Стивън Канел
Непокорният (1)

Писмото на тема „Чуч“

Скъпи татко,

Чуч пристигна днес следобед, както беше планирано (всъщност, аз го взех). Това задължение вече става едно от най-неприятните. Спрях пред хубавото, скъпо, частно училище, в което Санди го е записала. Наложи се да отида при директора, за да подпише разрешение да го взема. Директорът Джон Сейнтджон е хриптящ особняк с хлътнали гърди и, изглежда, искрено мрази Чуч. „Онова дете от деветия кръг на ада.“ Така се изрази. След като се запознах с Чуч, разбрах, че аналогията е доста уместна. После това недоразумение на природата ми връчи купчина с писмени преценки на учителите. За петнайсетгодишно момче списъкът е внушителен. Задействал противопожарната аларма и се сбил в кафенето — с храна и с юмруци. Господин Сейнтджон информирал Санди, че не иска Чуч в училището през следващия срок. И аз трябва да го запиша някъде. Това изведнъж се превърна в мой проблем. Не че момчето няма основания да се ядосва. Писах ти, че Чуч е дете на любовта между Санди и един от старите й клиенти. Нещо по-лошо — Санди не иска Чуч да знае как си изкарва прехраната, затова от трети клас го изпраща в училища с пансиони.

Не е нужно да споменавам, че нямах представа в какво се забърквам. Е, може и да изкарам месеца, докато Санди го прибере или го изпрати при следващия наивник в списъка си. Все ще измисля нещо.

Смятам догодина да дойда във Флорида. Мисля двамата с теб да наемем риболовна яхта, както направихме последния път, да пием бира и да сготвим на плажа, каквото хванем. Тези спомени са най-скъпите в живота ми.

Знам, знам. Стига съм бръщолевил. Липсваш ми, татко! Това е всичко засега.