Джефри Арчър
Търговецът (21)

21.

От операцията минаха доста дни, а Беки още не бе излизала от болничната стая.

По-късно Чарли научи от Грейс, че макар господин Армитидж да е спасил живота на жена му, тя вероятно ще се възстанови напълно едва след няколко седмици, особено след като са й обяснили, че не бива да ражда повече, ако не иска да изложи на опасност живота си.

Чарли ходеше на свиждане всяка сутрин и вечер, но чак подир половин месец тя намери сили да сподели с мъжа си как Гай Трентам е нахълтал в дома им и я е заплашил, че ще я убие, ако не му каже къде е картината.

— Ама защо? Не разбирам! — възкликна Чарли.

— Между другото, картината намери ли се?

— Засега няма и следа от нея — призна той точно когато Дафни влезе в болничната стая с голяма кошница храна.

Целуна приятелката си по двете бузи, сетне потвърди, че сутринта е купила плодовете от „Тръмпър“. Беки успя криво-ляво да се усмихне и отхапа без особено желание от една от прасковите. Дафни приседна в края на леглото и веднага се впусна да разказва на приятелката си последните новини.

Наскоро бе ходила отново у семейство Трентам и съобщи, че Гай бил заминал чак за Австралия, а майка му твърдяла, че изобщо не бил стъпвал в Англия и бил тръгнал за Сидни направо от Индия.

— През Гилстън Роуд — вметна Чарли.

— В полицията не са на същото мнение — каза Дафни. — Там са убедени, че онзи негодник е напуснал Англия още през 1920 година, не разполагали с доказателства, че оттогава се е връщал.

— Е, не ни е работа да ги убеждаваме в противното — рече Чарли и хвана жена си за ръката.

— Ама как така? — учуди се Дафни.

— Дори аз съм на мнение, че Австралия е достатъчно далеч, та да оставим Трентам да си троши главата. При всички положения и да тръгнем да го гоним, вече няма да спечелим нищо. Сигурен съм, че стига австралийците да му отпуснат достатъчно въже, той ще си надене сам примката.

— Но защо точно Австралия? — възкликна Беки.

— Госпожа Трентам разправя на всеки срещнат, че били предложили на Гай да стане съдружник във фирма за продажба на едър рогат добитък, твърде изгодна покана, за да я отхвърли, пък било то и с цената на това да напусне полка. Мен ако питате, й вярва само свещеникът.

Но дори Дафни нямаше отговор защо Трентам е искал толкова много да се сдобие с малката маслена картина.

Подполковникът и Елизабет също дойдоха няколко пъти на свиждане на Беки и тъй като той постоянно говореше за бъдещето на търговското дружество и нито веднъж не отвори дума, че ги напуска, Чарли също реши да не го пита.

Накрая разбра от Краудър кой е купил жилищните сгради на Челси Терас.

 

 

След месец и половина закара много внимателно жена си на Гилстън Роуд. Господин Армитидж бе препоръчал тя да си почине един месец и чак тогава да мисли да се връща на работа. Чарли обеща на хирурга, че няма да разрешава на Беки да пипа нищо, докато не е сигурен, че тя се е възстановила напълно.

Сутринта, след като жена му се върна вкъщи, Чарли я остави да лежи, облегната на няколко възглавници, и да чете и се върна на Челси Терас, където веднага влезе в бижутерията, която беше купил в отсъствието на жена си.

Доста дълго избира, докато накрая хареса гердан от изкуствени перли, златна гривна и дамски часовник, които после нареди да бъдат пратени на Грейс, на главната сестра в отделението и на медицинската сестра, грижила се за Беки по време на непредвидения й престой в болница „Гай“. Следващата му спирка беше магазинът за плодове и зеленчуци, където помоли Боб да напълни кошница с най-хубавите плодове, сетне избра лично от магазина на номер сто и едно бутилка отлежало вино.

— Изпрати от мое име плодовете и виното на господин Армитидж, живее на Кадоган Скуеър номер седем — допълни той.

— Веднага — обеща Боб. — Нещо друго?

— А, да, докато лекарят е жив, имай грижата да получава всеки понеделник плодовете и виното.

