Стивън Канел
Непокорният (49)

45.
Оневиняващи доказателства

Определението за неправомерно поведение е описано в раздел 805 в Наръчника на полицията в Лос Анджелис. Категориите са четири:

1. Извършване на криминално нарушение.

2. Пренебрегване на задълженията.

3. Нарушаване на политиката, правилника и процедурите на полицията.

4. Поведение, което може да се отрази неблагоприятно върху друг служител на полицията.

След ареста, Шейн, Алекса, Чуч и Кели бяха заведени в участъка в Ароухед. Зашиха раната на Алекса в лазарета и я превързаха. После отново я върнаха в килията.

Бъд Хали пристигна ядосан в два часа след полунощ и без желание разпита Шейн.

След като чу всичко, Хали се облегна назад на дървения стол и гневно се вторачи в него.

— По дяволите, Скъли! Трябва да повярвам, че кметът на Лос Анджелис, шефът на полицията и един от най-големите строителни предприемачи в Калифорния, заедно с десетина настоящи и бивши ченгета, са замесени в убийства, изнудване, отвличане, измама и куп други криминални деяния?

Очите на Хали бяха уморени. Той не искаше да участва във всичко това.

Шейн поиска да говори с капитан Бъд Хали поради три причини. Първо, след като на Том Мейуедър бъде предявено обвинение, Хали беше следващият пряк началник на Шейн. Второ, капитанът беше уважаван в полицейските среди, а Шейн се нуждаеше точно от такъв човек като застъпник. И трето, Хали беше силно религиозен и притежаваше високо развито чувство за морал и етика. На капитана можеше да се разчита. Ако Шейн съумееше да го убеди, Хали щеше да застане на негова страна, независимо от последиците.

Шейн му разказа за отвличането на Чуч и Кели — как са били ударени по главите, завързани, заснети на видео и измъкнати от апартамента му на Трета улица, заведени в къщата на Лоуган Хънтър в Ароухед и държани там два дни от настоящи и бивши ченгета.

Шейн, Алекса, Чуч и Кели изявиха желание да бъдат подложени на тест с детектор на лъжата. Хали се съгласи и шерифът Конклин докара голям нов детектор на лъжата. Четиримата издържаха успешно теста.

Шейн забеляза нарастващото отчаяние в кафяво-зелените очи на шефа си, докато нощта се превръщаше в ден.

В десет часа сутринта извадиха хеликоптера от реката Литъл Беър. Вътре бяха тленните останки на пилота, Лоуган Хънтър и Джо Чърч. Крис Коно бе намерен в плитчините, застрелян с деветмилиметров куршум от пистолета на Алекса.

Всичко това бяха оневиняващи доказателства в подкрепа показанията на Шейн.

Алекса и Шейн описаха събитията в Маями. Започнаха с опита им да спасят Санди Сандовал и свършиха с атаката на Дръкър, Лав и Калвин Шийтс. Алекса разказа за бягството им от имението на Елтън Джон в залива Бискейн. После Шейн обясни какво представлява къщата на Рей в Ароухед и как той е изнудвал членовете на Градския съвет на Лонг Бийч, за да може Лос Анджелис да придобие правата върху бившата военноморска база. Хали си водеше записки и пъшкаше, докато слушаше как мащабите на корупцията стигаха до шефа на полицията и кмета.

Бъд Хали се опита, доколкото можеше, да запази всичко в тайна. Но, естествено, новината за смъртта на Лоуган Хънтър се разчу. От Лос Анджелис с микробуси и хеликоптери пристигнаха новинарски екипи. Репортерите вече събираха фрагменти от историята, търсеха подробности и усещаха, че залогът е много по-голям.

— Не знам какво да направя — призна Хали пред Шейн и Алекса, след като чу всичко.

Те вече не седяха в арестантските килии, а в кабинета на шерифа Конклин. Той ги бе повишил от заподозрени в свидетели.

— Ще повикам Ъруин Епс — реши най-после Хали.

Ставаше дума за баптисткия проповедник и политически активист, който наскоро бе избран в Комисията, отговаряща за полицията в Лос Анджелис. Според раздел 78 на Градската харта, Комисията има властта и отговорността да наблюдава, контролира и направлява полицията.

— Добра идея — съгласи се Шейн.

Той поиска да говори с Чуч. Желанието му бе удовлетворено. Момчето бе настанено в мотела на Ароухед, заедно с една полицайка.

Чуч лежеше на леглото и гледаше телевизия. Той видя Шейн и угаси телевизора.

— Човече, дават ни по всички канали.

— Чуч… искам да поговорим за майка ти.

