Стивън Канел
Непокорният (35)

31.
Искането

Шейн караше по шосе 405, когато видя разклона за Санта Моника. Запита се дали Димарко работи по случая му, или се налива с алкохол и слуша рап музика. Реши да разбере, включи мигача и зави по шосе 10. След седем минути беше на алеята за велосипеди пред къщата на представителя на защитата.

Поколеба се за миг, опасявайки се от онова, което ще види. Накрая отвори портата, приближи се до предната врата и потропа. Отвори един от младите нови съквартиранти на Димарко. Момчето погледна някъде през Шейн, отстъпи и го пусна да влезе. Хлапакът беше по бански и имаше атлетична фигура. Но проблемът бяха очите му — празни и кухи дупки, пълни с недоверие.

— Тук ли е Димарко?

Младежът явно нямаше желание да прахоса дори една сричка за Шейн. Посочи с палец към коридора и се отпусна на дивана, където приятелчето му щракаше дистанционното управление. На екрана две момичета спореха за новия ротвайлер на съквартиранта си, който явно ходеше по нужда из целия апартамент. Шейн тръгна по коридора и потропа на вратата в дъното. Представителят на защитата отговори ядосано.

Шейн отвори вратата, погледна в стаята и видя Димарко за пръв път да работи усилено. На бюрото пред него бяха разтворени учебници по право и полицейски наръчници. Беше с очила и с избеляла синя риза и джинси. Дългите му прошарени коси, разпуснати падаха по раменете.

— Как върви работата? — попита Шейн.

— Няма ли първо да ми дадеш да духам балона, за да провериш дали съм пил? — язвително подхвърли Димарко.

— Хайде, Дий, не се заяждай.

Представителят на защитата се облегна назад на скърцащия кожен стол и се обърна към Шейн.

— В основни линии, положението не изглежда по-розово.

— Имаш предвид формуляра за отстраняването ми от работа, който Мейуедър е изпратил сутринта? Още не съм го видял. Не си бях вкъщи.

— Копието пристигна — рече Димарко, взе факса и го размаха пред очите на Шейн. — Но е по-лошо, отколкото само отстраняване от работа. Днес следобед разбрах, че Донован Макнийл, единственото дружелюбно лице в Комисията, няма да може да присъства на заседанието на Комисията. Вчера са го назначили за шеф на администрацията на нравствения отдел в Управлението. Голямо, шибано повишение. И тъй като назначението влиза в сила веднага, отдел „Специални разследвания“ е решил, че при дадените обстоятелства Макнийл няма да има свободно време да участва в изслушването ти. Той вече има заместник.

— Кой е този път? Зетят на шефа?

— Не. Предишният шофьор на шефа. Лиланд Постил.

— Мамка му. Имаме ли право да отхвърлим още един от комисията?

— Да. Дадоха ми две възможности. Другият е Пеги Йорк, бивш шеф на Отдела за вътрешни разследвания. В твое отсъствие избрах Постил.

— Положението не може да е по-лошо — изпъшка Шейн.

— Опитвам се да огранича исканията на Алекса Хамилтън за достъп до личното ти досие. То е пълно с непотвърдени оплаквания, нарушения на уличното движение и други идиотщини. Всяко ченге ги получава, щом започне да залавя отрепки и да се оправя с този скапан наръчник на полицията от четиристотин страници. Нещата в досиетата винаги са недоказани глупости, но изглеждат неприятни, когато ги представиш за изслушване пред Комисията.

— Старите непотвърдени обвинения могат да се използват, след като Комисията постанови осъдително решение, ако това изобщо стане. И после — в наказателната фаза на делото, за да се определи историята на обвиняемия и психичното му състояние.

— Виждам, че си чел раздел 202.

— Спя с проклетия раздел, макар че като гледам, няма полза.

— Е, приятелю, пак ще повторя, че властите, контролиращи Отдела за вътрешни разследвания, са взели решение против теб. Алекса е подала искане да не се взима под внимание този раздел от Закона за правата на полицаите. Комисията е удовлетворила искането й и документите са изпратени днес следобед в шестнайсет часа.

Двамата се умълчаха. Димарко стана, приближи се до малкия хладилник в ъгъла на кабинета и извади бира.

— Искаш ли?

— Не трябва да пиеш, Дий.

— Да ти го начукам. Омръзна ми да слушам тъпотиите ти по този въпрос.

Димарко отвори бутилката и отпи.

— Чух, че имаш проблем с алкохола и затова са те пенсионирали.

Защитникът го погледна и се усмихна, после отпи голяма глътка.

— Няма дори да удостоя това с отговор.

— Виж какво, Дий, попаднах на нещо. Мисля, че кметът е свързан със схема за изнудване. Ще изтъргува терен за милиарди долари от Лонг Бийч на Лос Анджелис. Рей и типовете му са изнудвали някои хора в Ароухед, за да може това да се осъществи. Един от тях по всяка вероятност е Карл Къминс, председателя на Градския съвет на Лонг Бийч. Проследих неколцина от онези типове в старата военноморска база и имам…

— Нямаш нищо — прекъсна го Димарко и тресна кутията с бира на бюрото си. — Може би, ако престанеш да обвиняваш онези високопоставени личности в недоказани престъпления, няма да загубим делото.

— Но…

— Никакво „но“! Откакто поех шибания ти случай, непрекъснато ме обвиняваш, че не се старая. Причината да те прецакват е, че продължаваш да ядосваш шефа Бруър и заместник-шефа на полицията Мейуедър, бившите новобранци от четата на Рей и всички останали. Добави това към факта, че се държиш като виновен. Що за идиот си да влезеш в кабинета на Зел и да ровиш в делата там?

— Кой ти го каза?

— В целия Отдел се говори, че Алекса Хамилтън те е спипала там, тъпако!

Главата на Шейн се замая. Догади му се и се почувства адски глупав. Излъгала ли го бе Алекса? Беше ли казала на Отдела какво е направил?

— Аз… Не виждам как…

— На всичко отгоре всеки момент може да те арестуват за предумишлено убийство — прекъсна го Димарко. — Днес ми се обадиха от Бюрото за контрол на заповедите. Проверяват къщата ти и казаха, че не живееш там. По-добре се свържи с тях. Предай се.

Шейн се обърна и излезе от кабинета. Димарко тръгна след него.

— Ако бягаш, правиш голяма грешка — каза той и застана на прага.

— Какво друго бих могъл да направя? — попита Шейн. — Не мога да разчитам на никого, освен на себе си. Ако ме арестуват, свършено е с мен. Никой няма да се опита да разбере какво става. Не разнищя ли тази история, ще ме унищожат с това скалъпено дело за убийство.

Той се обърна, тръгна по пътеката, качи се в колата си и потегли.

Реши да мине по друг път, защото се опасяваше, че Димарко ще повика ченгетата да го проследят и заловят. Опита се да подреди фактите. Но го измъчваше една-единствена мисъл.

Защо Алекса би казала за влизането му с взлом в кабинета на Зел? Шейн можеше да сложи край на кариерата й с информацията, че тя е зарязала предишното му дело пред Комисията. Тук имаше нещо гнило.

Преди по-малко от час Алекса бе казала, че му вярва.

Сега Шейн трябваше да реши дали да й вярва.