Стивън Канел
Непокорният (27)

23.
Кръстопътища и кръстосан огън

— Уговарям майка ти да те прибере в понеделник — каза Шейн.

Двамата седяха на металните столове в задния двор. Чуч бе вдигнал крака на ниската ограда и се опитваше да изглежда безразличен.

— Прави каквото искаш, но в петък няма да съм тук — изръмжа момчето.

— Мислиш, че те изхвърлям и не те искам тук, но грешиш. Казвам ти истината, Чуч. Много ми е неприятно.

Хлапето не отговори.

— Виж какво, до края на следващата седмица би трябвало да ме оправдаят. Тогава ще се разходим из града и ще се позабавляваме.

— Какво ще правим? Ще чукаме заедно някое маце? Или ще пушим марихуана? — подигравателно попита Чуч.

— Казах ти, повече никакви наркотици. Искаш ли да прекараме седмица в Дисниленд? Ще отседнем в хотел и ще разгледаме всичко.

— Да не мислиш, че съм малко дете? Не можеш да ме подкупиш с пътуване до Дисниленд.

— Бил ли си там?

Чуч сви рамене и не отговори.

— Ако не си ходил в Дисниленд, не знаеш какво изпускаш. А ако искаш да чукаш, там е пълно с момичета.

Чуч продължи да мълчи.

— Каза, че искаш да бъдеш важна личност, а не господин Никой. Разбирам това. Наистина. Но нека да те попитам нещо. Ако ти позволя да останеш тук, като знам, че съм в опасност и ти се случи нещо? За какъв ще ме помислиш, ако пренебрегна безопасността ти?

— Все едно… Прави каквото искаш.

— Искаш да те разбера, да се интересувам от проблемите ти, но на теб не ти пука за мен.

— Още много ли ще продължи това?

— В понеделник отиваш при Санди. Съжалявам, но не мога да говоря по този въпрос.

— Твърдиш, че си в опасност. Защо да ти вярвам?

Сега Шейн не отговори.

— Е, не ти вярвам. Всичко е измислица. Ти си шибан лъжец.

Шейн стана и тръгна към вратата. Преди да влезе, той се обърна и каза:

— В живота на човека има формиращи моменти, Чуч. Сега си в такъв момент. Можеш да се справиш като мъж или да избягаш като дете. Ако избереш второто и се събереш с шайка улични бандити, после ще съжаляваш.

— Защо? Ще ме прибереш в затвор за малолетни престъпници?

— Намираш се на важен кръстопът. Прочети внимателно знаците, преди да избереш в коя посока да тръгнеш. Ти си на петнайсет години. Вече никой не може да ти казва какво да правиш, най-малко аз. Сам ще вземаш решения. Станал си почти мъж, затова престани да се държиш като вечно недоволен пубертет. Но трябва и да се вслушваш в съветите на възрастните.

Шейн влезе в къщата и се съблече, за да си легне. Нощта беше странна. Той се бе разделил с Алекса, без да знае дали тя му бе повярвала. После се бе прибрал вкъщи и бе водил този труден разговор с Чуч. Легна, вторачи се в напукания таван и се запита докъде ще стигне всичко.

Но дори в най-смелите си представи той не очакваше това, което се случи.

 

 

Шейн чу някакъв шум пред къщата, който го събуди.

Не знаеше дали е сънувал нещо, или в двора му има някой. Лежеше неподвижно, а сърцето му биеше като обезумяло и сетивата му бяха изострени. После стана и бавно се промъкна до тоалетката, където беше револверът му. Шейн го взе, излезе от спалнята, тръгна по коридора и провери стаята за гости. Чуч спеше и той се върна в коридора.

Беше на две крачки от предната стая, когато се разнесе автоматичен откос, който пръсна прозореца на парчета. Върху Шейн се посипаха стъкла. Той се хвърли на пода. Автоматът продължаваше да стреля, пробиваше дупки в стената зад него, разбиваше мазилката и раздробяваше картините. Шейн запълзя по корем към предната врата.