 

 

След около месец, през ноември 1922 година, Чарли научи, че Арнолд среща трудности в изпълнението на една проста задача: да намери продавачка. Напоследък той имаше най-големи неприятности именно с подбора на служителите — за всяко освободено място се явяваха от петдесет до сто кандидати. Арнолд ги отсяваше до неколцина, тъй като Чарли и досега държеше да разговаря с кандидатите, преди да реши кого да назначат.

Онзи понеделник Арнолд вече бе разгледал молбите на няколко момичета, изявили желание да започнат работа като цветарки на мястото на една от най-старите служителки във фирмата, която се беше пенсионирала.

— Сведох кандидатките до три — обясни заместникът на Чарли. — Но си казах, че сигурно ще проявиш интерес към едно от момичетата, което отхвърлих. Не отговаряше на изискванията. И все пак…

Чарли погледна листа хартия, който Арнолд му подаде.

— Джоан Мур. А защо да… — подхвана той, докато преглеждаше набързо молбата. — Ясно — рече след малко. — Много си наблюдателен, Том. — Чарли прочете още няколко реда. — На мен обаче не ми трябва… но от друга страна, може би ми трябва. — Той вдигна очи. — Повикай през следващата седмица госпожица Мур, искам да се видя с нея.

В четвъртък Чарли разговаря в дома си на Гилстън Роуд близо час с Джоан Мур и първото впечатление, което тя му направи, бе на весело момиче, което, макар и незряло, има добри обноски. Ала преди да я назначи за камериерка на госпожа Тръмпър, реши, че трябва да й зададе още няколко въпроса.

— Защо кандидатствате за работата, защото знаете за отношенията между жена ми и бившата ви работодателка ли?

Момичето го погледна право в очите.

— Да, драги ми господине, знаех.

— Предишната ви работодателка уволни ли ви?

— Не бих казала, че ме е уволнила, драги ми господине, но когато напуснах, отказа да ми даде препоръка.

— Каква причина изтъкна?

— Излизах с един от лакеите и пропуснах да уведомя иконома, който отговаря за прислугата.

— Още ли излизате с този лакей?

Момичето се подвоуми.

— Да, драги ми господине — потвърди то. — Мислим да се оженим, след като посъберем пари.

— Чудесно — отвърна Чарли. — В такъв случай в понеделник сутринта се явете на работа. Господин Арнолд ще има грижата да оформи назначението.

Когато Чарли съобщи на Беки, че й е наел камериерка, тя се засмя, сетне попита:

— И какво ще я правя тая камериерка?

След като той й обясни, Беки само отсече:

— Ти, Чарли Тръмпър, си коварен тип!

 

 

През февруари 1924 година, на месечното заседание на управителния съвет Краудър предупреди колегите си, че магазинът на Челси Терас номер едно може би ще бъде обявен за продан по-рано, отколкото са очаквали.

— Как така? — възкликна притеснен Чарли.

— Преценката ти, че Фодъргил ще издържи още най-много две години, май ще се окаже пророческа.

— Колко иска за магазина?

— Не е толкова просто.

— В смисъл?

— Фодъргил е решил да го продаде на търг, който да проведе сам.

— На търг ли? — изненада се Беки.

— Да — потвърди Краудър. — Така няма да плаща на посредници.

— Ясно. За колко според теб ще се продаде помещението? — поинтересува се подполковникът.

— Трудно е да се каже — отговори Краудър. — То е четири пъти по-голямо от всички други магазини на улицата, на пет етажа е и е по-просторно дори от кръчмата на Сид Рексол в другия край. Освен това има най-голямата витрина в Челси, разположено е на ъгъл и е с двоен вход откъм страната на Фулам Роуд. Ето защо не е тъй лесно да се определи приблизителната стойност.

— Опитай все пак да посочиш някаква цена — подкани председателят на управителния съвет.

— Щом настояваш, бих посочил сума от порядъка на две хиляди лири стерлинги, но ако и някой друг прояви интерес, цената може да скочи и до три хиляди.

— А картините в хранилището? — попита Беки. — С тях какво става, знаем ли?

— Да, продават се заедно със сградата.

— И колко струват? — полюбопитства Чарли. — Приблизително.

— Според мен тук по-полезна ще бъде преценката на госпожа Тръмпър.

