Стивън Канел
Непокорният (48)

44.
Код Шест „Мери“

Те спряха и слязоха от колата. Къщата се намираше долу на брега.

Шейн и Алекса се спуснаха по Малард Роуд и стигнаха до Игъл Пойнт Драйв, където имаше пристан с достъп до залива Шелтър. Качиха се на дървената платформа и се загледаха в огромната къща, извисяваща се величествено на фона на далечните заснежени планини. Плочите на покрива блестяха на сребристата лунна светлина. Четирите островърхи кули, увенчани с метални шипове, сякаш пробиваха безоблачното небе. Жилището, на площ шестстотин квадратни метра, бе проектирано през четирийсетте години и приличаше на средновековен замък.

Прозорците на първия етаж светеха. От време на време вътре се забелязваше движение — някакви хора минаваха пред армираните стъкла. До водата бе паркиран хеликоптерът „Бел Джет“, с който бяха отвлекли Шейн пред очите на целия снимачен екип на Спринг стрийт.

А на кея бе завързано копието на класическата дървена моторница „Крис-Крафт“.

— Санди ми каза, че Лоуган Хънтър бил педераст. Сигурно тук води приятелите си през почивните дни.

— Мразя такова разположение — каза Алекса, която внимателно изучаваше сградата. — Къщата се намира на високо, наоколо има големи, открити, затревени пространства… Веранди и твърде много прозорци… Тактически сме в неизгодна позиция.

— Хайде… Не гледай толкова негативно на нещата. Ще се разделим и ще прекосим моравата. После ще се вмъкнем през някой отворен прозорец, ще намерим Чуч и Кели и ще избягаме.

— Трябват ни подкрепления, Шейн.

— Кого имаш предвид? Пауър Рейнджърс?

— Ако държат тук Чуч Сандовал и Брайън Кели и ние ги измъкнем, ще ни обвинят в отвличане. Заловят ли ни, свършено е с нас. Мисля, че трябва да подадем код Шест „Мери“. — Алекса имаше предвид радиокода на полицията в Лос Анджелис за помощ при изключителна бойна активност. — Имаме възможност да изберем подходящия момент, но щом открием, че Чуч и Кели са вътре, по-добре да изчезнем. Да оставим шерифът Конклин да разбере кои са лошите и кои добрите.

— Ами ако Чуч и Кели не са там… И не ни убият, а ни арестуват? Има да стоим в затвора, опитвайки да се оправдаем за четирите убийства във Флорида.

— Няма план без оперативни недостатъци.

Той й хвърли смразяващ поглед.

— Добре, да влезем и да разузнаем. После да се оттеглим на безопасно място и да се обадим на полицията.

Шейн се замисли, после каза:

— Предпочитам да действаме стъпка по стъпка и да видим как ще се развият нещата. Но при всички случаи мисля, че трябва да подадем код Шест „Мери“, преди да влезем в къщата.

— Добра идея… Но как?

— Дай ми телефона си.

Шейн набра номера на „Справки“, после се обади на шерифа.

— Познай кой е — каза Шейн.

— Нямам представа…

— Включи телевизора си. Дават ме по всеки канал.

— По дяволите… Скъли?

— Очаквам да ме прибереш, шерифе. Искам ти да ме арестуваш. Ще станеш известен. Но имам и няколко условия…

Конклин не отговори веднага. Чу се изщракване и Шейн разбра, че остатъкът от разговора ще бъде записан и проследен.

— Защо аз? — попита Конклин.

— Ако проследяваш разговора, ще стигнеш само до клетъчен телефон в Ароухед. В момента съм тук, но още не съм напълно готов да се предам. Искам ти да ме арестуваш, защото имам проблеми с колегите ми в Лос Анджелис. Не желая да се изпреча пред някой заблуден куршум.

— Да не говорим за труповете, които си оставил във Флорида.

— Има обяснение за това. Извънредни обстоятелства.

— Ако си умен, Скъли, още сега ще ми кажеш къде си. Иначе ще стане лошо.

— Искам да се обадиш на Бъд Хали, бившия ми пряк началник в Лос Анджелис. Той е добро ченге. Кажи му какво става и че трябва да го видя. Да си вдигне задника и да дойде тук.

— Къде си, Скъли?

— Стой до телефона. Ще ти кажа.

Шейн затвори и погледна Алекса.

