В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (47) (1939–1943 г.)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разгромът и ликвидирането на основните огнища на фашизма и световната агресия доведоха до това, че от империалистическата система отпаднаха редица страни от Централна и Югоизточна Европа и Азия, чиито народи установиха народнодемократична власт. След Втората световна война продължи процесът на разпадането на колониалната система на империализма. В колониалните и зависимите страни настъпи нов мощен подем на националноосвободителната борба против империалистическото господство. Тежък удар на цялата световна империалистическа система е историческата победа на великия китайски народ.

В резултат на победата на съветските въоръжени сили над фашистките агресори възникна лагерът на социалистическите държави начело със Съветския съюз, който се бори за справедлив мир и дружба между народите, за победата на социализма и комунизма.

Общите цели за построяването на социализма и комунизма, общата класова същност на социално-икономическия строй и държавната власт, взаимната поддръжка и помощ, общата идеология на марксизма-ленинизма обединяват социалистическите държави в едно семейство.

Образуването на единното семейство от социалистически държави, обединяващи почти един милиард души, е най-важният резултат от Втората световна война. Този исторически факт означава, че съветската държава окончателно излезе от положението на международната изолация. Социализмът излезе от рамките на една страна и се превърна в световна система.

Скоро след завършването на Втората световна война агресивните империалистически кръгове в САЩ развърнаха трескава дейност за подготовка на нова война. Плановете за военни авантюри са насочени срещу лагера на социализма. Курсът на вдъхновителите на третата световна война получи наименованието политика „от позиция на силата“. Агресивните сили в САЩ разпалиха и продължават да разпалват така наречената „студена война“ и се стремят на всяка цена да запазят международното напрежение („стоейки на ръба на войната“).

Вдъхновителите на „студената война“ създадоха затворени агресивни групировки — Североатлантически блок, Западноевропейски съюз, СЕАТО (военен блок в Югоизточна Азия) и други.

Североатлантическият съюз (НАТО) с участието на САЩ, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Канада, Исландия, Италия, Норвегия, Дания и Португалия беше създаден на 4 април 1949 г. в Вашингтон. На 18 февруари 1952 г. членки на НАТО станаха Гърция и Турция. На 23 октомври 1954 г. в Париж на съвещанието на министрите на външните работи на 14 страни, членки на НАТО, беше подписано съглашение за преобразуването на Брюкселския военен договор от 1948 г. в Западноевропейски съюз с участието в него на Западна Германия и Италия и за включването в Североатланти-ческия съюз по такъв начин на Западна Германия. Брюкселският пакт от 1948 г., както е известно, беше подписан от Англия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Създаването на Западноевропейския съюз даде възможност на агресивните германски милитаристи да се въоръжат, да създадат своя армия, да имат атомно оръжие и да заплашват мира и безопасността в Европа.

През октомври 1954 г. в Манила (Филипините) беше създаден нов агресивен военен блок под наименованието „договор за колективна отбрана в Югоизточна Азия“ (СЕАТО) в състав САЩ, Англия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Тайланд, Пакистан и Филипините.

В Средния и Близкия Изток съществува военна групировка в състав Англия, Пакистан, Иран и Турция. Тази агресивна групировка е свързващо звено между НАТО и СЕАТО.

Освен това САЩ имат редица двустранни договори, като например за военна помощ с франкистка Испания (1953 г.), пакт за гарантиране безопасността с Япония (1951 г.) и др.

Всички тези групировки са насочени срещу Съветския съюз и страните с народна демокрация.

Организаторите на военните блокове събират всички сили на реакцията, създават на чужди територии около Съветския съюз свои военни бази. Те мечтаят за „кръстоносен поход“ на целия империалистически лагер срещу Съветския съюз и страните с народна демокрация. Затова стратегическите планове за трета световна война се разработват вече не на карти, а на глобуси, за да обхванат военните действия изведнъж цялото земно кълбо.

Въпреки че след Втората световна война никой не заплашваше САЩ с нападение, общата численост на американските сухопътни сили достигна през 1954 г. 3 600 000 души.

