Стивън Канел
Непокорният (3)

2.
М-417-00

В секундите след отекналите изстрели, в спалнята настъпи гробна тишина. Шейн сякаш чуваше падането на прашинките. После ноздрите му се изпълниха с парливия мирис на кордит, примесен със стипчивата миризма на кръв. Барбара още беше на пода, на десет крачки от трупа на Рей. Шейн се размърда пръв. Той бавно стана. Краката му трепереха. Сетне, препъвайки се, приближи до тоалетката и се подпря на нея. И двамата се опитваха да проумеят не само случилото се, но и това, което предстои.

— Трябва да измислим някаква история, Барбара. Няма да е лесно. Знаеш какво мислят колегите за Рей.

— Не знам… Той…

— Барбара…

Очите й се стрелкаха из стаята в отчаян опит да го отбягнат. Лицето й започваше да подпухва там, където Рей я бе удрял, загрозявайки естествената й хубост.

— Кажи ми — тихо рече Шейн, — какво го ядоса?

В далечината се чу вой на полицейски сирени.

— Идват ли вече? — попита тя.

— Ти пищеше. Имаше изстрели. Съседите ти сигурно са се обадили в полицията. Трябва да знам какво е станало тук, Барбара. И двамата не сме съвсем чисти, ако разбираш какво имам предвид.

— Знам. — Тя се надигна и седна на леглото. Ръцете й трепереха, когато избърса кръвта от устните си. — Той… просто… Не знам.

— Какво? Нямаме много време. Какво го разяри?

— Вчера ми се обади някаква жена. Попита ме дали съм гледала видеокасетата.

— Каква видеокасета?

— Не знам. Точно това е проблемът. Нямам никаква видеокасета и така й отговорих. Стори ми се, че жената плачеше. После ми каза, че видеокасетата ще пристигне по пощата и ще видя какъв измамник е Рей.

— Коя беше тя?

— Не каза. Не познах гласа й. И накрая затвори.

Воят на сирените се усили. Барбара Молар отчаяно погледна Шейн.

— Какво ще правят с нас?

— Ще ни разделят. Ще вземат показания. Това е единственият ни шанс да уеднаквим историите си. Разкажи ми какво се случи?

— Рей рядко се връщаше вкъщи, откакто получи новата задача. Нямаше го дни наред и когато снощи се прибра, аз го попитах къде е бил през цялото това време. Разказах му за обаждането на онази жена и той… обезумя. Знаеш колко е сприхав, бил си му партньор. Обвини ме, че спя с приятелите му. Нарече ме курва и започна да ме бие. Не издържах. Казах му, че ще го напусна и той ме подгони към банята. Заключих се там и ти се обадих. И после Рей…

Полицейската кола спря пред къщата и Шейн набързо огледа стаята, за да запамети сцената на престъплението. Това беше странно, защото Рей го бе научил на този метод и сетне го изпитваше какво е запомнил. Двамата седяха в някой бар и се обзалагаха на по едно питие за правилния отговор. Рей задаваше въпроси като: „Какво имаше на тоалетката? Колко прозорци имаше в кухнята? Имаше ли параван?“. Той беше непредсказуем и склонен към насилие, но знаеше как да прави оглед на престъпления.

— Ще ме заведат в участъка — каза Шейн, — а теб вероятно ще разпитат тук и после ще те закарат в болница. Кажи им точно какво се случи. Той щеше да те убие, Барбара. Стреля пръв и аз го убих при самоотбрана. Не споменавай за взаимоотношенията ни. Придържай се към тази история.

Ченгетата влязоха в къщата през отключената врата.

— Тук сме! — извика Шейн, сетне прошепна на Барбара: — Обади се на телефонната компания и поискай разпечатка на разговорите ти, за да разберем коя е била онази жена.

Барбара кимна. Полицаите нахлуха в стаята и насочиха оръжията си срещу тях. Шейн вдигна ръце. Беретата се залюля на палеца му.

— Аз съм полицай.

Ченгетата не го познаваха и не видяха значка. Единият се втурна към него. Обезоръжи го и го повали на пода до локвата кръв, изтекла от Рей. Жената го държеше на прицел, докато партньорът й му сложи белезници. После двамата грубо го дръпнаха да стане.

— Къде ти е значката? — попита полицайката. На табелката на униформата й бе гравирано името Ш. Райли.

— На тоалетката вкъщи. Спях, когато тя ми се обади за помощ. Живея на около осем километра оттук. Аз съм сержант Шейн Скъли от отдел „Обири и убийства“ в Югозападния район. Серийният ми номер е 50 867.

Те погледнаха окървавените му боси крака, после Рей. Името на табелката на мъжа беше П. Апългейт. Той коленичи и се вгледа отблизо в трупа.

— Мамка му. Това е Стоманения зъб^[1]. Застреляли са лейтенант Молар.