— Много добре — кимна тя. — Той ще си сложи защитната жилетка и ще бъде готов за действие.

Те слязоха от пристана и тръгнаха по брега. Стигнаха до телена ограда, която навлизаше на три метра в езерото и разделяше имението със замъка от съседите. Шейн се прехвърли през оградата, Алекса го последва.

Двамата хукнаха към къщата, като проклинаха пълната луна. После се долепиха до стената и бавно започнаха да обикалят сградата. Няколко прозорци на приземния етаж светеха. Шейн легна по корем и погледна през стъклата. Видя огромна билярдна зала, в която нямаше никой. Изправи се и продължи по-нататък, Алекса безшумно го последва.

В южния край на къщата Шейн намери прозореца, който търсеше. Там беше мокрото помещение. Той извади револвера „Смит и Уесън“ и шумно потропа с ръкохватката по стъклото.

— Какво правиш? — изсъска Алекса. — Защо просто не натиснеш шибания звънец?

— Трябва да разбера дали там има някой и е по-добре да съм навън, отколкото вътре. Ако някой се появи, изчезвай.

Тя кимна. Шейн удари стъклото по-силно и го счупи. Парчетата се посипаха по циментовия под. Двамата се хвърлиха на тревата и изчакаха няколко минути.

Нищо.

Шейн протегна ръка в дупката, отключи и отвори прозореца. Двамата се вмъкнаха в мокрото помещение. Чуха слаби звуци на оперна музика, разнасящи се от горния етаж.

— Да претърсим мястото. Ще започнем от тази страна и ще се придвижим на изток — прошепна Шейн.

Алекса кимна. Те отвориха вратата на мокрото помещение и се озоваха в тесен коридор с бетонни стени и сводест таван, където нямаше мокет, прозорци и украса. Двамата тръгнаха безшумно, като проверяваха всички помещения. Повечето бяха складове и бани. Накрая стигнаха до билярдната зала, която Шейн бе видял отвън. Интериорът беше средновековен. На стените имаше копия и щитове. От двете страни на вратата бяха поставени брони с човешки ръст.

Навсякъде бяха окачени плакати на филмите на Лоуган Хънтър. В средата на помещението имаше голяма маса за билярд, покрита с червено сукно.

Двамата се измъкнаха от билярдната зала и продължиха да вървят на изток. Скоро се озоваха в част от мазето, която приличаше на подземен затвор — решетки, метални врати, месингови панти и брави. В дъното на централния коридор имаше дървена врата с прозорче с решетка. Шейн погледна вътре и видя още по-тесен и неосветен коридор. Вратата беше заключена и той извади шперцовете.

— Какво бихме правили без тях? — иронично подхвърли Алекса.

Шейн бързо отключи вратата и я отвори.

Двамата тръгнаха по каменния коридор. Първата врата вдясно не беше заключена. Шейн я бутна и видя копие на средновековна камера за мъчения.

— Онзи извратен тип си пада по садомазохизъм — каза Алекса.

По гърба на Шейн полазиха ледени тръпки. Помоли се на бога Чуч и Кели да не са били подлагани на това безумие. Шейн се приближи до вратата в дъното на коридора и я отвори. Видя друг коридор, който се спускаше още под земята. В края му имаше голяма дървена врата с метална рамка.

— Прикривай гърба ми — каза той и хукна по бетонния тунел.

Вратата не беше заключена. Шейн я отвори и видя Чуч и Кели. Те бяха с превръзки на очите, имаха кърпи в устата, оковани с белезници за тръбите. Шейн махна превръзката на Чуч и извади кърпата от устата му.

— Добре ли си?

— Шейн — промълви момчето и от очите му потекоха сълзи. — Знаех, че ще дойдеш…

— Ш-шт.

Шейн махна превръзката и извади кърпата от устата на Кели.

— Радвам се, че те виждам — немощно каза Брайън.

— Добре ли сте, момчета?

— Мисля, че да — отговори Кели. — Уплашени сме до смърт, но сме добре.

— Стойте тихо. Ей сега ще се върна. Трябва да намеря ключ за белезниците. Изглеждат стандартен полицейски модел.

Шейн хукна към Алекса.

— Там са. Изглеждат добре. Трябва ми ключа ти за белезници.

Тя му го даде, той се върна при Чуч и Кели и ги освободи.

— Колко човека има тук? И колко оръжия? — попита Шейн.

