Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Clinic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Кип Ланджело. Клиниката

ИК „Прозорец“ ООД

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

Оформление: Калина Павлова

Художник: Буян Филчев

ISBN: 954-733-056-Х

История

  1. — Добавяне

4

След разговора с доктор Чайлз Лора и Дан отидоха при финансовия консултант на клиниката. Оказа се, че хонорарът за всеки цикъл от лечението заедно с изкуственото оплождане е 16 000 долара. Здравната осигуровка на Лора едва ли щеше да покрие тази сума.

Нощта прекараха в хотел в градчето, но не можаха да заспят лесно. До късно след полунощ обсъждаха как да постъпят.

— Не виждам как ще се справим — заяви Дан.

— Мисля си нещо — кротко отвърна Лора. — Мога да работя от дома. Нужни са ми само компютър, факс и телефон. Повечето от ежедневните неща мога да правя от къщи, а когато се наложи, някой колега от фирмата ще поеме задачите вместо мен. Колегите са много отзивчиви, когато става дума за бременност, майчинство и прочее. Миналата година на Кейт Уеб се наложи да изкара три месеца у дома на легло за задържане. Тогава работеше от дома си — когато можеше. Аз пък ще го правя оттук. Няма да има кой знае какъв проблем.

— Какво искаш да кажеш — че ще живееш тук ли?

— Ами да, но няма да е за постоянно — просто докато родя.

— Ти може би ще успееш да работиш от дома, но аз няма да мога. Какво ще правя — всеки ден ли ще навъртам този огромен километраж оттук до студиото и обратно? Ако се откажа от съня си, сигурно ще е възможно, ама става ли по този начин? — Дан поклати глава тревожно. — Не бива така. Трябва да мислим много по-практично.

— Но аз имах предвид да наема къща тук сама. Ти ще останеш в Ню Орлиънс и ще идваш при мен през уикендите.

— Не зная дали ще се получи…

— Щом го правим в името на бъдещото ни дете, Дан, ще трябва да се примирим с някои неудобства. Нали така?

Дан въздъхна отчаяно.

— Не зная, Лора… Разстоянието е толкова огромно, а става дума за девет месеца!

— Така е, но аз искам да родя!

— И аз искам, но не и ако това означава ти да живееш тук съвсем сама толкова дълго време.

— Но аз не се плаша от това, че ще живея сама.

— Аз пък се безпокоя!

Лора се пресегна и взе ръцете му в своите.

— Зная, зная, мили. И ти ще ми липсваш, но ми се струва, че жертвата си заслужава, щом ще го направим в името на нашето дете.

— Ами ако не се получи?

— Нали доктор Чайлз каза, че проблеми няма да има.

— Никакви гаранции няма. Никой не е казал, че е сигурно сто на сто.

— Е, стана дума за седемдесет на сто, а то не е малко. По-добро от това, здраве му кажи.

— Е, така е, но пък ако не стане, ще имаме друг проблем — отчаянието.

— По-отчаяна от досега едва ли мога да бъда.

— Лора, нали съм те наблюдавал в миналото, когато си мислехме, че всичко ще се нареди, а то не ставаше така. Не ми се иска да преживееш цялата тази мъка отново. Не ми се иска и двамата да преживяваме същото пак.

— Моля ти се, Дан — рече тя тихо, — моля ти се! Наистина искам да опитам. Наистина. За последен път.

На лицето й ясно се четяха и решимостта, и отчаянието. Въпросът за нея не бе дали да вземе съответното решение, или не. Тук ставаше дума за нещо, което тя просто трябваше да направи.

Дан се наведе към нея и я целуна.

— Добре, нека опитаме — прошепна той. — За последен път.

На следващия ден, преди да потеглят за Ню Орлиънс, се отбиха в клиниката и взеха всичките необходими лекарства и други медикаменти, предписани от Чайлз. Решиха, че ако пресметнат бюджета си точно и правят икономии, ще могат да си позволят хонорарите за лечението, както и наема за къщата. Щяха да вземат няколко хиляди долара на заем от сестрата на Дан, която живееше в Аризона.