С цел да създадат огнище на война в Европа монополите в САЩ и Англия трескаво готвят въоръжение, в това число атомно и водородно, за западногерманската агресивна армия. Още в периода на завършващите боеве в Европа през 1945 г. Чърчил даде указание на Монтгомери да събира фашисткото оръжие и да има готовност отново да го раздаде на хитлеристите за въоръжена борба срещу Съветския съюз. Днес реван-шистките управляващи кръгове в Западна Германия открито възраждат агресивната армия начело с хитлеристки генерали.

В Западна Германия се формират 12 дивизии, в това число шест моторизирани, четири танкови и две механизирани с обща численост 500 000 души. Седем дивизии вече са предадени на НАТО. Военновъздушните сили се развръщат в състав от 1500 самолета с обслужващ персонал от 80 000 души.

Но това е само началото. Германските реваншисти планират да увеличат броя на кадровите дивизии до 30, а след това и до 60 дивизии.

Вървейки по стъпките на Хитлер, западногерманските управляващи кръгове през юли 1956 г. въведоха всеобща военна повинност, а през август същата година обявиха извън закона комунистическата партия. Разгулът на реакцията в Западна Германия убедително доказа, че германските милитариста взеха курс на ускорена подготовка на нова война.

Възраждането на германския милитаризъм и реваншизъм създава пряка заплаха за всички народи на Европа, тъй като в Западна Германия дрънкат оръжие същите тези сили, които през 1939 г. разпалиха Втората световна война.

Реакционните кръгове в САЩ и Англия планират използуването на въоръжените сили на германските милитаристи като ударен брониран юмрук. Те разчитат на тях като на главна сила на сухопътните войски в Западна Европа.

Организаторите на военните блокове гледат на своите съюзници като на пушечно месо, което трябва да бъде първо хвърлено в трета световна война. С тази цел те възлагат на своите партньори от военните блокове да създадат сухопътни войски, фронтова авиация и спомагателни войски. Затова, че американските монополисти най-напред възнамеряват да използуват своите съюзници, потвърждават многобройните изявления на политическите и военните дейци на САЩ.

Американските империалиста монополизираха в своите ръце мощни стратегически военновъздушни сили. Това позволи на бившия началник на генералния щаб на американската армия, Брадли, на 29 юни 1949 г. да заяви, че в първия етап на третата световна война „на Съединените щати ще бъде възложена задача за стратегическа бомбардировка“^[1].

Задокеанските стратези се готвят да нанесат първоначалния удар с помощта на носители на средства за масово поражение (авиация и ракети) без предварително стратегическо развръщане на всички сухопътни сили, като смятат, че факторът внезапност ще играе решаваща роля в бъдещата война. Във връзка с това в САЩ се полагат сериозни усилия теорията за въздуш-ноатомната война да стане господствуваща военна доктрина. През 1956 г. авиацията на САЩ достигна до 26 000 самолета.

Във втория етап, който практически тясно ще се преплита с първия етап, основната тежест на воденето на войната по суша американските монополисти планират да възложат на своите сателити и съюзници. На 29 юли 1949 г. Брадли излезе с разяснение за това, кой ще носи основната тежест на войната през втория й етап. Той заяви, че „основното ядро на сухопътните войски ще постъпи от Европа“^[2].

На 11 август 1951 г. Айзенхауер като върховен главнокомандуващ на въоръжените сили на агресивния Североатлантически блок поясни на американските сенатори: „За да се сражаваме, нужни са войници и пушки. Съединените щати ще дадат пушки, а Европа — войници.^[3]“

Сенаторът Тафт на 19 май 1951 г. също излезе с разяснение по същността на американската стратегия: „По-евтино е да се води войната със силите на войниците на чуждите държави, дори ако ни се наложи да ги снабдим със снаряжение, отколкото със силите на американските юноши, и Америка ще загуби много по-малко хора.“^[4]

Председателят на комисията по финансирането на американски конгрес, Кенон, от своя страна заяви, че „в бъдещата война Съединените щати трябва да стъкмят войниците на другите страни и нека те изпращат своите младежи на смърт, вместо ние да изпращаме своите“^[5]

На 12 декември 1954 г. държавният секретар на САЩ, Д. Дълес, произнесе реч, в която подчерта, че САЩ и занапред „ще разчитат на подвижните сухопътни сили на съюзниците“, а „приносът на Съединените щати най-напред ще се изрази с участието на военноморските и военновъздушните сили“. На 10 януари 1956 г. военният министър на САЩ заяви, че сега САЩ вземат участие в подготовката на 200 дивизии в зависимите от тях страни.