— Знам за Санди… Съобщиха по новините — предпазливо каза момчето.

— Съжалявам, че трябваше да го чуеш от телевизията. Исках да ти кажа, но едва сега ми дадоха възможност.

Чуч кимна. Черните му очи бяха безизразни.

— Съжалявам, че е мъртва. Не исках да стане така… Исках само тя да… — Чуч замълча и отчаяно поклати глава. — Знаеш какво имам предвид. Ти и аз си приличаме, Шейн. И двамата си нямаме никого.

От начина, по който го каза, не стана ясно какво мисли Чуч. И той като Шейн се бе научил да прикрива чувствата си.

— Искам да знаеш нещо важно за майка ти.

— Че ме е обичала ли? — недоверчиво попита момчето.

— Да, обичаше те и умря, за да те спаси. Тя даде живота си за теб, Чуч.

Момчето стана от леглото и се приближи до прозореца. Силуетът на мускулестото му тяло се очерта на утринната слънчева светлина, струяща в стаята.

— Ти ме спаси — тихо каза Чуч.

— Нямаше да знам къде да те търся, ако майка ти не ми бе дала тази информация. Тя умря, за да я получи.

Настъпи дълго мълчание. После Чуч се обърна и погледна Шейн.

— Иска ми се да плача за нея… Струва ми се, че така е редно. Наистина ли се държа като кретен?

— Не, Чуч. Само исках да знаеш. Каквото и да си изпитвал към Санди, накрая, в критичния момент, тя беше на мястото си.

Момчето кимна. Изведнъж очите му се напълниха със сълзи. Той бързо отиде в банята и затвори вратата.

 

 

В два часа същия следобед хората от социалните служби взеха Чуч. Шейн се бе върнал в кабинета на шерифа Конклин и разбра за това час по-късно. Обясниха му, че след като няма нито майка, нито баща, Чуч трябва да бъде изпратен в ареста за непълнолетни престъпници.

Шейн знаеше, че не може да поиска момчето, без да си е направил изследване на ДНК, а това ще отнеме време. Пък и колкото повече мислеше по този въпрос, толкова повече подозираше, че Санди го е излъгала. А тя би постъпила точно така — да каже на Шейн, че е бащата на Чуч, за да го накара да поеме грижата за него. Но при всички случаи, Шейн не можеше да си направи анализ на ДНК в Ароухед — трябваше да изчака, докато се върне в Лос Анджелис.

Три часа по-късно преподобният Епс пристигна и разговаря с Бъд Хали. Проповедникът беше висок, изпълнен с достойнство афроамериканец на петдесет и няколко години. Той се ползваше с огромно доверие в общността на чернокожите. Бе избран в Комисията за полицията, за да помага на ченгетата да се справят с обвиненията в расизъм.

Шейн, Алекса и Кели отново разказаха всичко.

Капитан Хали и преподобният Епс постепенно се убедиха, че голяма част от разказа на Шейн и Алекса е истина.

Най-сетне разрешиха на двамата уморени сержанти да се преместят в мотела на Ароухед и да се наспят. Стаите им бяха една до друга, но Шейн и Алекса бяха твърде уморени дори да си кажат лека нощ.

Останалите членове на Комисията също пристигнаха в градчето. Те бяха решили да проведат заседанието си в хотел „Лодж“, далеч от шерифския отдел и дебнещите репортери.

В края на първото заседание, след като Шейн, Алекса и Кели отново разказаха историята си, шерифът Конклин издейства от районния съдия заповед за обиск.

В понеделник вечерта ченгетата разбиха ключалката на предната врата и влязоха в къщата на Лоуган Хънтър на брега на езерото. Намереното в кабинета му потвърди разказа на Шейн и Алекса.

В десет часа във вторник сутринта преподобният Ъруин Епс председателства заседанието в хотелската стая. Присъстваха Шейн, Алекса, шерифът Конклин и останалите седем члена на Комисията за полицията.

— Мисля, че трябва да се позовем на раздел 79 на Градската харта — сериозно каза Епс, после извади документа от куфарчето си и го разтвори. — Позволете да ви прочета следното, за да опресня паметта ви. „Необходимо е обикновено мнозинство в Комисията за полицията, за да влезе в сила раздел 79, който дава на членовете й правото да назначават и отстраняват от длъжност началника на полицията. Но той може да бъде отстранен от длъжност само според условията на Градската харта, раздел 202.“

Епс прелисти на този раздел и прочете параграфа, отнасящ се до отстраняването от работа и разжалването на полицаите.

