Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Clinic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Кип Ланджело. Клиниката

ИК „Прозорец“ ООД

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

Оформление: Калина Павлова

Художник: Буян Филчев

ISBN: 954-733-056-Х

История

  1. — Добавяне

12

Лора прекара седмицата в опити да проектира документ за попечителство на един от клиентите си, но усети, че й е трудно да се съсредоточава. Все си мислеше за насрочените за петък сутринта изследвания в клиниката. Чайлз й бе казал, че ще направи ехография — ултразвукова процедура за установяване на сърдечния тон на плода и тя за пръв път си даде сметка, че резултатът може да бъде и отрицателен.

В четвъртък нервите й вече едвам издържаха. Направо бе като развалина. Дан обаче пристигна навреме — както й бе обещал, за да бъде с нея за тестирането. И направи неимоверни усилия предната вечер да я уверява, че всичко ще си дойде на място. Но тя не можа да се успокои. Непрекъснато си представяше най-лошото.

В петък сутринта отидоха в клиниката. Изминаха пътя дотам в абсолютно мълчание. Дан я придружи навсякъде — и в приемната за инжекциите с хормоните, после в специалния кабинет за ултразвукова диагностика.

Гейл накара Лора да изпие четири големи чаши вода.

— Пълният пикочен мехур повдига матката и тя се вижда по-добре при облъчването. Освен това водата отразява ултразвуковите вълни — обясни им сестрата.

Пет минути бяха нужни на Лора да погълне толкова много течност.

Чайлз пристигна след около двадесетина минути и незабавно освободи Гейл. Нямал нужда от помощта й при изследването. Намаза корема и кръста на Лора със специален гел, намали интензивността на осветлението и притисна трансдюсера — малкия ръчен излъчвател — към коремната област.

Този ехографски апарат изглежда съвсем не на място тук, мислеше си Лора и мълчеше, затаила дъх. Бе идвала в клиниката вече доста пъти, винаги силно впечатлена от съвременната апаратура и изобщо обзавеждането. Чайлз използваше само най-модерна техника, най-новата дума на науката и съвременните технологии. А този апарат бе стар модел, по-остарял дори от онзи, които Лора помнеше от кабинета на гинеколожката в Ню Орлиънс. При това нейната лекарка го бе сменила още по-миналата година. Не се сдържа и изрече мислите си на глас.

Чайлз се засмя.

— Вярно е това, което казвате. Но за мен тази машинка си има сантиментална стойност. Подарък ми е от родителите, когато започвах практика като съвсем млад лекар. Всъщност и първият апарат, който получих. Може да ви изглежда малко нещо… одъртял, но върши отлична работа, имате честната ми лекарска дума. Работи перфектно и си мисля, че често носи щастие на пациентите ми — рече той и й намигна. — Сега ми се струва, че и на вас ще донесе късмет.

Дан стоеше зад Чайлз и наблюдаваше как лекарят внимателно придвижва апаратчето върху корема на съпругата му. Търсеше зародиша в утробата й. В съседство светеше екранът на апаратурата — малък монитор с мъгливия образ на Лорината матка. Разделителната му способност явно не беше особено висока. На Лора й се струваше, че вижда някакви облачета, а не човешки орган. Но Чайлз пък сигурно си разбираше от работата, защото спокойно и съсредоточено продължаваше да се взира в екрана.

— Ето — обади се той след известно време и задържа излъчвателя на място. Посочи им монитора — в сърцевината на сивия образ нещо мъничко потрепваше.

— Това ли е…? — започна Лора, но я обхвана силно вълнение и тя загуби дар слово.

Чайлз гордо закима с глава.

— Това е сърчицето — рече той. Погледна Лора, после извърна глава към Дан. — Виждате ли как бие?

— Значи това е то? — с мъка издума Дан, почти онемял.

— Да, това е сърцето. И то бие.

— Боже, мили боже мой! — изтърси Дан. — Невероятно! Лора, виждаш ли?

