Джефри Арчър
Търговецът (23)

23.

Един мразовит следобед на септември 1922 година, малко след като Гибсън бе вдигнал съдовете от следобедния чай, Гай Трентам се върна на Честър Скуеър номер деветнайсет. Майка му никога нямаше да забрави този случай, защото, когато синът й влезе в дневната, тя едва го позна. Госпожа Трентам тъкмо бе седнала да пише писмо, когато икономът оповести:

— Капитан Гай.

Тя се обърна и видя как синът й влиза в стаята и отива при камината, където застана разкрачен с гръб към жаравата. Впери изцъклени очи някъде пред себе си, но не каза нищо.

Госпожа Трентам бе благодарна, че този следобед съпругът й участва в прения в Камарата на общините и се очаква да се прибере чак след гласуването в десет вечерта.

Гай очевидно не се беше бръснал от няколко дни. Косата му плачеше за гребен, униформата, ушита само преди три години по поръчка в „Гийвс“^[1], бе направо неузнаваема. Опърпаният младеж продължи да стои разтреперан, с гръб към огъня, после по едно време се обърна към майка си. Чак сега госпожа Трентам забеляза, че синът й държи под мишница пакет, увит в амбалажна хартия.

Макар да не й беше студено, тя също потрепери. Продължи да седи зад писалището — не изпитваше желание да прегърне първородния си син и да наруши мълчанието.

— Какво ти казаха, мамо? — изрече накрая Гай с разтреперан, някак несигурен глас.

— Нищо съществено. — Тя го погледна изчакващо. — Казаха само, че си напуснал полка по своя воля и че ако не си го направил, са щели да те разжалват.

— Това поне е вярно — призна младежът. Най-сетне сложи пакета, който държеше, върху масата до него. — Но само защото се съюзиха срещу мен.

— Кои?

— Подполковник Хамилтън, Тръмпър и момичето.

— Хубава работа! Излиза, че макар и да му писах, полковник Форбс е повярвал на госпожица Салмън! — възкликна ледено госпожа Трентам.

— Да, повярва на нея. Подполковник Хамилтън и досега има много приятели в полка и някои само това и чакаха — да се хванат за обвиненията му, за да отстранят своя съперник.

Госпожа Трентам загледа как синът й пристъпва притеснено от крак на крак.

— Но аз смятах, че всичко вече е изяснено. Все пак актът за раждане…

— Да, всичко щеше да е ясно, ако актът беше подписан и от Чарли Тръмпър, и от момичето, лошото обаче е, че под него стои само един подпис — на госпожица Салмън. За капак подполковник Хамилтън я е посъветвал да ме съди за неизпълнено обещание и да посочи мен като баща на детето. Въпреки че съм напълно невинен, ако тя го беше направила, доброто име на полка щеше да пострада непоправимо. Затова реших, че нямам друг избор и трябва да постъпя като достоен мъж — да напусна. — Той допълни вече с повече горчилка в гласа: — И то само защото Тръмпър се е уплашил, че истината може да излезе наяве.

— За какво говориш, Гай?

Той не погледна майка си, само се дръпна от камината и отиде при шкафа с напитките, където си наля голямо уиски. Не се и докосна до сифона с газираната вода и отпи голяма глътка от уискито. Майка му продължи да мълчи — чакаше го да се доизкаже.

— След втората битка при Марна подполковник Хамилтън ми нареди да проведа разследване дали Тръмпър не се е държал като страхливец на бойното поле — рече Гай и се върна при камината. — Мнозина бяха на мнение, че той трябва да бъде изправен пред военен съд, ала единственият свидетел, редник Прескот, бе убит от заблудил се куршум само на няколко метра от нашите окопи. Като последния глупак се хванах да преведа Прескот и Тръмпър до нашите позиции и когато Прескот се свлече, покосен от куршума, се обърнах и видях върху лицето на Тръмпър злорада усмивка. Изсъска ми само: „Не ти провървя, капитане, сега вече нямаш свидетел“.

— Каза ли тогава на някого за случилото се?

Гай се върна при шкафа с напитките и си наля още една чаша.