По такъв начин чрез създаването на всевъзможни военни съюзи американските империалиста се стремят да укрепят господствуващото си положение в капиталистическия свят, а с ръцете на съюзниците да вадят кестените от огъня, както това им се удаваше в миналите войни.

Американските империалиста залагат не само на въоръжените сили на Западна Германия, но и на превръщането на територията на Европа в главен център на военните действия, без да излагат на контраудари територията на САЩ. Преследвайки тази цел, те не се отказват от използуването на атомното оръжие в тактически рамки, т.е. в рамките на операциите по бойните полета и на театрите на военните действия в Европа.

Коварните замисли на „американските хитроумии стратези“ да поставят под контраудари чужди територии не ще успеят. На американските империалисти не ще им се удаде да воюват така, както това им се удаде в двете световни войни, не излагайки своята територия на опасност от контраудари.

Американските военни ръководители планират да използуват главните сили на своите сухопътни войски през третия етап на войната, когато сухопътните армии на противника и на съюзниците бъдат в достатъчна степен изтощени. Когато този момент настъпи, „САЩ тогава трябва да бъдат готови за третия рунд на войната, за да ударят по силите на врага, да завладеят неговите бази и да унищожат армията му в сухопътни настъпления от голям мащаб“. Така е определено съдържанието на третия етап на войната в американското военно списание „Арми информейшън дайджест“ от април 1949 г.

Плановете за война срещу СССР и страните с народна демокрация се разработват не само тайно в генералния щаб на САЩ, но и открито се пропагандира от реакционния американски печат. Чрез своя печат американските монополисти проповядват идеята за превъзходството на англосаксонците над другите народи, проповядват заграбването на чужди земи и изтребването на народите. В пропагандата на тези идеи американските империалисти надминаха своите предшедственици — немско-фашистките агресори.

Американо-английският реакционен печат с невиждан цинизъм описва бъдещата атомна война срещу СССР и страните с народна демокрация. Октомврийският брой на американското списание „Колерс“ от 1951 г. от първата до последната страница е посветен именно на този въпрос. Садизмът, с който авторите излязоха в този брой и описват разрушенията и убийствата, наистина е чудовищен. Не изостава от тези садисти и английският фелдмаршал Монтгомери, който заяви още през 1949 г., че новата война „ще бъде за нас истински празник, ние ще избием много хора“.

В последното време реакционните кръгове в САЩ и Англия все по-широко и по-настойчиво пропагандират идеята „за превантивна война“ срещу Съветския съюз и целия социалистически лагер.

Американските империалисти планират всички нови военнотехнически средства за борба да използуват в един съкрушителен удар главно от военновъздушните бази, разположени на чужди територии около Съветския съюз.

В тези налудничави планове особено място се определя на Северна Африка, а също и на страните от Близкия и Средния Изток.

Американските империалисти сега се стараят да превърнат цяла Африка в огромна военна база. Тук, в Средиземноморския басейн, американските военни ръководители провеждат широки военни приготовления. Американските вдъхновители на нова война разглеждат Средиземно море като изходен район за нападение срещу СССР, тъй като разстоянието от авиобазите на САЩ в този район до най-важните центрове на Съветския съюз е напълно преодолимо от съвременната авиация. Американското списание „Рипортер“ от 3 април 1951 г. помества статия на В. Хеслер под многозначителното заглавие „Средиземно море — път към Русия“. В тази статия Средиземно море се определя като главен път към централната част на Съветския съюз.

В средата на януари 1952 г. началник щаба на военноморските сили на САЩ, адмирал Фехтлер, изпрати доклад до Националния съвет на безопасността на САЩ под заглавие: „Американската политика в Средиземно море“. Копие от този доклад беше взето от английските разузнавателни органи в САЩ, попадна и във Франция, където беше публикувано във вестник „Монд“ от 10 май 1952 г. В доклада Фехтлер разглежда средиземноморския театър като главен театър на настъпателните операции срещу Албания, България и Румъния.