Сякаш нещо горещо обля Лора — необятна наслада, възторг от сбъднатото й желание: чувства, които никога по-рано не бе изпитвала в подобно измерение. Същевременно тръпки я побиха, стори й се, че по кожата й полазват мравки. Внезапно й хрумна, че сега тя е извънредно важна персона, в себе си носи чудото на новия живот. Истинско тайнство!

— То е живо! — прошепна Лора.

— О, разбира се, напълно — авторитетно потвърди Чайлз.

Дан хвана Лора за ръката, наведе се и я целуна. Прошепна:

— Обичам те!

Вълна на щастие отново заля Лора и се изрази в кръшен смях. После по бузите й потекоха сълзи. Прехапа устни с надежда да задържи плача, но чувствата бяха по-силни от волята й и тя захлипа, макар и по лицето й все още да бе изписана усмивка.

Двамата съпрузи напуснаха клиниката тази сутрин ръка за ръка, с чувството, че по-близки от сега не са били от много, много време. Бяха уверени, че чудото наистина е станало, че ще си имат дете. Същата нощ се любиха, сякаш им бе за пръв път. Напълно забравени в миналото останаха онези изпълнени с напрежение и чувство за дълг нощи, когато отчаяно се мъчеха Лора да зачене.

Но неделя вечер дойде и тя с тъга изпрати Дан обратно в Ню Орлиънс. Той с усмивка обеща, че следващия петък ще бъде тук отново, за да повторят този изпълнен с чудни мигове уикенд.

В понеделник сутринта Лора седна пред компютъра, за да продължи зарязаната работа. Обади й се Джени Хопкинс. Не се бяха чували, откакто миналия месец Лора я бе уведомила за сполучливата имплантация на оплодената яйцеклетка.

— Е, миличка, как е животът в дивата провинция?

— Прекрасен. Спокоен, природата е толкова красива. Всъщност тук човек истински се отпуска и си почива.

— Я си кажи истината, момиче! Какво ме будалкаш!

— Е, скучничко е — засмя се Лора на проницателността на приятелката си.

— Значи посещението на едно другарче ще ти дойде отлично, а?

— О, Джени! Шегуваш ли се?

— Не, утре трябва да посетя твоята клиника. И ще се отбия да те видя. Много ли си нашишкавяла вече?

— Трябва да те разочаровам, но още не ми личи.

— А, не се бой, тепърва ще стане. Радвай се на сегашната си фигура, докато още можеш. Защото ако заприличаш на сестра ми в деветия месец, ще ти закачат звънче на шията и ще те нарекат Лора кравата.

— Е, тъкмо се чудех за какво ли да си помечтая. Мерси за окуражаването! — разсмя се пак Лора.

— Нали всички тези неща са част от тайнството да дадеш живот на едно човешко същество.

На следващия ден Джени пристигна и двете се срещнаха в ресторантчето „При Либи“. Добре че там имаше климатична инсталация.

— Я сега кажи какво те води в Колиър? — попита Лора новодошлата.

— Нали ти казах. Същото като теб. Клиниката.

— Само не ми казвай, че и ти си решила да раждаш!

— О, за бога! Не. Не помниш ли статията, за която ти говорих. За одъртелите жени, които на всяка цена искат да си имат деца и прочее, след като са си профукали най-готините години в гонене на кариера.

Лора се разсмя.

— Забравила съм я.

— Е, тук съм, за да проверя основните факти. Събирам материал, преди малко интервюирах доктор Чайлз.

— И как мина?

— Не ми отдели много време. Имаше работа. Когато се уговаряхме, останах с впечатлението, че ще поговорим поне половин час, но се оказа, че и пет минути са ми много, та ме пробута на един санитар, който ме разведе из клиниката.

— И ние я разгледахме още първия ден, когато дойдохме с Дан. Направи ми силно впечатление.

— Все пак аз се надявах на по-задълбочен разговор. Е, санитарят се оказа симпатяга, но такива като него ги има колкото искаш в Ню Орлиънс. Трябваше онзи творец на чудеса да ми каже повече неща. За жалост Чайлз рече, че имал ужасно много пациенти и не можел да отдели повече време.