— Мисля, че трябва да инструктираме шефа на Отдела за вътрешни разследвания да напише решение за отстраняване от длъжност на Бърл Бруър, да му предяви административни обвинения и после да уведоми районния прокурор за вероятността от престъпление.

Шейн не можа да сдържи усмивката си, като си представи паниката, която решението щеше да предизвика в Уорън Зел.

Новината се разпространи от Ароухед в Лос Анджелис. Откъси от цялата история бяха показани по телевизията и описани във вестниците.

Случаят достигна истерични измерения, когато бе намерено тялото на Том Мейуедър на шхуната му, закотвена в пристанище Авалон в канала Каталина. Той бе пръснал черепа си със служебния револвер.

Бюрото по призовките в Паркър Сентър бе засипано с доклади от Уорън Зел и петнайсетте детективи, на които бе възложен случаят. Джон Самански и Лий Айърс, двамата оцелели членове от четата на Рей, си наеха адвокати и поискаха сделка.

Самански спечели тази недостойна надпревара и стана главният свидетел срещу Бруър, Тони Спивак, кмета Кларк Криспин и корумпираните ченгета. Районният прокурор написа петиция до полицията за правото да председателства предстоящото заседание на Комисията по правата на полицаите, предоставено му от раздел 21.2 на Градската харта на Лос Анджелис. Това бе сигурен знак, че ще има предявени криминални обвинения.

Ден, след като хеликоптерът на Лоуган Хънтър бе изваден от реката, кметът Криспин беше арестуван на летището на път „за почивка“ в Мексико.

След като му изпратиха призовка, Бруър даде пресконференция. Той отрече, че е имало нарушения и обеща победа в съда. Въпреки това, по настояване на районния прокурор, бяха определени двама детективи да го пазят. Беше му забранено да излиза от къщата си, докато трае разследването.

Ден по-късно районният прокурор предяви на всички обвинение в предумишлено убийство.

Алекса и Шейн бяха освободени. Върнаха се в Лос Анджелис и гледаха останалото по телевизията в дома й. Тя сготви прекрасно италианско ястие. След като изпиха две чаши червено вино, Шейн се излегна на дивана във всекидневната й и се загледа в коментатора, който говореше за него. Алекса отиде в кухнята да измие чиниите, като се надяваше, че майка й гледа от небето.

Малко след новините на вратата потропа следовател от Отдела за вътрешни разследвания, дошъл да вземе материалите по делото на Шейн, които Алекса бе събрала. Той я информира, че тя вече не е обвинител по случая.

— Какво дело? — попита Шейн и скочи от дивана. — Искате да кажете, че след всичко още се опитват да ме отстранят от полицията?

— Това, че вие двамата обърнахте Отдела с главата надолу, не оправдава ненужната употреба на сила срещу Молар. Тя няма да бъде забравена ей така — отговори следователят, взе четирите претъпкани кашона и излезе.

— Кога ще свърши всичко това? — изръмжа Шейн.

— Ще те оправдаят, Шейн. Повярвай ми, след случилото се, аргументите им срещу теб няма да издържат.

Той я погледна и усети прилив на чувства. Тя го видя в очите му и каза:

— Знам, но този път нека да почакаме. Да не правим нищо, докато нещата не се успокоят и разберем дали е истинско, или е само реакция от радост, че сме живи.

— Истинско е — каза Шейн. Но знаеше, че Алекса има право и моментът не е подходящ.

Той се обади на капитан Хали и го помоли да нареди да преместят Чуч в медицинския център на Ареста за малолетни престъпници. Хали му каза, че смятат да дадат момчето за осиновяване.

Шейн спа на дивана и сутринта, след като Алекса му приготви закуска, я помоли да го закара до полицейския гараж. Взе наетия форд „Таурус“, който бе оставил там в нощта, когато го отвлякоха. После Шейн отиде в Университетската болница и даде кръв. Той не можа да види Чуч, защото районният прокурор още го разпитваше като свидетел, затова намери една стара приятелка, медицинска сестра на име Елън Уеб. Шейн й даде номера на кръвната си проба и я помоли да я сравни с тази на Чуч Сандовал.

— Но според новините той е латиноамериканец — каза тя, отмятайки от очите си кичур медноруси коси.

— Майка му беше латиноамериканка, но мисля, че може би аз съм бащата.

Елън го погледна, после се усмихна.

— Малката ти глава контролира голямата, а? — закачливо попита тя.

Шейн й се изплези и си тръгна.

Той трябваше да отиде на още едно място, преди да се прибере вкъщи и да се наспи.

Движението по магистралата беше оживено. Най-после Шейн паркира в алеята за велосипеди и тръгна към къщата на Димарко.