През следващите десетина дена Дан направи нужните две инжекции на Лора — сутрин, както бе наредил лекарят. Когато тестът за овулация показа активизиране на хормоналната дейност, Лора се обади в клиниката, а после двамата с Дан отново направиха дългото пътешествие до Алабама. Бе 2 юли. Колиър се готвеше за традиционните годишни празненства по случай Деня на независимостта на САЩ — 4 юли. Навсякъде из градчето бяха окачени знамена и плакати.

Доктор Чайлз прегледа Лора, после назначи процедура за изваждане на яйцеклетките от яйчниците. Сестрата я отведе в съответното отделение, където започна да я подготвя за операцията. След малко се появи Чайлз, придружаван от лекарка, която представи като съпругата си. И двамата бяха облечени в синьо-зелени хирургични облекла.

— Бих искал да се запознаете със съпругата ми — доктор Ейсър — рече той на Лора. — Тя ще ви направи упойката.

— Приятно ми е да се запозная с вас — усмихна й се Лора.

Здрависаха се. Ейсър имаше здрави пръсти, дланта й бе топла и суха. Бе доста висока и слаба, както съпруга си, с поведение на привикнал на богатство човек. Все пак не е надута, помисли си Лора. По-скоро приятен и самоуверен човек. Лора си рече, че с нея й е добре.

— Искам да знаете, госпожо Филдинг, че внимателно проучих медицинското ви досие. С доктор Чайлз обсъдихме състоянието ви най-обстойно. И двамата сме спокойни и уверени, че настоящата процедура ще протече успешно — рече доктор Ейсър.

— Напълно — добави Чайлз авторитетно.

— Досега не съм срещала съпруг и съпруга лекари да работят заедно — обади се Лора и се засмя малко неспокойно.

— Е, а нашите пациенти тук обикновено са съпруга и съпруг — пошегува се Чайлз.

Двамата излязоха за нужните дезинфекционни манипулации и измиване, после се върнаха, вече с ръкавици и маски. Сестрата постави стерилните дрехи и завивките на Лора и затегна краката й в скобите на операционната маса. Доктор Ейсър включи системата за упойката.

— Правим пълната упойка в последния момент — обясни тя, — за да минимизираме ефектите й върху яйцеклетките. Не сме сигурни дали тя изобщо им се отразява, но вземаме всички предпазни мерки да увеличим възможностите за зачеване.

— Процедурата няма да отнеме повече от половин час — обясни Чайлз на Лора. — Всичко ще свърши преди още да сте усетили какво става.

И това бе последното нещо, което Лора чу и запомни, преди да заспи.

 

 

Когато дойде в съзнание, в стаята бяха само Чайлз и сестрата. Лекарят й каза, че е успял да извади само една яйцеклетка. Но и че преди е имал подобни случаи, в които е получил успешен резултат. Обясни още, че скоро ще знае дали яйцеклетката е нормално здрава, за да направят оплождането. Сега щял да отиде в лабораторията да провери ембриологичните резултати.

— Доктор Чайлз, преди да тръгнете… — Лора се запъна, трудно й бе да намери най-точните думи, — хм, аз, хм, исках да ви благодаря… — Говореше тихо, не й се искаше сестрата да чуе казаното.

— Вижте, нека да изчакаме края на лечението, за да сме сигурни за успеха — отвърна Чайлз.

— Но аз исках…

Беше объркана и се чувстваше неудобно. Не бе сигурна как да го направи, как да изрази онова, което мислеше, че е длъжна да му каже.

— Не казахте нищо на съпруга ми — прошепна тя накрая. — За хм… — Погледна към сестрата, която прибираше инструменти в ъгъла на помещението. Като още повече понижи гласа си, тя добави: — … за причината за кюртажа.