— Наличната стока вече не е толкова интересна — отбеляза Беки. — Доста от най-хубавите произведения, с които Фодъргил разполагаше, се продадоха в „Сотби“, подозирам, че през миналата година още толкова са били изтъргувани в „Кристи“. Въпреки това очаквам картините, с които Фодъргил все още разполага, да се продадат на търга за около хиляда лири стерлинги.

— Значи стойността на имота и на наличната стока възлиза на около три хиляди лири — предположи Хадлоу.

— Но помещението на Челси Терас номер едно ще се продаде за много повече — намеси се отново Чарли.

— Защо?

— Защото сред хората, които ще наддават, ще бъде и госпожа Трентам.

— Откъде си толкова сигурен? — учуди се председателят.

— Нашата камериерка и досега излиза с един от лакеите й.

Останалите прихнаха, а подполковникът каза само:

— Пак ли! Първо жилищните сгради, сега и галерията. Кога ще миряса тая жена?

— Подозирам, че когато умре и я погребат — отвърна Чарли.

— Няма да се учудя, ако и след това продължи да ни създава главоболия — допълни Беки.

— Ако имаш предвид сина — вметна Хамилтън, — лично аз се съмнявам, че е по силите му да ни създава пречки от двайсет хиляди километра разстояние. Но колкото до майката, адът гняв не таи… — рече той ядосано.

— Всички го бъркат този цитат — възрази Чарли.

— Моля? — изненада се председателят на управителния съвет.

— Това, подполковник, е Конгрив^[1]. Стихът гласи: „Небето гняв не таи, а любовта — омраза. И адът яд не таи за разлика от жената“. — Подполковникът го зяпна с отворена уста, ала не каза нищо. — Но да се върнем на въпроса — подкани Чарли. — Бих искал да знам какъв е таванът, до който управителният съвет ме упълномощава да наддавам за сградата на Челси Терас номер едно.

— При тези обстоятелства смятам, че ще ни трябват пет хиляди лири стерлинги — заяви Беки.

— Но не повече — намеси се Хадлоу, след като прегледа отчета пред себе си.

— Може би една стъпка нагоре? — помоли Беки.

— Извинявайте, но не ви разбирам — каза банкерът. — Какво означава „една стъпка нагоре“?

— При търг, господин Хадлоу, наддаването никога не достига точната сума, която си очаквал. Повечето хора, участвали в него, са си намислили някаква цифра, която неминуемо бива закръглявана, така че, ако наддадеш еднократно над нея, често печелиш търга.

Дори Чарли кимна, а Хадлоу заяви възхитен:

— В такъв случай нямам нищо против да направите една стъпка нагоре.

— Предлагам госпожа Тръмпър да се яви от наше име на търга — каза Хамилтън. — При нейния опит…

— Много мило, подполковник, но въпреки това имам нужда от помощта на съпруга си — усмихна се Беки. — А и на целия управителен съвет. Вече съм съставила план.

Тя обясни на колегите си какво е намислила.

— Голяма веселба ще падне — възкликна подполковникът, след като младата жена млъкна. — Ще разрешите ли и аз да присъствам на търга?

— О, да — потвърди Беки. — Трябва да присъствате всички. С изключение на нас с Чарли ще седнете на реда точно зад госпожа Трентам, и то само няколко минути преди началото на наддаването.

— Негодницата му с негодница! — изруга военният и побърза да добави: — Извинявайте.

— Така си е, не е цвете за мирисане. По-важното обаче е, че е аматьорка. Да не го забравяме — добави Беки.

— Какво искате да кажете? — попита банкерът.

— Понякога аматьорите се увличат — случи ли се, професионалистите нямат никакъв шанс, защото аматьорът започва да наддава като луд и не се спира. Да не забравяме, че това вероятно е първият търг, в който госпожа Трентам участва и на който изобщо присъства, и ако тя е не по-малко твърда от нас в решението си да се сдобие с имота, не бива да забравяме, че разполага с повече средства. Значи можем да я победим само с хитрост.

Всички се съгласиха.

След края на заседанието Беки запозна по-подробно Чарли с плана си за предстоящия търг и една сутрин дори го накара да отиде на разпродажба в „Сотби“ и да наддава за три сребърни предмета, изработени от холандски майстори. Той изпълни надлежно напътствията на жена си, но накрая спечели в наддаването не на сребърните предмети, а на съд за горчица в стил „Крал Джордж“, нещо, което изобщо не бе смятал да купува.