— Четирима въоръжени типове — шепнешком отговори Кели.

— Шейн, онзи кинопродуцент е тук — обади се Чуч. — Къщата е негова.

— Измъчваха ли ви?

— Не. Само ни оковаха за тези тръби — отговори Брайън. — Струва ми се, че сме тук от два дни.

— Добре. Слушайте. Сега ще излезем оттук. С мен е една жена — сержант от полицията в Лос Анджелис. Аз ще вървя отпред, а тя ще ни охранява в тил. Движете се близо един до друг. Не вдигайте шум. Искам да изчезнем, без да се налага да водим престрелка.

Думите на Шейн отекнаха тихо в каменното помещение.

Той поведе Чуч и Кели по коридора. Стигнаха до билярдната зала и продължиха към мокрото помещение в другия край на къщата.

Шейн заключи вратата и се обърна към Алекса.

— Ти ще излезеш първа. Огледай добре всички посоки.

— Ясно — отговори тя.

Той я хвана през тънката талия и я повдигна към отворения прозорец. Алекса се хвана за перваза и се прехвърли навън. Тя беше изумително лека и това го изненада.

След нея Шейн повдигна Чуч и накрая Кели. После се хвана за перваза, изтегли се през прозореца и стъпи на мократа трева.

Студеният влажен въздух от езерото изпълни ноздрите му.

— Някой току-що е дошъл. В алеята е спрял микробус. В голямата предна стая има хора. Ще ни видят, ако минем по моравата — каза Алекса. — Най-добрият ни шанс е онази моторница. Трябват ни ключове и ако не са в лодката, няма да можем да мръднем от кея.

— Не ни трябват ключове — прошепна Чуч. — Ще съединя жичките. Във Вато специалността ми беше да крада коли.

— Добре, ето какъв е планът — рече Шейн. — Алекса ще потърси ключовете. Ако не са на борда, Чуч ще запали мотора. Кели, ти ще издърпаш въжетата. Аз ще ви прикривам, ако ни забележат. Всичко ясно ли е?

Те кимнаха. Лицата им бяха сериозни.

— Добре. Да вървим.

Четиримата се отдалечиха от къщата. Придържаха се към западната страна на имението и се движеха като сенки покрай оградата.

Накрая стигнаха до място, откъдето, за да отидат до кея трябваше да прекосят осветената от луната морава. Те приклекнаха в мрака и погледнаха къщата. През прозорците се виждаха няколко човека, но на верандата нямаше никой.

— Добре. Да тръгваме — прошепна Шейн.

Четиримата хукнаха. Тичаха приведени и след малко се разпръснаха. Алекса побягна отпред, а Шейн изостана на няколко крачки зад нея. Чуч и Кели бяха между тях. Най-после всички стигнаха до кея и се отправиха към моторницата.

— Кой е там? — извика мъжки глас от къщата.

— Разкриха ни. По-живо! — извика Шейн.

Всички, освен него, се качиха в моторницата.

Алекса потърси ключовете.

— Не са на борда — каза тя.

В същия миг се чу първият изстрел. Куршумът изсвири покрай главата на Шейн.

Той отвърна на огъня. Не виждаше никого, затова изстреля само един куршум към къщата, обърна се и хукна към моторницата.

Чуч се бе заврял под таблото и издърпваше жиците на стартера, а Кели се бе хвърлил на пода пред задната седалка. Шейн скочи в моторницата и в същия миг от моравата долетяха още два изстрела. Единият куршум рикошира в корпуса на моторницата. Алекса извади пистолета си и отвърна на огъня.

— Пести патроните! — извика Шейн. — Стреляй само ако видиш някого!

Изведнъж моторът забръмча и Чуч се изправи. Кели излезе от скривалището си и започна да прибира въжетата.

По кея бягаха двама мъже. Спряха, прицелиха се и стреляха. Алекса също стреля, мъжете отвърнаха на огъня…

— По дяволите — каза тя и се отпусна на седалката до Шейн, който я погледна разтревожено. — Улучиха ме.

— Лошо ли? — извика той.

Алекса вдигна ризата си, за да види раната.

— Струва ми се, че куршумът е влязъл и излязъл през горната част на дясното рамо. Продължавай да караш. Ако започна да припадам, ще ти кажа.