— На кого да кажа? Прескот вече не беше жив, за да потвърди. Можех да направя ако не друго, то да се постарая редникът да бъде награден посмъртно с орден. Дори и с цената на това Тръмпър да се измъкне сух от водата. По-късно установих, че той отказал дори да потвърди моя разказ за случилото се на бойното поле, заради което насмалко да се размина с Военния кръст.

— А сега, след като успя да те принуди да напуснеш полка, няма с какво да докажеш, че лъже.

— Нямаше да имам, ако Тръмпър не бе допуснал глупава грешка, която може да го изобличи.

— Каква?

— Докато битката беше в разгара си — продължи Гай вече малко по-самоуверено, — се притекох на помощ на двамата мъже, за които ти говоря. Заварих ги да се крият в полуразрушена от обстрела църква. Реших да останем там, докато се мръкне, после да ги преведа до нашите окопи. Докато чакахме на камбанарията слънцето да залезе, Тръмпър помисли, че съм заспал, аз обаче го видях как се връща долу в църквата и взима от олтара великолепна картина с изображение на Богородица и Младенеца. Продължих да го наблюдавам и забелязах, че пъха картината във войнишката торба. Не му казах нищо, знаех, че това ще докаже неговото двуличие. Така де, по-късно можехме преспокойно да занесем картината обратно в църквата. Веднага щом се върнахме в тила, наредих торбата на Тръмпър да бъде претърсена, за да заповядам да го задържат за кражба. Но за моя изненада картината я нямаше.

— И сега как ще ти помогне всичко това?

— Картината се появи отново.

— Появила се е отново ли?

— Да — потвърди по-бодро Гай. — Дафни Харкорт-Браун ми спомена, че я е видяла върху стената на дневната у Тръмпър, и дори ми я описа най-подробно. Веднага разбрах, че това е същата картина с Богородица и Младенеца, която Тръмпър навремето открадна от църквата.

— Дори и да е така, докато платното е у него, не може да се направи почти нищо.

— Вече не е у него. Затова и съм се предрешил така.

— Престани да ми говориш с недомлъвки — скастри го майка му. — Обясни ми като хората, Гай.

— Днес сутринта отидох у Тръмпър и казах на икономката, че с господаря й сме воювали заедно на Западния фронт.

— Не си ли постъпил неразумно, Гай?

— Представих й се като Фаулър, като ефрейтор Денис Фаулър, и обясних, че от известно време се опитвам да се свържа с Чарли. Знаех, че не си е у дома, само преди няколко минути го бях видял, че влиза в един от магазините си на Челси Терас. Камериерката ме изгледа подозрително и помоли да съм почакал в антрето, а тя щяла да се качи и да каже на госпожа Тръмпър, че съм тук. Така разполагах с достатъчно време да се промъкна в дневната и да взема картината от мястото, където Дафни бе споменала, че я е видяла. Излязох от къщата още преди да са се досетили защо изобщо съм идвал.

— Сега обаче ще се оплачат в полицията, че картината е изчезнала, и теб ще те задържат.

— Изключено — успокои я Чарли, после вдигна от масата пакета и се зае да маха амбалажната хартия, в която беше увит. — Последното, което Тръмпър би допуснал, е полицията да се добере до това.

Той подаде на майка си малкото маслено платно. Тя се взря в картината.

— От тук нататък аз ще се занимавам с господин Тръмпър — каза госпожа Трентам без повече обяснения. Гай се усмихна за пръв път, откакто бе влязъл в къщата. — Сега обаче — продължи майка му — трябва да насочим вниманието си към по-важния въпрос — какво ще правиш в бъдеще. Още съм убедена, че мога да те уредя в Сити. Вече разговарях с…

— Няма да стане, мамо, знаеш го. Засега за мен няма бъдеще в Англия. Поне докато не бъде махнато позорното петно, което ми лепнаха. При всички положения не изгарям от желание да се размотавам из Лондон колкото да обяснявам на приятелките, с които играеш бридж, защо не съм с полка в Индия. Не, налага се да замина за чужбина, докато нещата се поуталожат.