Чайлз кимна с разбиране. Обърна се към сестрата и нареди:

— Бихте ли ни оставили насаме за малко, ако обичате.

Сестрата незабавно излезе и затвори вратата след себе си.

Вече насаме, лекарят рече:

— Беше ми ясно, че вашият съпруг не знае нищо за въпросните обстоятелства.

— Просто не можех да му кажа, разбирате ли? Когато се случи, не знаех, че може да създаде проблеми… а когато пък моята лекарка обясни, че то е причината, поради която не мога да зачена… — Лора поклати глава, вече съвсем не можеше да си намира думите. — Просто не можах да съобщя това на Дан — повтори тя. — Поначало исках… но… не можах. Сега, ако му кажа, след като съм мълчала толкова време… не съм сигурна дали ще разбере.

— Напълно разбирам тревогите ви.

— Погрешно ли постъпвам, като не му казвам? — с неудобство попита тя.

Чайлз се поколеба, замисли се. Лора го гледаше внимателно, опитваше се да прочете нещо по лицето му, но то си остана непроницаемо. Надяваше се той да одобри постъпката й. В крайна сметка, след като бе минало толкова много време, нямаше как да му обясни. Дан щеше да се разсърди, щеше да го приеме като обида, може би като лъжа. Възможно бе мълчанието й в онзи момент дори да застраши брака им.

— Във всеки случай, за разлика от вашата лекарка, аз смятам, че то няма нищо общо с трудностите около зачеването — рече накрая лекарят и, изглежда, реши да остави въпроса й само с този отговор.

Лора въздъхна с огромно облекчение.

— Още веднъж ви благодаря, докторе — откликна тя.

Той докосна леко рамото й и се усмихна.

 

 

В друго помещение Дан трябваше да напълни дадения му съд със сперма, нужна за оплождането на яйцеклетката. След като свърши, една от сестрите ги отведе заедно с Лора до прозореца на лабораторията, която им бе показал младият санитар.

Оттам неспокойно наблюдаваха методичната дейност на лаборантите, всеки зает със собствената си задача. Ето, Чайлз влезе, делови, забързан, изобщо не вдигна поглед към тях.

Приближи се до млад, полуплешив мъж, който работеше с микроскоп. Застана до него, загледан зад рамото му.

— Какво ли правят? — попита Лора.

— Онзи мъж е ембриологът — обясни им сестрата. — Той изследва течността, аспирирана от доктор Чайлз от яйчниците.

— Оооо — изпуфка Дан. — Аспирирана от яйчниците. Боже, как само звучи.

Лора не му обърна внимание и попита:

— А какво изследва?

— Първо трябва да провери дали има яйцеклетка, после да определи степента й на зрялост. Най-подходящите яйцеклетки наричаме преовулационни, или зрели. Те са готови за незабавно оплождане. Незрелите достатъчно понякога могат да се инкубират и оставят за узряване, но гаранция за успех при тях няма, както при зрелите. Презрелите пък не могат да бъдат оплодени и обикновено ги изхвърляме.

Лора и Дан наблюдаваха действията на ембриолога със затаен дъх. Чайлз говореше нещо с него, но през дебелото стъкло бе невъзможно да дочуят кратките реплики, които двамата обменяха. Нито пък можеха да прочетат нещо по лицата им — бяха напълно безизразни. За тях това е просто част от професионалната работа, рече си Лора, а за мен и Дан — нашето бъдеще.

Изглежда, изследването щеше да се проточи безкрайно — или така й се струваше. Изведнъж Чайлз закрачи към прозореца и като стигна до него, натисна бутона на апарата за вътрешна връзка.

— Преовулационна е — долетя гласът му през говорителя.

Единствено сестрата успя бързо да схване смисъла на казаното и подскочи като дете от радост:

— Но това е чудесно! — възкликна тя. — Много се радвам за вас!

Чайлз се усмихна:

— Изглежда в отлична форма за оплождане.

