Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Clinic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Кип Ланджело. Клиниката

ИК „Прозорец“ ООД

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

Оформление: Калина Павлова

Художник: Буян Филчев

ISBN: 954-733-056-Х

История

  1. — Добавяне

14

Вече чакаше повече от два часа и никой не идваше да й каже какво става с Шарлот. Крачеше по коридора, доста притеснена. Бе късно вечерта, клиниката бе съвсем пуста.

Стигна до края на коридора и спря пред двойните врати с надпис: СТЕРИЛНО! САМО МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ. Остана тук за известно време, после закрачи обратно — към чакалнята. Не бе изминала голямо разстояние, когато от родилното се зададе медицинска сестра. Лора се обърна и почти се затича към нея.

— Как е тя? — попита я с трескав глас.

Сестрата я погледна объркано.

— Питам за Шарлот Уилър — продължи Лора. — Доведох я в осем часа. Казаха ми, че ще извикат доктор Чайлз от дома му. Не помните ли?

— О, да, да, сега си спомних. Тя е вътре, с нея е доктор Чайлз.

— Но минаха повече от два часа. Какво става?

— Сигурна съм, че лекарят ще ви обясни още при първата възможност.

— Тя добре ли е?

— Да ви кажа честно, не зная. Аз съм в родилното, не в операционната. Ще трябва да изчакате, докато някой излезе оттам.

— Дали някой се е обаждал на съпруга й?

— Не мога да ви кажа.

— Но трябва да му се обадят. Необходимо е да научи за случилото се. Може би аз… но пък не зная телефонния им номер. Вие дали можете да го намерите? Той живее в Кълъмбъс, Джорджия.

— Не, не мога.

— Но сигурно го има в медицинското й досие?

— То не е при мен. Пак ви повтарям, че не съм операционна сестра. Съжалявам, но не мога да ви помогна. Наистина трябва да бързам — имам други пациентки, за които трябва да се грижа. Убедена съм, че след малко ще излезе някой, който е в течение на случая, и ще говори с вас.

И сестрата си замина по собствените си задачи.

Лора отново неспокойно закрачи напред-назад.

Мислеше за съпруга на Шарлот в Джорджия и се чудеше откъде да намери номера на домашния телефон на Уилърови. Ох, ами разбира се — телефонни справки! Във фоайето имаше телефонен апарат. Запъти се натам, но после размисли. Не може така бързо и необмислено: първо трябва да говори с лекарите, да разбере какъв е проблемът на Шарлот и тогава да се обади на съпруга й. След като знае повече факти за състоянието й.

Върна се при двойните врати и постоя още няколко минути. Накрая не издържа и пренебрегвайки предупредителния надпис, влезе. Попадна на друг коридор — към други врати. Лора се взря натам.

И в същото време от едната излезе доктор Ейсър. Носеше хирургически дрехи, стерилни ръкавици, очевидно току-що бе смъкнала маската, която висеше на врата й. Изглежда, излизаше от операция и Лора се запита дали Шарлот не се е нуждаела от спешна хирургическа намеса? Ейсър не забеляза Лора. Вниманието й бе приковано към нещо, което държеше в ръце. То бе широк поднос от типичната болнична неръждаема стомана, покрит с голяма бяла кърпа.

Странно се видя на Лора лекар да изнася нещо от операционната, сякаш няма сестри или санитари. Но пък бе късно, вероятно нощната смяна не бе още дошла или пък персонал не достигаше? Повече не се замисли по тези въпроси, не бяха толкова важни. Много по-важно бе състоянието на приятелката й. Накани се да повика доктор Ейсър по име и да я запита за Шарлот, но лекарката бързо влезе във врата с надпис: ПАТОЛОГИЯ: САМО ЛЕКАРИ. Лора застана отпред и зачака. Смяташе, че Ейсър ще се появи. Тогава от операционната излезе доктор Чайлз.

И той бе в хирургически дрехи, но бе свалил ръкавиците и маската. Чайлз повика две сестри от родилното отделение и им посочи с ръка към операционната, където те влязоха. Изглеждаше уморен. В мига, когато се насочи към стаята, където бе влязла съпругата му, Лора го повика.