— Той наистина е много зает.

— Е, зная, че е така. Само като видях колко хора висят в чакалните… вероятно върти огромна практика тук. На бас се хващам, че печели луди пари.

— Естествено — обади се Лора. — Няма да повярваш какво му плащаме с Дан. Но мисля, че парите напълно си ги е заслужил. И не ми се свидят. На толкова жени е помогнал да родят, значи заслужава добро възнаграждение. Като го гледам, това си е бая голям бизнес, истински пазар.

— Да, това е терминът — има търсене, има пазар. Чувам, че изкуственото възпроизвеждане се превръща във все по-голям бизнес. Всъщност огромен. Предполага се, че забременяването си е напълно естествен процес в природата. Като ги гледа младите как лесно забременяват, човек си казва, че да заченеш, е нищо работа. Но после се оказва, че не е така.

— О, разбира се. Нали ти го казах — откликна Лора. — Фактически точно тези думи употребих.

— Да, но не ми каза защо. Причините, които пречат на зачеването, са ужасно много на брой и най-различни при различните двойки. Една е, че женският организъм не произвежда яйцеклетки или пък те не са достатъчно жизнени. Друга е, че мъжката сперма е рядка или сперматозоидите не са нужният брой, или не са мобилни и прочее. Подобна причина имаше и при моя бивш съпруг. Той си бе мързелив, вероятно и сперматозоидите му са били същите. Всяко неразположение или заболяване при мъжа или жената незабавно се отразяват на детеродните им способности. Я чуй още нещо: някои женски организми дори произвеждали антитела, които нападали сперматозоидите. Само си представи, моля ти се! По същия начин, по който атакуват вируси. Просто убиват спермата и край на оплождането. Мисля си, че и при мен може да е било така. Аз и без това едва го понасях, сигурно и антителата при мен не са понасяли неговите сперматозоиди.

Лора се развесели и дълго се смя. Боже, колко хубаво, че Джени е тук. Край на скуката.

— Е, това е — продължи Джени. — Стотици са причините. А и жената — колкото повече остарява, толкова повече се увеличават и пречките пред зачеването.

— Като те слушам, започвам да мисля, че забременяването е истинско чудо.

— Виж сега, съвременната наука върши какво ли не, за да помогне на всяка жена, която иска дете. Умът ми не побира само какви неща могат днес лекарите. Знаеш ли, че е осъществена дори процедура, с която пробиват дупчица в женската яйцеклетка, за да може сперматозоидът да проникне вътре и да я оплоди. Става дума за следното: яйцеклетките са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп, а лекарят пробива дупка в нея, а? Чете ли, че вече са на път да осъществят клониране на зародиши? Човешки зародиши, моля ти се!

— Май някъде четох нещо подобно…

— Значи двамина учени от университета „Джордж Вашингтон“ са го направили практически още през 1993 година. Оплодили човешка яйцеклетка с човешка сперма в лабораторни условия. После, когато тя се разделила на две идентични клетки, както нормално става при оплодените яйцеклетки, те отстранили обвивката и разцепили двете клетки. И получили два абсолютно еднакви човешки зародиша. Направили им покритие на базата на подходящо водорасло, което вършело работа като оригиналната обвивка и само гледай какво станало! Клетките започнали деление както при нормалните ембриони. Ето така е станало. Фактически клонирали човешки ембрион.

— Добре де, а с каква цел са го направили?

— О, например, за да докажат, че е възможно. Нали ги знаеш мъжете какви са.

Лора пак се разсмя.

— Сигурно има още нещо, а, Джени?

— Добре де, твърдят, че може да има практическа полза за бъдещо лечение на безплодието.

— И как?

— Ами виж, поначало номерът при жените с трудности в зачеването е да се започне с колкото се може повече оплодени яйцеклетки. Така шансовете за успех се умножават. Идеята е поне една да се закрепи в матката. Е, ако спермата върши работа. Ако ли не, цялата игра се променя. Но при нормални сперматозоиди, колкото повече яйцеклетки влагаш, толкова по-големи са ти шансовете. Затова лекарите винаги предписват пергонал или кломид или други подобни лекарства — за да увеличат производството на яйцеклетки в организма.