През страничния прозорец изтрещя второ оръжие. Деветмилиметровите куршуми надупчиха източната стена на всекидневната. Шейн бе хванат в смъртоносен кръстосан огън. Той се претърколи и започна да стреля към разбития страничен прозорец. После чу бръмчене на двигател на кола в алеята пред къщата.

Чуч нахлу във всекидневната. Шейн се хвърли към него и го повали на пода секунди, преди над главите им да изсвири още един поток от куршуми, които строшиха лампите и превърнаха в трески ъгловата масичка. Шейн прикова Чуч под себе си, предпазвайки го с тялото си.

— Да вървим! Да се махаме оттук! — извика някой.

Тръшна се врата на кола и двигателят изрева, сетне постепенно заглъхна.

— Стой тук. Не се надигай — заповяда Шейн на Чуч. После изпълзя през предната врата, мина по корем стъпалата и се претърколи до ниската ограда.

Не искаше да рискува, като надигне глава, докато не провери всички възможни огневи линии. Той напрегна слух, за да разпознае някакъв предупредителен звук и да се опита да разбере дали всички са си тръгнали. Запълзя назад, докато опря гръб до стената на къщата.

— Какво става? Извикайте полицията — разкрещяха се съседите.

Шейн не си спомняше колко куршума е изстрелял, затова отвори барабана. Бяха му останали три патрона. Той бързо затвори револвера, скочи и обиколи къщата. В задния двор се сблъска с Кели и едва не го простреля.

— Влизай вътре, Дъска — заповяда Шейн.

Брайън се обърна и хукна към дома си.

Шейн се увери, че опасността е преминала и също се прибра.

— Да вървим — каза той на Чуч.

— Къде?

— Отиваш при майка си. Не можеш да останеш тук. Вземи си дрехите! Веднага! Ще се срещнем в гаража. Изчезваме оттук!

В далечината се чуха полицейски сирени.

— Да тръгваме! Не искам да сме тук, когато пристигнат ченгетата. По-живо!

Шейн грабна дрехите си от спалнята и без да спира, за да се облече, хукна към гаража. Той изкарваше колата, когато Чуч дойде и скочи на предната седалка. Патрулните коли бяха само на няколко пресечки.

Шейн подкара покрай източния канал, зави наляво и настъпи газта. По чудо не избра същите улици, по които идваха ченгетата. Пет минути по-късно, той и Чуч, само по бельо, пътуваха към площад Барингтън.

Чуч беше потресен от преживяването и седеше тихо на предната седалка. Най-после той погледна Шейн.

— Мислех, че всичко това е лъжа.

— Сега знаеш, че е истина — отговори Шейн.

Но и той не бе подготвен за ожесточената атака с автоматите. И през ум не му бе минавало, че някой може да изстреля дъжд от олово в къщата му. Ръцете му трепереха.

— Кои бяха онези типове? — попита Чуч.

— Не съм сигурен. Мисля, че лоши ченгета.

На лицето на момчето се изписа особено, трудно разгадаемо изражение.

Те излязоха от магистралата на пресечката със Сънсет. Шейн намери тъмно място и спря, за да се облекат. После зави и паркира на площад Барингтън. Показа значката си на портиера. Санди стоеше във всекидневната. Беше облечена в копринен халат, стегнат с колан около тънката й талия. Косите й бяха разрошени. Тя изглеждаше спокойна, но загрижена — актриса, изпълняваща роля.

— Не мога да повярвам — рече Санди, след като Шейн й разказа какво се е случило.

— Няма да го обсъждаме, Санди. Взимаш Чуч.

— Господи, кои, мислиш, че са били онези хора?

— Не съм сигурен, но имам няколко предположения.

Шейн се опитваше да се пребори с умората. Погледна Чуч, на чието лице бе изписано същото странно изражение, което бе видял в колата. Приличаше на разкаяние или може би на вина.

— И така, ето каква е сделката, Чуч…

Момчето се съсредоточи върху него.

— Следващата събота и неделя отиваме в Дисниленд. Дотогава ще стоиш тук. Ще дойда да те взема. Обещавам.

Чуч кимна.

Докато вървеше към вратата, Шейн чу, че момчето го извика, и се обърна.

— Съжалявам — каза Чуч. — Мислех, че лъжеш, но сгреших.