— Това е най-добрият начин да се научиш — увери го Беки. — Пак бъди благодарен, че не си наддавал за картина на Рембранд.

Същия ден, докато вечеряха, продължи да обяснява на мъжа си тънкостите на търговете много по-подробно, отколкото на заседанието на управителния съвет. Чарли научи, че можеш да показваш на човека, провеждащ търга, с най-различни знаци, че продължаваш да наддаваш, така че другите да не забележат, и през това време да огледаш противниците си.

— Но нали госпожа Трентам ще те познае? — попита Чарли, след като отряза на жена си филия хляб. — Все пак накрая ще наддавате само вие двете.

— Не, няма да ме забележи, ако ти успееш да я извадиш от равновесие още преди да съм се включила в наддаването — отвърна Беки.

— Да, но управителният съвет реши…

— Реши да продължа наддаването и след като бъде прехвърлена границата от пет хиляди лири.

— Ама…

— Без „ама“, Чарли — отсече Беки, докато отново му слагаше в чинията от задушеното. — Сутринта на търга искам да бъдеш като изваден от кутийка: ще облечеш най-хубавия си костюм и ще седнеш на седмия ред, така че всички да видят колко си доволен от живота. След това ще наддаваш до три хиляди и петстотин лири стерлинги. Когато госпожа Трентам вдигне сумата, а тя задължително ще го направи, ще станеш и ще излезеш с гръм и трясък от залата, все едно си загубил, а в твое отсъствие аз ще продължа да наддавам.

— Добре си го измислила — одобри Чарли и си гребна с вилицата от граха. — Но госпожа Трентам веднага ще надуши какво си наумила.

— Изключено — увери го Беки. — Ще се разбера с Фодъргил, че ще наддавам с код, който госпожа Трентам няма дори да забележи, камо ли да разчете.

— Аз обаче дали ще го разчета?

— О, да — увери го Беки. — Ще бъдеш наясно какво точно правя, когато започна да осъществявам заговора с очилата.

— Заговорът с очилата ли? Та ти дори не носиш очила.

— На търга ще нося и когато си ги сложа, ще знаеш, че още наддавам. Щом ги сваля, значи съм се отказала. И така, след като излезеш от залата, и да ме погледне някой, ще види само, че още съм с очила. Госпожа Трентам ще реши, че си си тръгнал, и според мен на драго сърце ще остави някой друг да даде по-голяма сума, стига да е сигурна, че той не представлява теб.

— Ти, госпожо Тръмпър, си истинско съкровище! — възкликна Чарли, после стана, за да вдигне чиниите. — Ами ако госпожа Трентам те види, че говориш с Фодъргил, и още по-лошо, ако се досети за знака още преди да е започнало наддаването?

— Няма как да се досети — възрази Беки. — Ще се уговоря с Фодъргил броени минути преди началото на търга. При всички положения точно тогава ти ще се появиш важно-важно в залата, при това само няколко секунди след като другите членове на управителния съвет са седнали точно зад госпожа Трентам: с малко късмет вниманието й ще бъде погълнато от ставащото наоколо и тя дори няма да ме забележи.

— Оженил съм се за умно момиче — възкликна Чарли.

— Но не го признаваше, докато учехме в началното училище на Джубилий стрийт.

 

 

В деня на търга, по време на закуската, Чарли сподели, че е много притеснен, въпреки че Беки бе удивително спокойна, особено след като Джоан пошушна на господарката си как лакеят е чул от готвачката, че госпожа Трентам е определила таван от четири хиляди лири стерлинги и се е зарекла, че ще се откаже от наддаването, ако тази сума бъде прехвърлена.

— Дали пък… — подхвана Чарли.

— Дали нарочно не е подметнала това на готвачката ли? — продължи вместо него Беки. — Възможно е. Така де, и тя е не по-малко хитра от теб. Но пак можем да я победим, стига да се придържаме към плана и да не забравяме, че възможностите и на госпожа Трентам не са неизчерпаеми.