За секунда Дан и Лора останаха безмълвни, после страхът и напрежението сякаш се изпариха, за да отстъпят място на голямата им радост. Двамата се прегърнаха и целунаха.

Сестрата се извини за своя непрофесионален изблик. Дори и след две години работа тук, обясни тя, пак се вълнува силно, когато новините са добри за пациентите. После насочи вниманието им към друга работна маса в лабораторията, където облечена в бяло лаборантка изследваше млечна на цвят течност в стъкленица за проби.

— О, това ми е познато — рече Дан и намигна на Лора. — Наложи се да се любя с онази стъкленица тази сутрин — пошегува се той.

Сестрата се изкикоти. Лора го сбута с лакът в ребрата.

После се загледаха в ръцете на лаборантката, която работеше върху пробата сперма: разделяше я в различни стъкленици, добавяше разноцветни химикали и местеше отделните проби от един съд в друг.

— Промива я — обясни сестрата.

— Защо, да не е мръсна? — обади се Дан.

— По този начин се отделя семенната плазма от самата сперма. За оплождането е нужна само спермата. Останалата част се изхвърля.

— Е, както дошло, така си и отишло — пак се ухили Дан.

Сестрата отново се изкикоти.

Лора изгледа Дан:

— Весело ти е сега, нали? — рече тя. — Ама толкова години наред хич не ти бе до майтап.

— Хей, хайде сега! — Дан продължаваше да се весели.

Сестрата извърна глава. С мъка се въздържаше да не избухне в смях.

— Изобщо не й вярвайте — подхвърли Дан на сестрата.

Междувременно лаборантката отвъд прозореца бе вече поставила спермата в центрофуга. Сетне я включи.

— О, ама няма ли на човечетата да им се завие свят в тази лудория? — наивно попита Дан и пак намигна.

— Центрофугирането отделя най-качествените сперматозоиди — най-мобилните — от останалите — обясни сестрата.

— О, при мен всички сперматозоиди са най-високо качество — върхът. Кажете на Чайлз, че може да използва които си поиска. Всички ще свършат работа.

Оказа се, че спермата трябва да престои в инкубатор определено време. Дан и Лора си тръгнаха. Отидоха в хотелчето. Любиха се на воля през следобеда, благодарни и двамата, че този път не го правят по задължение — в съответствие с месечния цикъл и прочее. После дълго се шегуваха колко смешно би се получило, ако Лора зачене именно сега — преди Чайлз да е оплодил яйцеклетката в лабораторията. Вечерта, от чардака на хотела, наблюдаваха зарята по повод празника.

На следващата утрин отново бяха в клиниката, неспокойни, леко зашеметени от възбуда. Досега не бяха стигали така далеч в очакванията. Нито си бяха позволявали толкова надежда.

Застанали пред прозореца, гледаха как ембриологът извършва оплождането: поставя спермата при яйцеклетката в специална стъкленица. Чайлз стоеше отстрани и внимателно следеше работата му. Процедурата свърши бързо, без никакви отсенки на зрелищност или драматични подробности. Накрая Чайлз погледна нагоре — към прозореца и тях — и кимна, усмихвайки се самоуверено.

— Все съм си мислил, че зачеването на нашето дете ще бъде малко по-романтично — въздъхна Дан.

— Аз пък не съм разсъждавала по този въпрос при дадените обстоятелства — отвърна Лора и го прегърна през кръста. — Сега ми е много хубаво. А на теб?

Изпълнен с приятни емоции, Дан я целуна по челото и я притисна към себе си. В същото време ембриологът отнесе стъкленицата в инкубатора.

— Ето го там нашият син — заяви Дан.

— Искаш да кажеш дъщеря — поправи го Лора.

— На мен ми се вижда като момченце, не знам на тебе.

Ембриологът написа нещо на голям етикет и го постави до стъкленицата.

— Ужасно се радвам, че постъпихме по този начин — рече Лора.

— И аз също. Надявам се, че ще се получи.

— Ще се получи. Просто усещам, че ще имаме късмет.