Стивън Канел
Непокорният (38)

34.
Правилото да пуснеш три пъти водата в тоалетната

Алекса бе коленичила до тоалетната чиния в банята. Беше си сложила гумени ръкавици и вземаше отпечатъци. Като всеки детектив и патрулиращ полицай, тя имаше в служебната си кола комплект дактилоскопични прибори.

— Имаш ли ръкавици? — без да си прави труда да го поздрави, попита тя.

— Не — сковано отговори той.

Алекса бръкна в чантата си и извади чифт резервни гумени ръкавици.

— Ще ми трябват отпечатъците ти. За елиминиране. На Чуч и на Кели също.

— Добре. Откри ли нещо?

— Трудно е да се каже. Повечето отпечатъци са неясни и се застъпват. На онзи стол в кухнята имаше частичен отпечатък от длан. Съдейки от това, което ми разказа по телефона, мисля, че видеозаписът е направен в средата на всекидневната. Върнали са столовете в кухнята, но на килима във всекидневната има пресни вдлъбнатини. Очертах ги с тебешир, за да не стъпим върху тях. Ще направя снимки. Изсипах съдържанието на кошчето за боклук върху хавлия в мивката, но още не съм го прегледала.

Шейн излезе от банята и огледа малката всекидневна.

— Провери ли телевизора? — извика той.

След минута Алекса донесе жълто картонче за пръстови отпечатъци. Тя се наведе над масата и надписа частичния отпечатък, който бе намерила в тоалетната.

— Много са неясни — каза Алекса. — Най-доброто е, ако хванем извършителите, да сравним отпечатъците им с тези в базата данни на полицията.

— Чуч гледаше телевизия. Може да снемеш отпечатъците му от дистанционното управление, за да ги елиминираш.

Алекса взе дистанционното управление и започна да го посипва с дактилоскопичен прах. Намери няколко ясни отпечатъка, допря до тях жълтото картонче и го надписа.

Шейн обиколи апартамента. Нямаше следи от борба, нито кръв, а само черен прах. Алекса явно не си бе губила времето и бе проверила навсякъде за отпечатъци.

Шейн си сложи гумените ръкавици и започна да рови в боклука в мивката. Намери картонено руло с диаметър около два сантиметра и половина и го измъкна с писалката си. После видя празно пликче от „М и М“. Кели беше голям почитател на тези бонбони. Шейн извади и пликчето, занесе двете неща във всекидневната и даде на Алекса картоненото руло.

— Това, изглежда, е от тиксото, с което са залепили устата им.

— Да, видях го. Може да опитаме, но върху него има толкова много лепкава мръсотия, че едва ли ще успеем да изкараме отпечатъци.

Алекса взе дактилоскопичния прах и посипа рулото, но не откри нищо.

Шейн й каза за страстта на Кели към бонбоните и тя се залови да проверява пликчето от „М и М“.

— На видеозаписа видя ли нещо, което би могло да помогне? — попита Алекса.

— Не. Видях само пушка помпа. Приличаше на „Итака“, за борба с масовите безредици.

— Полицейско оръжие. Мисля, че тук няма да намерим нищо. Ако онези типове са били ченгета, не биха оставили доказателства. Вероятно са били с ръкавици и са изхвърлили всичко.

— Провери ли тоалетната чиния?

— Не. Тази работа не ми е приятна, но трябва да я свършим. — Тя приключи с пликчето от бонбони „М и М“, откъдето сне три ясни отпечатъка. — Ще ни трябва гаечен ключ.

— Ще поискам от домоуправителя.

— Не го води тук.

— Не се безпокой. Не съм пълен идиот.

Шейн слезе на първия етаж, позвъни и изкара домоуправителя от леглото.

— Имам проблем с тоалетната — излъга Шейн.

Мъжът имаше замъглени очи и изглеждаше така, сякаш не се бе бръснал два дни. Той беше разрошен и уморен и гневно погледна Шейн.

— По дяволите.

— Имате ли гаечен ключ? — попита Шейн. — Работил съм като водопроводчик. Ще ви спестя някой долар.

Домоуправителят бързо пресметна вероятността Шейн да счупи тоалетната чиния и цената, която ще плати, ако повика водопроводчик. Влезе в апартамента си и донесе кутия с инструменти.

Шейн се върна на третия етаж, сложи си ръкавиците и двамата с Алекса влязоха в банята. Той махна порцелановата тоалетна чиния и започна да отвинтва металния сифон зад нея.

Една от малко известните истини за съвременната водопроводна инсталация е, че трябва да пуснеш два, а понякога дори три пъти водата, за да се отървеш от съдържанието на тоалетната чиния. Често при проверка за наркотици извършителите изхвърляха дрогата в тоалетната чиния и не си правеха труда да пуснат водата втори път. После изумени разбираха, че във водата в сифона са останали два-три грама кокаин. Екипите на Агенцията за борба с наркотиците наричаха това „Правилото да пуснеш три пъти водата в тоалетната“.

Шейн и Алекса извадиха сифона и на пода се изплиска вода. Сифонът изглеждаше чист, затова Шейн се залови с филтъра. Там се задържаха по-големите парчета мръсотия, докато се разтворят или омекнат.

— Какви неща научава човек в полицията — измърмори той. Измъкна цилиндричния филтър и изсипа съдържанието му в мивката. Последният предмет беше дебел, овален, тъмнокафяв със златиста лентичка.

