Стивън Канел
Непокорният (42)

38.
Ново начало?

Шейн не искаше да опитва влизане с взлом посред бял ден, затова двамата с Алекса отидоха в апартамента й да чакат слънцето да залезе.

Той седна на снежнобелия й диван. Почувства се омърсен и уморен от самопризнанията на Мейуедър.

Шейн винаги бе смятал, че полицейската работа е благородно призвание в служба на обществото и законите. В съзнанието му отекваха девизите: „Защитавай и служи. Уважение към закона. Почтеност в думите и делата“. След седемнайсет години в силите на реда, клетвата, която бе положил, му се струваше безсъдържателна и безсмислена. „Приемам значката като символ на доверието на обществото в мен, стига да съм верен на етиката на полицейската служба“.

Стажът му бе показал, че участниците в тази работа ставаха все по-цинични и унищожаваха онова, което се бяха клели да отстоява. Престъпленията на Мейуедър накараха Шейн да се почувства силно омерзен, сякаш сам ги бе извършил.

— Имаш ли нещо против да се изкъпя? — попита той. Надяваше се, че горещата вода ще отмие това усещане.

— Не. И аз мислех същото, но ти влез пръв.

Шейн долови тъга в гласа й. Той стана, влезе в банята, затвори вратата и видя отражението си в огледалото. Лицето му беше уморено и изнурено. Не приличаше на онова, което бе свикнал да вижда. Промяната го разтревожи. Той се съблече, пусна водата и застана под струята.

— Ако искаш, ще изпера дрехите ти. Ще ги пусна в пералнята заедно с моите — чу се гласът на Алекса.

— Добре. Благодаря. Хвърлих ги в мивката — извика Шейн.

През замъгленото стъкло на вратата видя, че тя влиза в банята и взима дрехите му. Шейн се обърна с гръб и затвори очи, опитвайки се да прогони обезпокоителните си мисли. Преди да разбере какво става, стъклената врата се отвори и Алекса застана до него. Красивото й голо тяло блестеше от влагата.

— Какво правиш? — учуди се той.

— Имам чувството, че… сякаш не съществувам… и дори не искам да живея.

— И аз — промълви Шейн.

— Мислех, че ако ние… Лоша идея.

Той не каза нищо, само я прегърна и я притисна до себе си. При допира на гладкото й тяло, Шейн за пръв път от няколко дни почувства, че напрежението му изчезва и възелът в стомаха му се разхлабва. Двамата дълго стояха така, черпейки един от друг утеха и топлота. После Шейн усети, че се възбужда. Това доказваше, че още е жив и още е мъж. Може би всичките му неуспехи от изминалата седмица щяха някак да изкристализират в ново начало. Той отчаяно искаше да започне отново. Алекса се вкопчи в него. Желанието му към нея стана толкова силно, че очите му се насълзиха.

— Може ли? — попита Шейн. Искаше опрощение, разрешение и вероятно напътствия…

— Млъкни — прошепна тя.

Двамата започнаха да се милват, да се целуват ненаситно и страстно. Шейн я притисна до влажната стена. Алекса се надигна, уви ръце около врата му и вдигна крака на кръста му. Той проникна в нея и започна да я люби — отначало бавно, сетне все по-бързо и дълбоко. Алекса стенеше от удоволствие и Шейн се почувства променен и прероден.

Той нямаше представа колко продължи това. Времето в тясната баня сякаш спря. Двамата изпаднаха в екстаз. После Алекса извика — в мига, когато и Шейн изпита оргазъм. Дъхът им се смеси с парата.

Те дълго стояха прегърнати, страхувайки се да се разделят и да се върнат към самотата си. Накрая Алекса взе сапуна и започна да масажира тялото му. Той направи същото за нея. Почувства се различен, по-силен и жизнен.

Шейн се вгледа в проницателните й сини очи, които сега бяха нежни и изпълнени с обич.

— Започваме отначало — каза тя, изразявайки на глас мислите му.

По-късно те приготвиха вечеря и седнаха до масата в кухнята. Алекса беше в халат, а Шейн бе увил хавлия на кръста си.

След вечерята тя му даде дрехите — чисти, меки и още топли от сушилнята. Докато влизаха във всекидневната, той забеляза, че се движи по-енергично и уверено.

Двамата разговаряха малко. Когато заключиха вратата и тръгнаха към колата, Алекса хвана ръката му и я стисна.