В доклада е разгледан въпросът за необходимостта от изтласкването на англичаните от Либия, за да вземат в свои ръце удобните стратегически бази на териториите на бившите италиански колонии. Необходимостта от Либия за САЩ Фехтлер обяснява с това, че „от Либия американската авиация може без труд да атакува промишлените центрове на запад от Съветския съюз, а морските сили на САЩ могат да намерят в Триполи и Бенгази отлични бази, чийто снабдяване се осигурява лесно“.

Подражавайки налудничавите идеи на Мусолини, американските монополисти се опитват да превърнат Средиземно море в „американско езеро“. С тази цел по цялото крайбрежие на Средиземно море се строят американски военни бази.

Втората световна война не премахна нито политическите, нито икономическите противоречия на капитализма. Напротив, всички противоречия, присъщи на капитализма, още повече се изостриха (между производителните сили и производствените отношения, между буржоазията и работническата класа, между монополите и всички слоеве на народа, между монополистите в САЩ и народите от другите страни и дори с буржоазията от тези страни). Тези противоречия разклащат лагера на империализма.

С най-голяма сила се разгарят противоречията между САЩ и Англия. Англо-американските противоречия засягат жизнените икономически и политически интереси на двете страни. Особено остра борба между САЩ и Англия се разгаря на икономическия фронт: в областта на търговията, финансите, добиването на суровини, пазарите и сферите на влияние.

През 1951 г. генералният секретар на Английската комунистическа партия, Полит, приведе характерен пример: „Щом като Англия и, разбира се, другите страни участници в Атлантическия пакт се, задължиха значително да увеличат своите разходи за въоръжение, американският едър капитал разви усилена дейност. Той започна да изкупува всички суровини, които са необходими за програмата за превъоръжаване, и «ги натика в ъгъла», като милостно предложи да ни продаде необходимото количество от тези суровини на високи цени.“^[6]

Американските монополисти, стремейки се към неограничено световно господство, изтласкват своя „по-млад партньор“ от най-важните политически, икономически и стратегически позиции. Американските монополи изтласкват своите британски конкуренти дори от границите на собствената им Британска империя.

Районът на Близкия и Средния Изток вече влиза в сферата на американските интереси. Средиземно море не е повече „британско езеро“, а значителни петролни богатства на Близкия Изток през време на Втората световна война попаднаха в здравите ръце на американските петролни монополи.

По данни на „Журнал де Женев“ от 22 декември 1948 г., едрите петролни компании в САЩ си осигуриха контрола над 43% от петролните резерви на Близкия Изток.

В резултат на Втората световна война американските империалиста станаха и по-богати, и по-силни от своите английски конкуренти. Например в периода между 1939–1948 г. английският износ в Канада се увеличи 3 пъти, а американският — 4 пъти: английският износ в Индия нарасна 4 пъти, а американският — 7 пъти; в Малая английският износ се увеличи почти 3 пъти, а американският — 8 пъти.

Неудържимото проникване на американския капитал в сферата на английските интереси се вижда от следната таблица.

Като цяло делът на САЩ в износа на световния пазар се повиши от 13,5% през 1938 г. на 32,6% през 1947 г., през това време делът на Англия си остава на равнището на 1938 г. — 10,3%.

Политическите и икономическите противоречия между САЩ и Англия, отчаяната борба между тях за преразпределянето на стесняващия се капиталистически свят води до криза в коалиционната стратегия.

В плановете на най-агресивните кръгове в САЩ на Англия се определя ролята на основен плацдарм за нападението над Съветския съюз от въздуха.^[7] Военните ръководители на САЩ разглеждат английските острови като „непотъващ самолетоносач“, на който могат да се настанят американските ескадрили от стратегическата авиация. На английските острови САЩ построиха вече „19 американски летища, от които, съгласно плана, трябва да излитат бомбардировачи за хвърляне на атомни бомби над Русия“^[8]. По такъв начин чрез създаването на всевъзможни военни блокове и пактове САЩ се стремят да укрепят своето господствуващо положение в капиталистическия свят, а с ръцете на своите съюзници да вадят жарта от огъня.