За пръв път отпред нямаше никой. Шейн отвори портата и се приближи до предната врата. Опита се да погледне през прозореца, но щорите бяха спуснати и не видя нищо. Шейн бръкна в задния си джоб и извади шперцовете. Ключалката беше стара и трудна за отваряне, но след пет минути той успя да влезе в къщата.

Шейн застана във всекидневната и се огледа. Спомни си идването тук преди две седмици. Той стоеше на същото място, а Димарко поправяше тонколоните. Стори му се, че това е било в някой друг живот. Шейн тръгна безшумно по коридора, като поглеждаше във всяка стая. Не видя никого, затова влезе в кабинета на Димарко и седна зад бюрото. Материалите по делото му бяха там. Представителят на защитата работеше от десет дни по случая му. Шейн прегледа листата и се изненада колко малко доказателства са събрани в негова подкрепа. Димарко още не бе получил всички писмени показания, дори нямаше копие на показанията на Барбара. Той бе надраскал само няколко бележки в една тетрадка. Това беше незначително в сравнение с планината от материали, които Алекса бе събрала.

Шейн се облегна назад на стола и зачака.

Час по-късно предната врата се отвори и се чу гласът на Димарко. После се разнесе момчешки смях и музика. Шейн стана, излезе от кабинета и безшумно тръгна към всекидневната.

Онова, което видя, не го изненада, по-скоро предизвика чувство на гадене. Димарко и един от петнайсетгодишните сърфисти лежаха на дивана, притиснали тела в любовна прегръдка. И двамата бяха голи.

— Лайнари! — каза Шейн.

Димарко се обърна и го погледна гневно. После седна и грабна бельото си. Момчето не помръдна, за да се покрие и с безизразни очи се вторачи в Шейн.

— Не си зарязал случая ми заради пиенето, а заради педофилията — каза Шейн.

— Никой не е доказал нищо — отговори Димарко.

— Трябваше да се досетя. Първо отказа, а после, ден по-късно, изведнъж пое случая ми. Мейуедър те е накарал да го направиш, нали? Искал е човек, запознат със защитата ми, за да разбере какви са намеренията ми. Знаел е, че си падаш по непълнолетни момчета. Можел е да ти предяви криминално обвинение и да ти отнеме пенсията. Принудил те е да промениш решението си.

— Глупости! — рече Димарко, нахлузи банския си и стана. Лицето му бе зачервено, а бялото тяло — обляно в пот.

— Глупости ли? Казах само на един човек какво видях в бившата военноморска база в Лонг Бийч. Два часа по-късно ме отвлякоха и закараха в Ароухед. Кийт Лав знаеше за това. Ти си му казал!

— Какви ги… говориш… — Устните на Димарко трепереха.

— Сега ще ти покажа.

Шейн го сграбчи и го блъсна. Представителят на защитата падна по гръб. Шейн замахна и го удари в лицето.

Димарко се преви на две и започна да плаче. Голият младеж скочи и сви юмруци.

— Не опитвай нищо, малкия. Ще те смачкам — каза Шейн, приближи се до вратата, после се обърна. — Между другото, Дий, ще получиш призовка. Ще те включа в бъркотията.

Без да добави нищо повече, Шейн излезе от къщата и подкара към Венис. Инцидентът бе развалил настроението му.

Той положи усилия да мисли за нещо друго. Най-после се замисли за бъдещето си, за живота си, за Чуч и дали наистина му е баща. Шейн отдавна търсеше по-дълбок смисъл в живота си и Чуч бе започнал да запълва тази празнота.

През последните две седмици Шейн бе преживял две големи изненади. Едната беше Чуч, а другата Алекса.

Той се парализира от страх, като си помисли, че единственият интимен момент със Санди може да се окаже безразсъдна грешка, а не шанс за различно бъдеще. Шейн паркира форда в гаража на къщата си във Венис и влезе в кухнята. Кели Дъската бе пъхнал бележка под вратата.

Шейн, имам студена бира и пържоли. Поканен си. Кели.

Шейн остави бележката на кухненския плот. Бавно тръгна из къщата, оглеждайки мебелите — спомени от предишни любовни връзки… и надупчените от куршуми стени във всекидневната — напомняне за уязвимостта и тленността му. Взе лист и писалка и излезе навън. Седна на един от старите ръждясали метални столове в задния двор и се загледа в залязващото слънце.

Шейн започваше нов етап в живота си. Не беше сигурен накъде се е отправил, нито кога ще стигне там, но за пръв път от дълго време очакваше с нетърпение пътуването.

Той махна капачката на писалката и написа дълго, лично писмо на Чуч.