Апългейт включи радиопредавателя си.

— Тук е Рентген 12. Имаме код шест на Шел авеню 2387. Убит е полицай. Трябва ни сержант и съдебен лекар. Уведомете детективите, че сме задържали извършителя. Той твърди, че е сержант Шейн Скъли от отдел „Обири и убийства“ в Югозападния район. — Апългейт се обърна към Шейн. — Я си кажи серийния номер.

— 50 867 — повтори Шейн.

— Записа ли? — попита Апългейт.

Диспечерът отговори веднага.

— Прието, Рентген 12. Подавате шест от Шел авеню и искате съдебен лекар и детектив. Що се отнася до самоличността на заподозрения… Потвърдено е, че номерът принадлежи на сержант Шейн Скъли от Югозападния полицейски район. Адрес: Ийст Чанъл Роуд 143, Венис, Калифорния.

— Прието. Блокираме мястото на престъплението за детективите от отдел „Убийства“ и излизаме. — Апългейт се обърна към Шейн. — Кой е прекият ти шеф?

— Капитан Бъд Хали.

— Знаеш ли номера му за повикване?

— Обади се в управлението. Мога и аз да го сторя, ако ми махнеш белезниците.

— Хей, Скъли, ти вече направи достатъчно. Току-що пречука най-доброто ченге от силите на реда в Лос Анджелис, по дяволите — рече Апългейт, но после отключи белезниците. — Шанън, заведи госпожа Молар в кухнята. Аз ще задържа сержант Скъли във всекидневната.

В случай на насилствена смърт в Лос Анджелис, отдел „Обири и убийства“ определя номер на убийството и разследването се поема от следващия екип на ротационен принцип. Номерирането започва от първи януари и продължава до края на декември. Ако трупът е на мъж, пред съответния номер се изписва „М“, а ако е на жена — „Ж“. В хладното априлско утро лейтенант Реймънд Джордж Молар стана М-417-00.

Екипът от отдел „Убийства“ пристигна малко след 3:30, когато фотографите приключваха със снимките.

И двамата детективи бяха ветерани и бяха уведомени, че застреляният е легендарният лейтенант Реймънд Молар, „Стоманения зъб“. Те стояха в спалнята и гледаха трупа. Лицата им бяха безизразни. Кожата на Рей вече потъмняваше, а във въздуха се носеше смрадта на фекалиите му. Детективите огледаха помещението и записаха първоначалните си наблюдения. Очертаха с тебешир местоположението на трупа и маркираха куршума, който Рей бе изстрелял в рамката на вратата. Оперативните работници извадиха гилзата за балистична експертиза и прибраха деветмилиметровата берета на Шейн като веществено доказателство.

Шейн чакаше във всекидневната заедно с патрулиращия полицай Апългейт. След половин час единият детектив, стар боен кон с квадратна челюст, излезе от спалнята и седна на дивана срещу него. Казваше се Гарсън Уелч. Двамата с Шейн бяха работили заедно по няколко елементарни случая. Единият беше толкова лесен, че го разкриха за по-малко от десет минути и Шейн арестува извършителя на следващата пряка, докато се опитваше да изхвърли в контейнер за боклук оръжието на престъплението. Човекът веднага направи пълни самопризнания. Шейн и Уелч го заведоха в ареста и изпиха няколко бири в бар, посещаван от ченгета и известен като „Клубът на Били“. Между тях нямаше приятелство, но поне се държаха дружески.

— В Паркър Сентър няма да погледнат с добро око на това, Шейн — каза възрастният детектив и потърка широко си чело с голямата си, осеяна със старчески петна ръка.

— Да, Гарсън, имаш право. Трябваше да седя със скръстени ръце и да го оставя да я убие с палката си.

— Успокой се и ме изслушай — продължи Уелч. — Забъркал си се в страхотна каша. Лейтенант Молар беше много близък с някои важни личности. Хора, за които ти и аз само сме чели в „Лос Анджелис Таймс“. В момента им се обаждат какво се е случило. И на мен току-що ми се обадиха. През последните два месеца Молар е бил шофьор и телохранител на кмета Кларк Криспин. Ето защо, към произшествието ще има голям интерес. Ще го разследваме бавно и ще се постараем да направим всичко както трябва.

— Шофьор на кмета? По дяволите — рече Шейн, който не знаеше какво е новото назначение на Рей.

— Ще взема тук предварителните ти показания. После ще те изпратя в управлението, където шефът ти ще изготви доклада, който трябва да бъде подаден след всеки случай на насилие или смърт, извършен от полицай.

— С колата съм. Може да се срещнем там.

— Ще накарам да я паркират в подземния гараж, но трябва да отидеш в управлението с полицейска кола. Така е по правилника.

— Да, разбира се. И ти го искаш.

Шейн имаше лошо предчувствие, когато подкара след детектив Уелч към Паркър Сентър.