Чайлз видимо се изненада, когато я зърна на прага на външните врати. Закрачи бързо към нея и я изведе отвън.

— Не знаех, че сте тук, Лора. Има ли някакъв проблем?

— Аз доведох Шарлот Уилър и не зная какво стана с нея. Добре ли е? Какво й има?

— О, да, да. Съвсем добре. Не знаех, че чакате тук. Моля да ме извините. Трябваше да ви се обадя по-рано.

— Няма защо. Само Шарлот да е добре!

— Състоянието й е нормално. — Гласът на Чайлз звучеше така убедително, че Лора на часа се отпусна и успокои. — Току-що извадихме и плацентата.

Мина почти минута, преди Лора да асимилира значението на последните му думи.

— Ама да не искате да кажете, че е родила?

— Разбира се. Наложи се да избързаме, но всичко мина добре.

— А бебето добре ли е?

— Напълно здраво. Госпожа Уилър е горда майка на едно чудесно момченце!

— Ужасно се радвам! Те със съпруга си толкова много искаха момче!

Чайлз се усмихна и рече:

— Ние тук правим най-доброто за своите пациенти. Сега сестрите ще я настанят в отделна стая. Можете да я видите веднага щом се събуди.

— А бебето? Може ли да видя и него?

— Разбира се, Лора — усмихна й се лекарят.

 

 

Сестрата донесе дребно бебе с розово личице и сбръчкана кожа. Бе повито в бели пелени, затова на показ бе само лицето му, но Лора си помисли, че е най-прекрасното новородено, което е виждала. Още щом го зърна, Шарлот се разплака.

— Дайте ми го! Дайте го на мама! — протегна тя ръце към него.

Детето лежеше кротичко в ръцете на сестрата. Тя го поднесе на Шарлот с грижливи и внимателни движения, а то остана безразлично — нито се разплака, нито изгука. Просто нищо. Очите му бяха затворени, по личицето му не се появи знак на оживление.

Шарлот го притисна към себе си с изражение на честита майка, която държи най-скъпото си притежание. Ами разбира се, рече си Лора. Досега съдбата бе отказвала да ощастливи Шарлот и съпруга й, но ето — днес на бял свят идва онази липсваща брънка, която ще оправи живота им.

Сълзи струяха по бузите на Шарлот, а тя люлееше малкото телце в ръце и непрекъснато целуваше розовите бузи. Лора наблюдаваше щастливата майка и мислеше за собственото си бъдещо дете. Колко ли дни още ще чака, преди и на нея да се усмихне щастието? И тя да поеме собствена рожба в обятията си?

— Нали е най-прекрасното сладурче на мама? — попита я сияещата Шарлот. Тя още по-силно прегърна бебето и потри нос в малкото личице. — Мама те обича повече от всичко на този свят, ти, малкото чудо на мама, ах ти! Ти си ми най-скъпото бонбонче, мама ще те обича до смърт!

 

 

Съпругът на Шарлот пристигна на края на седмицата и отведе жена си и бебето в Кълъмбъс. Лора се натъжи, когато ги видя готови за път, но вътрешно искрено се радваше, че им бе провървяло.

Появи се агентът и незабавно даде опразнената къща под наем на други хора. В понеделник се нанесе млада двойка. Още щом ги видя, Лора разбра, че едва ли ще се сближи с тях, както бе станало с Шарлот. Младата жена бе от Филипините и слабо говореше английски, а мъжът бе военноморски офицер. Домът им бе в Пенсакола, Флорида.

Лора не познаваше добре никоя друга от пациентките, освен Шарлот, затова сега прекарваше повечето време сама у дома. Работеше и работеше. Дан не успя да дойде този уикенд, пак се налагаше да снима извънредно. Когато Лора се нацупи, той й напомни, че е идвал миналата седмица. И добави, че парите им трябват.

— Тази клиника не е евтина, както знаеш, нито пък отглеждането на деца — троснато й рече Дан.

В началото на ноември Чайлз я уведоми, че възнамерява да направи още една ехография заедно с амниоцентеза[1]. Обясни, че иска да провери дали плодът се развива нормално, както и за евентуални вродени дефекти.

