някой полицейски участък, мигновено щяха да ги арестуват. Никой нямаше да ги изслуша, а Чуч и Кели щяха да станат част от неразказаната история за новия спортен комплекс на Лос Анджелис.

Шейн и Алекса приклекнаха до живия плет и внимателно огледаха къщата.

— Неприятно ми е да ти го кажа, но мястото изглежда безлюдно. Няма и коли отпред — прошепна тя.

— Те използват стара моторница, за да идват тук.

— Добре, тогава да влезем.

Те извадиха оръжията си и тръгнаха към къщата.

На кея нямаше моторница. Шейн и Алекса стигнаха до задната веранда и погледнаха през прозорците, но не видяха нищо.

Шейн легна по корем и запълзя към плъзгащата се стъклена врата. Надзърна във всекидневната, но не забеляза светлина или движение. После коленичи, извади джобното си ножче и отвори вратата. Шейн направи знак на Алекса, която бързо се приближи до него.

Двамата влязоха вътре и вдишаха спарения въздух в празната затворена къща. Бързо обиколиха помещенията, като държаха оръжията си насочени напред.

— Голямата спалня е чиста — извика Алекса.

— Стаята за гости е чиста — отговори Шейн и бутна вратата на тайната стаичка, като се молеше на бога Чуч да е там жив и здрав. Но помещението беше празно.

— Кухнята и килерът са чисти! — извика Алекса. — В безопасност сме!

В къщата нямаше никой.

Те се срещнаха във всекидневната и се спогледаха. Лицето на Шейн беше изопнато.

— Мислиш ли, че са ни изпреварили и са ги преместили? — попита Шейн.

— Не. Тук няма следи от присъствие. Няма боклук в кошчето в кухнята. Нищо. Чуч и Кели не са били тук.

— Санди каза, че Чуч е в Ароухед.

— Да, но не и в тази къща, а някъде другаде…

— Трябва да го намерим, Алекса. — Гласът му потрепери.

— И аз искам да ги намерим. Те ще ни измъкнат от тази бъркотия, защото ще свидетелстват в наша подкрепа. Но след престрелката в Маями ти се промени, Шейн. Не си адекватен, не разсъждаваш трезво. Трябва да се успокоиш. Какво ти каза Санди? Каквото и да е то, лицето ти помръкна, като го чу.

Шейн не отговори и Алекса се опита да отгатне.

— Спеше ли с нея?

Той мълчеше.

— Чуч е твой син, нали?

Шейн вдигна глава и по изражението му Алекса разбра, че е отгатнала.

— Въпреки това трябва да се успокоиш. Ще се справим, но трябва да обмислим всичко добре.

— Да — промълви той.

— Хубаво. Казваш, че използват стара моторница, за да идват тук. На кого е?

— Не знам. Всъщност не е стара. Копие е на една от онези класически „Крис-Крафт“ с две предни стъкла, произвеждани през трийсетте и четирийсетте години.

— Може би има търговец…

— По дяволите, това ще отнеме цяла вечност. Те знаят, че сме разговаряли със Санди в къщичката на шофьора и тя е научила от Калвин Шийтс къде е мястото. Биеха я, за да разберат на колко души е казала. Ако са разбрали, че Санди знае къде е Чуч, се е наложило да го преместят.

— Трябва да действаме стъпка по стъпка — монотонно каза тя. — Да започнем с телефонния указател. В кухнята е.

Алекса отиде в кухнята, запали лампата, взе телефонния указател на Ароухед и прелисти на „Търговци на плавателни съдове“.

— Ето, „Бътърфийлд Боутс“, упълномощен представител на „Крис-Крафт“.

— Сега е девет часа вечерта, Алекса. Затворили са.

Тя вече бе стигнала до буквата „Б“.

— Лио Бътърфийлд, Лейк Вю Драйв. Не може да е далеч оттук. Ще им се обадим по телефона или ще отидем там.

— Показват лицата ни по всички телевизии. Може би е по-добре да се обадим по телефона.

— Добре. Кой ще говори? Ти или аз?

— Шерифът на Ароухед се казва Конклин. Дано не ходят заедно за риба.

Преди четири дни Шейн бе изтръгнал телефона в кухнята, затова отидоха във всекидневната. Той набра номера и след минута отговори женски глас.

— Госпожо Бътърфийлд? Обажда се шерифът Конклин. Трябва да говоря със съпруга ви — каза Шейн.

— Момент. — Гласът й прозвуча озадачено.

Дотук добре. Жената, изглежда, не познаваше Конклин лично. Шейн се надяваше, че и съпругът й не го познава.

— Лио Бътърфийлд. Какво има, шерифе?

— Господин Бътърфийлд, съжалявам, че ви безпокоя в дома ви, но се опитвам да издиря копие на класическата моторница „Крис-Крафт“. Разбрах, че търгувате с такива неща.

— Точно така.

— Не мога да съобщя подробности, но търся човек, който живее тук и може би е купил такава моторница през последните две-три години.

— В езерото има няколко от тези моторници. Много са редки. Красиви са, но не са за всеки. Обслужвам повечето.

— Можете ли да ми кажете имената на собствениците?

— Мисля, че мога… Да видим… Карл Никърсън си купи такава моторница миналата година…

Алекса грабна писалка.

— Карл Никърсън — повтори Шейн. — Да, друг?

Алекса записа името на гърба на телефонния указател.

— Бърт Пърл… Лоуган Хънтър, филмовият продуцент.

Шейн повтори двете имена и Алекса вдигна глава.

— Хънтър има ли док? Къде държи моторницата?

— В старата къща на Игъл Пойнт Драйв в залива Шелтър. Онази, която е построена през четирийсетте години от Кларк Гейбъл. Прилича на трансилвански замък.