Според обявата търгът трябваше да започне в десет сутринта. Цели двайсет минути преди това госпожа Трентам влезе в залата и се понесе царствено по пътеката между редиците. Разположи се в средата на третия ред, след което сложи дамската си чанта на единия стол, а каталога — на другия, да не би някой да седне до нея. Както се бяха уговорили, подполковникът и колегите му от управителния съвет влязоха в полупълното помещение в десет без десет и се настаниха точно зад своята противница. Поне на пръв поглед госпожа Трентам не прояви никакъв интерес към присъствието им. След пет минути се появи и Чарли. Тръгна напето по пътеката между редовете, вдигна шапка, за да поздрави своя позната, ръкува се с един редовен клиент и накрая седна в края на седмия ред. Продължи да бъбри на висок глас със съседа си за предстоящия турнир по голф, като обясни за пореден път, че не е роднина на прочутия австралийски състезател със същото име. Голямата стрелка върху старовремския часовник точно зад катедрата се плъзгаше бавно към обявения час.

Макар че залата не бе много по-голяма от хола у Дафни на Итън Скуеър, бяха успели да вместят в нея стотина стола с най-различни форми и размери. Стените бяха облепени с избеляло зелено сукно, по което още личаха следите от кукичките — на тях преди време очевидно бяха висели картините, килимът беше толкова протрит, че се виждаше дюшемето отдолу. Чарли си помисли със свито сърце, че ще му се наложи да хвърли много повече пари, отколкото бе очаквал, ако иска и помещението на Челси Терас номер едно да отговаря на високите изисквания, които той имаше към всички свои магазини.

Огледа се, видя, че в залата вече са се събрали към седемдесет души, и се запита колцина ли са дошли не да залагат, а просто да позяпат схватката между Тръмпърови и госпожа Трентам.

Представителят на задругата на търговците Сид Рексол вече се бе разположил със скръстени ръце на първия ред и се опитваше да изглежда спокоен — бе толкова дебел, че едрото му туловище едва се побираше на два стола. Чарли подозираше, че Рексол надали ще стигне и до третата сума в наддаването. След малко той зърна и госпожа Трентам, която седеше на третия ред и се бе вторачила в старовремския часовник.

После, когато до десет оставаха само две минути, в залата неусетно влезе и Беки. Чарли бе седнал на ръба на стола и чакаше да изпълни дословно нарежданията. Изправи се и тръгна изпъчен към изхода. Този път госпожа Трентам все пак се извърна, за да види какво прави противникът й. Той невинно си взе от дъното на залата още един каталог, после се върна с ленива походка на мястото си, като пътем спря да поговори с друг търговец, който явно се бе откъснал за час от работата си, за да види какво ще стане на търга.

Когато седна на мястото си, Чарли дори не потърси с очи жена си, макар да знаеше, че тя се е спотаила някъде в дъното на залата. Не погледна нито веднъж и госпожа Трентам, макар да усещаше, че тя се е втренчила в него.

След като часовникът отброи десет часа, господин Фодъргил — висок, възслаб мъж с цвете в бутониерата и старателно сресана сребриста къдрава коса — се качи по четирите стъпала на кръглия дъсчен подиум. Чарли си помисли, че както се е възправил над тях, Фодъргил изглежда доста внушително. Веднага щом се поуспокои, мъжът хвана с една ръка края на катедрата и озари с усмивка препълнената зала, след което взе чукчето и поздрави:

— Добро утро, госпожи и господа.

В залата се възцари мълчание.

— Присъствате на търг за продажбата на сграда, намираща се на Челси Терас номер едно, заедно с оборудването и с наличната стока, които през последния половин месец всички имахте възможност да огледате. Който посочи най-висока сума в наддаването, веднага след търга трябва да внесе капаро от десет на сто, а после до деветдесет дни да плати цялата сума. Такива са условията, посочени в каталога, и аз ги повтарям, за да няма недоразумения.

Господин Фодъргил се прокашля, а Чарли усети как сърцето му бие все по-ускорено. Видя, че подполковникът стиска юмрук, а Беки вади от дамската си чанта очила и ги слага върху скута си.

— Предварително е заявена сума от хиляда лири стерлинги, с която откривам наддаването — оповести Фодъргил пред смълчаната зала.

Мнозина стояха отстрани или се бяха подпрели на стените, защото вече нямаше свободни места. Чарли не сваляше очи от господин Фодъргил, който водеше търга и който се усмихна на господин Рексол, все така скръстил твърдо и решително ръце върху гърдите си.