— В такъв случай ми трябва малко време да помисля — отвърна майка му. — Ти се качи горе, вземи си вана и се обръсни, после се преоблечи в чисти дрехи. А аз ще реша какво да предприемем.

Веднага щом Гай излезе от помещението, госпожа Трентам се върна при писалището и заключи картината в долното ляво чекмедже. Прибра ключа в дамската си чанта и насочи вниманието си към по-неотложния въпрос: какво да направи, за да защити името на Трентам.

Докато гледаше през прозореца, в съзнанието й съзря план, който вероятно щеше да погълне доста от средствата й — и без това на изчерпване — въпреки това обаче щеше да й осигури малко време, през което тя да изобличи Тръмпър като крадец и лъжец и да докаже, че синът й е невинен.

Спомни си, че в касата в спалнята й има всичко на всичко петдесет лири стерлинги, но от двайсетте хиляди лири, които веднага след сватбата баща й беше внесъл в банката, й бяха останали цели шестнайсет хиляди. „В случай че възникнат непредвидени обстоятелства“, й беше казал пророчески той.

Госпожа Трентам извади от чекмеджето лист хартия и нахвърли върху него списък. Знаеше прекрасно, че след като синът й напусне довечера Честър Скуеър, тя вероятно няма да го види скоро. След четирийсет минути погледна какво е написала:

50 лири стерлинги (в брой)

Сидни

Макс Харис

шинел

5000 лири стерлинги (чек)

„Бентли“

картина

квартален полицейски участък

Мислите й бяха прекъснати от Гай, който, след като се върна в дневната, приличаше малко повече на сина, когото госпожа Трентам помнеше. Намачканата униформа бе заменена с куртка и брич, лицето, макар и възбледо, бе гладко избръснато. Майка му сгъна листа хартия — вече бе решила какво точно трябва да се направи.

— А сега седни и ме слушай внимателно — подкани тя.

Гай Трентам излезе от къщата на Честър Скуеър малко след девет, около час преди баща му да се върне от Камарата на общините. Разполагаше с петдесет и три лири стерлинги в брой, както и с чек за пет хиляди лири, старателно прибран във вътрешния джоб. Беше обещал да пише на баща си веднага щом пристигне в Сидни и да му обясни защо е заминал направо за Австралия. Майка му се бе зарекла, че докато него го няма, ще стори всичко по силите си, за да изчисти петното върху доброто име на своя син, така че някой ден той да се върне в Англия и напълно оневинен, да заеме полагащото му се място като глава на семейството.

Оная вечер само двама от слугите бяха видели капитан Трентам — господарката им нареди да не споменават на никого, че той е идвал, особено на съпруга й, в противен случай ще бъдат уволнени.

Последното, което госпожа Трентам трябваше да направи оная вечер, преди мъжът й да се е прибрал, бе да звънне по телефона в кварталния полицейски участък. Оплакването за кражбата бе прието от някой си полицай Ригли.

През седмиците, докато чакаше да получи писмо от сина си, госпожа Трентам не седеше със скръстени ръце. В деня, след като Гай отплава за Австралия, тя направи едно от редовните си посещения в хотел „Сейнт Агнес“ — отиде с увития наново пакет под мишница и го връчи на господин Харис, после му даде най-подробни напътствия.

Два дни по-късно детективът потвърди, че портретът на Богородица и Младенеца е оставен в заложна къща „Бентли“, но няма да бъде продаван в продължение най-малко на пет години, когато залогът изтичаше. Харис връчи на клиентката си снимка на картината и квитанцията. Тя прибра снимката в дамската си чанта, но не си направи труда да попита детектива какво е станало с петте лири стерлинги, които са му дали за картината.

— Браво на вас — похвали го тя и остави чантата отстрани на стола. — Справяте се чудесно.

— Искате ли да насоча когото трябва в Скотланд Ярд към заложна къща „Бентли“? — попита Харис.

— В никакъв случай — рече госпожа Трентам. — Възлагам ви да проведете малко разследване за картината, преди да я е видял някой друг, а после, ако сведенията ми се окажат верни, платното ще бъде обявено за продан в „Сотби“.