— Това поне зная.

— Но повечето женски организми не могат да произведат много яйцеклетки дори и с помощта на въпросните лекарства. Ето такъв е и твоят случай. Сега, ако лекарите клонират яйцеклетките, създават се повече идентични копия. От две клетки например можело да се получат шестнадесет. Е, представи си колко се увеличават възможностите да забременееш, нали?

— Е, да — да забременееш, ама с какво?

— Казват, че плодът ще е нормален.

— Малко се съмнявам в тази работа.

— Твърди се, че клонираните ембриони са идентични с оригиналните.

— За мен това звучи като фабрикуване на бебета, а човек не бива да фабрикува живот.

— Хайде сега и ти! Искаш ли да се хванем на бас? Процесът се експериментира с животни вече десетина години. Агроспециалисти имплантират клонирани зародиши в селскостопански животни. И на практика вършат съвсем различна дейност от онези двамина учени в „Джордж Вашингтон“. Те вземат клетки от даден ембрион и ги внасят в неоплодени яйцеклетки, които предварително са лишили от генетичен материал. А резултатите са в основата си сходни. Експерти твърдят, че няма разлика между което и да е от клонираните животни и роденото по естествен път.

— Джени, как можеш да кажеш нещо със сигурност при крава или прасе, или заек? — възпротиви се Лора. — Не си в състояние да определиш интелекта им, да анализираш характер или личност, душа — такива неща, не е ли така? Говорим за животни, за бога! Хората са съвсем различно нещо. Не може и не бива да се клонира човек. За мен това си е закон божи, каквото и да ми говорят разни експерти!

— Ако питаш мен — става въпрос само на още малко време и ще видиш!

— Да, но това е противозаконно!

— Я се опитай да познаеш пак!

— Да не искаш да кажеш, че е законно?

— Нека да го кажем по следния начин — не е незаконно. Технологиите са изпреварили релевантното законодателство още преди години. Няма определен закон, който ефективно да покрива съответната материя, или да речем, нещата, които правят учените. Освен това, както и ще се досетиш, тук играят големи пари. А сега да те попитам — известно ли ти е, че повече от десет на сто от семейните двойки имат проблеми при зачеването?

— О, значи процентът е по-голям, отколкото си мислех.

— Той дори се увеличава още повече, тъй като много хора чакат доста дълго, за да могат да имат първо дете. И тъй като мнозина имат затруднения, все повече от тях се обръщат към специалистите по изкуствено оплождане. И си плащат здраво за услугата. Средната сума за курс на лечение, като включиш вътре изследванията, лекарствата за стимулиране на овулация и прочее услуги, възлиза някъде на около десетина хиляди долара.

— Е, не ме учудваш особено. В нашата клиника струва повече.

— Зная — сестра ми ме открехна. Но ако направиш приблизителна сметка в национален мащаб, излиза нещо като истинска промишленост за около два милиарда долара годишно. Ето тук вече говорим за много пари. А сещаш ли се къде е скритият номер?

— Къде е?

— Ами на първо място, процентът на успешно излекуваните пациентки не е голям. Според някои източници забременяват и износват плода до край едва една трета от подложилите се на терапия жени. Други източници са скептични — твърдят, че тази цифра е раздута. Според тях пък истинският процент е само петнадесет на сто. И няма начин да решим кой е крив и кой прав, тъй като в тази област сериозна статистика не се води. Няма независими институции, които събират и обработват този тип информация. Както ти казах — играят много пари, няма сериозен контрол от страна на държавата, а където е така, всевластен господар са мангизите.

— Струва ми се, че на лекарите не може да им се размине с лъжи по тези въпроси.

— О, че да, миличка. Лекарите са над всякаква лъжа.

— Много цинично ги приемаш нещата, Джени.

— А ти пък си толкова наивно доверчива. При това си юрист. Затова си мисля, че когато става дума за деца, женският разум отстъпва на заден план.