— Някой ще даде ли по-висока сума?

— Хиляда и петстотин лири стерлинги — провикна се прекалено високо Чарли.

Който не участваше в интригата, се огледа, за да види кой е увеличил сумата. Мнозина се извърнаха към съседите си и зашушукаха шумно.

— Хиляда и петстотин лири стерлинги — повтори Фодъргил. — Някой дава ли две хиляди?

Господин Рексол вдигна ръка досущ дете, което иска да покаже в училище, че знае отговора на зададения от учителя въпрос.

— Две хиляди и петстотин лири стерлинги — обяви Чарли още преди председателят на задругата на търговците да е свалил ръката си.

— Две хиляди и петстотин в средата на залата. Някой дава ли три хиляди?

Господин Рексол понадигна плахо ръка, която стигна на два-три сантиметра от коляното му, после отново се смъкна. Върху лицето му се образува дълбока бръчка.

— Някой дава ли три хиляди? — повтори господин Фодъргил.

Чарли не можеше да повярва, че е извадил такъв късмет. Щеше да купи сградата на номер едно за някакви си две хиляди и петстотин лири стерлинги. Секундите му се струваха минути, докато той чакаше чукчето да се стовари върху катедрата.

— Някой дава ли три хиляди? — потрети малко разочарован господин Фодъргил. — В такъв случай сградата на Челси Терас номер едно е продадена за две хиляди и петстотин лири стерлинги. Две хиляди и петстотин лири първи път… — Мъжът понечи да вдигне чукчето. — Три хиляди лири стерлинги — оповести той и въздъхна от облекчение, а госпожа Трентам свали ръка в ръкавица върху скута си.

— Три хиляди и петстотин лири стерлинги — провикна се Чарли, а господин Фодъргил му се усмихна, ала веднага щом извърна отново очи към госпожа Трентам, тя му кимна, че вдига сумата на четири хиляди лири стерлинги.

Чарли поизчака секунда-две, изправи се, намести вратовръзката си и уж свъсен, напусна бавно залата. Не видя как Беки си слага очилата, не видя и победоносното изражение върху лицето на госпожа Трентам.

— Някой дава ли четири хиляди и петстотин лири стерлинги? — попита мъжът, провеждащ търга, после само стрелна с поглед Беки и отсече: — Да, дава. — Обърна се към госпожа Трентам и рече: — Пет хиляди лири стерлинги, драга ми госпожо?

Тя огледа бързо залата, но всички видяха, че така и не е разбрала кой е посочил последната сума. Шушукането прерасна във врява, присъстващите в помещението затърсиха с очи кой наддава срещу госпожа Трентам. Само Беки, която се бе спотаила на последния ред, не се и помръдна.

— Тишина, ако обичате — провикна се Фодъргил. — Наддаването достигна сумата от четири хиляди и петстотин лири стерлинги. Някой дава ли пет хиляди?

Той се вторачи в госпожа Трентам. Тя вдигна бавно ръка и в същия миг се завъртя рязко с надеждата все пак да открие своя противник. Никой обаче не се и помръдна. Фодъргил оповести:

— Пет хиляди и петстотин лири стерлинги. — Той огледа присъстващите. — Някой ще даде ли повече?

Извърна се по посока на госпожа Трентам, тя обаче бе отпуснала ръце върху скута си и изглеждаше доста озадачена.

— В такъв случай пет хиляди лири стерлинги първи път — рече господин Фодъргил. — Пет хиляди втори път… — Беки едвам се сдържа да не грейне в усмивка. — Пет хиляди трети, последен път — вдигна чукчето мъжът.

— Шест хиляди — оповести с ясен глас госпожа Трентам и махна с ръка.

Всички в залата ахнаха. Беки въздъхна и свали очилата, осъзнала, че старателно разработеният й план се е провалил, въпреки че госпожа Трентам се беше видяла принудена да плати тройно повече от цената, на която досега се бяха продавали магазините по Челси Терас.

Мъжът, провеждащ търга, отново извърна очи към дъното на помещението, но сега Беки стискаше здраво очилата в ръка, затова той премести поглед към госпожа Трентам, която седеше изпъчена, със самодоволна усмивка върху лицето.

