Стивън Канел
Непокорният (36)

32.
Похищение

Часът беше десет и половина, когато Шейн се върна на шосе 110 и се отправи към Спринг Съмър Апартмънтс. Пейджърът му иззвъня. Той го извади и прочете съобщението.

911 до Отдела за вътрешни разследвания. А. Х.

А. Х. — Алекса Хамилтън. Тя искаше Шейн незабавно да отиде в Брадбъри Билдинг. Запита се какво е намислила и дали може да й вярва. Вероятно заповедта за задържането му по обвинение в убийство бе пристигнала и Алекса го призоваваше, за да му я връчи и да го затвори в предварителния арест. Шейн извади клетъчния си телефон и й позвъни, но тя не беше в службата. Потърси я вкъщи, но не получи отговор. Въпреки подозренията си, нямаше избор. Трябваше да рискува. Той знаеше, че телефонната централа в Брадбъри Билдинг вече не работи, затова позвъни в Спринг Съмър Апартмънтс.

— Да — тихо каза Кели.

— Обажда се Шейн. Всичко наред ли е?

— Да — прошепна Кели.

— Какво има? Защо шепнеш?

Последва дълго мълчание, сетне Дъската каза:

— Чуч спи.

— Виж какво, трябва да свърша нещо. Наблизо съм. Добре ли сте двамата?

— Да.

— Ще се видим след около час. Ако възникне нещо, ще се обадя.

— Добре — рече Кели и затвори.

Гласът на Брайън звучеше странно. Обикновено той не спираше да бърбори. Шейн се запита дали двамата с Чуч не са започнали да се дрогират заедно. Едва не се обади пак, но трябваше да смени лентата и да завие към Шеста улица. След няколко минути беше в центъра на града.

Часът беше почти единайсет и Шварценегер се бе върнал.

— Съжалявам, но не може да минете по Шеста улица. Снимаме голяма каскада — каза моторизираното ченге. — Върнете се и карайте по Уилшър.

— Трябва да стигна до ъгъла на Спринг и Трета улица — рече Шейн.

— Не можете. Този ъгъл е в блокираната зона.

Полицаят пак беше пенсиониран ветеран на около шейсет и пет години. Цялата пресечка от Уилшър до Седма улица беше затворена. В средата на Шеста улица бе кацнал хеликоптер. Прожектори осветяваха сградите. Каскадьорите се разхождаха, а режисьорите и помощниците им ги насочваха къде да застанат.

— Кога ще вдигнат барикадите? — мрачно попита Шейн.

— Не знам — отговори моторизираното ченге. — Но тази вечер имаме специално разрешение за тази голяма каскада. Хеликоптерът ще кацне на улицата и после ще преследва бронирана кола по Спринг. Арни ще бъде на покрива й и ще се бие с един тип, докато колата препуска с бясна скорост. После ще скочи и ще се хвърли към хеликоптера. Филмът е адски скъп.

Ченгето гордо се хвалеше, без да подозира, че половината жители в центъра на Лос Анджелис са готови да удушат целия снимачен екип и актьорския състав.

Шейн слезе от колата и тръгна покрай барикадата към събралите се помощник-режисьори и каскадьори, застанали до хеликоптера.

— Хей, не може да минеш оттам — предупреди го ченгето.

— Няма да оставя колата си тук и да вървя километър и половина.

— Трябва да заобиколиш. Този район е опасен. Никой не трябва да е тук, докато снимат каскадите.

— На работа съм, сержант. Трябва да отида в Отдела за вътрешни разследвания в Брадбъри Билдинг. — Шейн бръкна в джоба си и му даде последната си визитна картичка.

— Имаш ли значка?

— Оставих я вкъщи. Бях на яхта, когато ми се обадиха.

— Може да си взел от някого тази визитна картичка — подозрително каза полицаят.

— Кога престана да бъдеш ченге и стана филмов агент?

На Шейн му писна. Той тръгна да заобикаля барикадата, но възрастният полицай го хвана за ръката. До тях дотърча един от помощник-режисьорите.

— Какъв е проблемът, Рич? — обърна се той към моторизираното ченге.

— Този човек твърди, че е полицай. Иска да мине. — Рич даде на помощник-режисьора визитната картичка на Шейн.

Мъжът я погледна и рече:

— Остава още малко време до снимките. Чакайте да видя дали ще мога да уредя нещо.

Той се обърна и хукна обратно към групата до бронираната кола. Даде визитната картичка на висок мъж в яке за сафари, който я погледна и кимна.

Помощник-режисьорът направи знак на Шейн да мине. Моторизираното ченге се ядоса и му обърна гръб.

Шейн се качи във форда и потегли по улицата, където кипеше трескава дейност. Той се опитваше да заобиколи хеликоптера, когато един мъж се отдели от групата до бронираната кола. Махна му да спре, после се наведе към него и се усмихна.

— Чакай малко — каза той.

Неочаквано Шейн усети, че до лявото му слепоочие се допря нещо.

— Здрасти — каза глас с провинциален акцент. — Искаш ли бавно да излезеш от колата?

Шейн опита да се обърне, но вторият мъж притискаше главата му с пистолета.

— Това е адски тъпо, които и да сте — каза Шейн.

— Хей, дрисльо, търсихме те под дърво и камък. Ти си тъпакът. Аз ти изпратих съобщението по пейджъра. Много мило от твоя страна, че дойде.

— Дон — изкрещя мъжът с пистолета на човека в якето за сафари. — Какво ще кажеш да заснемем така отвличането на Сандра? Гледай.

Той отвори вратата на форда и изръмжа:

— Слизай. Ще се качим на хеликоптера. Ще седнеш на задната седалка вдясно.

— Ще ме отвлечете пред очите на всички тези хора?

— Това не е отвличане, а репетиция. Ти ще бъдеш Сандра Бълок. Не се будалкай с мен, приятелче. Създадеш ли ми неприятности, ще те халосам по главата и ще те нося. Ще изглежда като част от филма.

Мъжът измъкна Шейн от колата, заведе го до хеликоптера и го блъсна вътре. Шейн видя, че това е Калвин Шийтс.

В хеликоптера седеше друг тип, когото Шейн не познаваше. Той държеше пистолет. Шейн седна. Мъжът не го изпускаше от поглед. Калвин Шийтс погледна режисьора, който каза:

— Да, може да го направим така, Кал. Но първо имам друга работа.

— Хънтър се обади току-що — изкрещя Калвин. — Ще се върнем след половин час, ако това те устройва.

— Тръгвайте. Имаме още един час до снимките, но хеликоптерът ни трябва в единайсет.

Калвин махна с ръка, качи се в хеликоптера и направи знак на пилота, който включи мотора.

Хеликоптерът се издигна и отлетя.

Шейн погледна към ярко осветената улица и стотиците хора от снимачния екип. Те, без да съзнават, току-що бяха станали свидетели на отвличането му.

— Значи, това е филм на Лоуган Хънтър — каза той.

— Какво? — попита Калвин.

— Нищо — отвърна Шейн.

Хеликоптерът зави на север и полетя към планините.