— Отчаянието винаги е отблъсквало разума — усмихна й се Лора.

— Двойки като теб с Дан плащат най-малко по десет бона на клиника просто да си опитат късмета, при това шансът за успех е 15 на сто. Просто да не повярваш!

— Който отчаяно желае да си има бебе, не гледа на тези въпроси по този начин. Освен това доктор Чайлз ни каза, че при него процентът е доста по-голям от 15 на сто. Цифрата изглежда ниска, защото в нея се включват дошлите за изследвания двойки, които обаче отпадат още на това ниво; плюс онези, които имат странични заболявания и не са достатъчно здрави; случаите с всички онези изброени от теб преди минута проблеми; жените, които не могат да доизносят плода, независимо от причините. Е, като ги включиш в статистиката и ето ти ниския процент на успех. Но той е значително по-висок за здрави двойки с проблем, който може да бъде превъзмогнат с лекарства или чрез изкуствено оплождане. Средностатистическите данни често заблуждават, мила моя. Трябва да помним този факт.

Джени се усмихна. Съвсем не бе убедена в правотата на Лорините тези. А Лора чувстваше, че е длъжна да защити своята позиция, както и центъра „Нов живот“.

— Откакто съм тук, само една пациентка е претърпяла неуспех — каза тя на Джени. — Само една-единствена. Признавам, че не познавам всичките пациентки, но след като разговарях с други жени и наблюдавах хората, които идват и си отиват, струва ми се, че само една от жените тук не е могла да роди.

— И коя е тя?

— Жена на име Ерин Аршембо. От Канада, Ванкувър.

Джени извади бележник от чантата и започна да записва.

— От Ванкувър казваш, а? Доста отдалеч е дошла. Няма да е лошо да си побъбря с нея.

— Няма да можеш. Тя почина в катастрофа през юли.

— Все такъв ми е късметът. Ти познаваше ли я?

— Всъщност не. За пръв път я видях час, час и нещо, преди да почине.

— Не ме ли будалкаш нещо? Доста фатално звучи. Ти я срещаш и час по-късно тя умира, а?

— Вярно, че изглежда страшничко, но така си беше.

— Добре де, тогава може би пък ще интервюирам съпруга й — замисли се Джени. — Знаеш ли, интересно ще се получи — да представя успоредно успешните и неуспешните случаи.

— Но и съпругът й починал преди няколко месеца според местния вестник. Имали и син, но и той вече не е жив.

— Чакай, чакай, какви ги дрънкаш бе, Лора? Това не е сериозно, нали?

— Прочетох го във вестника.

— Боже мой — или това семейство е най-злочестото в целия свят, или аз понятие си нямам от човешки съдби. Нищо чудно, че не й е провървяло и тук. И тя значи е единствената, която не могла да забременее?

— Има още един случай. Тя беше бременна, но имала други здравни проблеми, за които не споделила с тукашните лекари, и се получили тежки усложнения. Името й бе Дейна Ерън. Мъжът й я докара в безпомощно състояние същия ден, когато ми правиха оплождането. А тя починала същата нощ.

Джени си записа и тези данни. Остатъкът от следобеда мина в други, по-весели приказки. Лора опита да убеди Джени да остане и преспи при нея, но приятелката й имаше спешна работа в Луизиана. Тръгна си, преди да се стъмни.

Лора се качи на колата и потегли към дома. По пътя поглеждаше смълчаните мрачни гори от двете страни на шосето и мислеше за чудесните часове, прекарани с Джени. Но те същевременно й бяха напомнили за много неща, които сега й липсваха — големия град с неговото напрегнато ежедневие, приятелите, работата. Тук, в провинцията, бе приятно, нямаше го стреса на Ню Орлиънс, но напоследък все по-често ставаше неспокойна и плашлива. Отдаваше това на самотата, на присъствието си в непознато място и се мъчеше да не мисли за него. И все пак, останеше ли сама, без занимание, обсебваха я тежки мисли и в съзнанието й се настаняваше безпокойството. Искаше й се да знае защо се получава така?