Насроченият ден дойде. Лора лежеше в затъмнената стая и напрягаше очи, за да види образа на малкия мониторен екран.

— Ето едната ръчичка — говореше Чайлз, като движеше трансдюсера по Лориния корем.

— Къде е? — надигна се тя, но трудно различаваше каквото и да е по мътния екран.

Чайлз посочи с пръст тъмен контур. Бе й необходимо малко време, но изведнъж разпозна формата на ръка.

— О, да! Виждам я! — зарадва се Лора. — Виждам я! — С мъка сдържаше обзелата я приятна възбуда. Бе зърнала част от своето бебе! — Нали това му е ръчичката? — посочи тя.

— Да, това е едната. Нека сега потърсим и другата — рече той.

Спокойният му тон веднага потуши надигналата се в нея тревога. Апаратчето полази в нова посока, лекарят откри и другата ръка.

— Ето и номер две — пошегува се Чайлз. — Виждате ли тук?

— Мисля, че да.

Изследването продължи. Стигнаха до главата. Лора ахна — стори й се, че тя е прекалено голяма за телцето — направо несъразмерна. Но лекарят обясни, че това е нормално за плода в утробата, няма основания за безпокойство: дори и първите няколко месеца след раждане главата е несъответстващо голяма за тялото, каза й той.

Ето, след малко се появи и тялото. В сивата маса Лора отличи слабо туптене.

— Сърцето, нали? — попита тя.

— Да.

— Вижда се как бие!

Чайлз продължи да движи трансдюсера върху коремната й област. Стори й се, че сега бебето е в друга поза, но той обясни, че това просто се дължи на отражението от плацентата. И добави, че все пак апаратът наистина е старичък и има недостатъци.

След малко доктор Чайлз привърши със заключението, че всичко си е напълно нормално, плодът се развива добре и няма индикации за каквито и да е бъдещи проблеми.

Веднага след ехографията пристъпиха към амниоцентезата. Появи се сестра Гейл, за да я подготви за нея. Тя почисти корема й от гела, а после започна да дезинфекцира особено внимателно определена негова площ. Там щеше да влезе иглата на специалната спринцовка.

Чайлз постави местна упойка, изчака няколко минути тя да хване, после с помощта на ултразвуковия апарат вкара дълга, тънка игла, която проби кожата и влезе в матката. Лора изпита съвсем краткотрайна, остра болка, същата, както при инжекциите с хормоните. Чайлз работи общо около минута: изтегли определено количество течност, после извади иглата и постави стерилна превръзка върху дупката от нея.

— Е, не беше страшно, нали? — усмихна й се той.

— Никак — отвърна тя.

— Сега ще се наложи да почакаме, докато се развие културата за пробата, и тогава вече ще видим резултатите. Може да ни отнеме седмица-две, в зависимост колко бързо ще порасне тя.

— Значи ще трябва да чакам толкова много?

— В някои от големите болници става по-бързо, но пък ние използваме други процеси, далеч по-прецизни. Е, отнема малко по-дълго. Не се безпокойте, времето ще мине неусетно.

— Може би за вас, но при мен е друго — замисли се Лора.

— Да не се тревожите за нещо?

— Малко съм нервна, неспокойна. Все си мисля — ами ако се появи проблем?

— Нямаме основания за подобни мисли. Досега всички изследвания са добри. А последното е само предпазна мярка, нищо повече. Просто стандартна процедура за пациент на вашата възраст, Лора. Възможностите да открием аномалии са от нищожни до нулеви, помнете това! Аз прибягвам до тази практика, само и само да съм стопроцентово уверен, че са взети абсолютно всички предпазни мерки, разбирате ли ме? На ваше място просто бих забравил за амниоцентезата. Всичко ще си дойде на място — и той завърши с препоръката Лора да се прибере у дома и да посвети на развлечения следващите няколко дни.

Увереният, спокоен тон и професионалното отношение премахнаха поне част от Лорините тревоги. Той бе така самоуверен, този доктор Чайлз. Пък нали бе спазил обещанието си да й помогне да забременее? Би било редно да му вярва и сега, нали?

Бележки

[1] Вземане на проба от околоплодната течност при бременни за анализ. — Бел.прев.