— Пура — победоносно каза Шейн и я взе.

Пурата бе изпушена наполовина. На златистата лентичка пишеше „ДОМИНИКАН РИГАЛ“.

— Мисля, че това се нарича веществено доказателство — усмихна се Алекса и разтвори найлоново пликче. — Сега търсим пушач на пури.

Шейн пусна остатъка от пурата в пликчето и си изми ръцете.

Двамата сложиха тоалетната чиния на мястото й. Направиха снимки във всекидневната и седнаха на изгорения от цигари диван. Размишляваха върху това, което бяха намерили.

— Вратата не е разбита, значи Кели им е отворил. Ако са били ченгета, вероятно са показали значките си.

— Може би. — В съзнанието му се появи тревожна мисъл, но Шейн се помъчи да я прогони. — Кийт Лав ми каза да се прибера вкъщи и да чакам два-три дни. Това означава, че нещо, за което се безпокоят, ще отмине за този период.

— Звучи логично — съгласи се Алекса.

— После добави да забравя за бившата военноморска база в Лонг Бийч и за кмета Криспин.

Тя кимна, но не каза нищо.

— Онези типове няма да освободят Чуч и Кели, нали? — попита Шейн, изразявайки на глас тревожната си мисъл. — Ще ги убият.

— Вероятно. Ще ги държат като заложници, в случай че продължиш да разследваш. Щом опасността премине, няма да рискуват да ги обвинят в отвличане и две жертви.

— По дяволите — изруга Шейн и потърка очи. — Обърках всичко. А все още нищо не ми е ясно.

— Мисля, че трябва да кажем на майката на Чуч.

— Да. — Той погледна часовника си. — След час ще се съмне. Санди прекарва нощите си с някаква мишена на Агенцията за борба с наркотиците. Ще се прибере вкъщи чак в единайсет. Уморен съм, но не мога да спя тук. Може ли да дойда при теб?

— Имам диван, който можеш да използваш — отговори Алекса. Събра нещата си, застана на прага и огледа посипаната с черен прах стая. — Така ли ще оставим всичко?

— Зарежи го. Да вървим.

Те затвориха вратата, заключиха и тръгнаха надолу по стълбите. Шейн остави кутията с инструменти до вратата на домоуправителя и двамата излязоха на улицата.

— Трябва да върна служебната кола в Стъклената къща. Не искам да нарушавам инструкциите. Карай след мен, после ще отидем при Санди с твоята кола — предложи Шейн.

— Колата ми е вкъщи. Бях с един приятел, когато ми се обади. Помолих го да ме докара дотук. Мислех, че ще използваме твоята кола.

— Тогава чий е служебният автомобил? — попита Шейн и посочи сивия форд на улицата.

Те се приближиха до колата и погледнаха през предното стъкло. От таблото се подаваха издайническите жици на полицейски радиопредавател.

— Не е детективска — каза Алекса. — На таблото няма капачки.

Тя имаше право. Детективите извършваха продължителни наблюдения и пиеха литри кафе. Обичайна практика беше да махат капачките на чашите и да ги хвърлят на таблото. Шейн не се беше качвал в детективска кола, където да няма поне пет-шест капачки от кафе.

— Може да е на някого от административния персонал — колебливо предположи той.

Двамата обиколиха колата, надничайки през стъклата. Вътре беше безупречно чисто. Всички автомобили от моторния парк се измиваха и почистваха веднъж дневно.

Алекса извади мобилния си телефон, набра някакъв номер и след минута се свърза с Комуникационния център.

— Обажда се сержант Хамилтън, сериен номер 50 791. Намерих един от служебните ни сиви фордове, паркиран неправилно. Регистрационният номер е ДФ 453. Колата трябва да бъде преместена. Бихте ли ми казали името на офицера, за да се свържа с него? — Алекса се заслуша, после благодари и затвори. На лицето й се изписа безпокойство.

— По дяволите, дори не искам да питам — рече Шейн.

— Колата е на оперативен офицер.

Тези служители докладваха директно на шефа на полицията. Шейн си спомни, че в Отдела на оперативните офицери работят петима мъже и жени, всички с чин капитан и нагоре. Те бяха нещо като съветници на шефа на полицията и издаваха заповеди на всички районни управления. Накратко, оперативните офицери бяха дясната ръка на Бруър.

— Може да са я оставили тук заради филма — обнадеждено каза Алекса. — Оперативните офицери отговарят за връзките с медиите.

— Въоръжена ли си?

— Разбира се.

— Дай ми пистолета си. Простих се с моя. Губя ги по-бързо, отколкото алкохолик зъбите си.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще счупя стъклото. Не искам да губя време да я отключвам тук, на улицата.

Алекса извади от чантата си деветмилиметров берета и му го даде. Шейн извади пълнителя, хвана пистолета за дулото, огледа се и строши страничното стъкло на колата.

— „Доминикан Ригал“ са скъпи пури — каза той. — Не познавам много ченгета, които могат да си позволят пури за десет долара парчето.

Шейн отвори вратата, наведе се и започна да търси. Пепелникът беше чист. В жабката имаше три неща — документи, показващи, че колата е собственост на полицията в Лос Анджелис, пътеводител на Лос Анджелис и на Лонг Бийч и пакет с три пури „Доминикан Ригал“.