Чуха се още два изстрела, но далечни. Един куршум рикошира в бронираното предно стъкло, после моторницата се измъкна от огъня на стрелците.

Кели и Чуч бяха легнали на задната седалка.

— Успяхме ли? — предпазливо попита Брайън и се надигна.

Шейн погледна към кея, който се смаляваше, и отговори:

— Вече сме извън обсега им.

Всички се усмихнаха с облекчение.

Малката моторница пореше водите на езерото, оставяйки диря от бяла пяна. Насочиха се към светлините на градчето Ароухед, което се намираше на три километра.

— Трябва да стигнем до място, където шерифът Конклин няма да се паникьоса да ни арестува. Трябва да е на открито. Не искам някой от хората му да съсипят тази идеална спасителна акция — извика Шейн.

— Какво ще кажеш за пристанището? — попита Алекса. — Отворено е от всички страни. Там ще ни арестува безпроблемно.

— Добра идея — съгласи се Шейн.

Тя извади мобилния си телефон, за да се обади, но в същия миг събитията претърпяха обрат.

Нещо се приближаваше към тях. Боядисаният в синьо и зелено хеликоптер летеше на три метра над водата. Когато го чуха, вече беше твърде близо. Бръмченето на моторницата бе заглушило смъртоносното му приближаване.

„Бел Джет Рейнджър“ мина над моторницата. Двама мъже се наведоха през отворената врата и се прицелиха в тях. След няколко секунди куршумите строшиха предното стъкло.

Шейн рязко зави надясно, измъквайки се от огневата линия. Моторницата се отправи на запад, встрани от градчето. Хеликоптерът също смени посоката и отново се приближи. Разнесоха се още два изстрела и остатъкът от предното стъкло се пръсна на парчета.

Шейн почувства остра болка в ухото и бузата, където го удариха няколко отломки. По дясната страна на лицето му потече кръв. Той отново завъртя кормилото.

Алекса се обърна, легна по корем, стисна в две ръце беретата си и се прицели в хеликоптера.

— Намали! Моторницата много подскача! — извика тя.

Шейн намали и позволи на хеликоптера да се приближи. Алекса стреля два пъти. Хеликоптерът рязко зави надясно и обърна. Тя стреля отново. Хеликоптерът са отдалечи, за да избегне куршумите.

Шейн подкара по-бързо. „Бел Джет Рейнджър“ вече летеше на стотина метра вдясно и следваше моторницата с около шейсет и пет километра в час.

Моторницата подскачаше силно. Вълните се разбиваха в лакирания корпус, разпръсквайки вода във всички посоки.

— Не стреляй! Пести патроните, докато се приближат! — извика Шейн.

Алекса кимна. Моторницата се носеше в средата на езерото Ароухед, към залива Блу Джей.

Алекса набра номера на шерифа и след миг Шейн я чу да вика на Конклин.

— Шерифе, обажда се Алекса Хамилтън. Аз съм със Скъли и с още двама човека. Мъж от индоевропейската раса и петнайсетгодишен латиноамериканец. Подаваме код Шест „Мери“. В моторница сме в езерото Ароухед. Намираме се под обстрел от хеликоптер. В залива Блу Джей сме. Нуждаем се от помощ. Елате бързо тук или уведомете съдебния лекар.

Тя хвърли телефона на седалката, без да дочака отговор, после се прицели в хеликоптера.

Те минаха покрай знак с надпис „НАСЕЛЕНО МЯСТО“. Следваха две табели, забити в езерото, предупреждаващи:

ПЛИТКИ ВОДИ — ПЯСЪЧНА ИВИЦА

— По дяволите — изруга Шейн.

Той караше почти с шейсет и пет километра в час. Ако минеше по плитчините с тази скорост, щяха да се разбият. Шейн намали на трийсет километра. Хеликоптерът отново се сниши и се насочи към тях. Те видяха огън от дулата на двете пушки, после чуха изстрелите. Куршумите пробиха страничната част на моторницата.

Водното пространство отпред се стесни. Езерото свършваше — бяха в плитките и коварни води на залива Парадайс. Скоро се насочиха към устието на река Литъл Беър.

— По дяволите — повтори Шейн.

Ако направеше обратен завой, щяха да станат уязвими за смъртоносната атака на пушките от хеликоптера. Ето защо, Шейн намали на петнайсет километра в час и се отправи към тясното устие на реката. От време на време моторницата опираше в дъното.