— Шест хиляди лири стерлинги първи път — оповести Фодъргил и отново огледа залата. — Шест хиляди втори път и ако никой не дава повече, шест хиляди последен път…

Чукчето отново се вдигна.

— Седем хиляди лири стерлинги — каза някой от дъното на помещението.

Всички се обърнаха и видяха, че Чарли се е върнал и вдигнал високо дясна ръка, стои на пътеката между редовете. Обърна се и подполковникът и разбрал кой се е включил в наддаването, плувна в пот, нещо, което не обичаше да му се случва пред хора. Извади от горния джоб на сакото си носна кърпа и се зае да попива потта по челото си.

— И така, седем хиляди лири стерлинги — обяви изненадан господин Фодъргил.

— Осем хиляди — провикна се госпожа Трентам и изгледа войнствено Чарли.

— Девет хиляди — не й остана длъжен младежът.

В залата настана неописуема олелия. На Беки й идеше да се втурне и да изтика мъжа си обратно на улицата.

— Тишина, ако обичате — помоли господин Фодъргил. — Тишина! — почти извика той.

Подполковникът още бършеше челото си, господин Краудър бе зяпнал с уста, отворена толкова широко, че преспокойно в нея би се хванала някоя муха, а господин Хадлоу се беше хванал за главата.

— Десет хиляди — каза госпожа Трентам.

Беки видя, че и тя като мъжа й вече не се владее.

Фодъргил попита:

— Някой дава ли единайсет хиляди лири стерлинги?

Чарли очевидно бе притеснен, но само сбърчи чело, поклати глава и бръкна в джобовете си.

Беки въздъхна от облекчение и в суматохата си сложи отново очилата.

— Единайсет хиляди — оповести господин Фодъргил, извърнат към Беки, а в залата отново настана врява.

Беки бе побързала да махне очилата и стана да възрази. Чарли бе напълно объркан. Сега вече госпожа Трентам се бе втренчила в Беки — най-после я бе открила сред навалицата. Обяви със злорада усмивка:

— Дванайсет хиляди лири стерлинги.

Фодъргил отново премести поглед към Беки, тя обаче вече бе прибрала очилата в дамската си чанта, която затвори със звучно щракане. Той се извърна към Чарли, който продължаваше да стои с ръце в джобовете.

— От първите редове на залата предложиха дванайсет хиляди лири стерлинги. Някой дава ли повече? — попита Фодъргил. Той отново стрелна с поглед Беки, сетне и Чарли и закова очи върху госпожа Трентам. — В такъв случай дванайсет хиляди лири първи път… — Мъжът се огледа отново.

— Втори път, трети, последен път… — Чукчето се стовари с трясък. — Обявявам, че имотът е продаден на госпожа Трентам за дванайсет хиляди лири стерлинги.

Беки се завтече към вратата, но Чарли вече бе отвън на улицата.

— Какви ги вършиш? — подвикна тя още преди да се е изравнила с мъжа си.

— Знаех, че госпожа Трентам ще наддава до десет хиляди лири стерлинги — обясни той, — защото точно толкова има във влога й в банката.

— Ти пък откъде знаеш?

— Сутринта ми каза лакеят й. Между другото ще постъпи при нас като иконом.

В този миг на улицата излезе и председателят на управителния съвет.

— Трябва да кажа, Ребека, че планът ти беше блестящ. А аз да се хвана на въдицата!

— Аз също! — отбеляза Чарли.

— Пое невероятен риск, Чарли Тръмпър — скастри го Беки — не искаше да му се размине току-тъй.

— Дори и да е така, знаех какъв таван си е сложила. Виж, не разбрах ти каква игра играеш.

— Обърках се — призна си жена му. — Когато си сложих очилата… защо се смееш, Чарли Тръмпър?

— Слава богу, че има истински аматьори.

— За какво намекваш?

— Госпожа Трентам реши, че наистина продължаваш да наддаваш, и се хвана в капана — също продължи да вдига сумата. Между другото, не само тя се увлече. По едно време чак ми домъчня за…

— За нея ли?

— Не, не за нея, разбира се — отвърна младежът. — За господин Фодъргил. Предстои му деветдесет дни да бъде на седмото небе от щастие, после обаче ще се сгромоляса с гръм и трясък на земята.