Надпреварването във въоръжаването и подготовката за нова война реакционните кръгове в САЩ се опитват да прикрият с мнимата заплаха от Съветския съюз. Американската реакционна пропаганда, разпространяваща сега варианта за заплаха от нападение от Съветския съюз, е най-чудовищна лъжа. Агресивните кръгове в САЩ се стремят да разпалят нова война, противодействуват на мирното уреждане на международните въпроси, упорито се отказват от намаляването на въоръжените сили, от забраняване използуването и произвеждането на атомно и водородно оръжие. Те се опитват да заплашват своите народи с несъществуващата опасност за напа-дение от СССР, да объркат трудещите се с лъжи за Съветския съюз и страните с народна демокрация и да маскират престъпните заговори на империалистите срещу мира и безопасността на народите с фалшиви речи за своето миролюбие.

Обаче американската реакционна пропаганда няма да успее да оклевети Съветския съюз. Миролюбивата външна политика на Съветския съюз е потвърдена от всички негови дела.

Съветските хора желаят да живеят в мир и дружба с всички народи и това доказват със своите дела. От 1955 г. до 1958 г. въоръжените сили на Съветския съюз бяха намалени с 2140 млн. души. На 31 март 1958 г. Върховният съвет на СССР прие постановление за едностранното прекратяване от Съветския съюз опитите с всички видове атомно и водородно оръжие.

В Съветския съюз не се води никаква пропаганда за война. Съветските хора решително са против „превантивната война“ или „внезапните“ нападения. Съветският съюз и занапред ще прави всичко възможно за постигането на международното сътрудничество и за мирно съвместно съществуване на различните обществени системи. Миролюбивата политика на Съветския съюз и страните с народна демокрация отговаря на интересите на народите от целия свят и в това число на народите на САЩ и Англия.

През ноември 1957 г., когато всички прогресивни хора в света тържествено отбелязваха четиридесетгодишнината на Великата октомврийска социалистическа революция, която откри нова светла ера в историята на човечеството, в Москва се състоя съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии от социалистическите страни, на което беше приета декларация, и съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии, които приеха манифест на мира. В двата документа се подчертава, че комунистическите и работническите партии считат борбата за мир като своя първостепенна задача.

С всеки изминат ден се разширява движението на привържениците на мира. В редовете на борците за мир се намират и прогресивните сили в САЩ и Англия. Английските прогресивни сили например все повече и повече се убеждават в това, че „Русия не само няма никакви агресивни намерения, но и от ден на ден прави всичко възможно, за да се дойде до мирни преговори по всички въпроси с цел да се отстранят каквито и да било предлози за война. Политиката на Съветския съюз винаги е насочена към мир и дружески отношения с всички страни.“^[9]

От нова война са заинтересовани само капиталистическите монополи, които получиха колосални печалби от двете световни войни. Политиката на шепата монополисти е в противоречие не само с интересите на работническата класа, но и с всички слоеве на капиталистическото общество — с интересите на селяните, интелигенцията, дребната и средната буржоазия. Всичко това увеличава силата на привържениците на мира.

Днес силите на мира наброяват в своите редове почти 1,5 млрд. души. Освен миролюбивите социалистически държави за делото на мира се борят редица несоциалистически миролюбиви държави. Като цяло тези държави съставляват обширна „зона на мира“.

По такъв начин почвата за възникване на агресивни войни ще се запази дотогава, докато съществува империализмът.

Обаче войната не е фатално неизбежна. В лицето на миролюбивия лагер на социализма „миролюбивите сили имат не само морални, но и материални средства за предотвратяване на агресията“^[10]. Заедно с това трябва да проявяваме най-голяма бдителност. Докато не се постигне съглашение за намаляване на въоръжените сили и забраняване на атомното и водородното оръжие, докато не се създаде колективна безопасност и няма сигурни гаранции за здрав мир, трябва да не отслабваме своите усилия за укрепването на въоръжените сили и организацията на Варшавския договор, за да не ни изненада никаква провокация на империалистите.

Ако все пак империалистите разпалят нова световна война, тя неминуемо ще завърши с гибелта на цялата капиталистическа система и ще се установи вечен мир в целия свят.