Хеликоптерът се сниши. Двамата мъже отново се бяха надвесили. Алекса стреля още три пъти. Единият от мъжете изкрещя. Гласът му беше слаб и далечен и едва се чу от шума на двата мотора. После мъжът падна във водата.

Шейн видя пясъчната ивица отпред, в стесняващата се река. Той мигновено увеличи скоростта, за да я премине.

Моторницата се стрелна по пясъчната ивица. Пясъкът изскърца отдолу. Моторът изсвири и витлото изхвърча. Моторницата спря и от двигателя се разнесе бял пушек.

— Слизайте! Бързо! — извика Шейн, извади револвера от колана си и го насочи към хеликоптера. — Скрийте се под лодката!

Всички залегнаха зад корпуса. Прегрелият мотор се задави и престана да работи.

Хеликоптерът се сниши. Шейн изстреля всичките си патрони по него. Пушките отвърнаха на огъня. Той знаеше, че са полицейски „Итака“, дванайсети калибър, предназначени за борба с масовите безредици. Един от куршумите улучи резервоара на моторницата.

В същия миг Шейн усети, че лети във въздуха. Звукът от експлодиралия резервоар отекна в ушите му. Той падна на три метра от моторницата и видя, че Алекса, Чуч и Кели също са били блъснати от ударната вълна.

Шейн беше най-близо до резервоара. Дрехите му горяха. Изправи се и се хвърли в реката. Хеликоптерът се върна и прелетя ниско над него. Пушките отново изтрещяха. Първият откос разпени водата вляво от Шейн. С периферното си зрение видя, че Алекса тича към него, като слага в беретата си последния пълнител.

Хеликоптерът мина над нея и се насочи към Шейн. Алекса стреля и улучи „Бел Джет Рейнджър“ и с деветте си патрона.

Шейн не разбра какво е уцелила, но явно беше нещо от жизненоважно значение. Хеликоптерът мигновено започна да се върти около оста си и стана неконтролируем. След миг се разби във водата и бързо започна да потъва.

Шейн излезе от реката. Изгорелите му дрехи вдигаха пара в студения нощен въздух. Присъедини се към Чуч, Кели и Алекса и всички се вторачиха в мястото, където се бе разбил хеликоптерът. Виждаше се само покривът на кабината и роторът. Нямаше експлозия, никой не се опита да излезе. После остатъците се скриха от погледа им.

— Майната ти — тихо каза Шейн на бълбукащата вода, където бе паднал „Бел Джет Рейнджър“.

След няколко минути към тях се приближи друг хеликоптер — шерифският „Хюс 500“. Мощният му прожектор ги заслепи. Шейн и Алекса веднага хвърлиха оръжията си и сложиха ръце на тила си. Шейн каза на Кели и Чуч да направят същото.

— Легнете по корем! С лице към земята! — чу се гласът на Конклин по мегафона.

Те изпълниха заповедта му и зачакаха.

След няколко минути пристигнаха първите патрулни коли, ченгетата ги заобиколиха и хеликоптерът се приземи.

— Внимавайте, тя е ранена — каза Шейн на полицаите, които сложиха белезници на Алекса и я изправиха на крака.

Те не обърнаха внимание на предупреждението му и грубо я блъснаха към патрулните коли. Шерифът Конклин застана пред Шейн.

— Радвам се, че те виждам, човече — каза Шейн.

— Какво стана, по дяволите? Къде е хеликоптерът? Тя каза, че стреляли по вас от хеликоптер…

— Имаше хеликоптер — отговори Шейн и кимна към мястото, където бе потънал „Бел Джет Рейнджър“. — Но трябва да се върнеш с гмуркачи, кранове и чували за трупове, ако искаш да го видиш.

Ченгетата сложиха белезници на Чуч и на Кели и грубо ги блъснаха в патрулните коли.

— Те са потърпевши. Не е необходимо да се държите така с тях. Бяха отвлечени — каза Шейн.

На Конклин, изглежда, му беше все едно.

— Ти наистина си пълен кретен, Скъли. Това градче е тихо и спокойно. Всеки път, когато дойдеш тук, предизвикваш хаос. — Шерифът бутна Шейн към патрулната кола. — Изгарям от нетърпение да чуя каква е историята ти този път.

— И с право. Но по-добре изпрати някой да купи пица, защото разказът е дълъг и заплетен.